Р Е Ш Е Н И Е
№ 402/ 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на девети октомври двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Ж.Г., като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 568 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на община *** против Решение № 466/ 10.07.2019 г. по гр. д. № 1602/ 2018 г. на Районен съд Хасково, с което е отхвърлен предявеният против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 14 623. 48 лв., представляваща обезщетение за част от претърпените от община *** имуществени вреди, изразяващи се в изразходвани средства за осигуряване на бутилирана вода за питейни нужди и приготвяне на храна за детските градини и ясли, училища, социални и лечебни заведения в общ размер на 144 029 лв. поради недоставяне от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД *** на потребителите на вода с питейни качества съгласно изискванията на действащото законодателство.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска да се отмени, вместо което се постанови ново, с което се уважи изцяло предявеният иск.
Въззиваемият „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което е допустима.
Община *** е предявила против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД *** частичен иск за сумата от 14 623. 48 лв., представляваща стойността на закупената бутилирана вода за питейни нужди и приготвяне на храна за детските градини и ясли, училища, социални и лечебни заведения в общ размер на 144 029 лв. поради недоставяне от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр.*** на потребителите на вода с питейни качества съгласно изискванията на действащото законодателство.
На първо място настоящата инстанция намира, че
районният съд неправилно е разгледал предявения иск на плоскостта на
непозволеното увреждане. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна
квалификация на иска, а следва служебно да определи същата съобразно изложените
в исковата молба фактически твърдения и след подвеждането им под хипотезата на
съответната правна норма. В случая предвид изложените в исковата молба
фактически твърдения за закупена бутилирана вода за общински и държавни
училища, детски градини, социални и здравни заведения в изпълнение на издаденото
от органите на ДЗК предписание поради констатирани през 2017 г. отклонения от
качеството на доставяната от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД питейна
вода претендираното вземане за стойността на доставената бутилирана вода следва
да се квалифицира по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Предявеният иск неправилно е
квалифициран от районния съд по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като при него е
необходимо наличие на противоправно поведение на служители на ответника при
изпълнение на възложената им работа, с което неправомерно се въздейства върху
определено имуществено благо, каквито твърдения липсват в исковата молба.
Неизпълнението на договорното задължение от страна на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД за доставяне на годна в качествено отношение питейна
вода не представлява противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, което да
обоснове отговорността му за непозволено увреждане.
По делото се установи, че поради установени през 2017
г. отклонения в качеството на питейната вода, доставяна от „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД ***, РЗИ *** е издала Предписание изх. № 128/ 07.07.2017
г., с което е уведомила община ***, че резултатите от изпитвателна лаборатория
показвали регистриран естествен уран в питейната вода над определената
допустима стойност в Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена
за питейно-битови цели, поради което е дала предписание за осигуряване на бутилирана
вода за питейни нужди и приготвяне на храна за детските градини и ясли,
училища, социални и лечебни заведения. В изпълнение на даденото предписание кметът
на община *** издал Заповед № 929/ 07.07.2017 г., с която наредил на
ръководителите на учебните заведения, детските градини, социалните и лечебни
заведения да осигурят бутилирана вода за питейни нужди на лицата, които
посещават и пребивават в заведенията. Не е спорно между страните, че по 28 бр.
фактури, издадени в периода 21.04.2017 г. – 13.12.2017 г., „Салко“ ООД е
доставил на ОУ „И.Р.“ *** бутилирана вода на стойност 14 623. 48 лв.,
която е изплатена със средства, предоставени от община *** в качеството му на първостепенен
разпоредител с бюджетни средства, което е видно от приложените към исковата молба
платежни нареждания.
Правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД е обусловено от
наличието на следния фактически състав: обедняване на ищеца, обогатяване на
ответника, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
липса на правно основание за обогатяване на ответника и липса на друга
възможност за обеднилия се да се защити. Съдът намира, че в настоящия случай
действително е налице обедняване на ищеца със стойността на закупената
бутилирана вода за детските градини и ясли, училища, социални и лечебни
заведения в гр.***, но то не е довело до обогатяване на ответното дружество за
сметка на община ***. Предписанието, в изпълнение на което е закупена и платена
с бюджетни средства на община *** бутилираната вода, е издадено на основание
чл. 38, ал. 1 от Закона за здравето. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗ при неспазване
на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, за продуктите,
стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално
допустимите нива на факторите на жизнената среда държавните здравни инспектори
дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията.
Цитираната разпоредба урежда правомощието на държавните здравни инспектори да
издават задължителни предписания за отстраняване на причините, застрашаващи
здравето и живота на гражданите, но не и да дават указания за предприемане на
компенсиращи гражданите мерки и то на субект, различен от този, който е създал
това състояние. Този извод се налага както от граматическото тълкуване на
посочената норма, но така също и от връзката й със следващите ал. 2 и 3 на чл.
38, в които е уредена възможността за спиране от здравните инспектори експлоатацията
на обектите, причинители на опасността. Аналогична е разпоредбата на чл. 10,
ал. 3 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за
качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели, според която в случай че питейната вода представлява
потенциална опасност за здравето поради несъответствие със стойностите на
показателите по приложение № 1 или друга причина, органите на ДЗК забраняват
подаването на питейна вода или ограничават употребата й, като незабавно уведомяват
потребителите за това и им предоставят необходимите съвети, а при необходимост
могат да се предприемат и други действия за опазване на здравето. В изпълнение
на предвидените в чл. 38, ал. 1 ЗЗ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 9 от 16.3.2001
г. правомощия с Предписание изх. № 48 - А/ 13.04.2017 г. на държавен здравен
инспектор при РЗИ *** е наредено на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД ***
да приеме действия за ограничаване на вредните последици на нарушението чрез
ограничаване ползването на питейната вода от населението на гр.*** за питейни
нужди и готвене на храна, доставяне и осигуряване на вода за питейни нужди с
водоноски, извършване на учестен мониторинг на всички водовземни съоръжения,
подаващи вода за питейно – битови цели, уведомяване на населението на гр.***
чрез сайт, местно радио, телевизия и други способи да не използва водата в
града. Следва да се отбележи, че за разлика от нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗ разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 9 от 16.3.2001 г. дава възможност на органите на
ДЗК да дават предписания за предприемане на компенсаторни спрямо гражданите
мерки, когато питейната вода е негодна за употреба, но те следва да са
реципрочни на причинените вреди и да са съобразени с обикновената дейност на
ВиК оператора. Точно такова е даденото предписание на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД *** за осигуряване на питейна вода с водоноски, тъй като
то е във връзка с основното му задължение да доставя чиста питейна вода и същевременно
обезпечава, макар и не в максимална степен, нуждите на гражданите на гр.*** от
годна за битови нужди вода. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 9 от
16.3.2001 г. не дава право на органите на ДЗК да нареждат на ВиК оператора да
осигурява бутилирана вода на детските градини, училищата, здравните и социални
заведения при отклонение качеството на питейната вода, тъй като посочената мярка
е явно нереципрочна със задължението му да доставя питейна вода от обществен
местен водоизточник, което той може да изпълни и чрез осигуряване на водоноски.
Поради това на още по – голямо основание органите на ДЗК не могат да разпореждат
на община *** да осигурява бутилирана вода за детските градини, училищата,
здравните и социални заведения, тъй като, на първо място, тя няма никакво
отношение спрямо влошеното качество на питейната вода, а, отделно от това,
липсва правна норма, която да задължава общината да осъществява контрол върху
здравословните условия на живот на нейната територия и да отстранява настъпилите
вредните последици включително и чрез доставяне на бутилирана вода вместо ВиК оператора при
отклонение качеството на питейната вода. Предвид изложеното съдът намира, че
издаденото от РЗИ *** Предписание изх. № 128/07.07.2017 г., с което на община ***
е наредено да осигури бутилирана вода за питейни нужди и приготвяне на храна за
детските градини, училищата, социални и здравни заведения, е нищожно поради
противоречието му с чл. 38, ал. 1 ЗЗ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 9 за
качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели. Нищожният административен акт не поражда правни последици,
от което следва, че община *** не е имала основание да закупува бутилирана вода
за нуждите на детските градини, училищата, социалните и здравни заведения в
града, поради което средствата, платени за закупуване на бутилирана вода,
остават за нейна сметка. Липсва един от елементите на фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, а именно обогатяване на ответника за
сметка на ищеца, което обосновава извод за неоснователност на предявения иск за
възстановяване на платените бюджетни средства за закупената бутилирана вода в
изпълнение на Предписание изх. № 128/07.07.2017 г. на органите на ДЗК. Като е
достигнал до същия правен извод макар и по други съображения, районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивникът община *** следва
да заплати на въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация" ЕООД *** направените
във въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 1100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 466/ 10.07.2019 г. по гр. д. №
1602/ 2018 г. на Районен
съд Хасково.
ОСЪЖДА община *** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД направените пред въззивната инстанция разноски в размер
на 1100 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.