№ 87
гр. С.З., 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20215501001254 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260052/29.04.2021 г., постановено по гр.д. №
620/2020г. по описа на Районен съд – Ч., в частта с която е отхвърлен
предявеният установителен иск на „Б." С.А., чрез „Б." С.А., клон Б. против П.
Ж. П. за сумата над 2 879, 43 лв. до претендирания размер от 9 350, 81 лв.,
представляваща неплатена част от главницата по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №PLUS-11068248/17.12.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2020г. до окончателното
й изплащане и за сумата от 399 лв. - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.02.2016 г. до 08.07.2020 г., за които вземания е
издадена Заповед № 267/27.07.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 416/2020 г. по описа на Районен съд –
Ч..
Във въззивната жалба въззивникът „Б." С.А., чрез „Б." С.А., клон Б.
излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
1
отмени решението на РС в частта, с която са отхвърлени предявените
установителни искове. Претендират се разноските по делото.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия П.
Ж. П., с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Ищецът „Б.” С.А., П., peг. № *********, 1 чрез „Б.” клон Б. моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че П. Ж. П. дължи 9
350.81 лв. - главница по договора за кредит, 399 лв. - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.02.2016 г. до 08.07.2020 г. по
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
11068248 от 17.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 416/2020 г. по описа на Районен съд – Ч..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв.
Н.Г. А., който моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като
излага подробни съображения.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 416/2020 г. по описа на Районен съд -
Ч. е, съдът е издал в полза „Б." С.А., чрез „Б." С.А., клон Б. срещу П. Ж. П.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите: 9
350.81 лв. - главница по договора за кредит, 399.00 лв. - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.02.2016 г. до 08.07.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът П. Ж. П. е възразил срещу
2
издадената заповед за изпълнение и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Представен е договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-11068248/17.12.2014г между кредитора „Б." ЕАД и ответника П. Ж. П.
за сумата от 10000 лв. Дружеството - кредитор по договора „Б." ЕАД е
прекратено чрез вливане в ищцовото „Б." АД, регистрирано във Ф., със
седалище П., който развива дейността си в Република Б., чрез своя клон - „Б.
С.А., клон Б.". Като универсален правоприемник на кредитора ищцовото
дружество е носител и на всички права и задължения по процесния договор за
кредит. Съгласно договора, ответникът се е задължил да върне получената в
кредит сума със застрахователна премия от 2400 лв. на 60 месечни вноски по
306,45 лв. - договорена е обща стойност на плащанията 18 387,00 лв., с
годишен процент на разходите - 24,24 % и лихвен процент - 20,27 %.
Последната договорена падежна дата е 18.10.2019 г. Съгласно чл. 7 от
договора, погасителните вноски ще покриват компонентите на задължението
в следната последователност: разноски, лихва, главница. С чл. 5 страните са
договорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането. Уговорено е
също така, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората просрочена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на
съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост.
Приложено е копие на писмо на ищцовото дружество от 12.10.2016 г.,
адресирано до ответника, в което е посочено, че е обявена предсрочна
изискуемост на кредита, като ответникът е поканен да изпълни доброволно
задълженията си в 7-дневен срок, както и товарителница, на която е
отбелязано, че поканата е връчена на 25.10.2016 г. на лице с имена С.Г.П. -
майка.
От заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза се установява, че задълженията на ответника към датата на
3
изготвяне на заключението - 18.03.2021 г. са в размер на 5 587, 36 лв., от
които главница 2 879, 43 лв. и законова лихва за периода от 25.10.2016 г. до
18.03.2021 г. в размер на 2 707.93 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен, съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони
и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Видно от параметрите на договора, освен възнаградителна лихва и
еднократна "такса ангажимент", кредитополучателят дължи заплащане на
застрахователна премия в размер на 2 400 лева. Съгласно чл. 2 от Условията
по договора, страните са уговорили, че размерът на кредита за покупка на
застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на
застрахователния агент "Д." ЕАД. В същият член е посочено още, че сумата в
поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски,
съответстващ на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и
е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле "Месечна
погасителна вноска".
4
Видно от процесния договор за потребителски заем, формално
фигурира размерът на ГПР – 24,24 %, но в него не са посочени по вид и
размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в
нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране годишния
процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посоченият в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Предвид
изложеното, е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат
конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани със сключения договор.
В случая годишният процент на разходите включва лихвения процент
по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат
заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще. Това налага
извода, че застрахователната премия следва да бъде включена в годишният
процент на разходите по кредита, както и че в случая застрахователната
премия, представлява част от месечната погасителна вноска по кредита. При
това положение годишният процент на разходите, изчислен, съобразно
посочените параметри (главница, възнаградителна лихва и еднократна "такса
ангажимент") не отговаря на действителния такъв, тъй като в размера му не е
включена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия. При
включването в ГПР на застрахователната премия, размерът на разходите
нараства. Ето защо въззивният съд намира, че е нарушена и императивната
разпоредба на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
От съдържанието на процесния договор следва изводът, че в същото
5
фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно
горепосочената разпоредба, за да бъде прието, че съответни уговорки в
договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва
освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а също
така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи.
В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на
кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница,
лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация,
показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница,
лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се формира
сумата от 306, 45 лв., съставляваща размер на месечна погасителна вноска.
Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора, е да посочи разбивка не
само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една
отделна погасителна вноска. Ето защо въззивният съд намира, че е нарушена
и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което води до
недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения кредит, но не и на лихви и други разходи по договора за
кредит. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 10 000 лв., като
след като се приспаднат направените от ответника плащания, дължимата
главница е в размер на 2 879, 43 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото „Б." С.А., чрез „Б." С.А., клон Б. следва да
заплати на П. Ж. П. направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260052/29.04.2021 г., постановено по гр.д.
6
№ 620/2020г. по описа на Районен съд – Ч. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Б." С.А., с адрес на управление: Ф. гр. П., бул. ***, чрез „Б."
С.А., клон Б., гр. С., ж.к. *** да заплати на П. Ж. П., ЕГН **********, адрес:
гр. Ч., ул. *** направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лв./
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7