Решение по дело №747/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20207060700747
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№75

гр. Велико Търново,5.3.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 


Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари    две хиляди и двадесет и първа а година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

 

при участието на секретаря Д. С., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 747 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл..155, ал. във вр.  с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

              

                 Образувано е по жалба на Ю.Я.Й. *** чрез *** С.,***, Б против Решение №304р-11170/19.11.2020г. на ВПД Началника на Районно управление – Стражица към ОД на МВР В. Търново, с което е отнето разрешението за съхранение , носени и употреба на ловно огнестрелно оръжие № 20170315706,валидно до 20.8.2022г. представляващо гладкоцевно огрестрелно оръжие, полуавтомат, марка „Бенели „ кал.12.

В жалбата се сочи, че оспорваният ИАА е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, при неправилно прилагане на материалния закон, несъобразен е с целта на закона. Развива подробни доводи, че е бил в РГърция, когато е избухнала епидемията от Коронавирус, поради което същият не е могъл да завери ловния си билет, което обстоятелство единствено е станало  основание за издаване на заповедта. След като е налице обективна пречка, за която жалбоподателят не носи вина, то АО е следвало да се съобрази с епидемиологичната обстановка и да не постановява съответния ИАА. Допълнителни съображения развива в депозирана по делото писмена защита, като представя и нови доказателства, установяващи, че същият е заплатил дължимите такси на НЛРС със отметки за платен членски внос и стикери вкл. За 2020 г. и 2021г От съда се иска да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява , не се представлява, като от *** С. е постъпило писмено становище иписмени доказателства. В определения от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК Представя писмена защита.

 

Ответникът по жалбата – началникът на РУ на МВР – Стражица , редовно призован не се явява , не се представлява,  заема подробно писмено становище, стр.28 и 29 от делото за неоснователност на подадената жалба.  

 

 

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото няма спор за факти. Жалбоподателят притежава разрешения за съхранение , носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие № 20170315706, издедено от РУ Стражица, на 21.8.2017г. със срок на валидност до 20.8.2022г. На 14.10.2020г. от СЛРД „Тасладжа“ гр. Стражица е подадено до ответника Уведомление вх. № 4687, че последният не е подновил членството си като ловец за 2020г. Направено е запитване до Директор ДГС „Г. Оряховица“, който е отговорил на 26.10.2020г. вх. № 4825, че жалбоподателят няма заверен ловен билет за 2020г. Въз основа на тези факти е изготвена докладна записка мл. ПИ по КОС по чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИда бъде издадено решение за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за започналото производство, нито да е уведомен за събраните доказателства, не му е дадена възможност да сочи нови такива. С постановеният ИАА по делото е постановено отнемане на огнестрелното оръжие, като актът е връчен на жалбоподателя на 16.11.2020г. ,а жалбата до Административен съд Велико Търново е постъпила при ответника с вх. № 5228/30.11.2020г.

В хода на съдебното дирене от страна на жалбоподателя са представени следните писмени доказателства:по  молба вх. № на съда 775/24.02.2021 година Квитанция към ПКО № 137/19 г. за заплатен членски внос към Ловнорибарско дружество „Тасладжа“ гр. Стражица за 2019 година; Квитанция към ПКО № 229/20 г. за заплатен членски внос към Ловнорибарско дружество „Тасладжа“ гр. Стражица за 2020 година и такса по чл. 16, ал. ІІ от Устава на ЛРД „Тасладжа“ гр. Стражица; Квитанция към ПКО № 140517/08.12.2020 г. за заплатена презаверка на ловен билет на ДСГ Горна Оряховица към  ДП „Североцентрално предприятие“; Квитанция към ПКО № 10/07.12.2020 г. за заплатена  такса по чл. 37 от Закона за лова и опазване на дивеча към Ловнорибарско дружество „Тасладжа“ гр. Стражица; Квитанция към ПКО № 9/07.12.2020 г. за заплатен членски внос към Ловнорибарско дружество „Тасладжа“ гр. Стражица за 2021 година; Членска карта № 0015967 на жалбоподателя към Национално ловно-рибарско сдружение със отметки за заплатен членски  внос и стикери вкл. за 2020 и 2021 година, както и Билет за лов № 308191 със заверка и стикери за 2020 и 2021 година. С тези доказателства се установява, че е отпаднало основанието за издаване на ИАА. Представен е и с жалбата документ на гръцки език ведно с превод по чл. 186 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК на удостоверение за постоянно пребиваване на жалбоподателя в Община Захаро, РГърция.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата като подадена от лице с правен интерес, което е негативно засегнато от ИАА, в посочения от закона двуседмичен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно чл.155,ал.1  от ЗОБВВПИ При настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Разрешението за  съхранение , носени и употреба на ловно огнестрелно оръжие № 20170315706, валидно до 20.8.2022г. представляващо гладкоцевно огрестрелно оръжие, полуавтомат, марка „Бенели „ кал.12 е издадено от Началник РУ Полиция гр. Стражица, следователно той е компетентния орган да издаде Решение за неговата отмяна. Водим от това съдът намира , че ИАА е  издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 във вр.   чл. 87, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – началникът на РУ на МВР – Стражица.

 

Оспореният индивидуален административен акт е съставен в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК като са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване /мотиви/  установените факти, доказателствените средства, както и правните основания за издаването на заповедта, са в пълна кореспонденция помежду си.

 

Обосновани  са правните твърдения на жалбоподателя  за неспазване на административно- производствените правила по чл. 26, ал. 1 от АПК за задължително уведомяване за започване на административно производство. Предвид данните по делото се установява, че в случая това е лишило от възможност жалбоподателя да се защити, а спазването на процесуалните разпоредби биха довели до друг резултат.  Освен това, при наличието на ново обстоятелство, а именно заплащането за дължимия членски внос за 2020 и 2021г. , и това е нов факт по смисъла на  чл. 142, ал. 2 от АПК от значение за делото настъпил след издаване на административния акт, което означава, че основанието за издаване на ИАА е отпаднало, поради което същият следва да бъде отменен. В този смисъл  Решение № 1211 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7952/2014 г

Съгласно чл. 99, т. 1 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Възобновяването на административното производство може да стане в тримесечен срок от влизането на акта в сила. В случая процесният акт е издаден повече от две години след издаването на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Следователно хипотезата на чл. 99, т. 1 АПК е неприложима в случая. В същия смисъл са Решение № 1436 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 13780/2016 г., седмо отделение и Решение № 7456 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6714/2018 г., решение № 1436/31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 13780/2016 г. на ВАС, седмо отделение и  други.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното : Безспорно по делото е, че оспореното решение е издадено на основание чл. 155 и чл. 58, ал. 1, т. 10. Член 155, ал. 1 ЗОБВВПИ визира обстоятелствата, при наличието, на които издаденото разрешение за притежаване, носене и употреба на оръжие се отнема. С оглед на това органът правилно посочил основното правно основание за издаване на акта си. Но за да бъде оспорената заповед законосъобразна не е достатъчно органът да посочи разпоредбата на чл. 155 ЗОБВВПИ, тъй като тя  съдържа различни хипотези и органът е длъжен да установи коя от тях в случая е приложима. Органът е посочил чл. 58, ал. 1, т. 10 .

Преди всичко следва да се посочи, че визираните в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ обстоятелства са самостоятелни основания за отнемане на издадено разрешително. Те не могат да бъдат във връзка едно с друго, тъй като между тях не е налице някаква форма на обвързаност или зависимост. По чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ законодателят въздига като условие за издаване на разрешение наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснова издаването на разрешението, при което в контекста на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ означава липса на такава  основателна причина. Коя причина е основателна законодателят лимитативно е определил, при което една от тях е за ловни цели. Както се посочи по- горе,  по делото са представени доказателства, които установяват наличие на твърдяната от жалбоподателя  цел – лов, макар и де са депозирани след издаване на акта, но следва да се вземат предвид от настоящият състав. Освен това се явява и съответно доказано твърдението на жалбоподателя, че същият има постоянен адрес в РГърция, и поради усложнената епидемиологична обстановка не е могъл обективно да презавери ловният си билет.

По изложените съображения оспорваното Решение,, с което е отнето разрешението на жалбоподателя  за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. поради отпадане на основателната причина за лов се явява незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон.

На основание чл. 173, ал. 2 АПК, следва да се  изпрати преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изхода от спора, поради липса на искане за заплащане на разноски по  чл. 143, ал. 4 АПК  съдът не присъжда такива.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, осми състав 

 

 

 

                                                 РЕШИ:

 

 

                  ОТМЕНЯ по жалба на Ю.Я.Й. *** чрез *** С.,***, Б , Решение №304р-11170/19.11.2020г. на ВПД Началника на Районно управление – Стражица към ОД на МВР В. Търново, с което е отнето разрешението за съхранение , носени и употреба на ловно огнестрелно оръжие № 20170315706,валидно до 20.8.2022г. представляващо гладкоцевно огрестрелно оръжие, полуавтомат, марка „Бенели „ кал.12.

ВРЪЩА административната преписка на АО с указанията по приложение на закона.

 

Решението, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: