Присъда по дело №678/2023 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 20.02.2023г. ПО НОХД № 678/2023 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
А.М.И., ЕГН: ********** за това, че на 14.10.2022 г. в гр. Пловдив, е отнел
чужди движими вещи, както следва:
- 1 /един/ брой мобилен апарат марка "XIOMI Redmi Note 7" с
ИМЕЙА1: *** ИМЕЙ2:***, на стойност 160 лева;
- 1 /един/ брой дамски портфейл на стойност 1 /един/лев;
- 1 /един/ брой силиконов калъф-гръб /кейс/ за мобилен телефон
на стойност 2 /два/ лева;
- пари в размер на 320 лева,
като всички вещи възлизат на обща стойност 483 лева, от владението
на К.Б.К. от ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт, се явява установена. Предлага на
подсъдимия И. да се определи наказание в размер около една година и
половина, което да бъде редуцирано с една трета, както и да бъде осъден
подсъдимият да заплати сторените в производството разноски.
Защитникът на подсъдимия И. – адв. Г., се приддържа към казаното от
прокурора от фактическа страна, като при определянето на наказанието моли
съдът да вземе предвид оказаното съдействие, признаването на вината и
малкия предмет на кражбата, като определи наказание в размер на 1 година
лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета.
Подсъдимият И. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника му, като изразява съжаление и посочва, че е бил на наркотици. В
последната си дума посочва, че съжалява за стореното и моли за по-малка
присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А.М.И. е роден на **** г. в ***, живущ в ***, б.,
български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН:
1

**********
На 14.10.2022г. свидетелката К.Б.К. отишла в шивашко ателие,
находящо се в гр. Пловдив, ул. „Ландос“ № 24. Същото се стопанисвало от
Д.К.. Със себе си свидетелката К. носела дамска черна раница, в която
държала дамското си портмоне – червено на цвят с цип отгоре, в което имала
320 лв. и мобилния си телефон марка "XIOMI Redmi Note 7", който бил
поставен в силиконов калъф – „червен кейс“. След като влязла в ателието, тя
извадила от раницата портмонето и телефона си и всички вещи оставила на
една от машините в близост до входната врата към помещението. В ателието
имало работнички, които работели на машините, от които се носел силен
шум. Машините и работните места били позиционирани встрани от входната
врата.
Няколко минути по-късно, св. К. излязла от ателието и се отправила до
близкия жилищен блок, като личните й вещи останали на машината. Входната
врата към улицата останала отворена. Непосредствено след излизането на
свидетелката от помещението, по тротоара минал подс. А.М.И.. Той видял
отворената входна врата и решил да погледне вътре. В непосредствена
близост до вратата забелязал машината, с оставените от св. К. раница,
портмоне и мобилен телефон. Внимателно се пресегнал, взел портмонето, в
което имало 320 лв. и мобилния телефон марка "XIOMI Redmi Note 7" и
незабелязан от никой се отдалечил по тротоара.
След като установил фактическа власт над вещите, той се отдалечил на
безопасно място в кв. „Столипиново“. Там подс. А.М.И. разгледал вещите,
които отнел. Установил, че в портмонето има пари в размер на 320 лв. Той
взел парите, а портмонето изхвърлил. Мобилният телефон решил да заложи в
заложна къща. Още същия ден подс. А.М.И. отишъл в заложна къща „Евро
Комерс“ ЕАД – гр. Пловдив, находяща се на ул. „Възход“ № 19 в кв.
„Столипиново“, гр. Пловдив. Той заложил мобилния телефон, собственост на
свид. К.Б.К. - марка "XIOMI Redmi Note 7" с ИМЕЙА1: *** ИМЕЙ2:***,
срещу сумата от 100 лв., за което бил изготвен заложен билет №
132033/14.10.202022 год. В заложния билет изрично били отразени данните на
подс. А.М.И..
От своя страна, след като се върнала отново в шивашкото ателие, свид.
К. установила, че са й отнети портмонето с парите в него в размер на 320 лв.
и мобилния телефон марка "XIOMI Redmi Note 7", ведно със силиконовия
калъф. Във връзка със случая, тя се обърнала за съдействие към органите на
полицията.
Във връзка с подадения сигнал били извършени необходимите действия
от органите на полицията, в хода на които било установено
местонахождението на мобилния телефон. Било установено, че същият е бил
закупен от заложната къща от Й.А. и нейния приятел св. К.К..
Същият бил предаден с протокол за доброволно предаване от 06.12.2022
год. от св. К. на водещия разследването – полицейски служител при 06 РУ
на МВР гр. Пловдив. С последващо изготвена разписка от 09.12.2022 год.,
мобилният телефон марка "XIOMI Redmi Note 7" с ИМЕЙ А1: *** ИМЕЙ 2
2

:*** ведно със силиконов калъф, бил върнат на собственика му – свид. К. К..
С изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза се установява, че
стойността на отнетите вещи е както следва: мобилен телефон марка "XIOMI
Redmi Note 7" – 160 лв., силиконов калъф-гръб /кейс/ за телефон – 2 лв.,
портмоне от изкуствена кожа – 1 лв., български лева – 320 лв., СИМ карта –
без стойност, тефтер – без стойност, всичко на обща стойност 483 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите К., К., А., С., М.;
- от приложените по ДП писмени доказателства и доказателствени
средства, включително и справки за съдимост, характеристична справка,
Разпореждане № 6772/01.11.2022г. по ЧНД № 6062/2022г. по описа на РС-
Пловдив, Разпореждане № 6773/01.11.2022г. по ЧНД № 6063/2022г. по описа
на РС-Пловдив, Разпореждане № 6771/01.11.2022г. по ЧНД № 6061/2022г. по
описа на РС-Пловдив, Протоколи за доброволно предаване от 06.12.2022г.,
Заложен билет № 132033/14.10.2022г., Писмо вх. № УРИ 3389 03-
371/14.11.2022г. от Йеттел България, ведно с разпечатка на обаждания, Писмо
вх. № УРИ 3389 03-370/14.11.2022г. от А1 България, Писмо вх. № УРИ 3389
03-373/14.11.2022г. от Виваком България, Заповед за задържане на лице от
07.12.2022г., Протокол за личен обиск на лице от 07.12.2022г., снимки на
кутията на телефон марка "XIOMI Redmi Note 7" с ИМЕЙ А1: *** ИМЕЙ 2
:*** и на касовата бележка за закупуването на телефона и др.
- от заключението на съдебно-оценъчната експертиза на в.л. К.;
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия.
На първо място, самопризнанието напълно се подкрепя от приобщените
в хода на разследването показания на свидетелката К., които съдът кредитира
като логични, последователни и подкрепящи се от останалите събрани
доказателства. Същата дава в пълнота описание на отнетите й вещи, като
описва характеристиките на същите, включително по отношение на отнетите
пари дава описание на банкнотите, които е имала в портмонето си.
На следващо място, самопризнанието на подсъдимия се подкрепя и от
приобщения по делото Заложен билет № 132033/14.10.2022г., видно от който
именно подсъдимият е заложил отнетата вещ – мобилен телефон "XIOMI
Redmi Note 7" – в този смисъл са и показанията на св. С.. От своя страна
мобилният телефон в последствие е бил предаден от св. А. и св. К., като
същият видно от събраните доказателства отговаря по описание на отнетия от
св. К. процесен телефон.
3

Съдът кредитира и заключението на съдебно-стоковата експертиза на
в.л. К. като отговорила в пълнота на поставените задачи и изготвена от
безпристрастно вещо лице, специалист в съответната област. Същата
съответства и на признанията на подсъдимия, доколкото посочената стойност
на вещите в експертизата съответства на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт .
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК на ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната еднопосочност и
безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
се явява достигнат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от
правна страна, че А.М.И., ЕГН: ********** е извършил престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК за това, че на 14.10.2022 г. в гр. Пловдив, е отнел чужди
движими вещи, както следва:
- 1 /един/ брой мобилен апарат марка "XIOMI Redmi Note 7" с
ИМЕЙА1: *** ИМЕЙ2:***, на стойност 160 лева;
- 1 /един/ брой дамски портфейл на стойност 1 /един/лев;
- 1 /един/ брой силиконов калъф-гръб /кейс/ за мобилен телефон
на стойност 2 /два/ лева;
- пари в размер на 320 лева,
като всички вещи възлизат на обща стойност 483 лева, от владението
на К.Б.К. от ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал
4

признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като е отнел
инкриминираните вещи, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е
установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди движими вещи
от владението на държателя им – свидетелката К., като е налично прекъсване
на фактическата власт на последната и установяване на трайна такава от
страна на подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо владение
върху вещите, като те след отдалечаването му от ателието са преминали от
владението на св. К. в това на подсъдимия. С преодоляването на установения
контрол и изнасянето на вещите извън обекта, престъплението е било
довършено, тъй като именно от този момент деецът има реална възможност
да се разпорежда с вещите като със свои собствени и да ги ползва за нуждите
си. Липсвало е и съгласие от страна на пострадалата подсъдимият да
придобие тези вещи.
От субективна страна деецът е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и пряко ги е целил. Отнемането е извършено със
специфично намерение – вещите да бъдат противозаконно присвоени, като
същото е изводимо от мотива на подсъдимия да ги открадне, с цел да получи
пари. По отношение на мобилния телефон, безспорно се установява и че
подсъдимият е извършил действия по разпореждане със същия, като го е
заложил в заложна къща. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на
извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови.
Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но
независимо от това е направил всичко възможно за постигане на негативния
резултат, искайки и насочвайки усилията си за неговото настъпване. Следва
изрично да се посочи по отношение на парите, съдържащи се в портмонето на
пострадалата, че с кражбата на вещ, която по предназначение съдържа и
други вещи, умисълът на дееца обхваща и тези други вещи, дори да не знае
какви с точност са, като в този смисъл са и Решение № 20 от 30.I.1985 г. по н.
д. № 700/84 г., II н. о., Решение № 15 от 18.01.2012 г. по нак. д. № 2983/2011 г.
на Върховен касационен съд и др.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл.194 от НК, извършено от подсъдимия И., се
предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. При определяне
на размера на наказанието, съдът обсъди степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Като смекчаващи обстоятелства съдът цени изразеното още на
досъдебното производство съжаление за стореното и проявената критичност,
направеното още на досъдебно производство признание на вината,
съпроводено с обяснение за мотивите за извършването, което съществено е
улеснило работата на разследващите органи по разкриване на
престъплението. В тази връзка следва да се посочи, че поначало, в
5

производство, протекло по чл. 371, т. 2 от НК, каквото е настоящото,
стореното формално самопризнание не се отчита при определяне на
наказанието като смекчаващо обстоятелство, а впоследствие се взема предвид
при редукцията по чл. 58а от НК – така и т. 7 от ТР № 1/09 г. на ОСНК на
ВКС. Същевременно обаче, съдебната практика приема, че направените
самопризнания могат да се отчетат като смекчаващи такива и при
индивидуализация на наказанието, в случаите, когато подсъдимият е
спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговите извършители още в хода на досъдебното
производство, а не е вследствие единствено от ефективната дейност на
компетентните органи. В тази насока съдът съобрази цялостното процесуално
поведение на подсъдимия И. в хода на наказателното производство,
включително непосредствено след извършването на деянието, и по-конкретно
- че същият е посочил пред полицейския служител св. М. в пълнота пред
органите на разследването извършените от него действия, включително какво
е направил с отнетите вещи след присвояването им. С оглед на изложеното,
налице са основанията, визирани в ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС стореното
от дееца самопризнание да се цени като смекчаващо обстоятелство. Като
смекчаващо обстоятелство съдът цени и ниската стойност на предмета на
престъпно посегателство, която е показателна за степента на засягане на
обществените отношения, и не позволява употребата спрямо дееца на
прекомерна по количество и интензитет наказателна репресия, за да не се
наруши балансът и да се достигне до диспропорция между преследваните от
законодателя цели и употребените за постигането им средства.
Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
предходните осъждания на подсъдимия, който е осъждан многократно, при
това за същото престъпление, включително търпял е наказание „Лишаване от
свобода“ при строг режим. Настоящата деятелност на подсъдимия не се
обхваща от разпоредбите за повторност и опасен рецидив по чл. 28 и чл. 29
от НК, доколкото деянието е извършено след изтичането на предвидения в чл.
30, ал. 1 от НК 5-годишен срок от изтърпяване на наказанията по предишните
присъди, но предходната съдимост на лицето следва да се отчете като
отегчаващо обстоятелство, доколкото по осъжданията не е настъпила
реабилитация по чл. 88а от НК. Останалите характеристични данни за
подсъдимия също се явяват негативни – същият е без образование, неженен,
безработен.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение и подсъдимия И., настоящият състав споделя трайната практика на
ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този
смисъл, при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело
6

№598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС,
Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на
ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по
описа за 2018г.
Въз основа на горното, съдът намира, че в случая, с оглед обществената
опасност на деянието и на дееца и гореизложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, по отношение на подс. И. следва да се определи наказание в
долната граница на наказанието „лишаване от свобода“, а именно – наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца. Макар и при
наличието на отегчаващи обстоятелства, според настоящия състав с оглед на
всички гореизложени смекчаващи обстоятелства и най-вече съдействието на
органите на разследването и сравнително ниската стойност на отнетите вещи,
определянето на наказание над този размер би се явило несправедливо тежко.
На основание чл. 58а, ал.1 НК, така определеното наказание в размер на
една година и шест месеца лишаване от свобода следва да се редуцира с 1/3 и
на подсъдимия И. да се наложи наказание лишаване от свобода в окончателен
размер от 1 година.
Съдът намира, че така определеното наказание, редуцирано с 1/3 на
основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието
съответства и на степента на обществена опасност на престъплението и на
дееца.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което налага и
определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още
повече, че по делото са констатирани и отегчаващи обстоятелства.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да се постанови така
определеното и наложено на подсъдимия И. наказание една година лишаване
от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, тъй като от
изтърпяването на наказанието по предходното осъждане до извършването на
настоящото деяние е изминал срок, надвишаващ 5 години, като от друга
страна не са налице и останалите предпоставки за постановяване на по-тежък
първоначален режим по чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК следва да се приспадне от
изтърпяване на наказанието една година лишаване от свобода времето, през
което подсъдимият А.М.И. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа
на 07.12.2022 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
7

ПО РАЗНОСКИТЕ.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК следва да се осъди подсъдимият
А.М.И. да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от 85,20 лева
/осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща направени в хода
на досъдебното производство разноски.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
8

Номер на акта:	42
Дата:	20 февруари 2023 г. (в сила от 8 март 2023 г.)
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20235330200678
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 февруари 2023 г.

Присъда по дело №678/2023 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите