РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Сандански, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Кр. Бузова
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Николинка Кр. Бузова Административно
наказателно дело № 20221250200631 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0339-001223 от 07.12.2022
г., издадено от В. Д. Т., началник на РУ в ОДМВР *******, РУ *******,
упълномощен с МЗ №8121з-1632/02.12.2021 г., с което на Г. Л. Ф., ЕГН
**********, с адрес град П., ж.к. „*******“ № ****, ет.**, ап.**, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни
точки за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.3,
т.5, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.6,
т.1 ЗДвП и на основание чл.181, т.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП.
Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е
направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това,
че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
отразените в него фактически констатации не отговарят на истината и не са
1
индивидуализирани, нарушена е процедурата по издаването на АУАН и НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител. Пледират за отмяна на НП, излагат съображения в посока, че в
полицейското управление на жалбоподателя му бил направен тест за
наркотици, но тестът не е показал никакъв резултат, след което му прилошало
и не знае какво се е случило.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната
жалба.
Представител на Районна прокуратура-*******, Териториално
отделение-*******, редовно призовани, не изпращат представител.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 16.12.2022 г. /л.16/, а
жалбата срещу него подадена и заведена в РС Сандански на 29.12.2022 г. от
жалбоподателя Г. Л. Ф. /л.1 СП/, т.е. в предвидения в закона преклузивен
четиринадесет дневен срок. Изложеното прави разглеждането й в съдебното
производство процесуално допустимо.
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят Г. Л. Ф. от гр. П., ЕГН ********** е правоспособен
водач на МПС категория А В, АМ.
На 10.10.2022 г. около 23.15 часа в гр. *******, на ул. „*******“, където
имало поставен пътен знак „В1“ в посока на движение от ул. „*******“ към
ул. „*******“ в района на кръстовището, образувано с ул. „******* Г. Л. Ф.
управлявал мотоциклет с марка „*******“ с рег. №******* По същото време
полицейските служители В. В. Т. и Н. В. П. изпълнявали служебните си
задължения като автоконтрольори – автопатрули по КАТ. Около 23.15 часа
полицейските служители спрели движещия се мотоциклет за проверка.
Установили, че същият е собственост на Г. Л. Ф. от гр. П. и се управлява от
същия, който се движел по улица и в посока с ограничителен знак „В1“ и при
проверката не представил документ удостоверяващ, че мотоциклетът е
преминал технически преглед. Същият на място бил тестван за употреба на
2
алкохол, като пробата била отрицателна и бил отведен в РУ-*******, за да
бъде тестван за наркотични вещества. В сградата на РУ ******* му бил
предоставен тест, с който да бъде изпробван за употреба и наличие на
наркотични вещества, но жалбоподателят Г. Ф. натиснал тампона, който
събира слюнковия материал с челото си и по този начин повредил същия. Бил
му предложен втори тампон и бил поканен да бъде тестван за наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство Драг Тест 5000 с фабричен
номер ARLK-0023, но същият отказал да осъществи теста. Свидетелят Н. П.
му издал талон за медицинско изследване № 134131 /л.18/, но
жалбоподателят отказал да го вземе, което било удостоверено с подписа на
един свидетел, а именно на свидетеля Н. К. И. За констатираните нарушения
свидетелят В. В. Т. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 692416
/л.17/, с който жалбоподателят отказал да се запознае и да му бъде връчен,
което обстоятелство също било скрепено с подписа на свидетел – Пламен Г.ев
Дуков.
Въз основа на горепосочения АУАН на 07.12.2022г. В. Д. Т., началник на
РУ *******, упълномощен с МЗ №8121з-1632/02.12.2021 г. издал
обжалваното наказателно постановление № 22-0339-001223 от 07.12.2022 г., с
което на Г. Л. Ф., ЕГН **********, с адрес град П. ж.к. „*******“ № **,
ет.***, ап.***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети
общо 12 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30
лева за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП и на основание чл.181, т.1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява от събраните
по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира представените и приети на основание чл. 281 от НПК
писмени доказателства по делото, като прецени относимостта им към
предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между
тях. Съдът счита, че събраните по делото гласни доказателства в своята
цялост относно главния факт на доказване не са противоречиви и
кореспондират помежду си. Доказателствата и доказателствените средства за
3
тяхното установяване съдът постави в основата на фактическите си
констатации, като отчете тяхната достоверност и кореспонденцията помежду
им. От обясненията на жалбоподателя, от показанията на свидетелите В. Т. и
Н. П., от акта за установяване на административно нарушение, от талона за
медицинско изследване № 134131, се установява времето, мястото, начина на
извършване на проверката и констатиране на нарушенията. В тези части
съдът даде вяра на заявеното от свидетелите и от жалбоподателя, с
изключение на заявеното от него, че няма спомен да му е предоставян втори
тест, който да направи за установяване на употреба на наркотични вещества
или техни аналози и че е отказал да го направи, както и че не е натискал теста
за наркотици с челото си и че не знае дали му е бил съставян АУАН. Съдът
отчете, че обясненията на жалбоподателя освен доказателствено средство са и
основно средство за защита и тъй като съдът не намери противоречия в
показанията на свидетелите, които показания са подробни, последователни и
логични и кореспондират изцяло с отразеното в АУАН и с издадения талон,
които са разписани от двама различни свидетели, при отказ жалбоподателят
да се запознае с тях и да ги получи и тъй като показанията на свидетелите
кореспондират изцяло с отразеното в акта за установяване на
административно нарушение, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното, то съдът намира, че няма
основание да не се довери изцяло на показанията на свидетелите и да изгради
фактическите си констатации въз основа на тях. Още повече, че видно от
показанията на свидетеля П., освен, че жалбоподателят не е отишъл веднага
на лекар /което житейската логика налага, когато на човек му е много лошо/,
жалбоподателят си е тръгнал с мотоциклета в посока с. Ново Делчево и след
повторно спиране от полицейски служители тогава същият посетил и
медицинския център.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок - на 29.12.2022 г.,
от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
4
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началника РУ *******, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен
орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец,
присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на
наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение в
административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не
формално рефлектират върху правата на наказания субект.
В хода на АНП не е допуснато нарушение и тъй като АУАН не бил
предявен на въззивника. Видно от гласните доказателства по делото –
показанията на полицейските служители и от отразеното в АУАН,
удостоверено с подписа на свидетеля П. Д., жалбоподателят е отказал не само
да подпише АУАН, но и да получи препис от него. Негово право е да откаже
да подпише АУАН, както и да откаже да получи препис от него, като
последиците от това не биха могли да се вменят във вина на служителите на
реда, още по-малко биха могли да се третират като допуснато от тях
процесуално нарушение, още повече, че същият видно от АУАН не е
направил възражения.
По т.1 от НП:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
5
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието: „При извършване на
проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в
кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с тест.“
Съгласно чл.3а, т.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието: „Установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест.“
По съществото на извършеното нарушение съдът намери, че
изпълнителното деяние, "управление на МПС" включва всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства
или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р
България № 1 от 1983 година/.
Доколкото са безспорни доказателствата, че въззивника е управлявал
6
мотоциклета, извършените от него действия са тези по привеждането му в
движение и това не е оборено по надлежният ред, то съдът приема, че
действително на посочената дата той е управлявал мотоциклет. Той е оказал
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и това е обективирано в издаденият
АУАН, като отказът е бил извършен РУ-Сандански, но управлението е било
фактически извършено в предходен момент – при установяването му от
полицейските служители.
За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на
моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, какъвто безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и
НП и се установява по безспорен начин от доказателствата по делото.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното
деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и 2) не
изпълнение от страна на водача на предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията на
реална съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние, съответно да
извърши две отделни административни нарушения. От диспозицията на
цитираната правна норма следва еднозначен извод, че всеки отказ на водача
да бъде тестван с техническо средство съставлява административно
нарушение, ако на лицето в този случай бъде издадено и не изпълни
предписание за медицинско изследване, то при условията на реална
съвкупност ще извърши и второ административно нарушение.
В НП е цитирана и възпроизведена санкционната част на нормата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на не изпълнение от страна на
водача на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, но
това не води до неяснота в какво се изразява вмененото на лицето нарушение,
а именно отказ на водача да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
7
Двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказът на водача да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнението от страна на водача на
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са
дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено
от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за
прилагането на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и за наказването на водача по този
текст.
В случая административно наказващият орган е наказал водача за това,
че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
На лицето е бил издаден и талон за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като е направен опит същият да му бъде връчен, но той категорично
е отказал това. Видно е от съставения талон за медицинско изследване, приет
като доказетлство по делото, че лицето е отказало и получаването на талона,
поради което сам се е поставил в невъзможност да му бъде извършено и това
изследване.
Обстоятелството дали на същия в този момент му е било прилошало, с
което бил лишен от възможността да даде проба съдът счита за ирелевантно
доколкото съдът го обсъди по-горе в мотивите си и доколкото
жалбоподателят изобщо не е демонстрирал намерение, за да даде проба за
изследване, нито е поискал това, а е отказал талона.
Поради изложеното съдът намира, че издаденото НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното, жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на процесното административно
нарушение.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал деянието
му като нарушение на посочената норма и го е санкционирал с предвидената
за нея административно наказание глоба в точно определен размер на 2000.00
лева, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и е отнел 12 к.т.,
които с оглед точната им определеност от законодателя не подлежат на
8
ревизия.
По т.2 НП:
При изложените обстоятелства, съдът намира, че на 10.10.2022 г. при
управление на МПС, водачът жалбодател действително и виновно е извършил
нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП – навлязъл е след знак В2 – забраняващ
влизането на съответното ППС, с автомобила, който е управлявал по ул.
„*******“ в гр.*******. При издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на жалбодателя. Актът и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма и съдържат всички
посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. В акта и в постановлението е
дадено кратко, но точно и съвършено ясно описание на деянието, посочен е
като нарушен пътен знак В2, забраняващ влизането на пътни превозни
средства в двете посоки и е посочено мястото на нарушението. Отделно от
изложеното, в акта изрично е посочено, че нарушението е било установено от
лицата – полицейски служители, посочени като свидетели при установяване
на нарушението и при съставянето на акта. Извършеното нарушение
правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП, и впоследствие
законосъобразно подведено под санкционната норма по чл. 183, ал.3, т.5, пр.1
ЗДвП, съгласно която: „ Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: навлиза след
знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или
се движи в забранената посока на еднопосочен път“. Наказанието е
определено в закона по абсолютен начин по вид и размер, поради което не
съществуват възможности за неговото изменение от съда.
По т.3 НП:
По отношение на наложеното административно наказание по чл. 185 от
ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗДвП, регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства,
с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед
за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване
9
на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини,
колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40
km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи. От посоченото нормативно съдържание на
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП следва изводът, че законовата разпоредба регламентира
изискване за задължителен периодичен преглед на регистрираните МПС за
проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно
задължение на определено лице. При сравнителното тълкуване на нормата на
чл.147, ал.1 ЗДвП със санкционната разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП
/предвиждаща административно наказателна отговорност за собственика на
МПС или длъжностно лице, което не го представи в законоустановения срок
за технически преглед/, се следва извода, че задължението по чл.147, ал.1
ЗДвП е за собственика на мотоциклета. Не е спорно, а и се установява от
доказателствата по делото, че санкционираният за нарушение на чл.147, ал.1
от ЗДвП водач Г. Л. Ф. на мотоциклет с марка «*******и» с рег №******* е
собственик на автомобила, поради което за него е съществувало задължение
да го представи за технически преглед.
Извършеното нарушение правилно е квалифицирано като нарушение по
чл. 147, ал.1 ЗДвП, и впоследствие законосъобразно подведено под
санкционната норма по чл. 181, т.1 ЗДвП, съгласно която: „ Наказва се с глоба
50 лв.: собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед.
Наказанието е определено в закона по абсолютен начин по вид и размер,
поради което не съществуват възможности за неговото изменение от съда.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП и в
тази част следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1 и чл.63, ал.2, т.5,
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0339-001223 от
07.12.2022 г., издадено от В. Д. Т., началник на РУ в ОДМВР *******, РУ
*******, упълномощен с МЗ №8121з-1632/02.12.2021, с което на Г. Л. Ф.,
ЕГН **********, с адрес град П., ж.к. „*******“ № *******, ет.*******,
ап*******, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети
общо 12 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.3, т.5, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30 лева за
нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП и на основание чл.181, т.1 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Благоевградски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
11