Решение по дело №990/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 520
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 2 декември 2019 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20194520200990
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е       

град Р у с е, 09. 07. 2019год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                   Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

                   заседание на 20.06.2019 год, в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

                   при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА

                   разгледа докладваното от съдията АНД N990

                   по описа за 2019год. на Русенски районен съд

                   и за да се произнесе съобрази:

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от ЕТ„БД-БЛАГОСЛАВ ДЯКОВ”, Булстат *********, чрез неговия представител Б.Д. против НП N422742/2019год. на Директор на офис-Русе при ТД на НАП - гр.Варна, с което за нарушение на чл.125 ал.1 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложено административно наказаниеимуществена санкция, в размер от 500лв. Моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно – наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

          Русенска районна прокуратура не взема становище по жалбата.

          Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

          На 19.11.2018год. данъчните инспектори, между които св.М., извършили проверка в базата данни на ТД – гр.Русе и констатирали, че жпод.Д., като регистрирано по ЗДДС лице не било подало в законоустановения 14дневен срок – 14.11.2018год., от изтичане на данъчния период справка – декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС, за данъчен период 01.10.2018год. – 31.10.2018год. Същата била подадена на 28.11.2018год. след отправена до нарушителя покана за съставяне на акт и указания да изпълни задължението си.  Жпод.Д. не се явил и св.М. съставила акт, в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, с който го обвинил за нарушение на чл.125 ал.1, вр.ал.5 от ЗДДС. Актът бил предявен на нарушителя и подписан без възражение. Впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган за посоченото нарушение, на основание чл.179 от ЗДДС, наложил горепосочената санкция.

          Съдът след като взе предвид доводите на жалбоподателя, посочени в жалбата и събраните доказателства, прави следните изводи:

          Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          По фактическите констатации в акта страните не спорят.

          Възражението за неправилно приложение на материалния закон – не приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

          Основните доводи, навеждани от жпод.Д., във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН, са свързани с факта, че нарушението е извършено за първи път, факта, че справката декларация била с нулев резултат, както и наличието на лични проблеми.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Дори напротив, от показанията на св.М. се установява, че дружеството-жалбоподател изпълнило задължението си, но това сторило след указанията на данъчния служител и поканата за съставяне на акт. Твърдението за наличие на лични проблеми възпрепятствали изпълнението на задължението не индивидуализира, както и не подкрепя с доказателства.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. "а" ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер, като не са налице и предпоставките за неговото изменение.

 

          Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :      

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление N422742/2019год. на Директор на офис-Русе при ТД на НАП - гр.Варна, с което за нарушение на чл.125 ал.1 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС,  на ЕТ„БД-БЛАГОСЛАВ ДЯКОВ”, Булстат *********, е наложено  административно наказание “имуществена санкция”, в размер от 500лв.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд, по реда на АПК.                                                              

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................