РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 09.12.2021 г. в
състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 1476 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от П.Н. чрез особения му представител адвокат Т. Ч. срещу Решение
№ 20269449/07.12.2020, постановено по гр. д. № 39090/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 33 с-в, в частта с която са уважени, предявените от „Т.С.“ЕАД искове
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на
доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2015-30.04.2018г., мораторни лихви и
такса за услугата „дялово разпределение“.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за наличие на облигационно
отношение между страните, поради липсата на доказателства да е собственик или
ползвател на имота. Не било посочено в заповедното производство и наследствено
правоприемство, като основание за възникване на отговорността на ответника и
било недопустимо това да става в исковото. Неправилно СРС кредитирал
заключението на СТЕ и не го обсъдил с другите доказателства. Не бил обсъдил липсата
на молба декларация за партида, довода, че няма договор, фактурите не били на
негово име, липса на покана за плащане на услугата „дялово разпределение“.
Неправилно било отказано назначаване на вещо лице специалист по измервателна
техника
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за недопустимост
на исковете поради това, че в заповедното дело не било твърдяно наследствено
правоприемство. Ищецът е посочил, че претенцията се основава на придобита от
ответника собственост. Не е необходимо в заповедното производство да се
посочват юридическите факти от които ищецът извлича извод, че ответника е
собственик.
Неоснователно е оплакването и за недоказаност на право
на собственост на жалбоподателя върху процесния имот.
От представения договор за продажба на държавен имот
на л.33 от делото на СРС се доказва, че собствеността върху имота е придобита
от родителите на жалбоподателя. Неправилно е становището, че с оглед на големия
времеви период изминал оттогава този договор не следва да се кредитира.
Веднъж придобито правото на собственост не може да
бъде загубено освен по изрично предвиден в закона способ (разпоредителна
сделка; чрез придобиване по оригинерен способ от друго лице; отчуждаване или по
друг начин).
Твърдения за разпореждане с имота от родителите на
ответника преди смъртта им не са правени от ответника. Не е в тежест на ищеца
да доказва, че ответника не се е разпоредил със собствеността след като доказва
нейното придобиване. Ответника, ако твърди да се е разпоредил със собствеността
или да я е загубил по друг начин, носи тежестта да докаже твърденията си.Няма
твърдение от ответника, те да са се разпоредили с имота преди смъртта си. От
представеното удостоверение за наследници се доказва настъпило наследствено
правоприемство. Ответника не е правил възражение, че се отказал от наследство.
Следователно по силата на наследяването е придобил ½ идеална част от
процесния имот.
След като е собственик на имота, той по силата на
закона се презюмира, че е обвързан в облигационна връзка с ищеца по продажба на
ТЕ. По този въпрос има и тълкувателно решение на ОСГК на ВКС.
Не е необходимо сключване на писмен договор съгласно
изричната норма на чл. 150 от ЗЕ. Не е необходимо и да подава молба-декларация
за откриване на партида при ищеца, за да възникне облигационната връзка. Не е
необходимо и да подписва каквито и да било списъци на собствениците, поради
което и това възражение е ирелевантно.
Закона за енергетиката урежда цената на услугата
„дялово разпределение“ като част от съдържанието на договора по чл. 139в между
топлопреносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от
топлопреносното предприятие) извършването на дяловото разпределение. Това
следва при сравнителен анализ на уредбата по чл. 139, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл.
139в ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. След измененията на закона още от 2006г. тази цена
вече не подлежи на договаряне с потребителите – липсва като съдържание на
договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а се посочва в договора между топлопреносното
предприятие и лицето на което е възложено (пак от топлопреносното предприятие)
извършването на дяловото разпределение и се предвижда, че топлопреносното
предприятие е платеца на тази сума. Касае се за законово установен механизъм за
опосредено плащане на цената на тази услуга, като се плаща от топлопреносното
предприятие на лицето по чл. 139в, но доколкото услугата е в интерес на
потребителя (чрез нея се определя реалното му задължение за ТЕ), той следва да
я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е предвиждането в ОУ на ищеца за
продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По този механизъм се спестява на
потребителя необходимостта от отделни действия за изпълнение на задължението за
плащане към самия търговец по чл. 139б от ЗЕ .
От СТЕ се установяват количествата и стойността на
ползваната ТЕ.
Неоснователно е оплакването за неправилно кредитиране
на експертизата относно годността на измервателните средства. Тази годност се
установява от специално лицензирани лица, които издават съответните
свидетелства за годност. Вещото лице е посочило в експертизата, че такива
свидетелства са му предоставени за изготвяне на експертизата за процесния
период.
Жалбата обаче е основателна по отношение на иска за
мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“, а също така и
за част от лихвата върху вземанията за ТЕ.
Отношенията между страните се уреждат от действалите
за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ЕАД *** от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/
03.02.2014г. и ОУ на ищеца от 2016г. в сила от 11.08.2016г.
Предвиденото в ОУ от 2014г. публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно за
изпадане в забава е необходимо да има отправена покана до длъжника-тоест да се
докаже, че фактурите (месечна и изравнителни ) са публикувани на интернет
страницата на продавача и точната дата. Без това не е възможно да се изпадне в
забава за плащане. От тук следва извод за недължимост на мораторна лихва върху
вземанията за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г., включително върху
изравнителното вземане, тъй като фактура за него е издадена преди влизане в
сила на ОУ от 2016г. на ищеца. Размерът на тези вземания е 949,44 лева по СТЕ.
Върху тях се претендира лихва от 14.09.2016г. до 29.11.2018г., която изчислена
от съда е в размер от 212,85 лева, която следва да се приспадне от общо
претендирания размер от 371,16 лева. Така дължимата общо (върху главницата за
цялата ТЕ доставена в имота) за процесния период лихва е 158,31 лева, от които
ответника като собственик на ½ от имота дължи половината или 79,15 лева.
В ОУ на ищеца няма срок за плащане на цената за дялово
разпределение и няма доказана покана. Следователно няма забава и лихва върху
тази сума не се дължи от жалбоподателя, като неправилно СРС е приел, че той
дължи половината от сумата от 9,37 лихва.
В тези си части решението следва да бъде отменено и
исковете за лихва над посочените размери отхвърлени.
По разноските:
Въззивникът не е направил разноски в производството.
Следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното дело съобразно
отхвърлената част от жалбата (94%), която е в размер на 34,03 лева.
Въззиваемото дружество има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че е 50,00 лева от които
съобразно отхвърлената част от жалбата следва да му се присъдят 47,00 лева за
въззивна инстанция.
Решението с което ответника е осъден за разноски в
първа инстанция и в заповедното производство също е неправилно - не ясно дори
какъв размер на юрисконсултско възнаграждение е присъден за исковото
производство, нито на какъв принцип е разпределена отговорността между жалбоподателя
и втория ответник за разноските, нито какви разноски е приел СРС за направени
от ищеца. При равни квоти в собствеността и след като и двамата са станали
повод за завеждане на делото (вторият ответник е подал възражение по чл. 414)
то и отговорността за разноските е поравно.
За първа инстанция според СГС размерът на
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи на 50,00 лева срещу всеки
ответник, като от тях се присъдят 47,00 лева срещу настоящият жалбоподател,
съобразно крайния изход на делото. Освен това ищецът е направил разноски за
държавна такса общо 107,17 лева и 450 лева за вещи лица, от които суми
половината се припадат на жалбоподателя, като съобразно крайния изход той дължи
за държавна такса 50,37 лева и за вещи лица 211,50 или за първа инстанция дължи
308,87 лева. За заповедното производство дължи 57,53 лева (съобразно крайния
изход и на база половината от общо направените разноски от ищеца). Общо за
заповедното и първоинстанционното производства ответникът дължи 366,40 лева.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 20269449/07.12.2020, постановено по гр. д.
№ 39090/2019г. по описа на Софийски районен съд, 33 с-в, в частта с която е признато за установено, че П.Г.Н. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК *****мораторна лихва за
периода 30.12.2015г.-29.11.2018г. в размер на 4,68 лева (половината от общо
9,37 лева) върху главница от 53,92 лева-съставляваща цена на услугата „дялово
разпределение“, КАКТО И В ЧАСТТА, с
която е признато за установено, че
П.Г.Н. дължи на „Т.С.“ЕАД за периода 14.09.2016г.-29.11.2018г. мораторна лихва над размера от 79,15
лева (до който искът е основателен) върху сумата от 1592,67, съставляваща
главница за доставена ТЕ КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло искът за признаване за установено, че П.Г.Н. дължи на „Т.С.“ЕАД за
периода 30.12.2015г. – 29.11.2018г. мораторна лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение“
ОТХВЪРЛЯ за
разликата над 79,15 лева до уважения размер от 185,88 (половината от общата лихва от 371,16) иска за признаване за установено, че П.Г.Н.
дължи на „Т.С.“ЕАД за периода 14.09.2016г. – 29.11.2018г. мораторна лихва върху цената на доставената в периода
01.05.2015г.-30.04.2018г. топлинна енергия в имот: Апартамент 27, ж.к. „*****.
ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските с която П.Г.Н.
е осъден да заплати разноски в полза на „Т.С.“ЕАД, над сумата от 366,40 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА П.Г.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД 47,00 лева
разноски за въззивното дело.
На адвокат Ч.
да се изплати от бюджета на съда
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 180,00
лева, като се издаде и РКО.
ОСЪЖДА П.Г.Н. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по банковата сметка на СГС за държавни такси сумата от 34,03 лева-държавна такса за въззивното
производство, както и 169,20 лева- изплатено от бюджета на СГС възнаграждение
на особеният представител адвокат Ч..
На „Т.С.“ЕАД да се укаже да внесе по сметката за
държавни такси 10,80 – изплатено възнаграждение на особен представител.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.