Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1259
гр. Пловдив, 30 юни 2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Второ
отделение, Втори състав, в съдебно заседание на тридесет и първи май през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при
секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. д. №
2005 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от Д.К. М., ЕГН: **********,
с посочен постоянен адрес: *** и посочен съдебен адрес:***, против Ревизионен
акт /РА/ № Р-16001622000070-091-001 от 26.04.2022г., издаден от Н.К.- началник
сектор, възложил ревизията, и Е.Ц.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис
Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 302 от 06.07.2022г.
на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.
Пловдив относно установена на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК отговорност
за задълженията на „И. БРАНД“ ЕООД, ЕИК *********, както следва:
-за данък
върху добавената стойност за периода от 01.06.2018г. до 30.11.2019г. в общ
размер на 30 930,71лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
9 834,41лв.;
-за
корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. в общ размер на
4 037,90лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 183,62лв.;
-за данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от
01.07.2018г. до 31.01.2020г. в общ размер на 2 784,65лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 834,14лв.;
-за вноски
за ДОО като осигурител за периода от 01.07.2018г. до 31.10.2020г. в общ размер
на 6 372,46лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
1 948,04лв.;
-за вноски
за ДЗПО – УПФ като осигурител за периода от 01.06.2018г. до 31.12.2019г. в общ
размер на 1 652,13лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
511,26лв.;
-за вноски
за ЗО като осигурител за периода от 01.06.2018г. до 31.12.2019г. в общ размер
на 2 705,34лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 834,78лв. и
-за данък
върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически
лица за периода от 01.10.2020г. до 31.12.2020г. в размер на 2 157,85лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 269,15лв.
Жалбоподателят твърди, че не е налице
реализиран фактическият състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Според нея, тя е била
управител на дружеството „И. БРАНД“ ЕООД през процесния период, за който са
възникнали публичните задължения на дружеството. Не е доказано по несъмнен
начин извършено плащане и намаление на имуществото на дружеството, доколкото
към момента на образуване на изпълнителното дело по счетоводни данни в касата
на дружеството е имало парични средства в общ размер на 91 244,60лв.,
които не са предмет на обезпечителна мярка при извършване на ревизията,
приключила с РА № Р-16001619006124-091-001/01.04.2020г. В случай на съмнение за
наличността на значителна парична сума в касата на „И. БРАНД“ ЕООД ревизиращите
органи по приходите е следвало да извършат фактическа инвентаризация на
касовата наличност, което не е направено. Фактът на разпределяне на печалба в
полза на едноличния собственик на капитала на дружеството и непредставянето на
доказателства за предназначението на изплатените служебни аванси през 2020г. не
може да се тълкува във вреда на жалбоподателя, тъй като не са събрани
доказателства и за обратното.
Предвид неизвършени действия от ревизиращите
органи по приходите и публичните изпълнители по предварително обезпечаване на
предполагаеми задължения на „И. БРАНД“ ЕООД при извършваната на дружеството
ревизия, не може да се обоснове и причинно – следствена връзка между
поведението на управителя на дружеството и несъбираемостта на публичните
задължения.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Х., която поддържа жалбата. С нарочна молба от
17.01.2023г. е заявена претенция за прогласяване нищожността на процесния РА,
както и прогласяване нищожността на РА № Р-16001619006124-091-001/01.04.2020г.,
издаден на „И. БРАНД“ ЕООД, необжалван по административен и съдебен ред.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, като не е
представен списък с разноските.
Ответникът по жалбата - директор дирекция
„ОДОП“ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я. оспорва
жалбата, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена по
съображения в депозираната по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за
това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено следното: със заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р-16001622000070-020-001 от 07.01.2022г., издадена от Н.К.- началник на
сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложена ревизия на жалбоподателката за
установяване на отговорност за задължения на дружеството „И. БРАНД“ ЕООД за
изчерпателно посочени данъчни задължения и задължения за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО
за осигурител за конкретно посочени периоди (л. 276 – 276 гръб). Определен е
срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от връчване на ЗВР,
която е връчена на 10.01.2022г. по електронен път, съгласно удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л. 274).
Ревизионният
доклад (РД) № Р-16001622000070-092-001 е съставен на 23.03.2022г., в срока по
чл. 117, ал. 1 от ДОПК. В законоустановения срок е подадено възражение против
съставения РД, което е обсъдено от ревизиращите органи по приходите,
компетентни да издадат РА. Ревизионният акт № Р-16001622000070-091-001, предмет
на настоящето производство, е издаден на 26.04.2022г., в законоустановения срок
Посочените
по-горе ЗВР, РД и РА са приети по делото като електронни файлове, записани
върху оптичен диск (CD, л. 3). По делото са приети и нарочни разпечатки и е
постъпила информация от третото неучастващо по делото лице „Борика“ АД,
удостоверяващи притежаването на валидни електронни подписи от Н.Ж.К.(за
времевия период от 09.08.2021г. до 09.08.2022г.), Е.С.Ц.(за времевия период от
29.04.2021г. до 29.04.2022г.) и П.М.М.(за времевия период от 09.08.2021г. до
09.08.2022г).
В
хода на съдебното производство от пълномощника на жалбоподателя е извършено
оспорване на валидността на притежаваните електронни подписи от членовете на
ревизиращия екип. В тази връзка, по делото са приети молба вх. №
1937/29.01.2023г. от процесуалния представител на ответника (л. 399 - 400),
представляваща разяснение за вида електронни документи, издадени от ревизиращия
екип, в които са инкорпорирани електронните подписи на издателите и становище
вх. № 4720/28.03.2023г. от процесуалния представител на ответника (л. 401 –
404), представляващо обобщение относно функциите на ИС „Контрол“ и начин на
електронно подписване на документи, удостоверяване на датата на електронното
подписване и извършване на проверка на представен с административната преписка
оптичен носител.
За
нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), с вещо лице С.С.К. и задачи, формулирани от процесуалния представител на
жалбоподателя в молба на л. 405 - 406. Заключението на вещото лице, прието без
възражения за необоснованост от страните по делото, настоящият състав на съда
кредитира изцяло, като обективно, обосновано, компетентно изготвено и
съобразено с останалите приети по делото доказателства.
Въз
основа на подробен анализ на всички документи по делото, подписани с
квалифицирани електронни подписи (КЕП), експертът заключава, че са издадени
професионални квалифицирани електронни подписи със съответни серийни номера, в
които се съдържа включително информация за издателя на подписа, електронната
поща на притежателя и ЕИК по БУЛСТАТ на НАП. От електронните документи,
приложени по делото, не може да се установи начинът на заявяване на искането за
създаване на електронни подписи. Установяват се дата и час на подписване на
документа, като датата е от локалната работна станция, на която е положен подписа.
В разпоредбите на чл. 32, § 1, б. „а“, вр. б. „б“, „д“, „е“, „з“ и „и“ от
Приложение № 1 „Изисквания към квалифицираните удостоверения за електронни
подписи“ към Регламента (регламент № 910/2014г.) няма изискване „от къде да
бъде взето времето на подписа“. Към заключението са приложени разпечатки за
направена проверка за валидност на електронните подписи на служителите на НАП Е.Р.–
директор на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив (към момента на подписване на решение № 302 от 06.07.2022г.; С.Н. (към
момента на изпращане на решението до адресата му); Е.Ц.и П.М.(към момента на
провеждане на ревизионното производство).
В
съдебно заседание на 29.03.2023г. експертът е направил подробни уточнения и
пояснения към заключението. Съгласно направените пояснения, не може да има
повече от един електронен подпис с един и същ сериен номер, който се дава от
издателя му. Направен е извод, че изследваните КЕП отговарят на изискванията на
приложение № 1 към регламент 910/2014г. на ЕС.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира
ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, в твърдяната от
пълномощника на жалбоподателя насока.
Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) №910/2014) установява правната рамка на електронните
подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните
документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване
автентичността на уебсайтове (по аргумент от чл.1, б.“в“). Според определението
на чл.3, т.10 от Регламент
(ЕС) №910/2014, “електронен подпис“ означава
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва, а според чл.3, т.12 от регламента, “квалифициран
електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден
от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на
квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Според определението на
чл.3, т.9 от Регламент (ЕС) №910/2014, “титуляр на електронен подпис“ е
физическо лице, което създава електронен подпис. По делото са оспорени именно
обстоятелствата, че органите по приходите, възложили ревизията, съставили РД и
издали РА, както и органът, издал Решение №37 от 27.01.2022г. (листи 26-32), са
титуляри на КЕП, с които са подписани посочените документи.
За
да е налице КЕП е необходимо да става въпрос за електронен подпис, отговарящ на
изискванията на чл.26 от Регламент (ЕС) №910/2014, да е създаден от устройство
за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на
квалифицирано удостоверение за електронен подпис. В тази връзка, по делото са
ангажирани доказателства, включително заключение по СТЕ, че използваните от
органите по приходите електронни подписи отговарят на всички така посочени
нормативни изискванията на Регламент (ЕС) №910/2014 и са основани на
квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на всички
изисквания по Приложение I от регламента (чл.28, §2 от Регламент (ЕС)
№910/2014).
В
конкретния случай ЗВР, РД, РА и решението на директора на дирекция “ОДОП“- гр. Пловдив
са създадени като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), по отношение на които, с оглед
фикцията, установена в ал.2, се приема, че е спазено
изискването за писмена форма. Именно като електронни документи, подписани от
посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са изпратени като
електронни съобщения и връчени на ревизираното дружество по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК. Това обстоятелство е удостоверено
по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в
информационната система. Предвид нормата на чл.184, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в настоящето
производство по силата на §2 от ДР на ДОПК, тези електронни документи са
представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен
носител, заверен от страната.
Съгласно
чл.4 от ЗЕДЕУУ, автор на електронното изявление е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на
електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното
изявление, а адресат на същото е лице, което по силата на закон е длъжно да
получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени
обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в
електронна форма.
В
чл.13 от ЗЕДЕУУ са посочени дефинициите за
понятието електронен подпис и различните му форми (електронен подпис,
усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис), като се
препраща към разпоредбите на Регламент (ЕС) №910/2014. Квалифицираният електронен подпис
има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е необходимо да е
спазено изискването на чл.26 от Регламент (ЕС) №910/2014. Доказателствената
сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава
на подписания писмен документ.
Съгласно
чл.25, §1 от Регламент (ЕС) №910/2014, правната сила на електронния
подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се основава на
квалифицирано електронно удостоверение. Това налага извод, че принципно
доказателства за това не следва да бъдат представяни. Независимо от това,
доказателства, че лицата подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са притежавали
удостоверение за КЕП, са представени с административната преписка.
Нормата
на чл.28, ал.1 от ЗЕДЕУУ задължава доставчика на удостоверителни
услуги да води електронен регистър (база данни), в който публикува
удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените
удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.
По
делото са представени, както на хартиен, така и на електронен носител
издадените като електронни документи ЗВР, РД и РА и съхранени резултати от
проверка на валидността на електронните подписи на органите по приходите,
участвали в ревизията. От представените по делото доказателства се установява,
че органите по приходите, участвали в ревизията и подписали посочените по-горе
документи, притежават удостоверение за квалифициран електронен подпис към
датата на подписване на съответния документ. Същото се отнася и за директора на
дирекция “ОДОП- гр. Пловдив, за който е представено удостоверение за
квалифициран електронен подпис към датата на подписване на Решение № 302 от 06.07.2022г.
(л. 21).
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Жалбоподателката
М. е собственик на ЕТ „Евро контрол – Д. Д.“ и едноличен собственик на капитала
и управител на дружествата „БЕЛ ЕПОК ФЕШЪН“ ЕООД, „РЕПЛИКА ГРУП“ ЕООД, „ЛЕЙБЪЛС
ГРУП“ ЕООД, „АМ – ДИ ТЕКС“ ЕООД, „ЛЕЙБЪЛС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „И. БРАНД“ ЕООД (л.
48). На дружеството „И. БРАНД“ ЕООД е извършена ревизия с обхват корпоративен
данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и данък върху добавената
стойност за периода от 22.06.2018г. до 30.11.2019г. по особения ред на чл. 122
от ДОПК. След приключване на ревизията е издаден РА № Р-16001619006124-091-001
от 01.04.2020г., в който са направени констатации за укрити приходи от продажба
на дрехи чрез онлайн магазин www.replica.com. Вследствие
на укритите приходи е направен извод, че ревизираното дружество е достигнало
облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС над 50 000лв. към 31.12.2018г. и
е следвало да подаде заявление за регистрация, което не е направило. При
ревизията е определена данъчна основа за облагане с преки и косвени данъци по
чл. 122 от ДОПК и са определени допълнително задължения за ДДС за периода от
22.06.2018г. до 17.10.2019г. в общ размер на 31 241,38лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 3 331,90лв. и допълнителни задължения за
корпоративен данък в размер на 2 920,99лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 296,99лв. Ревизионният акт не е обжалван по административен и съдебен
ред и е влязъл в сила.
Съгласно
данните в данъчно – осигурителната сметка на „И. БРАНД“ ЕООД (л. 38 – 42),
освен задълженията за корпоративен данък и данък върху добавената стойност с
титул влязъл в сила РА, за периода от месец юни 2018г. до месец декември 2019г.
са подадени декларации обр. 6 за дължими вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за
осигурител и за дължим данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за осигурител. Към момента на издаване на процесния РА данъчните
и осигурителни задължения с титули РА и декларация обр. 6 не са погасени.
Настоящата
ревизия е предхождана от извършена ПУФО на Д. М. за установяване на
обстоятелства по чл. 19 от ДОПК, приключила с протокол № П-16001621163728-073-001
от 15.12.2019г., като събраните при проверката доказателства са надлежно
приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство. При
проверката жалбоподателката М. е декларирала обстоятелството, че след
приключване на ревизионното производство дружеството „И. БРАНД“ ЕООД е със
„спряна“ дейност. След приключване на ревизията са предприети действия по
разпределяне на печалбата на дружеството за предходни години (2017г., 2018г. и
2019г.) в общ размер на 43 156,81лв. Разпределението на печалбата е
извършено съответно с протокол от 02.10.2020г. (за 2017г.); протоколи от
09.10.2020г., 14.10.2020г. и 26.10.2020г. (за 2018г.) и протоколи от
03.11.2020г. и 10.11.2020г. (за 2019г.). Разпределението на печалбата е
извършено, като са взети счетоводните операции дебит сметка 122 Неразпределени
печалби от минали години срещу кредит сметка 426 Вземания по записани дялови
вноски, дебит сметка 426 срещу кредит сметка 501 Каса в лева. За разпределената
печалба е начислен дивидент в размер на 2 157,85лв., за който е подадена
декларация по чл. 55, ал. 1 и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие
на 2020г. Задължението за дивидент също не е внесено към момента на провеждане
на настоящото ревизионно производство и е включено в обхвата на отговорността
на жалбоподателката по чл. 19 от ДОПК, ведно с прилежащите лихви.
Извършена
е проверка относно декларираните данни за реализиран от дружеството „И. БРАНД“
ЕООД положителен данъчен финансов резултат (ДФР) за 2017г., 2018г. и 2019г. (л.
133 гръб), като е констатирано, че за 2017г. е декларирана данъчна печалба в
размер на 7 079,18лв., за 2018г. – в размер на 8 204,80лв. и за
2019г. – в размер на 13 169,08лв. Същевременно, в пасива на баланса, с код
5510 Неразпределена печалба (л. 135) е посочено, че за 2018г. неразпределената
печалба възлиза на 6 хил. лева, а за 2019г. – на 33 хил. лева.
Извършен
е анализ и на активите в баланса (л. 134 гръб), при които е установено, че
основно активите се формират от перо „Стоки“ и перо „Касови наличности в лева“.
При проследяване на декларираните данни на салдата по счетоводна сметка 501
Каса в лева се констатира, че към 31.12.2019г. е декларирана касова наличност в
размер на 91 244,90лв., който намалява към 31.12.2020г. и е на стойност
45,64лв. През 2020г. са констатирани кредитни обороти по сметка 501 Каса в
лева, които се формират от изплащане в брой на неразпределена печалба за
2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на 43 156,81лв. и изплатени през
периода от 01.10.2020г. до 09.11.2020г. парични средства в общ размер на
49 600лв. (таблица на л. 136 гръб) с основание „служебни аванси“.
При констатирани декларирани и невнесени в законоустановения срок данъчни
и осигурителни задължения от «И. БРАНД» ЕООД от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив са предприети действия за принудително
събиране на просрочените публични задължения на ЗЛ. Образувано е
изпълнително дело /ИД/ № *********/2019г., в хода на което не са наложени
обезпечителни мерки, поради липса на имущество, собственост на дружеството.
След
извършено пълно проучване на имущественото състояние на „И. БРАНД“ ЕООД е установено, че дружеството не притежава активи и
имущество, включително не са разкрити банкови сметки, които да послужат за
обезпечаване на публичните му задължения с титули декларации и ревизионен акт. В тази връзка,
е постъпила служебна бележка изх. № С-220016-178-0006328 от 14.03.2022г. от
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, съгласно съдържанието на която
към датата на издаването й дългът на „И. БРАНД“ ЕОООД е категоризиран като
несъбираем. По образуваното през 2019г. изпълнително дело през 2020г. са постъпили
суми в общ размер на 400лв. Поради несъбираемост на дълга, с разпореждане изх.
№ С-210016-035-0253999 от 10.06.2021г. производството по събиране на публични
вземания е прекратено. След прекратяването му, на 17.08.2021г. по сметката за
принудително събиране на публични вземания в ТД на НАП – гр. Пловдив е
постъпила допълнително сума в размер на 200лв.
Същевременно,
след влизане в сила на РА, с който са установени данъчните задължения на „И.
БРАНД“ ЕООД и твърдяното „спиране на дейността“ от дружеството, от страна на
управителя Д. М. са извършени действия по разпореждане с парични средства в
брой, състоящи се в разпределяне на дивидент в общ размер на 43 156,81лв.
през последното тримесечие на 2020г. и изплащане на „служебен аванс за покриване
на задължения към НАП“ през периода мм. 10 – 11.2020г. в общ размер на
46 900лв. При проверка на постъпленията на парични средства за погасяване
на задълженията на „И. БРАНД“ ЕООД по изпълнителното дело, е констатирано, че е
внесена сума в незначителен размер – 600лв., като не са представени
доказателства т.нар. „служебни аванси“ да са послужили именно за погасяване на
задължения към НАП. По този начин жалбоподателката е извършила разпореждане с
декларирани към 31.12.2019г. парични средства по банкова сметка ***ба и
получаване на „служебен аванс“, като тези действия са умишлени и пряко насочени
към избягване заплащането на изискуеми публични задължения.
С оглед на изложената фактическа обстановка, ревизиращите
органи по приходите са направили извод за наличие на предпоставките на чл. 19,
ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на Д. М. за задълженията на „И.
БРАНД“ ЕООД. Вменена е отговорност по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК на жалбоподателя за неизплатените задължения на дружеството,
посочени по основание и размер по-горе в настоящото решение.
В
хода на съдебното производство са ангажирани следните допълнителни писмени доказателства,
отнасящи се до материалната незаконосъобразност на обжалвания РА: ревизионен
акт № Р-16001619006124-091-001 от 01.04.2020г., издаден на „И. БРАНД“ ЕООД,
ведно с РД и ЗВР и ЗИЗВР с данни за връчването им на РЛ (л. 293 – 380);
разпореждане изх. № С220016-125-0256177 от 12.09.2022г. и разпореждане изх. №
С22016-125-0256175 от 12.09.2022г. за разпределяне на постъпили суми на
08.09.2022г. и на 09.09.2022г. в общ размер на 39 550лв. за погасяване на
публични задължения на дружеството „ЛЕЙБЪЛС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по изпълнително дело
№ *********/2020г. (л. 394 – 396 гръб).
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Поддържаната
от жалбоподателката защитна теза за неналичие на предпоставки за реализиране на
отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК по отношение данъчни и осигурителни
задължения на дружеството „И. БРАНД“ ЕООД се основава на две основни
възражения: нищожност на издадения на дружеството ревизионен акт №
Р-16001619006124-091-001 от 01.04.2020г., влязъл в сила към настоящия момент и
бездействия на компетентния публичен изпълнител за налагане на обезпечителни
мерки, включително предварителни за обезпечаване на задълженията по РА, издаден
на „И. БРАНД“ ЕООД чрез налагане на запор на паричните средства в касата на
дружеството, които са в значителен размер към 31.12.2019г. – повече от 90
хиляди лева. Твърди се и че не е налице причинно – следствена връзка между
разпределянето на неразпределената печалба на „И. БРАНД“ ЕООД за предходни
години и отпускането на служебни аванси на Д. М. за заплащане на данъчни и
осигурителни задължения, тъй като тези действия не са укрити и част от
предоставените служебни аванси са послужили за погасяване на публични
задължения към НАП (на друго дружество, собственост на РЛ).
В тази
връзка следва да бъдат изложени следните аргументи: в настоящото съдебно
производство предмет на обжалване е РА № Р-16001622000070-091-001 от
26.04.2022г., издаден на Д. М., с предмет реализиране на отговорност по чл. 19,
ал. 2 от ДОПК за данъчни и осигурителни задължения на собственото й дружество „И.
БРАНД“ ЕООД. Следва да бъде направено уточнението, че част от данъчните
задължения (за корпоративен данък и за ДДС и прилежащите им лихви) са
възникнали въз основа на изпълнителен титул влязъл в сила РА, докато останалите
данъчни задължения (за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения и за данък върху дивидента и прилежащите им лихви) и
задълженията за вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО като осигурител са възникнали
въз основа на титул данъчни декларации, подавани от самото лице. Това означава,
че претенцията за обявяване нищожността на РА, издаден на дружеството, не води
до отпадане изцяло на отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
Наред с
това, в настоящото съдебно производство не съществува възможността за обявяване
нищожността на влязъл в сила РА, който е с адресат, различен от
жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК на съдебно
обжалване подлежи ревизионен акт, в частта, в която не е отменена с решение на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК въвежда изискване и за задължително
административно обжалване на РА, което обжалване е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на жалбата по съдебен ред.
В настоящия
случай, се иска инцидентно обявяване нищожността на РА, който не е бил предмет
нито на административно, нито на съдебно обжалване. Тук следва да бъде
посочено, че това може да стане в отделно производство по обжалване
(административно и в последствие съдебно) или в производство по реда на чл. 133
и чл. 134 от ДОПК. По делото не са представени доказателства адресатът на
влезлия в сила РА, а именно дружеството „И. БРАНД“ ЕООД да е инициирало някое
от посочените производства, в хода на което да обоснове допуснати особено
съществени нарушения на правила при издаването на ИАА и особено съществени
пороци (издаването му от некомпетентен орган), които в последствие да доведат
до обявяване на нищожността му.
На следващо
място, неоснователно е и възражението за бездействие на компетентния публичен
изпълнител, което се изразява в неналагане на обезпечителни мерки за
обезпечаване на данъчните задължения на „И. БРАНД“ ЕООД, включително чрез
налагане на запор върху наличните парични средства в касата на дружеството към
31.12.2019г. В разпоредбата на чл. 198 от ДОПК изчерпателно са посочени
видовете обезпечителни мерки – възбрана върху недвижим имот и запор върху
движими вещи и вземания на длъжника, върху банкови сметки и върху стоки в
оборот, като налагането на запор върху паричните средства в касата на
дружеството не е сред изчерпателно изброените. По изключение е допустимо
налагането на запор върху постъпващи парични средства в касата на
търговския обект като един вид запор върху вземания на длъжника от трети лица,
но при провеждане на ревизионното производство на дружеството „И. БРАНД“ ЕООД е
констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК данни за укрити
приходи, т.е. извършване на продажби на стоки, които не са отчетени чрез ЕКАФП.
По
отношение твърдението, че към момента на провеждане на ревизионното
производство на „И. БРАНД“ ЕООД ревизиращите органи по приходите и компетентния
публичен изпълнител са били наясно, че към 31.12.2019г. по счетоводни данни в
касата на дружеството е имало значителни по размер парични средства, следва да
бъдат изложени следните аргументи: съгласно представените по делото
доказателства ревизионното производство на посоченото дружество, собственост на
жалбоподателката, е инициирано със ЗВР № Р-16001619006124-020-001 от
19.09.2019г., която е връчена по електронен път на 24.09.2019г. Към посочената
дата ревизиращите органи по приходите са били наясно с декларираните данни за
резултатите от икономическата дейност на дружеството за предходните години,
включително за 2018г. Същевременно, ревизията е проведена по особения ред на
чл. 122 от ДОПК, поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи, като посредством допълнително определените
данъчни задължения за пряк и косвен данък са променени декларираните от
дружеството данни. Следва да бъде направено уточнение, че със ЗИЗВР №
Р-16001619006124-020-003 от 14.01.2020г. е променен първоначалният обхват на
ревизията, като допълнително са включени като предмет на проверка и данъчни
задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2019г. до 31.10.2019г. Това означава, че
независимо, че извън обхвата на ревизионното производство е определянето на
допълнително задължение за корпоративен данък за 2019г., несъмнено е налице
обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и по отношение на голяма част
от 2019г. Това обстоятелство, от своя страна, подлага на съмнение коректността
на декларираните от дружеството данни, включително и по отношение наличните
парични средства в брой в касата на същото.
Тук
следва да бъде акцентирано и на обстоятелството, че съгласно разпоредбата на §
25, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. изчерпателно посочени
срокове по ЗКПО, включително и срокът за подаване на ГДД по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е удължен до 30 юни 2020г. При липсата на данни кога именно е подадена ГДД
по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО от дружеството „И. БРАНД“ ЕООД не може да се приеме за
обосновано твърдението, че към момента на ревизионното производство
ревизиращият екип е бил наясно с размера на наличните парични средства в брой в
касата на дружеството, и то към 31.12.2019г. Доколкото самата жалбоподателка е
декларирала, че разплащанията към доставчици и от клиенти се извършват в брой,
се касае за изключително динамичен процес на движение на паричните средства, за
които може да се приеме, че се променят ежедневно. В подкрепа на този извод са
и представените при проверката на Д. М. обобщени данни по главна книга за
2018г. и 2019г., от които е видно, че има записвания по счетоводни сметки от
гр. 30, 40, 60 и 70, отнасящи се до произведена продукция, разчетни
взаимоотношения с доставчици и клиенти, разходи по икономически елементи и
приходи по икономически елементи.
По
отношение твърдението за публикуване на данни в Търговския регистър,
по-конкретно на ГФО за дейността на „И. БРАНД“ ЕООД, съгласно разпоредбата на
чл. 38 от Закона за счетоводството (в приложимата редакция), предприятията,
които са търговци по смисъла на Търговския закон, публикуват ГФО чрез заявяване
за вписване и предоставяне за обявяване в ТР в срок до 30 юни на следващата
година. Това означава, че към момента на възлагане на ревизията, включително до
издаване на РА (01.04.2020г.) ревизиращият екип не е разполагал с данни за
резултатите от извършваната от дружеството икономическа дейност за 2019г., още
повече, че при проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК
декларираните данни са приети за недостоверни.
Неоснователно
е и твърдението, че не е налице скрито разпределение на печалбата на
дружеството между и управителя, тъй като същото е декларирало неразпределена
печалба от предходни години и е разполагало със значителни по размер парични
средства в брой в касата, с които да я изплати. При анализ на събраните по
делото доказателства се установява, че не е предоставен аналитичен регистър на
сметка 501 Каса в лева, съдържащ данни за размера на наличните парични средства
в касата на дружеството към началото на месец октомври 2020г. Представени са
единствено обобщени данни за налични парични средства по счетоводни данни по
сметка 501 към 01.01.2020г. и към 31.12.2020г. Както беше казано по-горе в
настоящото решение, декларираните данни за икономическата дейност на „И. БРАНД“
ЕООД за 2019г. не могат да се приемат за достоверни. Същевременно, през 2020г.
са извършени разпоредителни действия с парични средства в брой и то след като
настоящата жалбоподателка е била наясно с резултатите от извършената на
дружеството „И. БРАНД“ ЕООД ревизия и определените допълнително данъчни
задължения и прилежащите лихви, което сочи на умишлено неправомерно поведение.
Неопровергани
по делото са констатациите на ревизиращия екип относно изплатената парична сума
в брой в общ размер на 49 600лв. Съгласно посочените в РКО основания за
предоставянето й на Д. М., паричните средства са с характер на „служебен аванс“
и са предназначени за „заплащане на задължения към НАП“. Съгласно констатациите
в РА, издаден на „И. БРАНД“ ЕООД към 01.04.2020г. допълнително определените
данъчни задължения на дружеството, ведно с прилежащите лихви, възлизат общо на
34 162,37лв., които са в по-малък размер от изтеглените парични суми.
Същевременно, съгласно данните от данъчно – осигурителната сметка на
дружеството, са налице непогасени данъчни и осигурителни задължения с
изпълнителни титули РА и декларации до 31.01.2020г. в общ размер на
66 803,34лв., които са в значително по-голям размер от твърдените като
изплатени на РЛ. По делото са представени доказателства за внесени парични суми
по изпълнителното дело в незначителен размер (600лв.), от което може да се
направи извод, че значителни парични средства са предоставени на
жалбоподателката именно с цел погасяване на публични задължения към НАП, за които
не са представени доказателства за разходването по предназначение. В тази
връзка, не може да се направи несъмнен извод, че изтеглените парични средства в
брой от касата на „И. БРАНД“ ЕООД през периода месец октомври – ноември 2020г.
са послужили за погасяване на изискуеми задължения на друго собствено на М.
дружество „ЛЕЙБЪЛС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По отношение на второто посочено дружество
също е извършено ревизионно производство и също са определени допълнително
публични задължения с РА, но освен разпорежданията за разпределение на
постъпили суми по изпълнително дело не са представени каквито и да било
доказателства за възможността за погасяването на тези задължения с парични
средства именно на това дружество.
При анализ
на поредицата от извършени от жалбоподателката действия може да се направи
извод, че същата умишлено е лишил
предприятието на „И. БРАНД“ ЕООД от парични средства в своя полза. Като се е
разпоредила с тях е довела до резултат невъзможност на предприятието да плати публичните
си задължения, заради което обосновано се търси отговорност от управителя.
Следователно, в случая е осъществен
съставът на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Задълженията
на „И. БРАНД“ ЕООД към
бюджета не са погасени и към настоящия момент, което е следствие от извършените
от управителката му действия по разпореждане с налични парични средства в
касата на същото и то след деклариране на преустановяване на икономическата му
дейност.
Всички събрани по делото доказателства правилно
са навели приходните органи на извод, че е налице причинно – следствена връзка
между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на
представляваното дружество. Ревизиращите органи по приходите са изследвали
имущественото състояние на търговското дружество по налични публично -
оповестени данни или чрез изискване на информация от други държавни органи. В
хода на ревизията не е установено наличие на имущество, което да послужи за
погасяване на публичните задължения на търговското дружество. Има образувано
производство по принудително изпълнение през 2019г. и по повод запитване на
ревизиращия екип е постъпил отговор от директора на дирекция „Събиране“,
съгласно който публичното вземане е категоризирано като несъбираемо.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна и по отношение
прилежащите лихви, като споделя доводите на ревизиращия екип и горестоящия
административен орган, свеждащи се до следното: отговорността на третото лице
по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното
задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява
до датата на издаване на ревизионния акт на лицето. Относно лицето, към което е
насочена отговорността, задължението следва точно параметрите, каквито има
главния дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник се
погасява и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване –
например погасяване на главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата
по дълга.
В случая отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение,
върху което следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а
отговаря за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване.
След погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило,
задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на
събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо
от кое лице, отпада изцяло отговорността на отговорното лице. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС,
постановено по тълкувателно дело № 7 от 2019г. по описа на съда.
По така
изложените аргументи, жалбата е неоснователна, съответно обжалваният РА –
правилен и законосъобразен.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане, на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция) възнаграждението за осъществената
юрисконсултска защита възлиза 5 934,52лв. (пет хиляди деветстотин тридесет
и четири лева и петдесет и две стотинки).
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К. М., ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: *** и
посочен съдебен адрес:***, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001622000070-091-001 от 26.04.2022г., издаден от Н.К.- началник сектор,
възложил ревизията, и Е.Ц.- главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 302 от 06.07.2022г. на директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив относно установена на
основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК отговорност за задълженията на „И. БРАНД“ ЕООД, ЕИК
*********, както следва:
-за данък
върху добавената стойност за периода от 01.06.2018г. до 30.11.2019г. в общ
размер на 30 930,71лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
9 834,41лв.;
-за
корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. в общ размер на
4 037,90лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 183,62лв.;
-за данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от
01.07.2018г. до 31.01.2020г. в общ размер на 2 784,65лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 834,14лв.;
-за вноски
за ДОО като осигурител за периода от 01.07.2018г. до 31.10.2020г. в общ размер
на 6 372,46лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
1 948,04лв.;
-за вноски
за ДЗПО – УПФ като осигурител за периода от 01.06.2018г. до 31.12.2019г. в общ
размер на 1 652,13лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
511,26лв.;
-за вноски
за ЗО като осигурител за периода от 01.06.2018г. до 31.12.2019г. в общ размер
на 2 705,34лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 834,78лв. и
-за данък
върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически
лица за периода от 01.10.2020г. до 31.12.2020г. в размер на 2 157,85лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 269,15лв.
ОСЪЖДА
Д.К. М., ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: *** да заплати на
Националната агенция по приходите – гр. София, сумата от 5 934,52лв. (пет хиляди
деветстотин тридесет и четири лева и петдесет и две стотинки), представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: