ПРОТОКОЛ
№ 103
гр. Смолян, 03.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100715 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
ИЩЦАТА Р. А. П. , редовно призована, не се явява. За нея процесуалния
представител адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКА „****“ ЕАД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Постъпила е молба с вх. № 586/26.02.2023 г. чрез
адв. П. П., в която сочи, че не възразява да бъде даден ход на делото. Изразява
становище, че поддържа отговора на исковата молба, не възразява да се приеме
доклада по делото, както и ако бъдат представени нови доказателства моли да му бъде
дадена възможност да се запознае с тях. В случай, че бъде даден ход по същество моли
иска да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени направените разноски по делото, ведно с
адвокатското възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца и моли да бъде намален до предвидения в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. О. – Поддържам предявения иск оспорваме писмения отговор.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото
1
Предмет на делото е предявения иск от ищцата Р. А. П. срещу ответника „****“
ЕАД с правното основание чл. 55, ал.1, пр.1-во то ЗЗД за осъждане на ответната страна
да й заплати сумата от 642,00 лева представляваща недължимо платени суми по
договор № 3-1-10272-219534 за потребителски кредит, тип кредитна линия от
17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска в съда до окончателното им изплащане, както и сумата от 482,00 лева –
недължимо платени суми по договор № 3-1-10272-233562 за потребителски кредит, тип
кредитна линия от 05.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди по първия договор от 17.02.2020 г., че по време на изплащане на
заема се оказало, че погасителната вноска не е в размер на 77,06 лева , а е в размер на
138,00 лева, тъй като към всяка погасителна вноска дължи допълнително сумата от
60,94 лева, представляваща възнаграждение за поръчителство. Това възнаграждение е
следвало да се дължи въз основа на договора за възлагане на поръчителство от
17.02.2020 г. с „****“ ЕООД. Този договор всъщност е част от договора за кредит, но е
отделен договор, за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК забраняваща
ГПР да бъде по-голям по петкратния размер на законната лихва. Ищцата твърди, че по
този начин общия размер на плащанията, които направила към кредитора по договора
е в размер на 1242,00 лева – повече от двукратния размер на отпусната сума.
По отношение на другия договор от 05.10.2020 г. по същия начин ищцата
твърди, че в течение на изплащане на кредита се оказало, че размера на месечната
вноска не е в размер на 51,37, а е в размер на 98,00 лева, тъй като към всяка
погасителна вноска дължи допълнително сумата от 46,63 лева, представляваща
възнаграждение за поръчителство. Възнаграждението за поръчителство се твърдяло да
се дължи въз основа на договор за възлагане на поръчителство от 05.10.2020 г. с „***“
ООД. Този договор е част от договора за кредит, но е отделен, за да се заобиколи
ограниченото на чл. 19, ал.4 от ГПК. Така общия размер на плащанията, които
направила ищцата за погасяване на задълженията си към кредитора по договора е в
размер на 882,00 лева – повече от двукратния размер на отпуснатата сума.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.1, чл. 11,
ал.1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК договора за потребителски кредит е
недействителен.
В Договор за кредит не е посочена общата сума дължима от потребителя,
представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. По всеки от двата договора са представени и по два погасителни плана,
като в втория от тях са отразени дължимите вноски сключено възнаграждение –
обезпечителство, без да става ясно, при сключването на договора за кредит какъв би
бил размера на възнаграждението за поръчителство, в случай на настъпване на
2
предпоставките за дължимостта му.
Процесните договори за кредит са недействителни на осн.чл. 22 ЗПК, поради
нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК с оглед това, че посочения договор за кредит
ГПР не съответства на действителния такъв, както че в договора не е посочена общата
дължима сума от потребителя по договора. В изпълнение на договор от 17.02.2020 г.
ищцата твърди, че е заплатила по сметка на ответника сумата в размер на 1242,00 лева,
а по договора от 05.10.2020 г. – 882,00 лева.
В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника се прави възражение за
недопустимост на исковете, тъй като липсва правен интерес от установяване
нищожност на двата договора за потребителски кредит, тъй като същите са предсрочно
погасени от кредитополучателя, както и че действието им е прекратено съответно на
05.10.2020 г. и 10.03.2021 г.
По същество ответника оспорва исковете, като неоснователни и недоказани и се
поддържа становище за отхвърлянето им с възражения, че изложените в исковата
молба твърдения са неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи с
възникналите между страните правоотношения. Договорите за кредит сдържат всички
предвидени в чл. 11 от ЗПК реквизити. Оспорват се твърденията за нищожност на
процесните договори на основание чл. 11, ал.1, т. 10 във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и
тези свързани с неправилното изчисляване на ГПР.
Тежестта на доказване пада върху ищцовата страна, която следва да установи
твърденията си в исковата молба относно допуснати нарушение в договора за кредит,
поради което и заплатените суми за лихва, допълнителни услуги се явяват недължимо
платени, както и размера на претенцията си.
АДВ. О. – Нямам възражения по доклада. Във връзка с разпределението на
доказателствената тежест представям молба, с която моля съдът да допусне и назначи
ССчЕ със задачи формулирани в молбата, във връзка с оспорванията в писмения
отговор.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна. Ще следва да се
назначи поисканата ССчЕ със задачите формулирани в молбата представена в днешно
съдебно заседание от адв. О.. Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза със задача формулирана в
писмената молба представена в днешно съдебно заседание от адв. О..
ВЪЗЛАГА задачата на вещото лице К. Х. при възнаграждение в размер на
250,00 лева вносими от ищцата в едноседмичен срок, считано от днес по сметка на РС
– Смолян.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 10.03.2023 г. – 10,50
3
часа, за която дата и час, страните се считат уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Х., като задачата се изпрати след представяне
на доказателства за внесено възнаграждение.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 10,50 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
4