Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …. 16. 02. 2016 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен съд
наказателно отделение
На шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Р.Б.
Прокурор:
Анастас МОЛЛОВ
Като
разгледа докладваното от съдия М.Митев ЧНД № 30 по описа за
2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е
по постъпило в Министерство на правосъдието на Република България
удостоверение, ПОСТАНОВЕНО от Р.с.Л.Г.
издадено въз основа на решение 13 Сs 7103 Js 20164 / 13 (204/13) от 17. 02. 2015
год., за прилагане на финансова санкция, влязло в сила на 05. 05. 2015
год.. по отношение на българския гражданин Ц.К., родена на ***
год., с последен адрес ***. Наложената
финансова санкция е в размер на 1.450,00 евро, и 147.00 евро разноски.
Касае се за решение на съд в издаващата страна въз основа на наказуемо деяние
по нейния национален закон.
При
направеното запитване в ОД ”Полиция” – Търговище се установи, че пълните данни
за самоличност на лицето са Ц.Б.К., родена на *** год., ЕГН ********** *** № 1 от
05.02.2001 год. и настоящ адрес ***, Секция 041, ул. „Бачо Киро“ № 1 от 23. 08.
2000 год.
В съдебното
заседание прокурорът поддържа искането за признаване на наложената парична
санкция.
Засегнатото
лице Ц.К., редовно призована, не се явява. Призовката и е върната в цялост с отбелязване,
че не живее на посочения адрес, намира се извър страната, в гр. Хамбург –
Германия. С оглед на това и на осн. чл.
16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС на лицето
беше назначен защитник – адвокат Р.М. ***. Счита, че искането е основателно.
Съдът като се запозна с
представените по делото доказателства, съобрази следното:
Решението,
представено за признаване и изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено
на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските
съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл.
4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на
взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български
език. Не са събрани доказателства, че срещу
лицето за същото деяние в Република България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или
привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението
недопустимо. Засегнатото лице не представи
доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във
връзка с решението за налагане на финансови санкции от издаващата държава. Изпълнението на решението не е с изтекла давност
по българското законодателство и решението не се деяние
подсъдно на български съд. Решението не
се отнася за деяния, които:
- по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България,
или
- са били извършени извън територията
на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане
на наказателно производство по отношение на такива деяния;
Съдът
констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В Конкретния случай наложената финансова
санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 1.450,00 евро.
Решението се
отнася за следното деяние:
1.Ц.К. е била управителка на фирма Prim Fruchthandel GmbH /т.е. ООД/ От нея самата, или от неин съизвършител са били подадени 4 /четири/
платежни нареждания за кредитен превод с дата 04. 10. 2010 год. в полза на
банковата сметка на фирма Prim Fruchthandel GmbH. Платежните нареждания за кредитен
превод са били попълнени от нея самат, или от съизвършителя – без същите да се
оправомощени за това – с имената и подписите на съответните притежатели на
банкови сметки. Фирма Prim Fruchthandel GmbH не е имала право да получи
съответните суми. На 05.10.2010 год. и на 06.10.2010 год. са били изтеглени
няколко големи суми от Ц.К. или от неин съизвършител.
2.Като вписан управител на фирма AHG Allgemeine Handels – und
Verpackungsmittelentsorgungs GmdH &Co.KG / Общо изхвърляне на търговски и
опаковъчни материали ООД и КО.КД /със
седалище в гр. Залцхаузен, Ц.К. не е подала молба за откриване на производство
по несъстоятелност въпреки, че е било налице свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност най – късно от м. юни 2010 год. до 2013 год., а е купила на
14. 12. 2010 год. според нотариален договор предприятието чрез цесия на
фирмените дялове по нотариален път, без в последствие да започне да извършва
икономическа дейност, при което прехвърлянето било регистрирано в Търговския регистър
на 30.12.2010 год. Поради последвалата липса на дейност от нейна страна
предприятието било заличено в Търговския регистър на 31.01.2012 год. по
служебен път. Покупката било предприета от нея, за да прикрие предишната
отговорност на бившите управители и обвиняеми Роте и Крушат / т. нар.
„погребение на фирма“/.
Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с
Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към
еврото като официалния курс на лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро.
Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от
05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон
считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева
се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е
1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 1.450,00 евро по официалния
фиксиран курс на БНБ е 2.835.95 лв. както и 293.39 лв. разноски.
Правонарушението
което е извършила Ц.К. е, че:
1.препятстване съдържанието на
документи – нарушението се санкционира по реда на чл. 267 от Наказателния
кодекс като измама, наказуема по реда на чл. 263 от Наказателния кодекс, и
2.забавяне на производство по
несъстоятелност – нарушението се санкционира по реда на чл. 15А от Правилника
за производствата по несъстоятелност.
От така
представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е
пълно. Същото е правилно от формална страна, а по
изложените по-горе съображения НЕ е
НАЛИЦЕ което и да е от основанията по
чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ), при които може да се
откаже признаване и изпълнение. Ето защо следва представеното решение да бъде
признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ 13 Сs 7103 Js
20164 / 13 (204/13) издадено от Р.с.Л.Г. от 17. 02. 2015 год., за прилагане на финансова
санкция, влязло в сила на 05. 05. 2015 год. с което на Ц.К., с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
ЕГН ********** е наложената финансова санкция е в размер на 1.450,00
евро, и 147.00 евро разноски, които по официалния фиксиран курс на БНБ съставляват 2.835.95 /две хиляди, осемстотин
тридесет и пет, деветдесет и пет/ лв. както и 293.39 /двеста деветдесет и три,
тридесет и девет/ лв. разноски, към
датата на издаване на решението – 17. 02. 2015 год.
Изпраща РЕШЕНИЕ 13 Сs 7103 Js
20164 / 13 (204/13) издадено от Р.с.Л.Г. ведно с препис от настоящото решение на
Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната
агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След
получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми
настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание
чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да
бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
Да се
уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава – Р.с.Л.Г.
***, както и копие от Уведомлението да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен
срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването
съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от
ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.