№ 1487
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500984 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Дженерали
застраховане“ АД срещу решение № 260109/ 17.01.2023г. на СГС, ГО, 5
състав, постановено по гр.д. № 13264/17г. в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за 7 000лв.- обезщетение за
неимуществени вреди.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната от него част решението е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел за
осъществен механизма на ПТП, който фактически е отключен от водача на
лек автомобил „Рено“, в който е пътувала пострадалата. Независимо, че
водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е управлявал същия с
превишена скорост, ако не е била внезапната поява да другото МПС без
светлинна сигнализация и в нарушение на ЗДвП, от непозволено за излизане
мястото на пътното платно, необозначено като улица, ПТП не би настъпило.
Затова са направили възражение, че водачът, чиято гражданска отговорност е
застрахова от дружеството, не е виновен изцяло за настъпване на ПТП,
защото за него то е внезапно, независещо от волята му случайно събитие,
което не е могъл да предвиди и не е бил длъжен. Жалбоподателят поддържа,
1
че виновен за инцидента изключително и преимуществено е водачът на лек
автомобил „Рено“, поради което исковете срещу него се явяват
неоснователни. Съдът е следвало да определи квотите, като установи
преимуществена вина за водача на лек автомобил „Рено“. Оспорил е вината
на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, още повече, че дори и да
беше го управлявал със съобразена скорост ударът би бил непредотвратим за
него. Счита, присъдената сума за обезщетение за завишена. Няма достоверни
източници, които да установяват телесните увреди. Поддържа, че към
момента на ПТП застраховката е била прекратена. Искът за мораторна лихва е
неоснователен, защото ищецът е препятствала дружеството да осъществи
плащане на застрахователно обезщетение.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск
или да присъди обезщетение в по- нисък размер.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител К. А. е оспорила жалбата. Твърди, че е неоснователна.
Решението е правилно и законосъобразно.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът К.
А. твърди, че на 07.12.2016г. около 18.40ч. в с. Габарево, община Павел
Баня на път I-6, км.289+200 е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено 19“
с рег. № ********, управляван от Л. И. М. и лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ********, управляван от К. А. Т.. За произшествието са
съставени Протокол за оглед, Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и фотоалбум. Образувано е досъдебно производство. В хода на
разследването е установено, че вина за ПТП имат и двамата водачи. Ищецът е
пътувала на предна дясна седалка в лек автомобил „Рено 19“ и при удара е
получила следните увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение с
данни за изпадане в безсъзнателно състояние, контузия на гръдния кош и таза
в дясно. Транспортирана е била до МБАЛ „ д-р Хр. Стамболски“- гр.
Казанлък, където е престояла до 10.12.2016г. Проведено й е консервативно
2
лечение с медикаменти. От ПТП са й причинени болки и страдания от
травмите, стрес, психически и физически дискомфорт. След изписването й от
болницата е продължила да бъде замаяна и е спазвала постелен режим около
3 седмици. И до сега ищецът няма ясен спомен за случилото се. Гражданската
отговорност на виновния водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е била
регистрирана при ответника за периода от 07.09.2016г. до 24.12.2016г.
Предявила е застрахователна претенция пред застрахователя, който й е
определил обезщетение от 2000лв., с което тя не е съгласна. Затова моли съда
да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва от датата на
увреждането/ПТП/ до окончателното му изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК
оспорва иска за неимуществени вреди. Счита го за неоснователен. Не
оспорва, че има договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил „Фолксваген Голф“, сключена при него. Заявява, че ищецът е
депозирала пред него застрахователна претенция на 07.07.2017г. и й е
определил обезщетение. Поканили са я да представи пълномощно в оригинал
за адв. Щ. или друга банкова сметка, но такива не са представени. Тя е
препятствала дружеството да изпълни задължението си и предявеният иск е
недопустим. Не оспорва, че ищецът е получила само леки телесни увреди от
ПТП. Оспорва, че водачът, застрахован в дружеството е виновен изцяло за
пътния инцидент. Той е осъществен и поради виновното поведение на водача
на лек автомобил „Рено 19“. Направил е възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца поради това, че е била без обезопасителен колан. Не е
спорно, че ПТП е станало при независимо съизвършителство. Оспорва
размера на иска и го счита за завишен. Не се установява пряка причинно-
следствена връзка на твърдените неимуществени вреди с ПТП. Поддържа, че
към момента на ПТП застраховката „Гражданска отговорност“ е била
прекратена поради неплащане на втората вноска от застрахователната премия
с падеж 06.12.2016г.
Третото лице помагач „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД счита
предявения иск за допустим, признава, че има валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП за лек автомобил „Рено 19“ с рег. №
********. Счита, че неоснователно е привлечено в процеса. Оспорва иска по
3
основание и размер, както и всички твърдения, изложени в исковата молба.
Оспорва за ищеца да са настъпили описаните увреждания. Оспорва, че
застрахованият при него водач е виновен изцяло за настъпилото ПТП. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца към вредите поради това,
че е пътувала без поставен предпазен колан. Счита претендираното
обезщетение за прекомерно.
Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, Протокол за оглед на местопроизшествието е, че на
07.12.2016г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие.
Безспорно е, че при него е пострадала К. А..
Прието е за безспорно, че за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника към датата на ПТП.
Не се спори, че ищецът е предявила доброволна претенция към
ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
на 07.07.2017г.и във връзка с нея е образувана щета. Застрахователят е
определил такова от 2000лв., но не го е изплатил. В тази връзка са
представени и приети писмени доказателства.
Към исковата молба е представена епикриза от МБАЛ „Д-р Хр.
Стамболски“ АД- Хирургично отделение. В хода на съдебното дирене е
приета История на заболяването от същото лечебно заведение.
Не се спори, а и от постановление от 04.05.2017г. на РП- гр. Казанлък се
установява, че наказателното производство, образувано срещу неизвестен
извършител е прекратено.
Към отговора на исковата молба са представени и приети писмени
доказателства: писмена претенция от 07.07.2017г,. изходяща от ищеца, писмо
от 07.08.2017г., адресирано до К. А. и такова от 07.12.2017г. Представена е и
приета кореспонденция между дружеството и представителите на ищеца,
протокол от заседание на застрахователно- експертна комисия от 03.08.2017г.
С определение от 02.08.2019г. на САС, постановено по гр.д. №
3007/19г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
4
изготвена от вещо лице, специалист ортопедия и травматология, която е
дала заключение за уврежданията, които е получила ищецът: контузия на
главата, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош, контузия на таза. Те
са във връзка с катастрофата. Вещото лице е посочило какво лечение е
предприето по отношение на ищеца, както и че през първите седем дни
болките са били с по- голям интензитет. Мозъчното сътресение при правилно
проведено лечение има нормален оздравителен и възстановителен процес от
3-4 седмици. При него няма паталогични промени в мозъчния паренхим. В
допълнително заключение е посочено дали ищецът има увреждания
специфични за поставен предпазен колан. Няма данни как е протекъл
възстановителния процес или за настъпили усложнения. Няма данни за
рехабилитационни процедури. Не е било необходимо ищецът да ползва
чужда помощ. В съдебно заседание заключението е допълнено чрез
обясненията на експерта като той е посочил , че при страничен удар ролята на
предпазния колан е минимална.
Съдът възприема заключенията като компетентни, обосновани и
обективни, основаващи се на научните правила.
По делото е допусната единична автотехническа експертиза- основна и
допълнителна, която е дала заключение за мястото на настъпване на удара, за
скоростта на автомобилите преди и към момента на удара, причините за
настъпване на произшествието и механизма му. Той е бил предотвратим за
водача на лек автомобил „ Рено 19“, тъй като е има видимост и е могъл да
пропусне движещия се лек автомобил „Фолксваген “ и след това да пресече
платното за движение. Опасната зона за спиране на лек автомобил
„Фолксваген“ е 33м. при скорост от 50 км/ч. Отстоянието, на което се е
намирал до мястото на удара в момента на навлизане на другия автомобил е
22,70м. За водача на лек автомобил „Фолксавен Голф“ ударът е бил
технически непредотвратим с аварийно спиране и при движение с
разрешената скорост. Вещото лице е посочило предназначението на
предпазния колан и неговата функция при удар. При страничен удар той е
неефективен. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението.
Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза като я
счита за обоснована, компетентна и изчерпателна.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
5
Свидетелят К. А. е водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“,
участвал в ПТП и е очевидец на произшествието. Описва къде е станал
пътния инцидент, кога е забелязал другия автомобил. Ищецът е била на
предна дясна седалка и си е била ударила главата в прозореца. Не знае дали е
била с колан. Извикали са линейка, която е транспортирала. Свидетелят
посочва, че е карал с 60 км.ч.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищеца
в размер на 7 000лв. Приел е възражението за съпричиняване за
неоснователно.
Пред настоящата инстанция нови доказателства са ангажирани във
връзка с извършеното от въззивния съд разпределение на доказателствената
тежест с определение от 12.04.2023г. относно възражението на
застрахователя, че към момента на ПТП застрахователното правоотношение
е било прекратено. Ищецът е представила справка от ГФ, която е приета по
делото и от която се установява, че застрахователния договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е била прекратена на 24.12.2016г.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ и за
присъждане на законната лихва върху присъдено обезщетение.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
6
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на
претенцията. Последното обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. №
1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на
ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът
К. А. е отправила писмена претенция към застрахователя. В тримесечния
срок той й е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2000лв., което не е изплатено. Предявения иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.
Заедно с това той трябва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и деликвента.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„ Фолксваген Голф“ е била застрахована при жалбоподателя. Застраховката е
била валидна към момента на настъпване на произшествието, което е било
прието за безспорно. Но застрахователят в молба от 23.04.2019г., уточнение
7
на отговора съгласно указания, дадени от съда, е посочил, че застраховката
„Гражданска отговорност“ за водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е
била прекратена към момента на ПТП, тъй като не била заплатена втората
вноска от разсрочената застрахователна премия с падеж 06.12.2016г.
Обстоятелството, че застраховката не е имала покритие към 07.12.2016г. е
поддържано и в съдебното заседание на 13.11.2019г. в жалбата. Съгласно т.3
от ТР № 1/2014/23.12.2015г. на ОСТК на ВКС, когато поради неплащане на
разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователят не я е
прекратил по указания в закона ред-чл.368 във вр. с чл.490, ал.2 от КЗ, не
може успешно да се освободи от отговорност по чл.432, ал.1 от КЗ спрямо
третите увредени лица, позовавайки се на предсрочно прекратяване на
договора. Съгласно чл.574, ал.12 от КЗ данните от Информационния център
на ГФ, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на
договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, началната и крайна дата на покритието, регистрационния
номер и номер на рама/шаси/ на МПС. От представените по делото справки
от ГФ, включително и пред въззивния съд се установява, че сключената
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за „Фолксваген
Голф“ е прекратена на 24.12.2016г. Т.е. тя е имала покритие към 07.12.2016г.
и въззивникът не може да се освободи от отговорност спрямо пострадала К.
А..
По делото се спори по отношение на наличието на предпоставките
на чл.45 от ЗЗД спрямо застрахования при ответника водач. Твърди се от
застрахователя, че е налице съизвършителство, тъй като и водачът на лек
автомобил „Рено 19“ е допринесъл за настъпване на пътния инцидент. Във
въззивната жалба се релевира довод, че водачът на „Фолксваген Голф“ не е
виновен за настъпилото ПТП на 07.12.2016г. като се сочи заключението на
приетата автотехническа експертиза.
Относно механизма на произшествието следва да се съобрази
заключението на автотехническата експертиза и показанията на свидетеля А.,
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, участвал в произшествието. Той
е и очевидец на същото. Експертизата установява, че скоростта му преди
удара е била около 117 км/ч, а към момента на удара е била 75,40км/ч. при 50
км/ч. разрешена в пътния участък на ПТП. Опасната зона на спиране при 50
8
км/ч е 33,45м. м. Отстоянието, на което се е намирал той до мястото на
удара, в момента на навлизане на лек автомобил „Рено 19“ върху платното за
движение, е около 22,70м. Изводът, който е направил експертът е , че ударът
за водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е бил непредотвратим и при
движение с разрешената скорост от 50 км/ч. От друга страна, водачът на
другото МПС е имал техническа възможност да го възприеме.
Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е допуснал нарушение
на правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП като се е
движел с несъобразена скорост, надвишаваща значително разрешената за
пътния участък. Ако се е движил с 50 км/ч увредите на ищеца биха били по-
леки или не биха настъпили. Другият водач също е допуснал нарушение на
чл.25, ал.1 и чл.26 от ЗДвП. Двете императивни разпоредби му вменяват в
задължение преди да предприеме каквато и да било маневра да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, както и да подаде
светлинен сигнал, който да указва извършването на маневрата. От
доказателствата по делото се установява, че и двамата водачи са допринесли
в равна степен за настъпване на удара. При независимото съизвършителство
има съпричиняване на вредоносния резултат от неколцина- чл.53 от ЗЗД. Те
отговарят солидарно, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ отговаря до размера на застрахователната сума,
но за обезщетяване на пълния размер на вредата, а не пропорционално на
приноса на застрахования при него деликвент. Причинителите на вредите
отговарят солидарно спрямо увредения като последният може от всеки един
от тях да поиска обезщетение в пълен размер, а не съобразно приноса им.
Предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, то
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря по
отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него
деликвент- за всички вреди и в пълния им размер, а не според приноса му. / Р
№ 192/ 02.11.2017г. по т.д. № 416/17г., I т.о. на ВКС, Р № 52/28.05.2019г. по
т.д. № 1497/18г., I т.о. на ВКС/. Дори и да се приеме наличието на
съизвършителство и от двамата водачи, то това не може да се отрази на
размера на обезщетението, претендирано от ищеца, освен ако водачът на
лекия автомобил, с който е пътувал, не е бил употребил алкохол или
наркотични вещества и той е знаел за това обстоятелство. Разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД намира приложение само, когато пострадалият обективно е
9
допринесъл за увреждането си. Това означава да се установи негово
противоправно поведение, което да налага приемане на определен обем
съпричиняване, с който да се редуцира обезщетението. Недопустимо е да се
приложи горната разпоредба за чуждо противоправно поведение. Обема на
вината на водачите има значение в отношенията между двамата
застрахователи.
Поради изложеното по- горе жалбоподателят е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
По размера на вредите.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. При недоказването им за него са неблагоприятните последици,
изразяващи се в това съдът да приеме, че твърдените факти не са настъпили.
Медицинската експертиза е установила травматичните увреди, които са
получени от ищеца при ПТП: контузия на главата, сътресение на мозъка,
контузия на гръдния кош, контузия на таза. Те са във връзка с катастрофата и
са й е причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота. От
приложената епикриза от МБАЛ „д-р Хр. Стамболски“ АД и история на
заболяването се установява, че болничният престой на ищеца е бил кратък-
три дни, като след това пострадалата е била освободена за домашно лечение.
Проведеното лечение е консервативно. Възстановителният период от
мозъчното сътресение е 3-4 седмици без да се наблюдават паталогични
промени в мозъчния паренхим. То е било без изпадане в безсъзнателно
състояние, оценено по скалата на Глазго с 15т. В домашни условия през
10
възстановителния период ищецът не се е нуждаела и не се доказа да е
ползвала чужда помощ. К. А. не е развила усложнения като резултат от
травмите. Съдът като съобрази сравнително краткия лечебен и
възстановителен период- около 1 месец, липсата на трайни травматични
увреди, липсата на усложнения, временните трудности в бита, възрастта й
към момента на пътния инцидент - 43 години, намира, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, което да компенсира претърпените от
нея болки и страдания е 7 000лв.
В тежест на ищеца е да докаже с всички допустими и относими
доказателства всички увреди, които твърди, че е получила- както физически,
така и емоционални. В исковата молба се твърди, че К. А. е била стресирана
и я е страх да се пътува в автомобили. При пътен инцидент, който е
екстремно събитие в живота на човек, е типично и нищо необичайно, той да
изпита негативни емоции. То предполага изпитването на обосновани чувства
на страх и стрес. В гражданския процес следва да бъдат доказани
твърденията за психологическо състояние у пострадалия, надхвърлящи
обичайните като последица от пътен инцидент. В хода на процеса тези
твърденията за психическото състояние на ищеца не са доказани.
Като съобрази всички тези обстоятелства съдът намира за справедливо
приетото обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетенията съдът съобрази годината
на настъпване на произшествието/2016г./ и икономическата обстановка в
страната. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е в
зависимост от този на лимитите, а от това кои от тях са били предмет на
съдебното производство и са били доказани в хода на съдебното дирене.
Лимитите не са самостоятелен критерии за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. / Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г.-, ВКС, II т.о.,
Р № 60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о./ Размерът на
определеното обезщетение за неимуществени вреди е равен на 16
минимални работни заплати за страната/ МРЗ от 420 лв. за 2016г./.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната
към праворелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да потвърди в
обжалваната част.
11
По разноските.
На жалбоподателя не се дължат разноски поради изхода на спора във
въззивното производство.
На адв. М. се дължи адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция от 1000 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съдът приема за
основателно направеното от процесуалния представител на въззивника
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, след като прецени фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия от страна на
пълномощника на К. А. пред въззивния съд, изразяващи се в изготвяне на
отговор на жалбата и представителство в проведеното единствено съдебно
заседание без събиране на доказателства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260109/ 17.01.2023г. на СГС, ГО, 5
състав, постановено по гр.д. № 13264/17г. в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за 7 000лв.- обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА „ Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на адв. А. М., гр. ***, ул. „ ***“ №
**, ет.*, ап.** сумата от 1000 лв. / хиляда лева / адвокатско възнаграждение
на основание чл.38 от ЗАдв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13