№ 1376
гр. Плевен, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20244430101999 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Форуком
и компания" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул. „Добруджа" № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от Д.Г., чрез адвокат
И. И. от САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Уилям Гладстон" 20-22, офис 18
против В. С. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, в която се твърди
следното : на 12.09.2018 г. в системата за администриране на заявки за нови
кредити и на вече отпуснатите такива на "Форуком и компания" ООД,
постъпва нова заявка за кредит от името на В. С. П.. Подаването на заявление
за кредит се извършва онлайн на сайта на дружеството - www.bzd.bg и се
състои от следните стъпки - избор на сума и срок, запознаване с Общите
условия на дружеството и със СЕФ, попълване на лични данни, избор на
начин за усвояване на сумата. Услугата се предоставя под марката "Българско
заемно дружество", която е собственост на "Форуком и компания" ООД. След
като се запознае и съгласи с Общите условия на дружеството и със
Стандартния европейски формуляр, което е необходимо условие, за да се
продължи с кандидатстването за кредит (https://bzd.bg/krediti/zaem-na-
vnoski/izbor-na-zaem), кредитоискателят може да подаде своята заявка за
кредит, избирайки срока и сумата, за които иска да кандидатства. Следва
1
попълването в заявката на лични данни на заявителя - три имена, ЕГН, № на
лична карта, дата на издаване на лична карта, постоянен и настоящ адрес,
електронна поща, телефонен номер, данни за доходите - месторабота,
възнаграждения, трудов стаж, начин на усвояване на сумата. Извършват се
редица справки, на базата на които се взима решение дали кредитоискателят
ще получи желаната сума. Такива справки са: за валидността на личната
карта; проверка на здравноосигурителния статус; проверка в Централен
кредитен регистър за кредитна задлъжнялост, така направените справки са
приложени в доказателствения материал поделото.
На ответника е изпратен автоматично генериран от системата за
администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите такива на
доверителя ми: Договор за потребителски кредит, Погасителен план по този
договор, СЕФ, Общите условия на дружеството-кредитодател, които
документи той получава на зададения от него e-mail адрес и е необходимо да
ги потвърди, посредством натискане на линк и чрез въвеждане на цифров код
в поле, което се визуализира след натискането на линка. Цифровият код се
изпраща от дружеството под формата на кратко текстово съобщение (SMS) на
телефонния номер, който е предоставен при кандидатстването за кредит, като
достъп до този код има единствено и само кредитополучателят. Прилага се на
хартиен носител информация от системата за администриране на заявки за
нови кредити и на вече отпуснатите такива на кредитодателя за
потвърждаването на Договора за потребителски кредит от страна на В. П..
Така по гореописаната процедура на 12.09.2018 година е сключен Договор
за потребителски кредит с № 000-КН-78575431/12092018, като сумата на
потребителския кредит е уговорена в размер на 900 (деветстотин) лева и В. П.
се е задължила да я върне на дванадесет равни месечни вноски с падежна дата
на всяко 5- то число.
В Договора за потребителски кредит и Приложение № 1 към него, на
ответника са посочени условията за издължаване на кредита, приложен е
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността
и датите за плащане на погасителните вноски, като в случая вноските са 12 на
брой, а уговореният срок на кредита е 360 дни, като за целия срок на кредита
лихвеният процент е фиксиран - 40 % на годишна база, а вноската по кредита
се състои от главница и договорна лихва.
2
Сумата на потребителския кредит - 900 (деветстотин) лева, е изплатена от
страна на "Форуком и компания" ООД, посредством каса на „Изипей" АД,
където се изтегля на място, би следвало след предоставяне на лична карта от
кредитополучателя и удостоверяване, че отговаря на лицето, за което се
представя. Прилага се заверено копие от разписка за извършено плащане през
електронната система за разплащания на „Изипей" АД на уговорената сума по
Договор за потребителски кредит.
В. П. е заплатила две вноски по Договора за потребителски кредит, като
общо 132.68 лева са отнесени за погасяване на главница, а 50.60 лева - за
лихва.
Вследствие на така описаната фактическа обстановка за ищеца възниква
законното право да търси сумата от 767.32 (седемстотин шестдесет и седем
цяло и тридесет и два) лева, представляваща остатъчна главница по Договор
за потребителски кредит № 000-КН-78575431/12092018, ведно с договорната
лихва, дължима от 05.11.2018г. до 05.09.2019 г., ведно със законната лихва в
размер на 318.28 (триста и осемнадесет цяло и двадесет и осем) лева, дължима
за периода от 06.09.2019 г. до 25.08.2023г., както и законната лихва за периода
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
На следващо място Договорът за кредит е договор за заем за потребление,
който е неформален, консенсуален, реален договор, по който страните
постигат съгласие за предаване на заемната вещ срещу насрещно задължение
да бъде върната в същото количество и качество в определен срок (чл. 240,
ЗЗД). Основен белег на този договор е, че той е реален. Сключването на
договора е от момента, в който заемодателят даде, а кредитополучателят
получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения
договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията, т.е. фактическият състав е осъществен и приключен с
предаването на парите или заместимите вещи. По делото е приложено
писмено доказателство под формата на Разписка за извършено плащане през
електронната система за разплащания на „Изипей" АД, от която е видно, че
сумата на потребителския кредит - 900 (деветстотин) лева, е изплатена от
страна на дружеството- кредитодател към ответника. Предаването на сумата
представлява безспорно доказателство относно сключването на договора за
потребителски кредит. Представя се и копие от кореспонденция по е-мейл
3
между „Форуком и компания" ООД и „Изипей" АД, в която се потвърждава, че
кредитополучателят е усвоил успешно сумата от 900 (деветстотин) лева.
Освен изброеното до тук, при получаване на сумата от каса на „Изипей" АД,
получателят на превода е длъжен да предостави лична карта, като служителят
на касата е длъжен да свери самоличността на лицето.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение е поискано снабдяване
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми на
основание чл. 410 от ГПК.
Софийски районен съд, 63-ти с-в, е уважил искането на ищеца и е издал
заповед за изпълнение по ч. гр. д. 48322/2023 г.
На 25.03.2024 г. "Форуком и компания" ООД получава от съда съобщение,
че срещу заповедта за изпълнение на парично задължение е постъпило
възражение от В. П., което е инициирало настоящото исково производство.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК да признаете за установено, че ищецът по
настоящето исково производство има действително и подлежащо на
изпълнение вземане по отношение на В. С. П., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *** за сумата от 1344.78 (хиляда триста четиридесет и четири цяло и
седемдесет и осем) лева, представляваща:
•767.32 (седемстотин шестдесет и седем цяло и тридесет и два) лева -
остатъчна главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН-
78575431/12092018, сключен на 12.09.2018 година между "Форуком и
компания" ООД и В. П..
•259.18(двеста петдесет и девет цяло и осемнадесет) лева - договорна
лихва за периода от 05.11.2018 г. до 05.09.2019 г., дължима по Договор за
потребителски кредит с № 000-КН- 78575431/12092018.
•318.28 (триста и осемнадесет цяло и двадесет и осем) лева- законна лихва
върху просрочената главница от 06.09.2019 г. до 25.08.2023г.
•ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се и разноските, вкл. в заповедното производство.
Представят се писмени доказателства , които следва да бъдат приети.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез адв. С. С. Т., с
4
адрес на адвокатската кантора: гр. Плевен, ул. „Ресен“№ 11, ет.1, Съдебен
адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на адрес:
ги. Плевен, ул.„Ресен“№ 11, ет.1, в който се твърди следното : исковата молба
е неоснователна поради обстоятелството, че Договор за потребителски кредит
№ 000-КН-78575431/12092018 е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 20 ЗПК. във вр. чл. 26, ал. 1, предложение първо от
ЗЗД и поради следното:
Не се оспорва, че действително между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 000-КН-78575431/12092018 на 12.09.2018 г., като
съгласно Приложение № 1 към договора общия размер на предоставения
кредит е 900лв., срокът на кредита е 360 дни, брой на вноските 12, размер на
погасителните вноски 91.64 лв., лихвения процент по кредита е 40.00%,
годишен процент на разходите по кредита (ГПР) е 49.02% и общия размер на
всички плащания е 1099.67 лв. Не се оспорва и изложеното в исковата молба,
че В. П. е заплатила две вноски съгласно погасителния план на обща стойност
183.28 лв. Относно твърдението, че сумата от 900 лева е изплатена от
дружеството на ответника, като е приложено писмено доказателство считам,
че това обстоятелство не е доказано. Действително е представена разписка за
извършено плащане № 2000000160312989 от 12.09.2018, но от съдържанието
на същото може да се направи извод само за направен превод от страна на
ищцовото дружество към Изипей. Относно обстоятелството дали В. П. е
усвоила тази сума от каса на Изипей е представено само кореспондения от
04.04.2024 година, с което се твърди, че сумата е изтеглена. Поради датата
посочена в кореспонденцията 04.04.2024 година ( 5 години и половина след
превода) и липсата на каквито и да е подробности относно изтеглянето на
сумата, считам твърдението за недоказано.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.
11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
5
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
На първо място се твърди следното - не е спазено изискването на чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК за посочване лихвения процент по кредита и условията за
прилагането му. В договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран на
40 %, но липсва разпоредба за условията за прилагането му и уточнение за
базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер
на кредита или върху остатьчната главница. Неясно остава как се разпределя
лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е
съобразно поетапното й намаляване, не е конкретизиран общ размер на
дължимата за срока на договора възнаградителната лихва, нито и
съотношението й с главницата по кредита, което обстоятелство прави
невъзможна проверката относно това как е изчислен лихвеният процент, какви
са условията за прилагането му и дали същият отговаря на посочения от
кредитодателя фиксиран размер от 40 %. При фиксиран годишен лихвен
процент ог 40 % и при липса на уговорки относно дължими допълнителни
разноски и такси по заема, с договора се предвижда годишен процент на
разходите в размер на 49,02 %, като неясно остава на какво се дължи
констатираната разлика, нито какви разходи са включени в оскъпяването на
кредита. В договора ГЛП е определен на 40 %, като в ЗПК няма предвидено
ограничение на договорната лихва, за разлика от размер на ГПР, но съдебната
практика е наложила постановката, че уговарянето на лихвен процент повече
от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на
договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Тази свобода не е неограничена, а е поставена в
зависимост от принципите на добросъвестността и справедливостта. Целта на
уговореното възнаграждение (цената на услугата) по един договор за заем е
покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита,
както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс,
които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на
заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън
посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Не
такъв е смисълът на уговорката за възнаградителна лихва при предоставянето
на заемни средства. Размерът на това възнаграждение не съответства на
предназначението му и с оглед съотношението спрямо законната лихва (което
е около 10 %), води до неправомерно разпределение на блага в отношенията
6
между страните. Именно поради изложените съображения, уговорката
относно този размер противоречи на общоприетите правила и норми за
добросъвестност, поради което е нищожна на основание чл. 26 ал. 1,
предложение трето от ЗЗД.
Съгласно чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа информация за "наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден". В
отклонение от законовите изисквания обаче, в договора не е посочен
лихвеният процент на ден, който е от значение в хипотезите на чл. 29, ал. 4 и
ал. 6 от ЗПК. Това са случаи, в които потребителя се отказва от договора в 14-
дневен срок от сключването му. При това положение и съгласно цитираните
норми, той дължи да плати на кредитора усвоената главница и лихвата за
дните от усвояване на кредита до връщане на главницата. Именно в тази
връзка е от значение лихвения процент на ден, тъй като за потребителя следва
да е ясно колко лихва ще плати за дните от усвояването до връщането на
главницата. В общите условия към договора е посочено само, че дължимата
лихва се изчислява на базата на посочения в договора лихвен процент, което
преповтаря нормата на чл. 29, ал. 4 ЗПК, но липсва изискването на чл. 11, ал.
1, т. 20 ЗПК, наред с това да се посочи лихвеният процент на ден. Изисква се
също в договора да е посочена информация за задълженията на потребителя
съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК. Последният законов текст гласи, че "при
упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът
няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на
обезщетението за направените от него разходи към публични
административни органи, които не подлежат на възстановяване." В т, 3.3.1 от
ОУ към договора е посочено, че кредитополучателят има право, без да дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от
сключения договор. В т. 3.3.3 от ОУ е посочено, че в случай на упражняване
правото на отказ, кредитополучателят се задължава да върне на дружеството и
евентуално дължима неустойка по т. 3.3.1. Не става ясно към каква
евентуално дължима неустойка реферират общите условия, след като именно
в т. 3.3.1 се казва, че потребителят има право, без да дължи неустойка, да се
7
откаже от договора. Това противоречие поставя въпроса дължи ли се някаква
сума от потребителя при отказ от договора, освен усвоената главница и
лихвата до връщането й. Ако се касае за обезщетение към публични
административни органи, което има предвид чл. 29, ал. 6 от ЗПК, това следва
да е изрично посочено. Освен липсата на лихвения процент на ден, липсва и
ясна и непротиворечива информация, дължи ли потребителят или не
неустойки и други обезщетения при отказ от договора. При това положение,
не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от
ЗПК. не само формално, но и по същество, тъй като основаната цел на тази
норма е да се обезпечи информираност на потребителя за всички дължими от
него суми при отказ от договора.
Излага се, че потребителят не би могъл да достигне до дължимия лихвен
процент на ден и използвайки уговорения в договора лихвен процент по
следните съображения. Съгласно Приложение 1 към Договора, страните са
уговорили 40 % лихвен процент без да се посочи дали това е годишен лихвен
процент или се изчислява на друга база. В същото време, ако се приеме, че
това е годишен лихвен процент, математически не се получава за срока на
договора от 360 дни лихва в размер на 199.67 лв., която е посочена както в
приложението като част от общо дължимата сума, така и в погасителния план.
Това несъответствие намира израз и в самата искова претенция, която е в
съвсем друг размер - 259.18 лв, при приспаднати двете заплатени вноски. Без
посочване на начина за прилагане на лихвения процент, без съответствие
между лихвения процент и общата стойност на лихвата за целия срок на
договора, потребителят е поставен в положение да гадае колко всъщност е
дължимата по кредита лихва. Това положение, освен че категорично
потвърждава извода за нарушение на чл. 11, ал. I, т. 20 от ЗПК, води до
заключение за нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК относно информацията
за лихвения процент и условията за прилагането му. В случая не може да се
достигне до начина, по който е приложен лихвеният процент от 40 %, за да се
достигне до лихва от 199.67 лв. Това не може да се очаква и от потребителя, за
който това следва да е ясно без нужда от анализ.
Императивно изискване като основание за действителност на договора за
потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК- за посочване на
общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. Посочва се, че
8
ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,02 %,
а фиксираната лихва- 40 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера
на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като
неспазено изискване на посоченото законово основание.
Нарушението на всяко от посочените правила на т. 9, т. 10 и т. 20 от чл. 11,
ал. 1 от ЗПК е самостоятелно основание за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, а в случая са налице и трите.
Ето защо следва да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит
е недействителен. При това положение, недължимо е вземането за
възнаградителна лихва, поради недействителността на договора и на
основание чл. 23 от ЗПК. Следва да се посочи още, че дори договорът да бе
действителен, това вземане би било погасено с тригодишната погасителна
давност, считано от падежа на договора - 05.09.2019 г., както и че не се
установява по размер, тъй като съгласно погасителния план дължимата лихва
е в много по-малък размер. Не се дължи и лихва за забава върху главницата за
посочения в исковата молба период. Поради недействителността на договора,
вземането за връщане на главницата е без срок и за поставяне длъжника в
забава е нужна покана. Най-ранният момент, в който има доказателства за
такава покана, е датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Ето защо
претендираната преди това лихва за забава върху главницата е недължима,
поради това, че забавата не е била настъпила.
Единствено дължимо остава вземането за главница, тъй като то съставлява
чистата стойност на кредита, която подлежи на връщане на основание чл. 23
от ЗПК. Вземането за главница следва да бъде намалено с направените две
вноски с обща стойност 183.28 лева. Оставащата сума по главницата при това
положение възлиза на 716.72 лева. Доверителката ми прави изрично
9
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като се прилага 5-годишната
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, като този срок започва да тече от
момента, в който е получено нещо без основание. В случая след като
договорът е недействителен давността започва да тече от деня, в който е
получена сумата от В. С. П., за който ден в исковата молба няма достатъчно
доказателства и такава дата реално не е посочена. В случай, че се установи
такава дата или се приеме за начален срок датата на сключване на договора -
12.09.2018 година.
Прави се искане за отхвърляне на исковите претенции.
Претендират се разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
В о.с.з. не се явява процесуален представител на ищцовото дружество.
В о.с.з. ответницата се представлява от адв.С.Т., който поддържа отговора
и оспорва исковете, вкл. като погасени по давност.
Съдът, след акто се запозна с доказателствата по делото, доводите на
страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приетото като доказетелство ч.гр.д. №48322/2023год. по описа на СРС
се установява, че на 29.08.2023год. ищецът, в качеството на заявител, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК
срещу ответницата и срещу „ВИКИ ПВ“ ЕООД-София, като е издадена
заповед за сумите, предмет на предявения иск в настоящото производство. В
хода на заповедното производство заповедта е е оспорена само от ответницата
в настоящия процес, а по отношение на длъжникът – ЮЛ заповедта за
изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист, вкл. на
присъдените в това производство разноски за държавна такса и
възнаграждение за един адвокат. Предявените искове са допустими, а по
същество – частично основателни и доказани.
От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски
кредит №000-КН-78575431 от 12.09.2018год. се установява, че на ответницата
е предоставена сума в размер на 900лв., със срок за връщането й – 360 дни, с
12 погасителни месечни вноски, всяка – 91,64лв., с уговорен лихвен процент
по кредита – 40% и ГПР – 49,02%, общ размер на плащанията 1099,67лв. От
приетото и неоспорено заключение на Вл Т.И. се установява, че ответницата е
усвоила сумата по процесния договор за кредит на 12.09.2018год. В тази
10
връзка се явяват несъстоятелни и недоказани твърденията на процесуалния й
представител за това сумата реално да не е предадена на кредитополучателя.
В о.с.з. ВЛ заявява, че в случай, че сумата не би била усвоена от ответницата,
се връща от ИЗИ ПЕЙ на ищеца и в счетоводството на същия ще бъде
отразена като „влязла отново“, а такива данни по делото не са налице. От
заключението на ВЛ се установява, че ответницата е извършила плащания на
първите две погасителни вноски от по 91,64лв., с които са погасени договорна
лихва и главница. Установява се, че размерът на незаплатената главница по
кредита е в претендирания от ищеца размер – 767,32лв.; размерът на
възнаградителната лихва е 149,07лв., а на лихвата за забава – 373,30лв. От
заключението на ВЛ се установява, че размерът на ГПР не надвишава
посоченият в ЗПК и е 49,02%. По отношение възнаградителната лихва ВЛ
заявява при изслушването в о.с.з. е изчислен правилно и не надвишава
нормалния размер. В тази връзка съдът не споделя наведените доводи за това
тази лихва да се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави,
разгледано във вр. със сумата – предмет на договора, срокът на договора и
размерът на тази лихва, съпоставена с размера на предоставения заем. С оглед
изложеното, съдът приема, че процесният договор за кредит е действителен,
както и че вземането на ищеца не е погасено по давност, т.к. същата не е
изтекла. В кориците на заповедното производство по описа на СРС е
приложен Договор за встъпване в дълг към процесния договор за кредит от
03.02.2020год., по силата на който „ВИКИ ПВ“ ЕООД-София встъпва изцяло
и безусловно като солидарен длъжник на В. П. по същия договор за сумите
767,32лв. - остатъчна главница по договора за кредит и 258,18лв.-договорна
лихва. Съобразявайки падежа на последната вноска по кредита и датата на
образуване на заповедното производство – 29.08.2023год. съдът приема, че
направеното възражение от ответната страна за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
С оглед изложеното, предявеният иск за главница в размер 767,32лв. е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се присъди и законната
лихва. Искът за претендирана възнаградителна лихва следва да се уважи за
изчислената от ВЛ сума – 149,07лв. / изменение на иска не е направено/, а за
разликата до претендираните 259,18лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Искът за претендирана лихва за забава следва да
се уважи така, както е предявен - за сумата от 318,28лв. Съдът констатира, че
11
по делото е постъпила молба с направено искане на основание чл.214 ал.1 от
ГПК за изменение на размера на този иск посредством увеличаването на
претендираната сума /съобразно заключението на ВЛ/, молбата е докладвана в
о.с.з., но липсва в съдебния протокол диспозитив, като произнасяне на съда.
При това положение съдът следва да се произнесе по претенцията така, както
е заявена. Само за пълнота следва да се посочи, че искането е неоснователно,
т.к. в случая производството се развива по реда на чл.422 от ГПК, след
проведено заповедно производство на основание чл.410 от ГПК. При това
положение ищецът може да намалява размера на претенцията си, но не
може да я увеличава, т.к. исковият съд е обвързан по отношение
максималния размер на съответното вземане в издадената заповед за
изпълнение за съответната сума.
По отношение разноските по делото: при този изход на делото разноските
следва да се присъдят съобразно уважената част на исковете, като се съобрази
дължимата в случая д.такса от ищеца – в размер 98,10лв. Ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част на
исковете за внесена държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение за
особен представител – общо 852,11лв. На основание чл.38 от ЗА ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв.С.Т. адвокатско възнаграждение
съразмерно отхвърлената част на исковете – 43,76лв.
По отношение разноските, направени от ищеца в заповедното
производство: тези разноски не следва да се присъждат в настоящото
производство, т.к. по заповедното производство е постановено Разпореждане
на съда от 11.03.2024год. за издаване на Изпълнителен лист срещу
невъзразилия длъжник. Направено е отбелязване върху заповедта за
изпълнение за издаване на ИЛист, вкл. за разноските, макар и без да е
положен подпис от съответно длъжностно лице на положения печат. В делото
не се съдържа съдебен акт, с който да е отменено разпореждането за издаване
на изпълнителен лист, поради което съдът приема, че не следва да ги
присъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. с чл.240 от ЗЗД
12
вр. чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ, че В. С. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ" ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.„Добруджа" № 10,
вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от Д.Г., с пълномощник адвокат И. И. от
САК, съдебен адрес: гр.София, ул.„Уилям Гладстон" 20-22, офис 18 сумите :
767,32лв. - остатъчна главница по Договор за потребителски кредит №000-
КН-78575431/12092018, сключен на 12.09.2018год. между "Форуком и
компания" ООД и В. П., 149,07лв. - договорна лихва за периода от 05.11.2018 г.
до 05.09.2019 г., дължима по Договор за потребителски кредит с № 000-КН-
78575431/12092018год., 318,28лв. - законна лихва върху просрочената
главница от 06.09.2019г. до 25.08.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението на основание чл.410 от ГПК
– 29.08.2023год., за които суми е издадена заповед за изпълненине по ч.гр.д.
№48322/23год. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
възнаградителна лихва за разликата от присъдените 149,07лв. до
претендираните 259,18лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В. С. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Форуком и компания" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.„Добруджа" № 10, вх. Б,
ет. 2, ап. 23, представлявано от Д.Г., с пълномощник адвокат И. И. от САК,
съдебен адрес: гр.София, ул.„Уилям Гладстон" 20-22, офис 18 разноски по
делото за исковото производство в общ размер 852,11лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗАдвокатурата „Форуком и
компания" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул.„Добруджа" № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от Д.Г., с
пълномощник адвокат И. И. от САК, съдебен адрес: гр.София, ул.„Уилям
Гладстон" 20-22, офис 18 ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. С. Т., личен № ***, с адрес
на кантората : гр.Плевен, ул.Ресен №11 ет.1 адвокатско възнаграждение в
размер 43,76лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13