РЕШЕНИЕ
№ 21959
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110176642 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.
Ц. К., с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 167,47
лева – цена за доставена за периода месец май 2021 г. до месец април 2023 г.
до топлоснабден имот с адрес: София, ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **
(аб. № *****), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.04.2024 г.,
до окончателното плащане; 31,29 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2022 г. – 11.04.2024 г.; 26,30 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода месец юли 2021 г. до месец април 2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 24.04.2024 г., до окончателното плащане, и 5,13 лева –
законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода
15.09.2022 г. - 11.04.2024 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по
частно гражданско дело № 24336/2024 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата била „клиент на
топлинна енергия“, тъй като била собственик или титуляр на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот, и била длъжна да заплаща доставената до
имота й топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в
публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали
1
задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и
водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите
условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на
45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен
прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на
всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни
изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо
услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е
„Далсия елвеко“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото
като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението
на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – М. Ц. К., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
задълженията са били преизчислени след корекция от топлинния
счетоводител, като ответницата била заплатила всички задължения по
коригираните протоколи. Освен това не се дължала лихва за забава, тъй като
не били спазени сроковете в общите условия на ищеца за съставяне на
фактури, които определяли и сроковете за плащане, и не можело да се
установи към посочения там срок какво е задължението. За дяловото
разпределение не ставало ясно защо се плаща на ищеца, щом сам той твърди,
че е извършено от друго лице. Затова се иска отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват. С
писмена молба ищецът поддържа исковете и посочва, че извършените от
ответницата плащания са съобразени преди предявяване на настоящите
претенции. Претендира разноски. Представя списък на разноските.
С писмена молба ответницата моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски. Представя списък на разноските.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следното от фактическа
и правна страна:
С определението за насрочване на делото от 01.06.2025 г. (на лист 53 –
54 от делото) съдът е отделил като общоизвестен на съда факта, че процесният
имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, за служебно
известно, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ[1]1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19
минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., са в сила според клаузите
си от 10.08.2016 г., както и за безспорно между страните, че ответницата е
собственик на имота, описан в исковата молба, и е задължена да заплаща
доставената до него топлинна енергия.
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
Ответницата поддържа, че е платила всички задължения.
Искът за цена на топлинна енергия се уважава, ако съдът установи, че
ответницата е собственик на имот в сграда в режим на етажна собственост, до
който ищецът е доставял топлинна енергия, и е установено количеството на
доставената енергия и единичната цена на енергията, като задължението става
изискуемо след настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки
това искът ще бъде отхвърлен, ако се установи, че задълженията са платени.
В настоящия случай, между страните е безспорно, че ответницата следва
да отговаря за стойността на доставената до имота топлинна енергия, както и
че същата е заплащала суми за погасяване на задълженията за топлинна
енергия за процесния период. Спорният между страните въпрос е дали с
извършените от нея плащания са погасени изцяло дължимите суми.
Индивидуалната изравнителна сметка, изготвена от „Далсия Елвеко“
ЕООД за отоплителния сезон от месец май 2021 г. до месец април 2022 г. е на
стойност 1079,63 лева, а тази за отоплителния сезон от месец май 2022 г. до
месец април 2023 г. – на стойност 941,39 лева, поради което цената за
топлинна енергия е била в общ размер на 2021,02 лева.
Съгласно представено на лист 30 по делото извлечение от
счетоводството на ищцовото дружество на ответника са начислени по 2,86
лева за услугата „дялово разпределение“ за месеците юли и август 2021 г., и
по 2,94 лева за месеците март, юли, септември 2022 г. и януари, февруари,
март и април 2023 г. Дължимостта на цената не се оспорва от ответницата.
Съгласно представени на лист 38 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.
33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и клаузата на чл. 33, ал. 6 от
Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, и обстоятелството, че
месечните фактури се издават за прогнозно количество топлинна енергия
съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия, следва да се приеме, че с
извършените плащания същата е погасявала задълженията си за топлинна
енергия.
Съгласно представените на лист 67 – 74 платежни нареждания за
погасяване на задълженията си за топлинна енергия за отоплителния сезон от
май 2021 до април 2022 г. ответницата е заплатила сума в общ размер на
945,58 лева.
Задължението за цена на топлинна енергия за периода възлиза на
3
1079,63 лева, от които съгласно издадената на 31.07.2022 г. от ищеца фактура
(на лист 26 от делото) към последната дата задълженията са били в размер на
320,14 лева. Съгласно общите условия на ищеца законна лихва за забава се
дължи след 15.09.2022 г., което означава, че от сумата от 320,14 лева след
издаване на фактурата и преди началото на забавата са платени още 165,65
лева (платежно нареждане от 05.09.2022 г. на лист 73 от делото) (платежните
нареждания на лист 75 – 76 и следващите изрично посочват, че са за сметки за
следващия сезон). Изчисленията на ищеца за остатъка на задължението обаче
не са правилни, защото по делото се установи, че от 1079,63 лева са платени
945,58 лева, т.е. остатъкът за плащане 134,05 лева, които не е доказано да са
платени. Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с
лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, е
натрупана закотта лихва върху 134,05 лева за периода от 15.09.2022 г. до
датата, посочена в исковата молба – 11.04.2024 г., е в размер на 25,94 лева.
Тези задължения са останали неплатени от ответницата, тъй като при няколко
задължения към ищеца, които произтичат от различни правопораждащи факти
(потреблението за всеки отделен месец) съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД платецът
(ответницата) избира кое да погаси, и тя е заявила, че погасява задълженията
за следващия отоплителен сезон.
Съгласно представените на лист 75 – 82 платежни нареждания за
погасяване на задълженията си за топлинна енергия за отоплителен сезон
2022/2023 г. ответницата е заплатила сума в общ размер на 961,97 лева.
Последното плащане е извършено на 05.09.2023 г., т.е. предие настъпване на
началната дата, от която според общите условия на ищеца се начислява лихва
за забава. Следователно от общото задъжение за 941,39 лева е заплатен
пълният размер.
Останали са неусвоени 20,58 лева.
По претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ съгласно
представен на лист 23 договор от 03.10.2002 г. (въпреки изричното указание
на съда в определението му от 01.06.2025 г. (на лист 48 от делото), ищецът не е
посочил други доказателства за цена), е 4,20 лева на радиаторен
разпределител, като съгласно протокол от 01.10.2002 г. (на лист 25 от делото) в
апартамента, за който се води делото, има инсталирани 5 разпределителя, или
за година се дължат по 21 лева. Следователно по правилото на чл. 76, ал. 1
ЗЗД, че при липса на избор се погтасяват първо най-старите или
обременителни задължения на ответницата, неусвената сума от 20,58 лева
следва да се отнесе към задължението за заплащане на отчета за отоплителния
сезон от месец май 2021 г. до месец април 2022 г., от което са останали
неплатени 42 стотинки, и са останали за следващия сезон и 21 лева, или
общото неплатено задължение е 21,42 лева.
Тъй като в общите условия на ищеца не е предвиден падеж за заплащане
на цената на услугата „дялово разпределение“, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответницата изпада в забава след покана, а това е станало едва със сезирането
на съда, поради което претенцията за законна лихва за цената на дялово
разпределение преди сезиране на съда за сумата от 5,13 лева е неоснователна.
4
Оттук следва, че непогасените задължения възлизат на общо 134,05 лева
– цена за топлинна енергия за периода от май 2021 г. до април 2022 г.; 25,94
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
посочена сума за периода от 15.09.2022 г. до 11.04.2024 г., и 21,42 лева – цена
за услугата „дялово разпределение“ за целия посочен в исковата молба
период, като исковете следва да се отхвърлят за разликите над посочените
суми до пълните претендирани размери, и за непосочените по-горе периоди,
както и за претенцията за лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение“ преди сезиране на съда.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (181,41 лева от 230,19 лева,
или 78,81 % от направените разходи) и ответницата – пропорционално на
отхвърлената част (21,19 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът доказва разноски за исковото производство в размер на 25 лева
държавна такса (платежно нареждане на лист 14 от делото), 300 лева депозит
за счетоводна експертиза (платежно нареждане на лист 61 от делото) и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, или общо 425 лева. За заповедното производство ищецът доказва
разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, или общо 75 лева. Пропорционално на уважената част от
исковете – 78,81 %, ищецът има право на 334,94 лева разноски в исковото
производство и 59,11 лева разноски в заповедното производство.
Ответницата доказва разноски в размер на 400 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение (договор за правни услуги на лист 45 от делото,
който съдържа разписка за плащане в брой), като ищецът своевременно е
направил възражение за прекомерност, което съдът, предвид абсолютната
стойност на сумата намира за неоснователно. Пропорционално на
отхвърлената част от исковете – 21,19 % ответницата има право на разноски в
размер на 84,76 лева.
Предвид направеното от ищеца изявление за прихващане и след
приспадане на дължимата на ответницата сума от дължимата от нея сума на
ищеца за разноски, същата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 250,18 лева разноски в исковото производство, и 59,11 лева разноски в
заповедното.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на М. Ц. К., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „Люлин“ 2,
бл. 212, вх. Б, ет. 1, ап. 22, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
5
*********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***, сумите от 134,05 лева
(сто тридесет и четири лева и 5 стотинки) – цена за доставена за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: София, ж.к. „Л.“ *,
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от
24.04.2024 г. до окончателното плащане; 25,94 лева (двадесет и пет лева и 94
стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума в периода
15.09.2022 г. – 11.04.2024 г.; 21,42 лева (двадесет и един лева и 42 стотинки) –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 24.04.2024 г. до окончателното плащане – вземания по
заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 24336/2024 г.
по описа на Софийския районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата между признатите 134,05 лева и
пълния предявен размер от 167,47 лева (сто шестдесет и седем лева и 47
стотинки) и за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.; иска за мораторна
лихва за разликата между признатите 35,30 лева и пълния предявен
размер от 31,29 лева (тридесет и един лева и 29 стотинки); иска за цената на
услугата „дялово разпределение“ за разликата между признатите 21,42 лева
и пълния предявен размер от 26,30 лева (двадесет и шест лева и 30
стотинки) – поради плащане преди процеса, и претенцията за 5,13 лева (пет
лева и 134 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 15.09.2021 г. – 11.04.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Ц. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23б, да плати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23б
сумите от 250,18 лева (двеста и петдесет лева и 18 стотинки) – разноски в
исковото производство, и 59,11 лева (петдесет и девет лева и 11 стотинки) –
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Далсия елвеко“ ЕООД, с ЕИК: *********, на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6