Мотиви към Присъда № 260044/26.03.2021 год. постановена
по НОХД № 1255/2020 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е
предявила обвинение срещу подсъдимия С.Г.И.
*** за това, че в периода от
20:30 ч. на 20.09.2020 г. до 08:30 ч. на 21.09.2020 г., в гр. Я., от имот, находящ се на ул.*** е отнел чужди движими вещи на обща стойност 542 лв.
от владението на собственика им Е.В.А. ***, без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив -
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” и
б.„б” от НК.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия, като изразява
становище, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
направеното самопризнание на подсъдимия бе установено по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и пледира да бъде
признат за виновен. Представителят на държавното обвинение изразява становище
на подсъдимият да бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, като предлага да му бъде наложено наказание в размер, съответстващ на
обществената опасност на подсъдимия, което да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият С.Г.И. участва лично в съдебно
заседание и с назначеният му от съда служебен защитник – адвокат от АК –
гр.Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му моли съда
на подзащитния му да наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Съдът, на основание чл.373, ал.2
от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
В неустановен час в
периода от 20:30 ч. на 20.09.2020 г.
до 08:30 ч. на 21.09.2020 г., в гр.Ямбол, подсъдимият С.Г.И. ***, минавал пеш по ул.***. Тогава решил да
проникне в имот под № *** и да открадне от
там вещи каквито намери, които впоследствие да продаде и по този начин да си
набави парични средства. В изпълнение на така взетото решение, в горепосочения
времеви период, подс. И. без особени
усилия се покатерил по оградата на имота, прескочил същата и проникнал в
посочения имот. До къщата намерил и взел 1 бр. велосипед, черен на цвят със зелени каучукови гуми, марка „ACDOCADENAZZE“. На стълбите на къщата намерил и взел 2 чифта детски
маратонки - бели на цвят, неустановена марка. В помещение без врата, находящо
се в двора на имота намерил и взел: 1 бр. перфоратор марка „Бош“, 1 бр. лазерен
нивелир марка „ Бош“, 1 чифт маратонки
марка „Адидас“ номер 42 и 1 чифт дамски чехли марка „Лакоста“. Всички посочени
вещи били собственост на Е.В.А. ***. След това прехвърлил през оградата
отнетите вещи на улицата, след което ги отнесъл в дома си.
По-късно подс. И. отнесъл отнетия 1 чифт детски
маратонки - бели на цвят, неустановена марка, до дома на свид. Г.К.И. от гр.Я. и
предложил да му го продаде, като не разяснил как се е сдобил с тях. Свид. И.
одобрил маратонките и ги купил за сумата от 5 лв.
След като установил липсата на
отнетите вещи свид. Е.В.А. *** подал сигнал в полицията.
Свидетелите Г.Д.К. и Н.П.П.,
двамата *** от РУ-Ямбол посетили дома на пострадалия А..
По случая били извършени
оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на които било установено, че
извършител на кражбата е подс. И..
С протокол за доброволно предаване от 23.09.2020 г.,
подс. И. предал отнетия велосипед марка „ACDOCADENAZZE“.
С протокол за доброволно предаване от 28.09.2020 г.,
подс. И. предал доброволно 1 чифта детски маратонки - бели на цвят,
неустановена марка.
С разписка от 30.09.2020г., предадените вещи били
върнати на собственика им – свид. А..
От заключението на изготвената по делото оценителна експертиза се установява, че вещите,
предмет на престъпление, собственост на Е.В.А. ***, са на стойност 542 лева, а
единичната такава е както следва:.
- 1 бр. велосипед - черен на
цвят със зелени каучукови гуми, марка „ACDOCADENAZZE“ на стойност 138 лева;
- 2 чифта детски маратонки -
бели на цвят, неустановена марка, 1 бр.х16 лв., на обща стойност 32 лева;
- 1 бр. перфоратор марка „ Бош“
на стойност 62 лева;
- 1 бр. лазерен нивелир марка „
Бош“ на стойност 220 лева;
- 1 чифт маратонки марка „Адидас“
номер 42 на стойност 48 лева;
- 1 чифт дамски
чехли марка „ Лакоста“ на стойност 42 лева.
От приложената
по делото справка за съдимост на подсъдимия С.Г.И. е
видно, че с присъда № *** по НОХД № ***. на ЯРC, влязла в сила на 06.04.2018
г., на основание чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. вр. чл.58а, ал.1 от НК е
осъден на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за
деяние, извършено в периода 20-25.09.2017 г., наказанието по която
изтърпяно на 30.07.2018 г.; С присъда № *** г. по НОХД № *** г.
на ЯРС, влязла в сила на 26.06.2019 г., на основание чл.195 ал.1 т.7,
вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК е осъден на
една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим за деяние, извършено в периода
12-14.10.2018 г., наказанието по която е изтърпяно на 26.06.2020 г. От
тази последна влязла в сила присъда на 26.06.2020 г. не са изтекли пет години
от изтърпяване на наказанието към периода на извършване на деянието – 20-21.09.2020
г. по настоящото дело. Предвид което настоящото деяние се явява извършено от
подсъдимият С.Г.И. при условията на опасен рецидив
с оглед разпоредбата на чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият С.Г.И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, тъй като в периода от 20:30 ч. на 20.09.2020 г. до
08:30 ч. на 21.09.2020 г., в гр. Ямбол, от имот, находящ се на ул. ***, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 542 лв.
от владението на собственика им Е.В.А. ***, без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив.
Авторството
на деянието, предметите на деянието и начина на извършването му са безспорно
доказани от обясненията на подсъдимия С.Г.И.,
дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитаните по
делото в хода на досъдебното производство свидетели Е.В.А., Г.К.И., Г. Д.К.и Н. П. П., които се кредитират изцяло от
съда като логични, последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по
делото писмени доказателства. При определяне стойността на вещите, съдът
кредитира напълно заключението на вещото лице, съставило оценителната експертиза
като
обективно и компетентно.
От
обективна страна предмет на престъпно посегателство са чужди движими вещи
/подробно индивидуализирани във фактическата обстановка, приета от съда за
установена/, с определена стойност, годни да бъдат употребявани по
предназначението си. При извършване на престъплението подсъдимият е взел
участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал
владението на собственика на вещите, вземайки тези вещи чрез изнасянето им от дома
на пострадалия собственик и с установяването на трайна фактическа власт вьрху
отнетото имущество. Установи се също, че подсъдимият не е имал правно основание
да владее процесните вещи или основание, което ги прави или е годно да го
направи собственик на тези вещи, както и не е давано съгласие от собственика на
вещите същите да бъдат отнемани от подсъдимия.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл при осъществяване на
деянието, тъй като е съзнавал, че лишава собственика на вещите от фактическата
й власт върху тях, предвиждал е преминаването им в неговата власт и пряко е
целял установяването й. Предмети на деянието са чужди движими вещи с определен
паричен еквивалент към датата на отнемането им. Фактическата власт върху тях е
била упражнявана от собственика им – свид. Е.В.А.
и е била прекъсната с отнемането им от владението му, а подсъдимият е установил
своя фактическа власт при липса на съгласие на собственика на вещите за
отнемането им.
Относно
вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия С.Г.И. престъпление, Наказателния
кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. При
определяне на наказанието за извършеното престъпление от подсъдимия, съдът
отчете направеното самопризнание от подсъдимия относно фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, възстановяването на част от вещите,
предмет на престъпно посегателство, а от друга страна отчете високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика
на този вид престъпления към настоящия момент в страната, високата стойност на
отнетите вещи, както и високата степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия, обуславяща се от предишните му осъждания. Предвид това и с оглед
императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК. Съдът наложи на подсъдимия П.
наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като му определи
наказание от две години лишаване от свобода, което намали с една трета и му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
Предвид това, че подсъдимият И. е осъждан на наказания лишаване от свобода за
престъпления от общ характер, то съдът счита, че не са налице условията за
прилагане на института на условното осъждане и наложеното на подсъдимия
наказание следва да се изтърпи от него ефективно. С оглед разпоредбите на чл.57,
ал.1, т.2, б.„б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/, съдът постанови наложеното на подсъдимия И. наказание да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Съдът намира, че така наложеното
наказание е необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и преди всичко намира, че ще се въздейства
превъзпитателно и предупредително както върху самия подсъдим, така и върху
останалите членове на обществото.
Същевременно съдът прецени, че не
са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, предвид това, че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства при
определяне на наказанието по отношение на подсъдимия И. и най-лекото предвидено
в закона наказание не би било несъразмерно тежко, предвид високата степен на
обществена опасност на личността на И., като съдът счита, че само
обстоятелствата, че подсъдимият И. е направил пълни самопризнания и
възстановяването на по-малката част от отнетите вещи, не са достатъчни за
налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Граждански иск по делото не бе
предявен.
Тъй като обвинението бе доказано,
съдът осъди подсъдимият С.Г.И. да
заплати направените по делото разноски в размер на 109,80 лв. в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР гр.Ямбол.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: