№ 8664
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110125388
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника ЯВ. Б. Т. съществуването на вземане в размер
на сумата от 316,11 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: /населено място/, ведно със
законна лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 69,80 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г., сумата от
22,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 4,96 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 16.12.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 19.01.2021 г. по ч.гр.д. № 64807/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
1
разноски в производството.
Ответникът ЯВ. Б. Т. подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК чрез назначения особен представител, с който се оспорват исковите
претенции като неоснователни и недоказани. Оспорва вземанията като
частично погасени по давност за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г.
Оспорва през процесния период да е доставена топлинна енергия на
посочената стойност. Поддържа, че процесната сума е изчислена неправилно
спрямо общите части и отопляемия обем на процесното жилище. Оспорва
задълженията за лихви, тъй като били начислени върху суми за прогнозно, а
не реално доставена и отчетена топлинна енергия. Посочва, че през
процесния период трето лице е имало вещно право на ползване върху имота, с
оглед което оспорва ответникът да е задължено лице за посочените суми.
Оспорва да е налице сключен договор между ищеца и ответника. Релевира
възражение за неравноправни клаузи. Твърди, че процесните фактури не са
били връчени на ответника. Оспорва методиката, по която са начислявани
суми за дялово разпределение и счита, че не е изпадал в забава за заплащане
на процесните вземания. Оспорва извършеното отчитане на ТЕ да е направено
в присъствието на упълномощено от потребителя или от етажната
собственост лице. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „фирма” ООД заема
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
2
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 51, том III, рег. № ...., дело № 428/2005 г. по
описа на Веселина Връблянска, Нотариус вписан под рег. № .... в Регистъра
на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд /лист 15-
16 от делото/ се установява, че ответникът ЯВ. Б. Т. на 26.10.2005 г. придобил
процесния имот, находящ се в /населено място/. Видно от декларация за отказ
от вещно право на ползване /лист 17-18 от делото/, продавачът Л.С.М. през
2016 г. се отказала от запазеното в нейна полза с договора за покупко-
продажба право на ползване върху имота. Облигационните отношения обаче,
според настоящия състав, датират много преди това, доколкото ответникът на
11.11.2011 г. подал пред ищеца заявление-декларация за откриване на партида
/лист 20-21 от делото/.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът, за
периода след 11.11.2011 г. е потребител на топлинна енергия в процесния
имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно
отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите
условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда
му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са
публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени
доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без
да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между
страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „фирма” ЕАД е налице
задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в
сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
3
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „фирма” ООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се
представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено
по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от
лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в
случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то
разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие
или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това
означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното
разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има
сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или
не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от
решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че
има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е
приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. ИВ. Д. УР. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно,
безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената
топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия
топломер за процесната сграда. Вещото лице е съобразило, че отоплението в
процесната сграда е спряно преди процесния период по решение на СЕС и в
4
сградата се ползва само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Посочено е, че в имота има монтиран един брой водомер за топла вода, на
който е направен реален отчет на 28.04.2018 г. както и че отчетеното
количество топла вода въведено в изравнителните сметки е коригирано –
увеличено с +0,14 куб.м. спрямо показанията на общия водомер. Подписът на
представения от третото лице помагач протокол за отчет на уреди /лист 93 от
делото/ не е надлежно оспорен от ответника, поради което съдът счита, че
представител на абоната отворил на отчетника и е присъствал на отчитането
на водомера. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е в размер на 316,10 лева. Вещото лице е
установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана
лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца
не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и
представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени
в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като обективно,
безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено,
се установява, че за процесния период няма извършени плащания по
партидата на абоната. Вещото лице е констатирало, че стойността на
дължимата главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017
г. – 30.04.2018 г. е в размер на 316,11 лева. Видно от изготвеното заключение,
дължимата сума за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. –
30.04.2019 г. е в размер на 22,88 лева.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 23.12.2020 г. Ето защо вземанията на ищеца,
5
станали изискуеми преди 23.12.2017 г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за
периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. включително са погасени по давност,
тъй като за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 16.12.2017 г. като тригодишната погасителната давност за него
е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на
претенцията в размер на 316,11 лева за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., а
именно – посочване на дължимата сума в обща фактура № .......... от
31.07.2018 г., не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи
от датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 45-дневен срок
от публикуването и. Това е така, тъй като тази обща фактура обективира
месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на
потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за
стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на
чл. 33, ал. 1 ОУ като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия
период задължения или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в
случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен
период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за
дялово разпределение.
Съдът определя на основание чл. 162 ГПК и въз основа събраните по
делото доказателства – съобщения към фактури, изравнителни сметки и
заключения на извършени СТЕ и ССчЕ реално дължимата сума за главница за
топлинна енергия за непогасения по давност период 01.11.2017 г. до
30.04.2018 г., която възлиза на сумата 174,61 лева, за които искът се явява
основателен и следва да бъде уважен. За горницата над посочената сума до
пълния предявен размер и за периода 01.05.2017 г. – 31.10.2017 г. исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което задължението възниква в деня, следващ периода за който е
начислено. Претендираната сумата за главница за дялово разпределение в
размер на 22,88 лева е за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г., поради което
искът е основателен за непогасения по давност период 01.12.2017 г. –
30.04.2019 г. за сумата 21,67 лева. Посоченият размер е определен от съда на
основание чл. 162 ГПК и въз основа събраните по делото доказателства –
съобщения към фактури, изравнителни сметки и заключение на извършена
ССчЕ. За горницата над посочената сума до пълния предявен размер и за
периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. исковата претенция е неоснователна и
6
следва да бъде отхвърлена.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и
получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал.
2 вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. Предявеният иск за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия следва да се уважи единствено за сумата от
39,97 лева за период 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г., който размер е изчислен
от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. За
горницата над посочената сума до пълния предявен размер искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При този изход на спора и двете
страни имат право на разноски. Предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете
претенцията е основателна до сумата от 42,82 лева. В полза на ищеца следва
да се присъдят и сторените в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 25,00 лева, 360 лева – депозит за особен представител, 300
лева – депозит за СТЕ, 300 лева – депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
7
помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е
основателна до сумата от 619,53 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма” ЕАД,
ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: /населено място/ срещу ЯВ.
Б. Т., ЕГН **********, с адрес /населено място/ искове с правно основание
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ЯВ. Б. Т., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „фирма” ЕАД, ЕИК .......... сумата
от 174,61 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: /населено място/, аб. № ......, ведно със законна лихва от
23.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 39,97
лв. за периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г., сумата от 21,67 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
23.12.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.01.2021 г. по
ч.гр.д. № 64807/2020 г. по описа на СРС, 166 състав като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за топлинна енергия за горницата над уважения размер
до пълния предявен размер 316,11 лв. и за периода 01.04.2017 г. – 31.10.2017
г., за мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 69,80 лв., за
главница за цена за извършена услуга дялово разпределение за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер 22,88 лв. и за периода
01.11.2017 г. – 30.11.2017 г . и за мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер на 4,96 лв. за периода от
31.12.2017 г. до 16.12.2020 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЯВ. Б. Т., ЕГН **********, с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ НА „фирма” ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: /населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42,82
лева – разноски в заповедното производство и сумата от 619,53 лева –
разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „фирма” ЕАД – „фирма” ООД, ЕИК .........
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8