РЕШЕНИЕ
№ 5119
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110210090 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К. – П.” ЕООД срещу наказателно
постановление № ............................ от 04.07.2022г. на зам. директора на ТД на
НАП-София град, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от от Закона за
счетоводството /ЗСч/ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция
в размер на 25 300 лв.
В жалбата се твърди, че НП следва да бъде отменено, тъй като според
жалбоподателя АУАН е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН. В тази връзка се излага, че Търговския регистър е публичен и
информацията в него е общодостъпна, като органите на АНО са можели
своевременно да констатират нарушението, а не ад чакат седем месеца след
извършване на нарушението. На следващо място се излагат доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП.
Твърди се, че АНО не е посочил отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, както и че дори след констатацията, че нарушението е
извършено за първи път, АНО не е приложил чл. 28 от ЗАНН. Сочи се
неяснота относно основанието за издаване на НП – чл. 53, ал. 2 вр. чл. 83 от
1
ЗАНН. На следващо място се посочва, че АНО не е обсъдил възражението
срещу акта на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява,
като моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – зам. Директор на ТД на НАП София град -
редовно призована, изпраща представител юрисконсулт Й., според която НП
следва да бъде потвърдено, тъй като при издаването му не е допуснато
нарушение на процесуалните правила. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лв.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 24.02.2022г. в ЦУ на НАП била получена информация, касаеща чл.
38, ал. 13 от ЗСч от Агенцията по вписванията относно ЮЛ, които не са
подали годишен финансов отчет /ГФО/ за 2020г. в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛ с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ в срок до 30.09.2021г. и не
са подали декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.
Във връзка с получената информация ТД на НАП София предприели
проверка.
На 04.05.2022г. в ТД на НАП София, офис Изток била извършена
проверка в ТРРЮЛНЦ, воден от Агенцията по вписванията, като било
установено, че дружеството жалбоподател, в качеството си на задължено лице
по чл. 2, т. 2 от ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува чрез
подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по
вписванията – ТРРЮЛНЦ на годишния финансов отчет за 2020г. в
законоустановения срок до 30.09.2021г.
На 26.04.2022г. АНО изпратил покана за образуване на
административнонаказателно производство, получена от дружеството на
същата дата.
На 04.05.2022г. инспектор С. К. издал АУАН за нарушение на чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗСч, който бил предявен на управителя на дружеството
жалбоподател на същата дата.
2
На 11.05.2022г. жалбоподателят депозирал възражение срещу АУАН.
На 04.07.2022г. въз основа на така съставеният АУАН е било издадено
атакуваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитания свидетел К..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К.. Същият излага
възприятията си относно правнорелевантни факти. Показанията му са
последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото
писмени доказателства.
Всички доказателства по делото кореспондират помежду си и се
допълват взаимно по основния въпрос, свързан с реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и наказателното
постановление са съставени и издадени от компетентни органи. В хода на
същото не е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
водещо до опорочаване на производството, ограничаващи правото на защита
на нарушителя и обуславящи отмяната на наказателното постановление.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че АУАН е
издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е било
установено от АНО на 24.02.2022г., когато е била получена информацията по
чл. 38, ал. 13 от ЗСч от Агенцията по вписванията. Твърдението, посочено от
жалбоподателя, че Търговския регистър е публичен и информацията в него е
общодостъпна е вярно, но на органите на АНО не може да се вмени
задължението непрекъснато да следят съдържанието на Търговския регистър
за всяко едно дружество и да констатират всяко нарушение на конкретната
дата на извършването му. АНО е узна за извършеното нарушение на
3
24.02.2022г., когато е получил информация за това от Агенцията по
вписванията.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на НП. Твърди се в жалбата, че АНО
не е посочил отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. АНО е
посочил в НП, че нарушението е извършено за първи път, което може да бъде
определено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Но дори и
твърдението на жалбоподателя да беше вярно, то този порок на НП не може
да бъде определен като съществен такъв.
Настоящият съдебен състав не споделя изложеното от жалбоподателя,
че е налице неяснота относно основанието за издаване на НП – чл. 53, ал. 2
вр. чл. 83 от ЗАНН.
Доводът на жалбоподателя, че АНО не е обсъдил възражението срещу
акта на жалбоподателя е верен, но не може да бъде определен като съществен
негов порок.
С НП на жалбоподателката е наложено наказание съобразно нормата на
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. всички търговци са
длъжни да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов
отчет и годишните доклади по глава седма чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на
следващата година.
В случая по делото няма спор, че дружеството жалбоподател попада в
обхвата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч..
Няма спор, а и по категоричен начин от приложените към преписката
разпечатки от търговския регистър се установява, че към 30.09.2021г. за
дружеството не е било подадено заявление за публикуване на ГФО за 2020г.,
поради което и нарушение на закона е налице.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушението и
законосъобразно отчитайки че нарушението е първо за дружеството, както и
че то е реализирало приходи през 2020г. в размер на 25 233 552,26лв. и му е
наложил наказание в предвидения в закона размер - имуществена санкция в
размер на 25 300лв.
4
Доколкото нарушението е формално на просто извършване и не се
отличава по какъвто и да било начин от всички останали подобни нарушения
то не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че
нарушението е било извършено за първи път не може да обоснове
автоматичното прилагане на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока са доводите на
жалбоподателя. Тези факти могат да бъдат отчетени единствено като
смекчаващо отговорността обстоятелство при преценката за размера на
санкцията която следва да се понесе и това очевидно е сторено от АНО.
Задължението за публикуване на ГФО е вменено от законодателя с оглед
гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото
публикуването на отчетите дава възможност за информиране за финансовото
съС.ие на търговеца.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че при издаването на НП не
е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, същото е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
зам. Директор ТД на НАП София следва да се присъди възнаграждение, тъй
като административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „Ковел – Про” ЕООД да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН , Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ............. от
04.07.2022г. на зам. директора на ТД на НАП-София град, с което за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от от Закона за счетоводството /ЗСч/ на „К. –
П. ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 25 300 лв.
ОСЪЖДА „К. – П. ЕООД да заплати на зам. директора на ТД на НАП-
София град юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/
5
лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за неговото изготвяне с касационна жалба пред
Административен съд – гр. София, по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6