Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5531 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Р.Ч.К. срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
исковата молба ищецът Р. Ч.К. твърди, че е собственик на лек автомобил „АУДИ”,
модел „А6“, с рег. № *******, рама № *******. На 24.06.2019
г. ищцът сключил с ответното дружество застраховка „Каско+“, клауза „Пълно
каско“, със срок на валидност от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г. за
застрахователна сума от 47 800,00 лв. Застрахователната премия била платима
разсрочено на четири броя равни вноски. Ищецът заплатил частично
застрахователната премия, а именно общо три от дължимите четири равни вноски. На
12.01.2020 г. за времето от 22.30 часа до около 7.30 часа на 13.01.2020 г.
ищецът бил паркирал лекия автомобил в гр. София, на ъгъла на ул. „Кюстендил“ и
ул. „Нишава“, в близост до ресторант „Ниагара“. На 13.01.2020 г. установил, че
собственото му МПС не се намира на описаното място, където ищецът бил паркирал.
МВР и ответното застрахователно дружество били уведомени незабавно за кражбата
на автомобила, за което било образувано досъдебно производство № 56/2020 г.,
пр. пр. № 2262/2020 г. по описа на СРП. Последното било спряно с постановление
от 02.03.2020 г. на СРП. При ответника
била образувана щета № 44012952000015, по която с писмо изх. №
О-92-4563/07.04.2020 г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение. Ето
защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 45000,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1060,00 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата – 07.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че процесният
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско+“, обективиран в
застрахователна полица № 440119091000525 е недействителен поради невъзможен
предмет. Така релевираното от страна на ответника възражение е обосновано с
факта, че към датата на сключване на застрахователния договор автомобилът е бил
увреден до такава степен, че е бил невъзстановим до степен на тотална щета,
поради което не е бил годен за движение по пътищата. Не била налице идентичност
между автомобила, представен за оглед при сключване на застрахователния договор
и процесния автомобил „Ауди А6“, с номер на рама *******,
за който се твърди, че е противозаконно отнет. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че автомобилът е бил откраднат
на посоченото място, дата, час. Счита претенцията за неоснователна, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че кражбата е извършена по посочения от него
начин. Също така застрахованото лице не
било представило точна и вярна информация за
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. В случая било
налице премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на обстоятелство,
свързано с настъпилото събитие, което било съществено с оглед интереса на
застрахователя. Ето защо е налице
основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника съгласно
т. 10.8 от Раздел I на приложимите към
застраховката Общи условия, прадставляващи неделима част от договора. Оспорва предявения иск и по размер. Релевира евентуално възражение за прихващане на претендираното
обезщетение със сумата от 875,53 лв., представляваща неизплатената четвърта вноска от дължимата застрахователна премия. Претендира
разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно между страните е бил сключен договор за
застраховка „Каско
плюс” при ответника „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД – полица № № 440119091000525. От приложената застрахователна
полица „Каско плюс“ се установява сключването на договор за имуществено
застраховане за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“ с рег. № *******,
рама № ******* с период на
покритие на застраховката от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г. и застрахователна
сума в размер на 47880,00 лв., като е уговорено разсрочено плащане на дължимата
застрахователна премия на четири вноски, всяка в размер на 875,53 лв. Застраховката влиза в сила след заплащане на цялата дължима застрахователна премия или заплащане на първа застрахователна вноска – при разсрочено плащане и след извършване на оглед и
заснемане на МПС от представител на застрахователя.
Не се спори, че първите три вноски по застрахователния договор са
изплатени от застрахованото лице /видно и
от приложените
три броя сметки от 24.06.2019 г., 23.09.2019
г. и
от 20.12.2019 г. за платени
вноски по процесната застрахователна полица/. Не е спорно също така, че застрахованият не е заплатил
четвърта вноска от застрахователната премия
в размер на 875,53 лв.
Във връзка със
сключване на застрахователния договор е представен двустранно подписан протокол за оглед на МПС от 26.06.2019 г. за
извършен оглед от застрахователя, като в
отдел Констатации са вписани увредени детайли, както следва: предна броня – за
боя и дек. решетка в долна част пр. броня – деформация 1.
Представено е удостоверение за техническа изправност
на МПС за „Ауди А6“, с рег. № ******* с горепосочения номер на рама, в който е
вписано че прегледът е извършен на 08.10.2019 г. и че автомобилът подлежи на
преглед до 08.10.2020 г.
Във връзка с
твърдението, че ищецът е собственик на процесното МПС е представено
свидетелство за регистрация, издадено от МВР
на РБ,
и удостоверение, изд. от МВР на
20.05.2020 г., съгласно което превозно средство „Ауди А6“, с рег. № *******, рама
№ ******* е било собственост на ищеца за периода от 03.08.2017
г. до 20.05.2020 г.
От доказателствата, представени пред
МВР за регистрацията на лекия автомобил,
се установява, че в централната база на АИС-КАТ процесния лек автомобил с рег.
№ ******* и рама № ******* е регистриран на името на
ищеца на 03.08.2017 г. въз основа на следните документи, представени в заверен
превод от немски на български език: договор за продажба на процесният автомобил от „РАЙС АУТОМОБИЛЕ“, Германия на Р.Ч.К. от 12.07.2017 г., Свидетелства за регистрация
част I и част II, издадени от
ФРГ, както и декларация на ищеца от 03.08.2017 г., в която е декларирал, че на
12.07.2017 г. в Германия е закупил превозно средство лек автомобил „Ауди“, модел
„А 6“ с горепосочения идентификационен номер – номер на рама.
Видно е от удостоверение от 24.01.2020 год. на 06
РУ-СДВР, че процесния застрахован автомобил бил противозаконно отнет, като по
случая било образувано досъдебно производство №
ЗМК-56/2020 г. за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, като извършителят
на престъплението не е разкрит, както и инкриминираната вещ не е намерена.
С постановление от 28.02.2020 г. на прокурор при СРП
било спряно досъдебното производство №
ЗМК-56/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 2262/2020 г. по описа на
същата прокуратура, водено за противозаконното отнемане за времето от 22.30 ч.
на 12.01.2020 г. до 07.30 ч. на 13.01.2020 г. на процесния лек автомобил –
престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.
Не се
спори по делото, че на 13.01.2020 год., ищецът уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие и отправил искане за изплащане на
застрахователно обезщетение. По повод на уведомлението, при ответника била
образувана преписка по щета № 44012952000015. В приложената щета, образувана при ответното
дружество се съдържат обсъдените по – горе удостоверение от 24.01.2020 год. на 06 РУ-СДВР и постановление на прокурор при СРП от
28.02.2020 г. С писмо Изх. № 0-92-4563 от
07.04.2020 г. ответното дружество отказало да изплати застрахователното
обезщетение поради липсата на категорични доказателства застрахователят да
извърши преценка, дали застрахованият е спазил всички свои задължения по общите
условия, неспазването на които представляват самостоятелно основание за отказ
за изплащане на обезщетение.
От
заключението на вещото лице по АТЕ, неоспорено от страните и което съдът
възприема, се установява, че средната пазарна цена на процесния автомобил към
датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 38481,00 лв. След извършена справка в система AUTO/online Solera,
представляваща най – голямата европейска фирма за пазарни оценки при продажба и
покупка на превозни средства с щети и употребявани автомобили и доверен
партньор на всички големи застрахователи в Европа, вещото лице е проверило
историята на процесния лек автомобил и е констатирало, че по отношение на
същото е настъпила щета на 17.03.2015 г. в Германия. Вещото лице е посочило, че
снимките, които е приложил ответника съответстват на тези, качени в посочената
система, видно от които автомобила е тотално деформиран и класифициран като
тотална щета. На посочените снимки били видими всички типични черти за л. а. „Ауди
А 6“, „Авант“ изключая номер на рама на
автомобила. Вещото лице е изяснило, че категорията, в която попада процесното
МПС е комби, която се произвежда в две модификации „Avant“ и „Allroad“. Един от отличителните белези между двете модификации
е наличието на допълнителни вежди на калниците при „Allroad“, а при моделите от „Avant“ калниците са
оформени без веждите. От снимките, които
е направил застрахователя към момента на сключване на застрахователния договор вещото
лице е установило наличието на допълнителни вежди на калниците, поради което
вещото лице заключава, че автомобилът който е сниман от застрахователя не е
процесния автомобил марка Ауди, модел А6, модификация Avant, която модификация е била посочена в Свидетелството
за регистрация част I, издадено от Федерална Република
Германия. Вещото лице изяснява, че от произшествието в периода 17-22.03.2015 г.
съгласно датата на изготвяне на снимките, качени в системата AUTO/online Solera до
датата на продажбата на 12.07.2017 г. е изминал дъгъл период от време /2 г., 3
м. и 25 дн./, поради което не може да направи извод какво се е случило с
автомобила и какво е било неговото състояние към датата на извършване на продажбата.
От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че от техническа гледна
точка е възможно предна броня на автомобил с модификация „Allroad“ да бъде монтирана на „Avant“, като това
включва и решетката в предната броня, и също така е възможно от техническа
гледна точка, на процесното МПС да бъдат монтирани т.н. „вежди“ на калниците,
както тези при модификацията „Allroad“.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По предявения иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ
възникването на спорното право се обуславя от следните материални предпоставки:
1/. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя,
т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие /риск/; 2/. съществуване на
действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между
пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на
увредената вещ и 3/. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното
застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено
застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при
възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на
уговореното застрахователно обезщетение.
Настоящата инстанция
приема, че са налице всички предпоставки на горецитираната правна норма поради
следните правни съображения:
Установено е по
делото въз основа на събраните доказателства, че страните по делото са били обвързани от
застрахователен договор за имуществено застраховане по Застраховка „Каско+“, за
собствено на ищеца МПС - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******, по силата на който застрахователят се е задължил
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
настъпилите за застрахования - ищец имуществени вреди в резултат на противозаконно отнемане на застрахованата вещ /т. 2.2,
раздел II от ОУ към
застрахователния договор/.
Неоснователно се явява възражението на ответника за нищожност на сключения
договор поради невъзможен предмет. Съгласно
чл. 399 КЗ предмет
на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. При имуществената застраховка „Каско“ предмет на застраховане
е МПС. Доколкото в специалния закон – КЗ няма
правила, уреждащи валидността на застрахователния договор, следва да намерят
приложение правилата на общия закон – ЗЗД. В приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен
предмет. Разпоредбата въвежда правилото,
според което при невъзможност на предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на
правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката.
Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и
имуществени блага и предмет трябва да има всяка
сделка. А за да е налице сделка, страните трябва да са
постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че
той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може
да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,
техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е
индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. /виж
ТР № 3/28.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК/.
В случая ответникът се
позовава на фактическа невъзможност на предмета на договора, като твърди че
представеното за застраховане МПС е различно от процесното, за което се твърди
че е противозаконно отнето. В тази връзка следва да се посочи, че в решение № 95 от 9.07.2015 г. на т. д. № 2416/2014 г., на ВКС, II т. о. е прието, че при имуществена застраховка на моторно превозно средство, основният
индивидуализиращ белег е поставеният от производителя идентификационен номер на
превозното средство /номер
на рама/, както и регистрационен номер. Останалите данни за МПС - категория,
марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС. В случая от представените по
делото писмени доказателства се установява, че във Федерална република Германия
е регистрирано МПС с идентификационен номер *******. Автомобилът е бил с регистрационен номер, издаден от компетентните
власти в Германия, която е била държавата по регистрацията му. Този
идентификационен номер е посочен в договора за продажба, в декларацията за
продажба и в свидетелстватата за регистрация част I и част II, издадени от
Федерална Република Германия. На следващо място видно от представеното
свидетелство за регистрация, издадено от МВР на РБ се установява, че в него е
вписан същият идентификационен номер, какъвто има автомобилът при първоначалната
му регистрация, отбелязан в свидетелствата, издадени от компетните органи в
Германия. Посочените свидетелства са официални документи, изходящи от държавни
органи, като доказателствата им сила не е опровергана в настоящото
производство. В представеното по делото удостоверение,
изд. от МВР на 20.05.2020 г. е вписан същия идентификационен номер на
лекия автомобил. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП поставянето на регистрационен номер се извършва след регистрирането на
пътното превозно средство на името на неговия собственик и то по поставения от
производителя идентификационен номер. В ал. 3 на същата разпоредба е
записано, че не се регистрира превозно средство, което е с подправен, заличен
или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен
автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. По делото не са събрани доказателства, че пред
застрахователя е представен друг автомобил, а не застрахования, както и че
идентификационният номер е подправен, заличен или повреден, съотв. различен от
горепосочения. Такъв извод не може да се направи от приетата САТЕ, тъй като от
една страна вещото лице прави извод на база белег „модификация“ за л.а. „Ауди
А6“ категория комби, която както бе посочено е допълнителен индивидуализиращ
белег за автомобила. От друга страна вещото лице в допълнително заключение по
делото, заключава, че от техническа гледна точка е възможно да бъдат монтирани
т.нар. допълнителни вежди на калниците върху моделите на „Авант“, като тези при
модификация „Allroad“. Същевременно от представения по делото
протокол за оглед на МПС от 26.06.2019 г. се установява, че застрахователят е огледал процесния автомобил при сключване на договора
и е констатирал единствено увреди на следните детайли: предна броня за боя и
деформация в дек. решетка в долна част пр. броня, които увреждания в никакъв
случай не обуславят тотална щета на МПС. Предмет на огледа е лек автомобил „Ауди“, който според описанието му по
индивидуализаращи данни – марка, модел, регистрационен номер и идентификационен номер /намер на рама/, напълно
съответстветства на обекта, предмет на застрахователна полица № 440119091000525. Протоколът за
оглед представлява неразделна
част от процесната застрахователна полица,
изготвен е от служител на ответното
дружество, и не
е оспорен от последния. От представения талон за преглед за техническа изправност на ППС от 08.10.2019
г. се установява техническата изправност на процесния лек автомобил в неговата цялост, описан също с характеристиките на процесното МПС. В този смисъл изцяло недоказано е
твърдението на ответника, че към датата на сключване на
застрахователния договор автомобилът е бил увреден до такава степен, че да не
може да бъде възстановен, т. е. че при сключване на
застрахователния договор процесното МПС не е било годно за движение поради
наличието на тотална щета. Процесният
автомобил е бил технически изправен като МПС с неговите основни функции и именно
като такъв е бил застрахован от ответния застраховател. Ето защо, съдът приема, че е налице валидно възникнало между страните застрахователно правоотношение,
обективирано в представената по делото застрахователна полица № 440119091000525 от 24.06.2019 г.
Разпоредбите,
уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно
обезщетение в Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., са тези на
чл. 363 КЗ и чл. 364 КЗ
- касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на
застрахователния договор; чл. 395 КЗ-свързана
с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване
на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на
застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за
съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 КЗ,
съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или
застраховащия; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или в застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със
закон. Основателният
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е налице, когато
неизпълнението на уговорено в договора задължение е значително, като то следва да бъде в пряка причинно-следствена
връзка с настъпване на застрахователното събитие /„е довело до възникване на
застрахователното събитие” - изрично в този смисъл разпоредбата на чл. 408, ал.
1, т. 3 КЗ/, т. е. в случай че бе изпълнено породеното договорно задължение, не
би настъпил вредоносният резултат, респ. той би бил предотвратен или ограничен /в този смисъл Решение № 144/21.01.2021 г. на ВКС по т. д. №
2365/2019 г., II т. о., ТК и Решение № 140/1.08.2018 г. на ВКС по т. д. №
2278/2017 г., I т. о., ТК/.
Настъпването на процесното застрахователно събитие, рискът за което се
носи от застрахователя по силата на сключения между страните договор през
периода на действие на същия, се установява безспорно от представените по
делото удостоверение от 24.01.2020 год. на 06 РУ-СДВР и постановление за
спиране на наказателно производство на прокурор при СРП. Доказателства за
времето, мястото и обстоятелствата във връзка с противозаконното отнемане на
лекия автомобил, различни от отразените в посочените документи не са ангажирани.
Застрахованият е изпълнил задължението си да представи
на застрахователя необходимата информация за установяване на фактите и
обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие чрез представяне на
съответните документи. Същият е уведомил също така своевременно застрахователя и органите на МВР за настъпилото събитие, с които свои
действия е изпълнил и задължението си да ограничи вредите на застрахованото
имущество. Ответникът не е ангажирал
каквито и да било доказателства, че ищецът не е изпълнил конкретно договорно
задължение по застрахователния договор, нито че
това бездействие на застрахования е довело до реализиране на застрахователното
събитие – противозаконното отнемане на процесния автомобил. Ето защо настоящият състав
достига до правния извод, че всички юридически факти за пораждане на
предявеното спорно материално право са възникнали в обективната действителност,
поради което предявеният иск се явява установен по основание.
Застрахователното обезщетение е сумата, която
застрахователят се задължава за заплати в случай, че застрахователното събитие
настъпи. То има приложно поле при имущественото застраховане и само при него
застрахователното плащане има обезщетителен характер – предназначението му е да
компенсира вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие. Застрахователната сума е сумата, която страните с договора за
застраховка уговарят като обезщетение в случай, че застрахователното събитие
настъпи. Съгласно
чл. 400, ал. 3 КЗ когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната
сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. Застрахователното
обезщетение, дължимо при реализиране на риска – противозаконно отнемане на
застрахованото имущество, зависи от стойността, по която може да се купи вещ
със същото качество /чл.400, ал.1 КЗ/, а тъй като покупката е възможна едва
след загубата или пълното унищожаване на вещта, то обезщетението ще се определя
от стойността по време на настъпването на вредата. Тази
стойност, съгласно експертното заключение по назначената АТЕ, което съдът
кредитира в
тази част при условията на чл. 202 ГПК
като пълно, ясно и компетентно изготвено, е в размер на 38481,00 лв. /действителна пазарна цена
към датата на настъпването на засртахователното събитие/.
Същевременно основателно се явява релевираното от ответника
възражение за прихващане, поради следните съображения:
Несъмнено е по делото, че между страните е било уговорено
разсрочено плащане на вноските от застрахователната премия. Ищецът е заплатил
първите три вноски, като застрахователното събитие е настъпило преди
застрахователната премия да е била издължена изцяло от застрахования, тъй като
падежа на четвъртата вноска настъпва на 24.03.2020 г. В този случай
застрахователят може да удържи размера на неиздължената премия от размера на
застрахователното обезщетение – чл.369, ал.2 КЗ. По делото не е спорно, че не е изплатена четвъртата
застрахователна премия в размер на 875,53 лв., чиито падеж е настъпил към
момента на завеждане на делото. При това положение следва да се приеме, че
релевираната претенция се явява основателна до размер от 37605,47 лв. /38481,00 лв. – 875,53
лв./, като в останалата част подлежи на отхвърляне като неоснователна, съотв. поради
прихващане с насрещното вземане на ответника.
За
ищеца е възникнало и акцесорно вземане, изразяващо се в парично обезщетение за
причинените му вреди от неизпълнението на ответното дружество в темпорално отношение
на неговото задължение за заплащане на процесното застрахователно обезщетение.
Съгласно клаузата, уговорена в чл. 10.5. от ОУ към застрахователния договор,
вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в
който застрахованият е представил всички изискуеми документи за определянето
му. Установява се от писмо с изх. № 0-92-4963/07.04.2020 г., адресирано от застрахователя
до застрахования, и от представените документи по процесната щета, че ищецът е
предявил т. нар. застрахователна претенция на 13.01.2020 г. В конкретния случай,
началният момент на исковата претенция обаче
е свързана с датата на постановения отказ – 07.04.2020 г., поради което при съобразяване на принципа на
диспозитивното начало в процеса предявеният акцесорен иск е основателен за
исковия период от 07.04.2020 г. до 18.06.2020 г. За посочения период на забавата размерът на
дължимата мораторна лихва върху главницата от 37605,47 лв., изчислен с помощта на компютърна програма на
основание чл. 162 ГПК, възлиза на 762,56 лв, до който размер искът е основателен. До този
размер и период претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна, като за
разликата до пълния предявен размер от 1060,00 лв. се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски
за исковото производство в общ размер на 2457,35 лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
На ответника следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за производството в размер на 66,80 лв. за
възнаграждение за вещо лице и юрисконслутско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Водим от горното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на Р.Ч.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 37 605,47 лв. /тридесет
и седем хиляди шестотин и пет лева и четиридесет и седем ст./, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско плюс“, по щета № 44012952000015/2020г. за
причинени имуществени вреди вследствие противозаконно отнемане на лек автомобил „АУДИ”, модел „А6“ с рег. № *******
на 12/13.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.06.2020 г. до окончателното й изплащане, и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 762,56 лв. /седемстотин
шестдесет и два лева и петдесет и шест ст./ – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 07.04.2020 г. до 18.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Ч.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
37 605,47 лв. до размер
от 38 481,00 лв. /т.е., за сумата от 875,53 лв./, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско плюс”, по щета №44012952000015/2020г., като погасен чрез съдебно
прихващане с насрещното вземане по чл.369, ал.2 КЗ, заявено по реда на
чл.298, ал.4 ГПК, от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД срещу Р.Ч.К. за
сумата от 875,53 лв.,
представляваща неизплатена четвърта вноска от застрахователната премия по
договор за застраховка „Каско плюс”, сключен между посочените лица със
застрахователна полица № 440119091000525 от 24.06.2019 г., и за разликата над
38 481,00 лв. до пълния предявен размер от 45000,00 лв., като неоснователен,
както и за разликата над 762,56 лв. до
пълния предявен размер от 1060,00 лв. представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 07.04.2020 г. до 18.06.2020 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати
на Р.Ч.К.,
ЕГН **********, сума в размер на 2457,35 лв. /две хиляди четириститон петдесет и седем лева и
тридесет и пет ст./, представляваща разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Ч.К.,
ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, сума в размер на 66,80 лв. /шестдесет и шест лева и осемдесет ст./,
представляваща разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: