РЕШЕНИЕ
№ 2233
гр. Варна, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110103547 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба с регистрационен номер
23956/ 22.03.2024 г., депозирана от ищцата И. К. С. , ЕГН********** , чрез процесуален
представител адвокат В. Д. от АК Варна, със съдебен адрес : *** срещу ответното дружество
„М.-Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от С. Д. С.
и К. М. Д. - поотделно.
Исковата молба е уточнена с допълнителна молба с рег. вх. № 24898/26.03.2024 г.,
като с въведеното уточнение от 26.03.2024 г. исковете са приведени в съответствие с
изискванията за редовност по см. на чл.127 и 128 ГПК.
ВРС е сезиран с искове с правно чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, заявени в условията на
обуславящ и обусловен
Отправеното до съда искане по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено
Решение, по силата на което:
да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, обективирано в
уволнителна Заповед № 05 /09.01.2024 г., издадена от работодателя - „М. - Д.“ АД ЕИК ***,
с която е прекратено ТПО на ищцата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „технически
организатор“ при „М.-Д.“ АД, ЕИК ***, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени правно релевантни факти
1
и обстоятелства:
Ищцата И. С. твърди, че на 05.01.2023 г. сключила „срочен“ трудов договор №
94/05.01.2023 г. с ответника - работодател „М.-Д.“ АД, ЕИК ***. Договора бил сключен на
основание чл. 68 , ал.1, т.1 КТ и съгласно т.4 от същия бил срочен. Твърди се от ищцата , че
по време на трудовия си стаж при ответника преминала през шестмесечен изпитателен срок
и останала на работа след изтичането на този срок, като изпълнявала съвестно и в срок
своевременно всички поставени й задачи. Междувременно сочи ищцата, че забременяла и
поради усложнения в бременността се наложило да ползва отпуск поради болничен.
Болничните от личния лекар, а в последствие и от ЛКК, започнали от началото на м. 11.2023
г., т.к. на ищцата било препоръчано задължително да не се натоварва и да си стои, без
много да се движи . Първия болничен на ищцата бил от 03.11. до 09.12.2023 г. - първичен с
включващ престой в болница , входиран от ответника в НОИ, вторият бил от 10.12.2023 г.
до 08.01.2024 г., изпратен от ищцата чрез вайбър на ответника и след това занесен на място
на 19.02.2024 г., третия болничен бил от 09.01.2024 г. до 07.02.2024 г., който ищцата
изпратила на 12.01.2024 г. чрез „Еконт“ на работодателя си.
В исковата молба ищцата излага твърденията, че след като изпратила и третия си
болничен до ответника - работодател, изненадващо, на 23.01.2024 г. получила чрез
куриерска фирма “Еконт“ заповед за прекратяване на трудовия й договор, която била
издадена некоректно със задна дата. Заповедта била написана с дата 09.01.2024 г., но реално
била изпратена на ищцата на 22.01.2024 г.
Видно от уточнителната молба, ищцата не твърди, за разлика от изложеното в
сезиращата молба, че с изтичане на 6 м. срок на изпитване срочния й трудов договор се е
трансформирал в безсрочен.
Твърди се и в исковата и в уточнителната молба , че уволнението е
незаконосъобразно , че датата на която е прекратено ТПО е датата, на която е попълнена
обратната разписка, с която ищцата получила от „Еконт„ уволнителната заповед - дата
23.01.2024 г. Пояснено е още, че уволнителната заповед била изпратена на ищцата само с
„Еконт“, че ищцата не е подписвала заповедта, а само обратната разписка на „Еконт“.
Твърди се от ищцата, че е спазила срока за оспорване на заповедта, т.к. уволнителната
заповед й била връчена само чрез обратна разписка, а и след 2 дни след това, след като
ищцата отишла да си получи оформената трудова книжка и било обяснено от
счетоводството, че с факта на подписване на обратната разписка уволнителната заповед се
считала за подписана, договорът на ищцата се считал за прекратен и нямало нужда ищцата
да подписва заповедта .
Уволнението ищцата намира за незаконосъобразно, като от изложеното в исковата
молба може да се изведе извод, че по същество ищцата оспорва основанието на което е
извършено същото и начина по който е сведено до знанието й съществуването на
оспорената уволнителна заповед.Твърди се ,че към датата на уволнението ищцата е била в
болничен, че е изпълнила задълженията си да изпрати на работодателя болничните листи
съгл . чл. 313 а КТ, че работодателят е „надписал“ датата на уволнителната заповед 09.1.2024
2
г., но изпратил заповедта чрез „Еконт“ на 22.01.2024 г., че ищцата отговоря на условията на
чл. 69, ал.1 КТ и че не е била уведомена от работодателя затова, че ТПО ще бъде
прекратено. Отделно от горното ищцата сочи, че не попада в нито една от хипотезите на чл.
333, ал. 5 КТ и че ответникът не е изисквал разрешение от Инспекцията по труда за
освобождаването на ищцата. На последно място се твърди, че работодателят уволнил
ищцата след изтичане на срока за изпитване / 15 дни / и по време в което се зачита за трудов
стаж /бременна служителка която не работи , но е на трудово правоотношение/.
При тези твърдения ищцата е сезирала съда с искането на осн. чл.344, ал.1 т.1 КТ
уволнението й да бъде признато за незаконно и отменено. Предявен е и втори иск ,
обусловен от изхода на спора по първия иск - иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ с
искане ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност при
ответника - работодател.
Ищцата желае и присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски.
В подкрепа на изложеното и на исканията с исковата молба ищцата е обективирала
доказателствени искания .
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на искова молба, заведен под вх.
№36859/08.05.2024 г. от ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител - юрисконсулт Т. А..
По отношение допустимостта на иска с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда и свързания с него акцесорен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ, счита ответника, че същите са недопустими - предявени след изтичане на
законоустановения преклузивен двумесечен давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса
на труда, с което към момента на подаване на исковата молба се погасило правото да се иска
отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, респективно
възстановяване на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност.
Освен за недопустими, предявените искове ответника намира и за неоснователни,
поради което ги оспорва.
Обстоятелствата, на които се основава твърдението на ответника за недопустимост на
предявените искове, следствие на изтеклия двумесечен срок за предявяване, са следните:
Трудовият договор с ищцата бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ на 05.01.2023
г., като уговорения срок за постъпване на работа бил 09.01.2023 г. Съгласно чл. 4 от него,
договорът бил срочен до 09.01.2024 г.
На 09.01.2024г. И. Д. - служител на длъжност „ТРЗ и Личен състав“ в „М. - Д. „ АД
оформила Заповед за прекратяване № 05/09.01.2024г. и изпратила електронно уведомление
до Националната агенция по приходите за прекратяване на трудовото правоотношение
между ответното дружество и ищцата. Основанието, на което бил прекратен срочен трудов
договор № 04/05.01.2023г. било „изтичане на уговорения срок“, съгласно разпоредбата на
чл. 325, ал.1,т. 3 от КТ.
След оформяне и подписване на заповедта от страна на работодателя, на 09.01.2024г.
3
в телефонен разговор И. Д. уведомила ищцата за правото и да си занесе трудовата книжка за
попълване на осигурителния и трудовия и стаж и да получи екземпляр от Заповедта за
прекратяване. Същата се явила на 18.01.2024г. в офиса на „М. - Д.“ АД в *** заедно с лице,
което представило като адвокат, и отказала да подпише и получи Заповедта, изразявайки
твърдението си, че трудовият й договор се е превърнал в безсрочен, тъй като считано от
09.01.2024г. до 18.01.2024г. тя продължила да работи и били изминали повече от 5 работни
дни без писмено възражение от страна на работодателя.
След като ищцата отказала да получи екземпляр от Заповедта за прекратяване, и бил
изпратен документа чрез лицензиран куриерски оператор „Еконт“ с обратна разписка.
Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1 от КТ, началният момент, от който започвал да тече
двумесечният срок, в който ищецът следвало да оспори чрез иск законността на
прекратеното трудово правоотношение, подчертава ответникът, че е моментът на
прекратяването му, а именно датата на изтичане на срока на трудовия договор - 09.01.2024г.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата била изготвена на
основание чл.325, ал. 1, т. 3 КТ, по своята същност писмен акт, който имал само констативен
характер и било без значение кога е връчен на служителя. Моментът на прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. З КТ бил изтичане на срока, за който той е
сключен. Прекратяването настъпвало по силата на закона с изтичане на уговорения срок.
В конкретния случай, трудовото правоотношение твърди ответника, че е прекратено
на 09.01.2024 г. и преклузивният срок за предявяване на иска, с който се оспорва
прекратяването на трудовото правоотношение изтичал на 09.03.2024 г., предвид това, че
денят бил събота, срокът за подаване на исковата молба изтекъл на 11.03.2024 г. Видно от
входящия номер на исковата молба - вх. № 239956/22.03.2024г., същата била подадена и
заведена в деловодството на Варненски Районен съд на 22.03.2024 г., т.е. след изтичането на
срока по чл. 358, ал.1, т.2 КТ, с което се е погасило и правото да се иска отмяна на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение с произтичащите от това правни последици.
Във връзка с гореизложеното, ответникът моли съда, след като се запознае с гореизложеното
и провери процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
претендирано от ищцата право на иск, да издадете определение, с което да постановите
неговата процесуална недопустимост и да прекрати подадения иск.
В случай, че съда счете иска за допустим, ответникът възразява срещу него, като
счита същия за неоснователен и недоказан, въз основа на изложените по-долу мотиви.
Становището на ответника по основателността на иска е следното:
Ответникът не оспорва твърдяното от ищцата обстоятелството, че трудовото
правоотношение между „М. - Д.“ АД и И. К. С. е възникнало по силата на срочен трудов
договор № 04/05.01.2023г., както и че И. К. С. е назначена на длъжност „Технически
организатор“ към отдел „Безопасна и здравословна работа“.
Не оспорва обстоятелството, че ищцата е преминала изпитателния срок и трудовото и
правоотношение през този и през целия период на срока на договора не е било прекратено.
4
Твърди се от ответника, че през целия период на трудовото правоотношение ищцата
излизала 13 пъти в болничен поради временна неработоспособност, всеки от които е
регистриран от ответника в Националния осигурителен институт.
Ответникът моли съда да счете горните обстоятелства за безспорни.
Оспорва всички останали твърдения, изложени в исковата молба и допълнението към
нея за незаконосъобразност, нарушения на материалния и процесуалния закон при
издаването, връчването и пораждането на правното действие на Заповед № 05/09.01.2024г.
на Изпълнителния директор на „М. - Д.“ АД за прекратяване на трудовото правоотношение с
И. К. С., поради:
По отношение законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение
и предявеният в тази връзка иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, твърди ответника, че при
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца били изпълнени всички необходими
условия за неговата законосъобразност на посоченото основание.
Неотносими към правния спор ответника намира твърденията на ищеца, че:
-„същата се ползва със закрилата по чл.333 КТ“-при условие, че трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.З КТ закрилата по чл. 333 КТ
била неприложима;
-„е забременяла и поради усложнения в бременността и и се е наложило да ползва
отпуск поради болничен“;
-„болничните листи са издадени от личен лекар и от Лекарска комисия в периода от
началото на месец ноември 2023г. и че са и препоръчали задължително да не се натоварва и
да не се движи много“. Информацията за изброените болнични листи с техните периоди и
начини на изпращане нямала никакво отношение към прекратяването на трудовото
правоотношение, тъй като срочният трудов договор се прекратявал след изтичане на срока
на договора по силата на закона, независимо дали служителят е в отпуск, по каквото и да е
причина - временна неработоспособност, платен или неплатен отпуск. ;
-„при получаване на заповедта по Еконт, същата е надписана с дата 09.01.2024г., но
реално е изпратена на 22.01.2024г.“ Това твърдение според ответника било лишено от
всякаква правна логика, тъй като не отговаряло на действителното фактическо положение и
сроковете, регламентирани в Кодекса на труда. На 09.01.2024г. И. Д., на длъжност „ТРЗ и
Личен състав“ в „М. - Д.“ АД уведомила по телефона ищцата, като я поканила да получи
екземпляр от Заповедта и да си занесе трудовата книжка за оформяне. Ищцата се явила в
офиса на дружеството на 18.01.2024г. с лице, което посочила като свой адвокат, отказала да
подпише и да получи Заповедта.Изпращането на заповедта на 22.01.2024г. по куриер на
„Еконт“, според ответника не влияе на правните последици, които поражда самата заповед,
тъй като трудовото правоотношение се прекратявало само по силата на закона с изтичане на
посочения в трудовия договор срок. Фактът, че ищцата не се била подписала на Заповедта
не обезсилвал заповедта, както и не я правел на това основание незаконна.
-„че договорът, сключен за определен срок се превръща в договор за неопределено
5
време, тъй като е работила след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без
писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна „. Това твърдение
ведно с направените изводи в исковата молба според ответника е изцяло неправилно, тъй
като предпоставките на чл.69, ал.1 КТ не били налице - след изтичане на срока на трудовия
договор, ищцата не била продължила да работи 5 или повече работни дни без писмено
възражение от страна на работодателя. Същата имала даден валиден болничен с период
09.01.2024г. — 07.02.2024г., което сама признавала в исковата молба. От това
твърдение,счита ответника, че следвало, че И. С. не била работила реално през тези дни.
Ищцата била в отпуск, независимо от неговия характер, поради което нейното отсъствие на
каквото и да е основание доказвало, че тя била нетрудоспособна, не била реално на работа.(
Този факт можело да се докаже и от представяне на извадка от електронната система за
контролиран достъп на Корабостроителен и кораборемонтен завод „***". От тази извадка
било видно, че ищцата от 20.12.2023г. до 16.01.2024г. включително не е посещавала Завода,
следователно не продължила да работи през минимума от 5 дни след изтичане на срока на
договора). С оглед горното, обобщава ответника, че превръщане на срочния трудов договор
в безсрочен нямало как да се осъществил. В тази връзка на 20.12.2024г. И. С. върнала
служебния си пропуск на г-н К. К., на длъжност „Охранител“, което можело да се установи
със свидетелски показания. С това нейно действие твърди ответника, че ищцата знаела за
скорошното прекратяване на трудовото си правоотношение на 09.01.2024г. и нямала
намерение да работи повече в дружеството на работодателя.
Фактите в тази насока, сочи ответника в отговора на искова молба, че са съвсем
различни:
На 09.01.2024г. г-жа И. Д. - служител на длъжност „ТРЗ и Личен състав“ поради
факта на изтичане на срока на договора и прекратеното по законов ред трудово
правоотношение, оформила последваща Заповед за прекратяване № 05/09.01.2024 г. и
изпратила електронно уведомление до Националната агенция по приходите за прекратяване
на трудовото правоотношение. Макар да нямало законово изискване за издаване на заповед
за прекратяване на трудовия договор, сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ,
издаването на такава заповед било целесъобразно и наложено като практика в дружеството,
с цел да се определят дължимите обезщетения при прекратяване на трудовия договор.
Такава последваща заповед за прекратяване на трудовия договор, съгласно правната теория
и практика имала констативно действие.Тъй като с прекратяване на трудовото
правоотношение за работодателя възниквало задължение да оформи трудовата книжка, И. Д.
уведомила ищцата по телефона за правото и да си занесе трудовата книжка за оформяне и да
получи екземпляр от Заповедта за прекратяване. Ищцата се явила на 18.01.2024г. в офиса на
„М. - Д.“ АД и отказала да подпише и получи Заповедта и изразила твърдението си, че
трудовият и договор се е превърнал в безсрочен, тъй като считано от 09.01.2024 г. до
18.01.2024 г. тя е продължила да работи и били изминали повече от 5 работни дни без
писмено възражение от страна на работодателя. След като ищцата отказала да получи
екземпляр от Заповедта за прекратяване, на 22.01.2024г. и бил изпратен документа чрез
6
куриер на „Еконт“ с писмо с обратна разписка. Във връзка с издадената и влязла в сила още
на 09.01.2024г. заповед за прекратяване на трудовия договор, г-жа С. била поканена да
получи заповедта, ведно със съпътстващите я документи, а също така да представи и
трудовата си книжка за оформяне. С тези си действия работодателят „М. - Д.“ АД твърди, че
положил дължимата грижа, за да изпълни задълженията си, които възникват с прекратяване
на трудовото правоотношение. Заповедта, която била издадена на основание чл.325, ал.1, т.3
КТ представлявала писмен акт само с констативен характер и кога е връчен на работника не
било правно релевантно.
В раздел трети от отговора на искова молба : по отношение иска за възстановяване на
работа на ищеца, ответникът оспорва предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като
недопустим и неоснователен следствие на акцесорния му характер на иска по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ и изброените по-горе в тази насока твърдения. Във връзка с приложените по опис
към исковата молба доказателства, ответникът не възразява същите да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Във връзка с направените доказателствени искания на ищеца, ответникът е изразил
становище и отправил от своя страна искане за събиране на доказателства
По същество: ответникът моли съда за отхвърляне на исковете и претендираните в
полза на ищеца съдебно-деловодни разноски и размера на адвокатското възнаграждение.
Моли, след като бъдат отхвърлени предявените искове, в полза на ответника да бъдат
присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с изискването на чл.127, ал.4 от ГПК,
ответникът сочи банкова сметка с титуляр „М. - Д. „ АД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 31.05.2024 г. ищцата,
представлявана от адв. В. Д. Б. от АК Варна , моли съда да уважи предявения иск.В хода на
спора по същество процесуалният представител на ищцата маркира три момента . На първо
място адв.Б. сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КТ) срочният трудов договор се
превръща в договор за неопределено време, ако служителят продължи да работи след
изтичането на уговорения срок 5 или повече работни дни. По тази точка счита, че
служителят е продължил да работи, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 352 от КТ,
неплатените отпуски, отпуск за временна нетрудоспособност, за бременност и за раждане
също се зачитат за трудов стаж. В този смисъл счита, че ищецът има такъв трудов стаж и
факта за неуведомяването на същия, че договорът му се прекратява и същият е продължил
да трупа трудов стаж именно през този период говорел за това, че е налице хипотеза за
прилагането на чл. 69, ал. 1 от КТ. На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1
от КТ, работодателят можел да уволни /работника или служителя / само с предварително
разрешение на Инспекцията по труда. В този смисъл е искането на процесуалният
представител на ищцата съдът да вземете предвид практика на ВКС, а именно Решение №
50045, постановено по гражданско дело № 2738/2022 г. на Четвърто ГО. Съгласно това
Решение, счита адв.Б., че ищцата се ползва с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 и
т. 5 и съжденията на ВКС в тази посока били, че не е необходимо дори произнасяне по
7
същество. Относно оспорването на законността на уволнението, счита адв.Б., че отново не е
било спазено изискването за уведомяването на Инспекцията по труда и поради тези
хипотези предвид уточняващата молба от 26.03.2024 г. относно уточняването на двата иска,
моли съда да уважите същите и да присъди разноски в полза на ищцата .
В откритото съдебно заседание ответното дружество е представлявано от
юрисконсулт Т. А. и адвокат А. И. А. от АК Варна, надлежно упълномощен втори
процесуален представител на ответника.
В хода на спора по същество адв.Ат.А. моли за отхвърляне на иска ведно с
присъждане на разноските само за един адвокат . Според процесуалния представител на
ответника адв.А. ищцата не била продължила да работи в предприятието, не били налице
условия за уведомяване на Инспекцията по труда, както и условията за уволняване в
условията на отпуск при срочен трудов договор. В този смисъл също така и уведомяване не
било необходимо за прекратяване на срочен трудов договор. На последно място
процесуалният представител на ответника е поискал срок за писмена защита.
В рамките на определения от съда срок, на дата 07.06.2024 г. по делото е депозирана
писмена защита от юрисконсулт Т. А. в подкрепа на наведените в отговора на искова молба
и в хода по същество възражения против допустимостта и основателността на исковете .
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА СЛЕДНОТО:
Предявените от ищцата И. С. искови претенции с правни основания чл.344 ал.1 т.1 и
т.2 КТ са заявени за разглеждане пред съда с депозиране на исковата молба от дата
22.03.2024 г. при наличие на ясен правен интерес от търсената исковата защита и
процесуално допустими.
При ясната предметна рамка на правния спор съдът на първо място се спира на
доклада по делото в относимата част - разпределение на доказателствената тежест между
страните, за да извърши съвкупен и поотделен анализ на събраните доказателства и изведе
извод затова дали исковете са основателни и доказани или не.
Видно от материалите по делото с доклада по делото (възприет и от двете страни като
правилен) съдът е разпределил тежестта на доказване между ищцата и ответното дружество
по следния начин: На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е указал на страните, че
съгласно нормата на чл.154 ГПК всяка страна в гражданския процес следва да установи
твърденията и възраженията си, въз основа на които черпи за себе си положителни права. В
тежест на ищцата по делото съдът е възложил да установи и докаже съществувалото
действително трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемала
сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение от страна
на ответника, при сочените в исковата молба обстоятелства. В тежест на ответника съдът е
възложил да установи и докаже, при условията на пълно и главно доказване , че при
спазване на трудовото законодателство е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата, съответно, че са налице материално-правните предпоставки за
8
прекратяването на ТПО на основанието, на което е издадена уволнителната заповед; че
уволнителната Заповед е съставена от оправомощено за това лице и че отговоря на всички
съдържателни изисквания на закона, вкл. и че е надлежно мотивирана и обективира
фактическия състав на правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
В тежест на ответника е било възложено да докаже и възражението си, че трудовия договор
с ищцата е прекратен считано от 09.01.2024 г. , поради което и съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ двумесечния срок за оспорване на уволнението е изтекъл преди сезирането на съда с
исковата молба.
Предвид трайната съдебна практика, твърденията и на двете страни, съдът с доклада
по делото е указал на ищцата , че следва да установи и докаже /ако поддържа подобни
твърдения/ че след изтичане на срока на трудовия й договор е работила при ответника
реално в продължение на поне пет работни дни, т.е. наличието на предпоставките визирани
в нормата на чл. 69, ал.1 КТ.Едва ако ищцата релевирала подобни твърдения и докаже че е
работила при ответника поне пет дни след изтичане на срока на срочния трудов договор, то
тогава ответникът е следвало да установи и докаже, че в периода между първия и петия ден
след изтичане на срока на договора е отправил писмено възражение до ищцата срещу
продължаването на работника да работи.
Безспорните между страните по спора факти и обстоятелства съдът е отделил с
доклада по делото съгласно нормите на чл.146 ,ал.1 т. 4 , т.5 ГПК.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните са обявени следните
факти и обстоятелства :
-че трудовото правоотношение между ищцата И. К. С. и ответника- работодател „М. -
Д." АД и е възникнало по силата на срочен трудов договор № 04/05.01.2023г. , както и че И.
К. С. е била назначена на длъжност „Технически организатор" към отдел „Безопасна и
здравословна работа".
-че ищцата е преминала изпитателния срок и трудовото и правоотношение през този
и през целия период на срока на договора не е било прекратено.
-че в периода, в който е действал трудовия договор ищцата е ползвала болнични
поради временна неработоспособност и всеки от болничните листи е бил регистриран от
ответника в Националния осигурителен институт.
В първото по делото открито съдебно заседание, предвид изричните изявления на
страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, е обявил още , че е безспорно
помежду им и не се нуждае от доказване, че ищцата е получила чрез „Еконт" уволнителната
си Заповед и че болничният, издаден на името на ищцата И. С. на 09.01.2024 г. е анулиран
на 19.01.2024 г.
При така разпределената тежест на доказване между страните, на база събраните по
делото писмени доказателства : /представените с исковата молба заверени копия на : Трудов
договор № 04/05.01.2023 г.; болничен лист за временна неработоспособност №
Е20231581571; болничен лист за временна неработоспособност № L20233499810/18.12.2023
9
г.; болничен лист за временна неработоспособност № Е20233499970/10.01.2024 г.; обратна
разписка по пратка № 5300541677750 от 12.01.2024 г., системен бон от 11.01.2024 г.,
транспортен етикет на пратка № 5300541677750, електронно изявление
D**********/11.01.2024 г.; писмо изх.№ 14/22.01.2024 г.; Заповед № 05/09.01.2024 г. за
прекратяване на трудов договор; транспортен етикет на пратка № *********, обратна
разписка по пратка № *********, представените от ответника с отговора на искова молба
заверени за вярност с оригинала копия от : разширена справка за служител И. С. за период
01.12.2023 г. - 16.01.2024 г.; справка изх.№ 29388243005856/09.01.2024 г. за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, и представените от ответника в първото
о.с.з. заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: извлечение от
системата на ответника, отразяваща дата на връщане на пропуска на ищцата; Заповед №
60/20.11.2022 г.; справка от НОИ за постъпили данни в ЕРБЛРО от издаден/анулиран
болничен лист с номер Е20233499970/ съдът приема от фактическа страна за установено от
фактическа страна следното :
По силата на трудов договор № 04/05.01.2023 г. , на основание чл. 68, ал.1 , т. 1 във
вр. с чл. 70 КТ ищцата и ответното дружество са встъпили в трудово правоотношение / л. 5 –
ти от делото/ .
Съгласно т.1 от трудовия договор работодателят – ответник е възложил на ищцата –
работник/служител и ищцата е приела да изпълнява длъжността технически организатор /
отдел БЗР , считано от 09.01.2023 г. шифър по НКПД 4110 2007 . В т. 2 от същия договор е
посочено място на работа“ *** , в т. 3 работно време 8ч. , а в т. 4 страните са постигнали
съгласието , че договорът е срочен до 09.01.2024 г. и със срок на изпитване 6 месеца , в
полза на работодателя .
Със Заповед № 05/09.01.2024 г. издадена от работодателя *** АД на основание чл.
325, ал.1 т.3 КТ работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата И. К. С., считано от
09.01.2024 г. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочено „
изтичане на уговорения срок „ .
От приложеното на л.10 – ти по делото заверено за вярност с оригинала копие на
Заповедта за прекратяване на ТПО е видно, че заповедта носи подпис на съставил и
работодател , но не и подписа на работника – ищцата. Под текста и подписите в заповедта е
изписан текст „ връчване с препоръчано писмо с обратна разписка, 22.01.2024 г. , ст.
Юрисконсулт В.А. „ и положен подпис на В.А. .
Видно от л. 9 – ти с писмо с изх.№ 22.1.2024 г. съставено от работодателя ***, чрез
юрисконсулт А., във връзка с прекратяване на срочен трудов договор на основание чл. 325 ,
ал.1 т. 3 КТ , до ищцата И. К. С. е изпратен екземпляр от цитираната в титулната част на
писмото Заповед № 05 / 09.01.2024 г. за прекратяване на трудовия договор. В същото писмо
е отправена молба до ищцата да предостави трудовата си книжка за попълване в ТРЗ през
делничен ден в удобен за нея час, между 08:00 ч. и 17 :00 ч.
Безспорно е между ищцата и ответника, че заповед № 05/09.01.2024 г.не е подписвана
от ищцата и че екземпляр от заповедта е получен от Ив.С. чрез куриерската фирма
10
„ЕКОНТ“срещу обратна разписка. Копията на транспортен етикет и обратна разписка,
приобщени по делото на лист 10 – ти гръб доказват факта, че екземпляр от заповедта е
изпратена на 22.01.2024 г. и получен на 23.01.2024 г.
Останалите писмени доказателства копия на болнични листи и на разписки от
„Еконт“ , приобщени на л. 6 – 8 отразяват издаваните на ищцата болнични листи за
периодите 03.11.- 09.12.23 г., 10.01.23 – 08.01.24 г., 09.1.24 – 07.02.2024 г. , трите с диагноза
„ заплашващ аборт „ и изпращане на болнични листи и получаване на дати 11.01. и
12.01.2024г.
В първото о.с.з. процесуалният представител на ищцата е признал твърдението на
ответника, че болничният лист издаден на ищцата за периода 09.01- 07.02.2024 г. е анулиран
и този факт е отделен за безспорен. Анулирането на болничен лист с номер
Е20233499970/10.01.2024 г. е несъмнено доказано и от справката приобщена на л. 64 – ти.
Доказано е по делото на база данните при работодателя, че на 20.12.2023 г. ищцата е
върнала пропуска си за работа , приет на КПП 2 от лицето К. В. К. /л. 62 / , а на дата
20.12.2023 г. е била издадена Заповед № 60/20.11.2022 г. с която работодателят е заповядал
да се назначи 1 щатна бройка на длъжност технически организатор към отдел БЗР при
вписаните четири условия- първото от които . вид на трудовия договор – срочен, за една 1
година, считано от датата на започване на работа / л. 63/.
При така събраните по делото доказателства съдът ,след съвкупен и поотделен
анализ на същите извежда следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Трудовото правоотношение на ищцата И. С. с ответника работодател „***“ АД е
възникнало на 05.01.2023г. / л. 5/
Съгласно трудовия договор ищцата е приела да работи при ответника на длъжност
технически организатор / Отдел БЗР , считано от 09.01.2023 г., като при сключване на
договора изрично е записано , че същият се състава на основание чл. 68, ал.1 , т.1 вр. чл. 70
от КТ . Съгласно т. 4 от договора ищцата е приела условието да работи при ответника със
срок на изпитване от шест месеца в полза на работодателя , при условията на срочен
договор до 09.01.2024 г.
Заповед № 05 / 09.01.2024 г. е изготвена от работодателя с вписано правно осн. чл.
325 , ал. 1 т.3 КТ и считано от 09.01.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата поради „ изтичане на уговорения срок „.
Заповедта не подписана от ищцата , но екземпляр от същата е получен срещу обратна
разписка от 23.01.2024 г.
Исковата молба е предявена във ВРС на дата 22.03.2023 г. /л.2 / .
Към момента на издаване на Заповедта за прекратяване на ТПО на ищцата е бил
издаден болничен лист за период на временна нетрудоспособност 09.01.24 - 07.02.2024 г.,
номер Е20233499970/10.01.2024 г.,анулиран от ОМЕ / л. 64 / .
При така посочените факти и обстоятелства , съдът констатира ,че в Заповедта за
11
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено и цифром и словесно основанието за
прекратяване на ТПО : чл. 325, ал.1 т. 3 КТ „ изтичане на уговорения срок „.
В Кодекса на труда , в глава шестнадесета , прекратяване на трудовото
правоотношение , в раздел първи , законодателят е разписал прекратяването на трудовия
договор, а сред общите основания за прекратяване на трудов договор е нормата на чл. 325,
съдържаща 12 отделни хипотези от т.1 до т.12.
Съгласно чл.325 КТ трудовия договор се прекратява без която и да е от страните да
дължи предизвестие в случая на т. 3 – с изтичане на уговорения срок, хипотеза при която е
прекратено ТПО в настоящия спор .
Според коментара на Кодекса на Труда ( стр. 897, 898 , Издателство „Сиби 2009“ с
авторски колектив Васил Мръчков, Красимира Средкова и А. Василев) т.3 на чл.325 КТ
установява специфично основание за прекратяване само на срочния договор, сключен
за определено време по чл. 68, ал.1 т. 1 КТ ,а основния въпрос,който в тази хипотеза
подлежи на изясняване е да се установи, че е сключен договора, т.е. подписан и от двете
страни , че е валиден срочен трудов договор за определено време по чл. 68, ал.1т. 1 или
срочен трудов договор , който други разпоредби на КТ предвиждат / чл. 229 , ал.2 , т.2
КТ ; чл. 230, ал. 3 и чл.234, ал.3, т.1 / . Меродавен за прекратяването на срочния
договор е моментът , в който изтича определения срок, срок , който трябва да бъде
определен точно в сключения договор. Основанието за прекратяването на трудовия
договор, както е пояснено в Коментара на КТ , е изтичането на уговорения срок – в
края на последния работен ден , а издаването дори на писмена покана за
прекратяването на трудовия договор по чл. 325 т.3 КТ има само констативно значение
/р. 401 – 04 – Трето г.о/ .След измененията в КТ от м.03.2001 г., при правната уредба
установена в чл. 68, ал.3 -5 КТ , работодателят следва да изрази волята си за
прекратяване на трудовото правоотношение за да избегне прилагането на чл. 69, ал.1
КТ , но не волеизявлението на работодателя , а изтичането на срока е основанието за
прекратяване на договора .
При така изложеното по –горе се налага извод, че заповедта за прекратяване на ТПО
на ищцата е издадена в писмена форма, от овластено за това лице, но значението на тази
заповед има само констативен характер. Трудовото правоотношение на ищцата с
работодателя е възникнало на дата 05.01.2023 г., при условията на срочен договор с вписан
край на срока 09.01.2024 г. /л.5 /. Ето защо , при ясната норма на чл.325, ал.1 т. 3 КТ и
договорен краен срок на трудовия договор , съдът не намира сред доказателствата по делото
каквото и да е основание което да води до отмяна на Заповед № 05/09.01.2024 г.било то като
несъобразена със закона или немотивирана . Действително заповедта не е подписана лично
от ищцата, но този факт не рефлектира върху прекратяването на ТПО , прекратяване което е
настъпило в края на работния ден 09.01.2024 г. , така като е посочено в трудовия договор от
09.1.2024 г.
На второ място, но не по значение, съдът намира, че искът на ищцата с правно
основание чл. 344 , ал.1 т.1 КТ е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен , ведно и
12
с обусловения иск, т.к. е предявен в съда след изтичане на преклузивния срок.
Още в отговора на искова молба ответното дружество –работодател е релевирало
възражение за недопустимост на производството по делото предвид изтичане на
преклузивния срок за оспорване на уволнението . По това възражение , съдът е обявил на
страните при насрочване на производството по делото , че ще се произнесе с акта си по
същество, като е оставил без уважение искането на ответната страна за прекратяване на
производството на осн. чл.130 ГПК .
Възражението на ответника за неспазване на срока за оспорване на уволнението не
обуславя извод за недопустимост на предявените искове с правно осн. чл.344 , ал.1, т. 1 и т
. 2 КТ , а касае спора по същество . Съгласно Определение № 33 / 27.1.2021 г. на ВКС
постановено по ч.гр.д. № 4201/ 2020 г., на Четвърто гражданско отделение на ВКС, с
докладчик съдията Десислава Попколева : „ Срокът по чл. 358, ал.1 , т.2 КТ е давностен и
при констатация за изтичането му исковете следва да бъда отхвърлени като неоснователни
,т.к. възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо . Давността е въпрос
на материалната основателност на претенцията , поради което делото не се прекратява
поради недопустимост на исковете „
Сравнявайки датата на прекратяване на ТПО 09.01.2024 г. с датата на предявяване на
иска 22.03.2024 г. , съдът извежда единствения извод, че исковете по чл.344 ал.1, т.1 , т.2 КТ
са предявени след 09.03.2024 г., след срока по чл. 358, ал.1, т.2 КТ и само този факт
обосновава извод за основателност на правопогасяващото задължение на ответника и
цялостно отхвърляне на исковете.
И на последно място, единствено и само за пълнота на мотивите и с оглед
релевираните от ищцата твърдения за превръщане на срочния договор в безсрочен и
приложимостта на закрилата на чл. 333 КТ, съдът от правна страна излага само следните
мотиви :
В нормата на чл. 69 , ал.1 КТ е уредена възможността за превръщане на срочния
договор в договор за неопределено време , при следните условия : работникът или
служителят за продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни
дни , без писмено възражение на работодателя и длъжността да е свободна .
В настоящия казус ищцата дори не твърди да е работила от 09.01.2024 г. при
работодателя , поради което и след като първата от трите кумулативни предпоставки не е
налице , то срочният договор не се е превърнал в безсрочен.
На последно място по въпроса за приложимостта на закрилата по чл.333 КТ ,
действително в цитираната от процесуалния представител на ищцата в хода по същество
съдебна практика се закрилата при уволнение по чл.333 т. 3 , т. 4 КТ.
В случая обаче не може да се приеме, че ищцата към 09.01.2024 г. е започнала
ползване на разрешен й отпуск или че е страдала от болест определена в Наредба на
министъра на здравеопазването, т.к. към 09.01.2024 г. единственият правно релевантен
факт,от значение по същество е изтичането на срочния договор. Отделно от горното
13
закрилата по чл.333 , ал.1 т.1 – 6 или ал.5 КТ би била приложима при прекратяве на ТПО не
при условията на чл.325 т.3 КТ , а така както е разписано в чл.333 , ал. 1 – в случаи на
уволнение по чл. 328 , ал.1 т.2 , т. 3 , 5 и 11 и чл. 330,ал.2 , т. 2 , т. 6 КТ ,поради което и
възражението на ищцата че прекратяването на ТПО е незаконосъобразно е
неоснователно.Работодателят при констатиране на факта на изтичане на срока на срочен
трудов договор, без ищцата реално да е престирала труд след 09.01.2024 г., не е имал
законово задължение да търси предварително разрешение от инспекцията по труда или на
ТЕЛК .
В обобщение съдът намира,че както обуславящият иск с правно основание
чл.344 ал.1,т.1 КТ , така и обусловеният по чл. 344 ал.1 , т.2 КТ са останали изцяло
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. В контекста на
неоснователността на обуславящия иск съдът не разглежда обусловения.
С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват сторените
от него разноски за процесуално представителство .
Видно от л.65 ответната страна претендира разноски от 1000 лева, за процесуално
представителство.Списъкът не е оспорен от ищцата, а самият договор за правна помощ и
съдействие е приложен на л. 66 –ти от делото с номер Серия Б ********** има характера на
разписка, удостоверяваща плащането в брой на сумата от 1000 лева за процесуално
представителство на ответника . ВРС присъжда в полза на ответника сумата от 1000,00 лева
– съдебно - деловодни разноски за процесуално представителство на ответника от един
адвокат пред настоящата инстанция.
Останалите разноски по делото – като дължима държавна такса по исковете с правна
квалификация по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, съдът не възлага върху ищцата поради
императивната разпоредба на процесуалния закон, охраняващ правата и интересите на
ищците по трудови дела.
Воден от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно, кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ от ищцата И. К. С. , ЕГН********** , чрез
процесуален представител адвокат В. Д. от АК Варна, със съдебен адрес : *** срещу
ответното дружество „М.-Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***,
представлявано от С. Д. С. и К. М. Д. – поотделно, с искането да бъде постановено Решение,
по силата на което:
да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, обективирано в
уволнителна Заповед № 05 /09.01.2024 г., издадена от работодателя - „М. - Д.“ АД ЕИК ***,
с която е прекратено ТПО на ищцата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
14
да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „технически
организатор“ при „М.-Д.“ АД, ЕИК ***, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ .
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН********** с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.-
Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *****, представлявано от С. Д. С. и
К. М. Д. – поотделно СУМАТА от общо 1000.00 лв.(хиляда лева ) - сторените от ответната
страна съдебно - деловодни пред настоящата инстанция за процесуално представителство от
един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от 14.06.2024 г. на осн. чл. 315, ал. 2 вр. чл. 316 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15