Р Е
Ш Е Н
И Е № 264
гр.Сливен, 29.03.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и четвърти март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря М.А., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 124 по описа
за 2017г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предявена е претенция с правно
основание чл.51, ал.4 СК за изменение на
постановени със съдебен акт мерки по упражняване на родителски права спрямо
малолетно дете, местоживеенето му, режим на лични контакти с родителя, комуто
не се предоставят родителски права и издръжка.
Ищцата твърди, че с влязло в сила
решение № 914/28.11.2016г., постановено по гр. дело № 3908/2016г. по описа на
РС Сливен бил прекратен бракът между страните. С решението родителските права
спрямо две малолетни деца Д.И. и Й. И. били предоставени на майката и настояща
ищца, а по отношение на третото малолетно дете С.И. предоставени на бащата
ответник.
Сочи, че на 01.01.2017г.
малолетната Соня посетила домът на бабата на майка й – Р.П. и помолила да
остане да пренощува при нея. Детето споделило, че не се чувства добре при баща
си, тъй като той често карал Соня да
нощува в дома на родителите на жената, с която живеел на семейни начала. Там
нощувала с тях в една стая, а също и с нейния син, който бил на 14 годишна
възраст.
Твърди, че на 02.01.2017г.
ответникът нанесъл удари по тялото на детето в близост до дома на П. и го отвел
в своя дом, където продължил да нанася удари и заплашил Соня с нож, като казал,
че ще й отреже косата.
На следващия ден ищцата твърди,
че Соня избягала при баба си Портокалова и заедно с ищцата посетили отдел
„Закрила на детето”, където споделили за случилото се. Към момента детето
живеело при своята майка.
Иска се от съда постановяване на
решение, с което да се изменят определените по-рано със съдебно решение мерки –
упражняване на родителски права, местоживеене на детето, издръжка и режим на
лични контакти с малолетното дете С. А. И., като се предостави на ищцата
упражняването на родителските права спрямо това
дете, определи се местоживеене ***, режим на лични контакти на детето с ответника всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00
часа до 18,00 часа, както и да бъде осъден ответника да заплаща издръжка за
детето в размер на 120 лева, ведно със законната лихва при всяка закъсняла
вноска, считано от датата на завеждане на иска до настъпване на причини за нейното изменяване
или прекратяване.
В срока по чл.131 ГПК от
ответната страна не е депозиран писмен отговор.
От събраната в хода на
производството доказателствена съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните в производството са
бивши съпрузи. От брака си имат родени три деца, ненавършили пълнолетие към
момента – С.А.И., родена на ***г., Д. А. И., родена на ***г. и Й. А. И., роден
на ***г.
С Решение № 915/28.11.2016г.,
постановено по гр.д. № 3908/2016 г. на СлРС гражданския брак на страните бил
прекратен с развод по взаимно съгласие. С това решение упражняването на
родителските права спрямо детето Соня Иванова било предоставено на бащата –
ответник, а по отношение на останалите две деца – Д. и Й. И. на майката – ищца.
Детето С.И. към момента е
ученичка в клас VІ клас за учебната
2016-
От удостоверение издадено от ДСП,
гр. Сливен от 20.03.2017 г. се установява, че ищцата за периода 01.09.2016 г. –
28.02.2017 г. получила социални помощи/добавки в общ размер на 1076.67 лв.
Видно от социалния доклад,представен по делото към
момента основни грижи за детето С. полагала ищцата, нейна майка. Установено било,
че и при двамата родители жилищните условия за отглеждане и възпитание на С.
били добри. Бащата – ответник към момента бил безработен, регистриран в ДБТ,
гр. Сливен. Майката – ищца получавала месечни помощи по ЗСПД, както и финансова
подкрепа от нейната майка и баба по майчина линия.
Установено било от социалният
работник след проводен разговор с психолога в учебното заведение, в което
детето С. учи, че в началото на учебната година тя била с проблемно поведение.
С. се събирала с компания, която не й влияела добре, но към момента редовно
посещавала учебните часове и се държала добре в час. Пред социалния работник
детето С. изразило предпочитание да живее със своята майка. Изразеното от
изготвилия доклада социален работник становище, предвид възрастта, основните
потребности на детето С. били от храна, облекло, жилищни условия, редовно
посещение на подходящо учебно заведение, както и внимание и топлина от страна
на близки и приятели.
Страните представили и постигнато
в деня на проведеното открито с.з. споразумение по всички спорни въпроси.
Входа на процеса са събрани
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели и на двете страни. От
показанията на всички свидетели се установи, че детето С. след развода на
родителите живеело в дома на баща си, но в началото на
От личното изслушване на малолетната
С. се установи, че проблемното й поведение в началото на настоящата учебна
година се дължало на факта, че в дома на баща си нямала с кого да споделя
проблемите си, не срещала нужната й подкрепа, била настройвана срещу майка си
от жената, с която съжителствал баща й.
В този период Соня се събирала с
деца, които я научили да пуши цигари, да пие кафе и да бяга от учебни часове.
Детето изрази категоричното си желание да остане да живее заедно със своята
майка, сестра си и брат си. В дома на майката детето се чувствало спокойно и
обичано. Имало с кого да споделя за своето ежедневие и евентуални проблеми и
трудности.
От личното изслушване на двамата
родители се установи тяхната привързаност и обич към дъщеря им С., както и
желанието им всеки от тях да упражнява спрямо нея родителски права. Ответникът
обаче след запознаване от съда с казаното от дъщеря му, в частност нейното
желание да живее с майка си, категорично заяви, че ще уважи това желание,
поради което страните представиха и писмено споразумение по спорните въпроси,
лично подписано от тях.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на представените по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които кредитира
изцяло, като неоспорени от страните.
Съдът кредитира показанията на
всички разпитани свидетели, тъй като те обективно и последователно отразяват
факти от обективната действителност, логични са, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират, както едни с други, така и с писмените доказателства по делото.
Установеното от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявената претенция с правно
основание чл.51, ал.4 СК за изменение на
постановени по-рано мерки, относно определен режим на лични контакти с
родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права е допустима.
Разгледана по същество е и
основателна.
Решението на съда относно определения
режим на лични контакти между ненавършило пълнолетие дете и родителя, комуто не
се предоставят за упражняване родителските права не се ползва със сила на присъдено
нещо. То е акт на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения.
При промяна на обстоятелствата, с оглед на които е бил постановен първоначалния
режим, относно личните контакти, съдът по молба на единия родител, по искане на
дирекция „Социално подпомагане” или служебно може да постанови изменение на
определените по-рано мерки и да определи нови.
За да се изменят постановените
вече мерки и да се определят нови такива е необходимо промяната на обстоятелствата
да е съществена /ППВС № 1/12.11.1974г./.
От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид при
постановяване на решението, така и измененията, произтичащи от изгубили смисъл
или променени на практика мерки по упражняване на родителските права и лични
отношения. Новите обстоятелства могат да имат различна проявна форма – да се
отнасят до възпитателските или моралните
качества на родителя, до социалната среда, до жилищните и битови условия, в
които живеят децата след решението, до заболяване или влошаване на
здравословното състояние на детето и др.
В настоящият правен казус обаче е налице
последващо постигнато в хода на производството споразумение, относно всички
спорни въпроси, касателно статута на малолетната С.
В закона обаче, както в
материалния /СК/, така и в процесуалния /ГПК/ липсва ред, по който
производството от спорна съдебна администрация да се трансформира в
охранително. В случая липсва аналог на определението по чл.321, ал.5 ГПК,
вр.чл.49, ал.4 СК. Съдът не би могъл да одобри постигнатото споразумение и по
реда на чл.234 ГПК, като прекрати производството, като спогодено. При спор за
упражняване на родителски права съдебна спогодба е недопустима, доколкото
титулярите на тези права /родителите/ не могат да се разпореждат с тях. Такъв
договор е непозволен и спогодбата би била нищожна / в този см.Определение №
157/29.11.1962г. по гр.д. №2430/62г., ІІ г.о. ВС РБ/.
Разбира се няма
пречка съдът да не се съобрази със
споразумението на страните, като го инкорпорира в диспозитива на своя съдебен
акт, естествено след преценка, относно
защитата интереса на детето.
В конкретният правен
казус, съдът намира, че следва да се съобрази с желанието на страните -
родители на малолетната С., инкорпорирано в съдържанието на споразумението им. Малолетната
С. вече се отглежда от своята майка в жилище в гр.***,кв.”***”. Освен с нея С.
живее заедно със своята сестра Д. и брат Й., както и със своята баба по майчина
линия, като й се осигурява всичко необходимо за задоволяване на потребностите
от битов и социален характер. Определеният от страните режим на лични контакти
на детето с баща му отговаря на необходимостта и за двамата да запазят и
продължат занапред да развиват силна емоционална връзка помежду си. Размерът на
издръжката, която следва да заплаща ответника за детето също е съобразен с
потребностите на детето към настоящия момент и е в рамките на допустимия
минимален размер.
Съдът счита, че с това
споразумение се защитава интереса на малолетната дъщеря на страните С. А. И. и няма пречка да бъде
възпроизведено в диспозитива на съдебното решение.
Предвид изложеното,
съдът намира, че следва да измени постановените по-рано мерки, относно статута
на малолетното дете Соня Иванова.
Страните са
заявили съгласие и по въпроса за сторените от тях деловодни разноски, всяка от
тях да ги поеме, както ги е сторила, поради което съдът не следва да държи
изричен диспозитив в тази насока.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.51, ал.4, вр. чл.59, ал.9 СК
утвърденото с Решение № 915/28.11.2016г., постановено по гр.д.№ 3908/2016г. на СлРС
споразумение по чл.51, ал.1 СК, в ЧАСТТА,
относно статута на малолетното дете С. А. И., родено на ***г., КАТО
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетното дете С. А. И.,
родено на ***г. се ПРЕДОСТАВЯТ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ на майката Я.А. ИВАНОВА, ЕГН: **********,
като се ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на
детето при майката на адрес: гр.***, кв.”***”, ул.”***” № 4 А.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата А.Й.И., ЕГН: **********
*** с малолетното дете С. А. И., родено на ***г., както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10 часа до 18 часа.
ОСЪЖДА А.Й.И.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Я.А. ИВАНОВА, ЕГН: ********** ***, в качеството й на
майка и законен представител на малолетната С.А.И., родена на ***г. месечна
издръжка в размер на 115 лв. /сто и петнадесет/, считано от 17.01.2017г. до
навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други законови причини за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноски до окончателното изплащане.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: