№ 9680
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110135211 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу ЦВ.
ЦВ. АН. ,с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че дължи на ищеца
следните суми: сумата от 176,89 лв.-главница, представляща стойността на потребена
топлинна енергия за периода 01.07.2017г.-30.04.2019г., ведно със законната лихва от
25.06.2020г. до окончателното изплащане, сумата от 19,28 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 16.06.2020г., сумата от 25,37
лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно
със законната лихва от 25.06.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5,10
лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2017г.
до 16.06.2020г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от 02.07.2020год. по ч.гр.д. № 26761/2020 год. по описа на СРС ,65
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Левски Г“, бл.4, вх. „А“, ет.6, ап.21, аб. № 320597
топлинна енергия, като ответницата не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията
като твърди , че ответницата е изпаднала в забава. Претендира разноски. Ответницата не е
депозирала отговор в законоустановения срок. Мотивирала е възражението си по ч.гр.д. №
26761/2020 год. по описа на СРС ,65 състав. В него твърди, че няма собственост в процесния
1
имот от 2012 г.. Твърди, че негов ползвател е бившият й съпруг Иван Денчев Спасков заедно
с единия от синовете– Тони Иванов Спасков ,на когото дарила своите ½ идеална част от
имота . Твърди, че към момента на дарението имотът нямал никакви тежести. Поради
влошени отношения нямало законов начин да се промени партидата към ищеца на
посочените лица. Единствената й връзка с този имот била, че аб. № 320597 бил на нейно
име, което нямала как да промени без тяхното съгласие и те отказвали. За периода
01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., за който е осъдена съгласно разпечатка от самия ищец, която
прилага данните не съвпадали.
С определение от 30.03.2022год. на страната на ищеца е привлечено трето лице-
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД .Същото е депозирало молба от 23.05.2022год.,с която
заявява, че не оспорва предявените искове и счита същите за основателни. За насрочените по
делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 25.06.2020год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Тони Иванов Спасков
и ЦВ. ЦВ. АН., за вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение ,мораторна лихва ,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от
датата на депозирането на заявлението ,до окончателното заплащане на
главниците.Претендира се разделна отговорност по ½ част от дължимите суми .
Съдът е издал на 02.07.2020г. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 26761/2020год. по описа на СРС,65 състав срещу длъжника
Тони Иванов Спасков и длъжника ЦВ. ЦВ. АН..Спрямо първия длъжник заповедта е влязла
в сила.
Постъпило е в срок възражение от длъжника Ц.А.,поради което с разпореждане от
17.05.2021год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск
за вземанията срещу длъжника Ц.А.,на основание чл.415,ал.1,т.2 , връчено му на
19.05.2021год..
В срок ,а именно на 21.06.2021год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 33,дело № 9286/1990год. ,на 05.12.1990год. Иванка Дилова А. е
прехвърлила на дъщеря си Ц.Ц. Спаскова собствения си недвижим имот – апартамент №
21,гр.София,ж.к.“Левски Г“,бл.4,вх.А,ет.6 срещу задължение за издръжка и
гледане.Прехвърлителката е запазила правото си на живеене и ползване на имота ,докато е
жива.
Съгласно Удостоверение за наследници от 17.11.2006год. ,Иванка Дилова А. е
починала на 28.10.2006год.
С молба-декларация от 12.12.206год. Ц.Ц. Спаскова е поискала да й бъде открита
партида за процесния имот,съгласно ОУ.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 40,том ІІ,дело
№5828/2012год. ,на 21.07.2012год. ЦВ. ЦВ. АН. е дарила на сина си Тони Иванов Спасков
собствената си ½ идеална част от недвижим имот - апартамент № 21,гр.София,ж.к.“Левски
Г“,бл.4,вх.А,ет.6.
Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че потребител на топлинна енергия е
2
собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение ,които са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Процесният имот е придобит през 1990год. по време на брака на ЦВ. ЦВ. АН. с
Иван Денчев Спасков ,който съгласно Решение № 173/22.05.2006год. е сключен на
31.12.1968год. и е прекратен на основание чл.99,ал.1 от СК/отменен/ . За заварени от
действащия СК от 2009год., бракове се прилага законовия режим на СИО щом съпрузите не
са уредили отношенията си с брачен договор и не са избрали режим на разделност .В
настоящия случай след влизане в сила на СК от 2009 г. страните като съпрузи не са избрали
режим на разделност на придобитото по време на брака и не са преуредили имуществените
си отношения с брачен договор съобразно §4, ал.2 ПЗР на СК /в сила от 01.10.2009 г./Поради
това придобитото имущество по време на брака им е СИО съгласно чл. 21, ал.1 от СК и е
приложима законовата презумпция чл. 21, ал.3 СК.Това е така ,защото сделката по
прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане е възмездна, и имота
принадлежи общо на двамата ответници, независимо, че е придобит само на името на
съпругата.След прекратяването на брака на 22.05.2006год., прекратената СИО се е
трансформирала в обикновена съсобственост като дяловете на съпрузите са равни.
В случая ответницата ЦВ. ЦВ. АН. се е разпоредила със собствената й ½ идеална
част от топлоснабдения имот , апартамент № 21,гр.София,ж.к.“Левски Г“,бл.4,вх.А,ет.6 на
21.07.2012год. като е дарила същия и за процесния период 01.07.2017год. – 30.04.2019год.
същата не се легитимира като неин собственик.На останалата ½ идеална част от имота
,собственик е бившият съпруг Иван Спасков.
Ето защо ,обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод ,че
ответника ЦВ. ЦВ. АН. не е потребител на топлинна енергия и между страните не е
възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на
специалните нормативни актове за процесния имот и процесния период.
По изложените съображения претенцията на ищеца против ответника ЦВ. ЦВ. АН.
,за признаване на установено , че същата дължи на ищеца сумата от 176,89 лв.-главница,
представляща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2017г.-
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 25.06.2020г. до окончателното изплащане, сумата
от 19,28 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 16.06.2020г., сумата от 25,37 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 25.06.2020г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 5,10 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 16.06.2020г., за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 02.07.2020год. по
ч.гр.д. № 26761/2020 год. по описа на СРС ,65 състав е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на делото право на разноски ,съобразно чл.78,ал.3 от ГПК има само
ответника ,но той не е заявил претенция за присъждането им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б срещу ЦВ. ЦВ. АН.,ЕГН :
********** ,с адрес в гр.София,ул.“Гео Милев“ 114,ет.3,ап.11 положителни установителни
3
искове ,с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено по отношение на ответника ЦВ. ЦВ. АН. , че
дължи на ищеца „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* сумата от 176,89 лв.-
главница, представляща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2017г.-
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 25.06.2020г. до окончателното изплащане, сумата
от 19,28 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 16.06.2020г., сумата от 25,37 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 25.06.2020г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 5,10 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 16.06.2020г., за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 02.07.2020год. по
ч.гр.д. № 26761/2020 год. по описа на СРС ,65 състав като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4