Р Е
Ш Е Н
И Е № 365
30.11.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Минка П.
и в присъствието на
прокурора Румен Арабаджиков
изслуша докладваното от
съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №338 по
описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208
и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение №260004 от 17.08.2020г., постановено по анд №812/2020г., РС-Стара
Загора потвърдил електронен фиш, серия К №3095217, издаден от ОДМВР Стара
Загора, с което на Т.П.И.-***, ЕГН-********** за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказаният, който го обжалва в срок с твърдения, че същото било
незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон.
Касаторът твърди, че въззивният съд не обсъдил наведени
доводи за нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в неспазване на
разпоредбите на чл.165, ал.2, т.5 и чл.189, ал.4 от ЗДвП. Не било обсъдено и
изразено мнение от касатора, че в конкретния случай в материалите по преписката
липсвали каквито и да било доказателства за изпълнение на цитирани в последното
с.з. от наказаното лице процесуални правила за установяване на нарушенията чрез
АТТС и съдът не ги обсъдил в мотивите си. Това било конкретно за липсата на
попълнени реквизити в процесния протокол по чл.10 от Наредба №
8212з-532/2015г., т.е. за същия нямало данни да бил съставен в предписаната
форма, а той удостоверявал използването на АТТС.
В случая било дължимо попълване на графите „разстояние от
пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри“ и „край на участъка“, това
касаело графата „пътен знак за ограничение“, когато се въвеждало допълнително
ограничение на скоростта с пътен знак по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Това бил пътен
знак В 26, какъвто в случая имало. Относимо било и изискването на чл.8 от
наредбата, системата да се разполагала така, че тя да извършвала измерване след
навлизане на МПС в зоната с ограничение на скоростта, доколкото в случая било
налице въведено с пътен знак ограничение на скоростта.
Касаторът още твърди, че в протокола били налице не надлежно попълнени
реквизити за пътната мрежа и ограничението на скоростта от 90км./час относими
по казуса. Графите „начало на участъка“ и „край на участъка“ били във връзка с
измерване на техническото средство, когато същото се означавало с „Д“, т.е.
средство по време на движение по см. на чл.10, ал.2, вр. с чл.11, ал.1 от
наредбата, а в случая било установено, че нарушението било констатирано чрез
мобилна АТТС. Доколкото в случая се касаело за временно разположено на участък
от пътя техническо средство било приложимо правилото на чл.10, ал.6 от
наредбата за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда.
По така изложените доводи се иска отмяна на въвззивното
решение и отмяна на процесния електронен фиш.
Касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касация, редовно призован, не се
представлява. В подадено по делото писмено възражение сочи, че счита
касационната жалба за неоснователна и за правилност на въззивното решение. Моли
съда да присъди минималното адвокатско възнаграждение, предвид не сложността на
делото и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП дава заключение за
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на
РС.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.
За да потвърди процесния пред него ЕФ, РС приел за
безспорно установена описаната в акта фактическа обстановка, според която на 06.07.2019г.
в 09,39 ч. по АМ Тракия, км. 190 касаторът управлява в посока към гр. Бургас МПС
от посочената марка, модел и рег. номер, регистриран на името на М.С., със
скорост от 139 км./час /отчетен толеранс от 3 %/ при ограничение на скоростта
от 90 км./ч., въведено със знак В-26, съгласно Заповед № РД-11-362/29.03.2019г.
на АПИ, като нарушението /превишението на разрешената скорост от 49 км./час
било установено с мобилна радарна система TFR –M1 572.
РС коментирал чл.188, ал.1 от ЗДвП, като приел, че
съгласно представена по делото процесното МПС било собствено на М.С., който в
нарочна декларация и в срока по чл.188, ал.5 от ЗДвП посочил друго лице, като
управлявало на визираната във фиша дата и час превозното средство и това била
именно наказаната Скрипкина, като последната не оспорвала авторството на
нарушението.
РС посочил, че ЕФ бил издаден по утвърден образец и
отговарял на императивните изисквания за неговото съдържание по чл. 189, ал.4
от ЗДвП. Коментирал и правомощията на контролните органи, установени в чл.165,
ал.2 от ЗДвП и легалното определение на понятието АТТС, дадено в §6, т.65 от ДР
на ЗДвП, като съдът приел за установено пред него, че конкретното нарушение
било установени именно чрез използване на мобилна АТТС, чиято изправност и
сертифициране към момента на извършване на нарушението се установявала от
представени доказателства.
РС приел, че съгласно чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП определените служби по
контрол обозначавали местата за контрол по спазването на правилата за движение
от всички участници в него, като поставяли пътни знаци и техника за
видеонаблюдение само в обхвата на средствата за видеонаблюдение и обозначавали
чрез поставяне на пътни знаци, оповестявали в средствата за масово осведомяване
или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, където се осъществявал
контролът по спазване правилата за движението по пътищата чрез такива системи,
а според ал.3 на текста условията
и реда за използване на АТТС се определял в нарочна наредба – Наредба №
8121з-532/2015г. В заключение РС приел, че пред него се удостоверявало спазване
на специалните правила по заснемане на конкретното нарушение, като се визира
снимковия материал и протокола по чл.10 от Наредбата.
По същество на извършеното нарушение въззивният съд посочил, че в случая
ставало въпрос за временно ограничение на скоростта от 90 км./час, въведено в
пътния участък по АМ Тракия и продължаващо към датата на нарушението. От
приложения снимков материал било видно, че скоростта на движение на МПС,
управлявано от наказаната била 143 км./час и съотв. превишението било от 53
км./ч. РС приел, че наложеното наказание съответствало по вид и размер на
предвиденото в закона за разглежданото нарушение. Това мотивирало съда да
приеме и краен правен извод за безспорна доказаност на нарушението на правилата
за движение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и ЕФ се
явявал законосъобразен и следва да се отхвърли жалбата против него.
Спор по фактите от обективна страна на нарушението не се повдига пред касационната
инстанция, а тя изцяло споделя фактическите изводи на РС, вкл. и довода му за
достатъчна доказателствена съвкупност, която по несъмнен начин удостоверява
спазването на особените процесуални изисквания на ЗДвП и Наредба
№8121з-532/2015г.
Касаторът претендира касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК,
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл.348, ал. 3 от НПК „Нарушението
на процесуални правила е съществено, когато: 1.
(изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) е довело до ограничаване
на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното
заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от
незаконен състав; 4. тайната на
съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или
решението. Касаторът от своя страна
не мотивира доводи относно липсата на мотиви или протокол от с.з. пред
въззивната инстанция, нито за незаконност на съдебния състав постановил
решението, нито, че е нарушена тайната по време на постановяване на решението.
Т.е. остава да се преценя дали няма допуснато процесуално нарушение, водещо до
ограничаване процесуалните правила на страната или такова не е отстранено от
въззивния съд.
Конкретните доводи, обосноваващи касационното основание на касатора, се
свеждат до твърдения за не обсъдени от РС доводи и твърдения за допуснати
съществени пропуски на специалното производство по установяване на конкретното
нарушение на правилата за скорост по пътищата и в частност за липса на
доказателства за тяхното изпълнение. Следва обаче да се посочи, че тези доводи
са неотносими към визираното единствено касационно основание – допуснати
съществени процесуални нарушения от въззивния съд. Касаторът не разграничава,
че пред РС предметни са процесуалните действия на АНО в насока установяване,
удостоверяване законосъобразността на наказване на конкретно нарушение на ЗДвП,
което става в едно специално производство и чрез процесния ЕФ, а пред тази
инстанция на контрол подлежи само решението на РС. Този съд не намира, че при
постановяване на процесния съдебен акт, първоинстанционният съд допуска
съществени по см. на чл.348, ал.3 от НПК процесуални нарушения – налице е
редовно призоваване на страните, налице е произнасяне по наведените в жалбата
доводи за предполагаеми нарушения на производствените правила, като видно от
същите, те изобщо не са в насоката на тези, които едва пред тази инстанция се
навеждат. Т.е. процесуалните права на касатора по никакъв начин не са нарушени
или ограничен. Самият той не присъства в с.з., нито изпраща представител, още
по-малко мотивира допълнителни доводи за незаконосъобразността на ЕФ, вкл. и
такива, каквито се навеждат едва пред този съд. Независимо от това, въззивният
съд в напълно достатъчна степен мотивира,
че данните от преписката в пълнота удостоверяват релевантните факти по
спора – момента, мястото на нарушението, ограничението в пътния участък от АМ
Тракия, което е временно въведено с акт на АПИ, установеността на конкретния
деец и субективния елемент, превишението на скоростта, правната му
квалификация, наложеното по вид и размер наказание. Всички тези доводи се
споделят от настоящата инстанция и не следва да се приповтарят. Споделят се и
фактическите изводи на РС, че пред него е събрана достатъчна доказателствена
съвкупност, която да обоснове извод за спазване на специалните процесуални
норми, които се установяват в Наредба №8121з-532/2015г., вкл. в пълнота
попълнен протокол по чл.10 от наредбата, като данните от него изцяло подкрепят
фактите, които се сочат в процесния ЕФ, който е и процесния пред РС.
Ето защо, изцяло правилен се явява правният извод на въззивния съд, че пред
него се доказва не само законосъобразно установено от органа нарушение на ЗДвП,
но и законосъобразност на самия ЕФ, с който се ангажира
административно-наказателната отговорност на конкретния деец, тъй като фактите
от обективна страна сочени във фиша изцяло се потвърждават по несъмнен начин от
доказателствата пред РС, както и е налице и субективния елемент от фактическия
състав на противоправното деяние. Наложената глоба е правилна по вид и размер с
оглед установеното превишение на скоростта на движение в този участък от над 40
км./час.
При извод за липса на визираното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2
от НПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът намира касационната жалба за
неоснователна и същата следва да се остави без уважение, а въззивното решение
да се остави в законна сила.
С оглед този краен правен извод, основателна се явява претенцията на
ответника по касация за присъждане в негова полза на разноски за юрисконсулт,
които Съдът определя в размер на 80 лв., съгласно осн. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260004 от 17.08.2020г., постановено по
анд №812/2020г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Т.П.И.-***, ЕГН-********** да заплати на ОДМВР
Стара Загора разноски за юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Настоящото решение не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.