Р
Е Ш Е Н И Е № 260090
гр. Хасково, 11.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7 –и
граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА.
при
участието на секретаря Галя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова-Георгиева. гр. д. № 1462 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД –
гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „***“
№ *, представлявано от управителя Т. Р. М., действащо чрез процесуалния си
представител адвокат Н. Н. против Н.П.Г., ЕГН **********,***, с която са
предявени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 от ГПК, във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията на ищеца към него, за
които е издадена заповед за изпълнение № 541 от 23.05.2019г. по ч.гр.д. № 1209
по описа за 2019г. на РС-Хасково, а именно сума в размер на 3229,59 лева за
главница за ползването на ВиК услуги за период от 28.02.2011г. до 11.04.2019г.
и сума в размер на 1178,34 лева за обезщетение за забава върху нея за периода
от 31.03.2011г. до 15.05.2019г. и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението (21.05.2019г.) до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът посочва, че ответницата била потребител на
ВиК-услуги за битови нужди, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като била ползвател
на водоснабден имот, находящ се в гр. Х., ж.к. „****“ № ** вх. „*“, ет. *, ап. *.
В това й качество между страните бил сключен договор за предоставяне на ВиК
услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и
други дейности до имот, находящ се на адрес гр. Х., ж.к. „****“ № **, вх. „*“,
ет. *, ап. * с партиден номер 182045, срещу заплащане на цена. По сключения между
страните договор ищецът изпълнявал своите задължения за предоставяне на ВиК
услуги, но ответницата не изпълнила паричните си задължения за периода от
28.02.2011г. до 11.04.2019г., за които ежемесечно били издавани фактури (78
броя на обща стойност от 3240,71 лева с ДДС за главница и 1178,55 лева за
обезщетение за забава или общо в размер на 4419,26 лева). От общата дължима
сума били изплатени 11,33 лева, с които частично било погасено задължението по
фактура от 28.02.2011г., с общо задължение по нея 11,79 лева (11,58 лева за
главница и 0,21 лева за обезщетение за забава). Фактурите
били съставени в съответствие с нормативните изисквания.
Ищецът твърди, че с оглед настъпването на падежа на всяко задължение,
вземанията му против ответницата били ликвидни и изскуеми, а тъй като
ответницата не ги погасила в уговорения срок дължала и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава, начислена върху формираните за всеки
отчетен период главници.
За неплатените по горепосочените фактури суми ищецът поискал издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д. №
1209 по описа за 2019г. по описа на Районен съд - Хасково, като за процесните
суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 541 от 23.05.2019г.
по ч.гр.д. № 1209 по описа за 2019г. на РС-Хасково. На основание чл. 423, ал. 4
от ГПК на ищеца били дадени указания по реда на чл. 415 от ГПК, което обуславяло
правния му интерес от завеждане на настоящите установителни искове.
Предвид изложеното се иска да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца гореописаните вземания. Претендират се и направените
деловодни разноски в
настоящото и в заповедното производство.
В съдебно
заседание, ищецът не се представелява. Не се явява и упълномощеният процесуален
представител. Депозирана е молба, с която исковите претенции се поддържат и се
моли за постановяване на решение, с което същите да бъдат уважени. Ведно с
молбата е депозиран списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Релевира се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
искова молба, с който предявените искове се намират за допустими, но неоснователни.
Ответницата оспорва изцяло изложените в исковата молба обстоятелства. Счита, че
от представените с исковата молба писмени доказателства се установявало, че
претендираните вземания са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
направените разноски по делото.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява от
упълномощения по делото процесуален представител.
Съдът, като взе
предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете,
обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно
такова, е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от
получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай
разпореждането на съда е получено от ищеца на 02.07.2020г., следователно
последният ден от срока е бил 03.08.2020г. Исковата молба е подадена на
23.07.2020г. по пощата, поради което следва да се приеме, че едномесечният срок
е спазен.
Предметът на
търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право.
Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със
заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно
с това ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може
да се направи обоснован извод, че исковете са допустими.
За да бъдат те
основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде
установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически
факти/ - съществуване на облигационно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него за
процесния период, изискуемостта и размера на претендираното вземане за главница
и за обезщетение за забава.
От представените и приети по делото писмени доказателства по безспорен
начин се установява наличието на облигационно правоотношение между страните. Този
вид правоотношения последователно са регламентирани в нормативни актове от
различен вид, а именно: Закон за водите /ЗВ/, Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите на съответния оператор на ВиК услуги.
Страни по договора за предоставяне на ВиК услуги са операторът на ВиК
услуги и потребителят. Съгласно чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите
стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията,
както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се
извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Няма спор по делото, че ищецът е ВиК оператор
по смисъла на цитираната разпоредба.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на § 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗРВКУ и на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕООД – гр. Хасково.
От приетата по делото справка № 526973/09.12.2020г. чрез отдалечен достъп до данни за физическо/ юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – Хасково от 01.01.1999 г. до 09.12.2020г. по отношение на ответника по персонална партида № 45340 се установява, че за част от процесния период ответницата е била носител на правото на собственост върху имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. Х., ж.к. „***“ № **, вх. „*“, ет. *, а за останалата част – на ограничено вещно право на ползване. Видно от посочената справка на 11.07.2006г. ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот чрез договор за покупко-продажба, а на 18.09.2013г. го е отчуждила чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот с купувач Н. Т. Г., като си е запазила правото на ползване върху имота. Следователно за процесния период от 28.02.2011г. до 18.09.2013г. ответницата е била собственик на имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. Х., ж.к. „***“ № ******, а от 19.09.2013г. до 11.04.2019г. е била ползвател на същия. Ето защо следва да се приеме за безспорно доказано качеството на потребител на ВиК услуги на ответницата по делото.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на услугите ВиК се осъществява при
публично извести общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от него лица и от съответния регулатор. Общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник.
Представените общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор – „ВиК“ ЕООД – гр. Хасково са били одобрени с решение № ОУ-09
от 11.08.2014г. Същите са били надлежно приети и оповестени.
Потребителите на ВиК услуги имат право да направят пред съответния оператор
заявление, в което да предложат различни условия, като предложените и приети от
оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения, а при
непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от
оператора остават в сила общите условия. По делото страните не са навели
твърдения за постигането на различни условия на съществуващия между тях договор
от публично обявените общи такива.
Предвид всичко изложено съдът намира, че при условията на
пълно и главно доказване се установява наличието на първата предпоставка за
уважаване на предявените искове, а именно - съществуване на облигационно
правоотношение между страните с твърдените от ищеца права и задължения,
обективирани в представените от него общи условия.
В подкрепа на извода за наличието на облигационна връзка между страните със
соченото в исковата молба съдържание са и констатациите на вещото лице, че за
апартамент № **, находящ се в гр. Х., ж.к. „*****“ № **** има открита партида с
номер 182/45 с абонат ответницата, отчитана с водомер № 05007572.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства се установява и изпълнението на задълженията на ищеца по
сключения между страните договор, а именно: доставянето на питейна вода,
отвеждането на отпадъчни води и пречистването им. Съгласно заключениeто по съдебно-счетоводната експертиза, което следва да се кредитира
изцяло като компетентно, обективно и неоспорено от страните, за процесния
период записаните показания по карнети за доставена и консумирана вода показват
общо 1107 куб. м. вода. Измерването, отчитането и разпределянето на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни
води е регламентирано в глава трета от процесните общи условия. Съгласно чл. 22
от общите условия изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
мониран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на
потребителите. Редът и периодичността на отчитането са регламентирани в чл. 23
от общите условия, като ал. 4 на посочена норма предвижда, че отчитането се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. Съответствието
на показанията на водомера с отразените данни в отчета се удостоверява с полагане на подпис от
присъствалото на отчитането лице.
По делото по несъмнен начин се
установява, че отчитането на потребената питейна вода е извършено с монтиран
водомер № 05007572, а същевременно липсват твърдения за неправилно
отчитане на водомера, респективно същият да е бил повреден, което да е довело
да невярно фактуриране на количествата потребена вода. Едновременно с това в
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е отразено, че начисляване и изчисляване на доставеното количество вода съответства
на специалната методика, посочена в нормативните актове, уреждащи тази материя.
Ищецът е изпълнил и задължението си
да издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно
начисляване на количества (чл. 33, ал. 1 от общите условия) – в хода на
съдебното дирене са приети 78 броя фактури, издавани през исковия период от
28.02.2011г. до 11.04.2019г.
От доказването на съществуването на
валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнението на
задълженията по него от страна на ищеца следва, че в правната сфера на
ответницата е възникнало насрещното задължение, а именно заплащането на цената.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от
приложимите към договора общи условия потребителите на ВиК услуги са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползаните от тях услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. Видно от представените по делото доказателства е настъпила
изискуемостта на всяко едно от вземанията за главница.
Събраната по делото доказателствена
съвкупност е еднопосочна и относно размера на претендираните вземания за
главница. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1
от приложимите общи условия гласи, че доставянето на питейна вода и/или
отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа. Между
страните няма спор относно цените, по които е следвало да бъдат заплатени
предоставените услуги, а съгласно назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза остойностяването на доставеното количество вода е извършено по
действащите за съответния период цени, одобрени от ДКЕВР за ВиК оператор –
„ВиК“ ЕООД – гр. Хасково. Същевременно се установява и съответствие между
отчетеното потребено количество вода в карнетите и начислените количества във
фактурите.
Размерът на претендираните
вземания на ищеца се установява от заключениeто на вещото лице, което
кореспондира с издаваните от ищеца фактури. Съгласно съдебно-счетоводната
експертиза общият размер на задълженията на ответницата за
периода от 28.02.2011г. до 11.04.2019г. възлизали на обща стойност в размер на
3240,71 лева с ДДС. При изготвянето на експертизата е било установено
извършването на едно плащане от страна на ответницата, осъществено на 02.12.2013г.
на стойност от 11,33 лева по фактура №********** от 28.02.2011г. Друго плащане
не се установява по делото, а и възражения за погасяване на процесните
задължения чрез извършване на плащане не са въвеждани от ответницата.
Предвид основателността на главното вземане следва да бъде разгледано
и претендираното акцесорно такова, а именно – обезщетение за забава. С оглед
разпоредбата, регламентираща задължението на ползвателите на ВиК услуги да
заплатят дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране, може да се
направи обоснован и несъмнен извод, че ответницата дължи и заплащането на
мораторна лихва. Забавата настъпва с изтичането на срока и не е необходимо отправянето
на покана от страна на кредитора за изпадането в забава на длъжника – чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД „dies interpellat pro
homine” (срокът кани вместо човека). Размерът на дължимата мораторна лихва се
установява от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза – 1200,68
лева от падежа на всяка една от главниците до 21.05.2019г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение).
Въпреки наличието на всички материални предпоставки за уважаването на
исковете в претендирания размер, същите следва да бъдат частично отхвърлени,
тъй като направеното своевременно (с отговора на исковата молба) от ответницата
възражение за изтекла погасителна давност е основателно.
Съгласно чл. 111, б.“в‘“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. С
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г., постановено по тълк. д. № 3 по описа
за 2011г. на ВКС, ОСГТК е даден отговор на въпрос какво се разбира под
понятието „периодични плащания“ – изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Доколкото
претендираните вземания имат характерът на периодични плащания, за тях следва
да се приложи посочената кратка тригодишна давност.
Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В конкретния случай изискуемостта на вземанията по
процесните фактури е настъпила с изтичане на посочения в общите условия срок.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за тях е
депозирано в съда на 21.05.2019 г., от когато се смята за предявен
установителният иск за съществуването им – арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК. На
основание чл. 116, б.“б“ от ЗЗД от този момент е прекъсната погасителната
давност, тоест вземанията възникнали преди 21.05.2016г. са погасени по давност.
Погасени по давност за
задълженията за главница по фактури с падеж преди 21.05.2016г., както и за
мораторна лихва върху тези погасени по давност главни вземания (чл. 119 ЗЗД).
Видно от заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза за период от 21.05.2016г. до
11.04.2019г. ищецът е издал фактури на стойност 1335,00 лева. Дължимата
мораторна лихва за тези вземания е в размер на 186,54 лева, а не както е
посочено в експертизата в размер на 186,86 лева, тъй като неправилно е
определен периода на начисляване на лихва за забава върху фактура №
**********/31.05.2016г. като 01.06.2016г. – 21.05.2019г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите към договора общи условия потребителите
на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за ползаните от тях услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, следователно началният период на
лихвата върху вземането по фактура № **********/31.05.2016г. е бил 30.06.2016г., а не 01.06.2016г. Предвид разпоредбата на чл. 162
от ГПК съдът сам изчисли дължимата мораторна лихва върху главницата в размер на
39,00 лева по фактура
№ **********/31.05.2016г. за периода от
30.06.2016г. до 21.05.2019г., а именно – 11,44 лева (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp),
тоест налице е разлика в размер на 0,32 лева с посочената сума в експертизата.
Затова и дължимият размер на мораторната лихва върху непогасените по давност
главници е 186,54 лева (186,86 – 0,32).
Предвид изложеното съдът намира, че
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени частично - за сумата от 1335,00
лева, съответно 186,54 лева, а в останалата им
част - за разликата над тях до пълните предявени размери 3229,59 лева
за главница за периода от 28.02.2011г. до 20.05.2019г. и от 1178,34 лева за
обезщетение за забава върху нея за периода от 31.03.2011г. до 30.06.2016г.– да
бъдат отхвърлени.
Съгласно
т. 12 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда специалните установителни искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен
диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към
този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните суми. Ето защо следва
да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д.
№ 1209 по описа за 2019г. на РС – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 88,16
лева за платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
но съобразно установените по делото размери на спорните вземания, следва да
бъдат намалени на 30,43 лева за държавна такса и на 17,26 лева за
юрисконсултско възнаграждение или в общ размер на 47,69 лева.
Претенция за заплащане на разноски в
исковото производсто е заявена и от двете страни. При този изход на спора ищеца
има право на разноски, съобразно уважената част от исковите претенции – чл. 78,
ал. 1 от ГПК, а ответникът съобразно отхвърлената част – чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ищецът е доказал направени разноски в
размер на 787,29 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна помощ и съдействие в размер на 406,27 лева с ДДС,
възнаграждение за вещо лице в размер на 290 лева и държавна такса в размер на
91,02 лева, поради което и съобразно уважената част на иска му се следват разноски
в размер на 271,76 лева.
Ответникът също претендира разноски,
като по делото има доказани такива в размер на 800,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, в който е отразено
заплащането на уговореното възнаграждение в брой и съобразно т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа
за 2012г. на ВКС, ОСГТК има характерът на разписка. Своевременно е релевирано
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за основателно.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно, а конкретният минимален размер следва да бъде
съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от наредбата. По делото са предявени
два обективно кумулативно съединени иска с цена - 3229,59 лева
и 1178,34 лева. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение
за тях е съответно в размер на 455,79 лева и на 312,48 лева или общият размер
на минималното адвокатско възнаграждение по предявените искове е 768,27 лева.
Предвид фактическата и правна сложност
на делото уговореният между ответницата и процесуалния й представител
възнаграждение в размер на 800 лева се явява прекомерно и следва да бъде
намалено до установения минимум в размер на 768,27 лева. С оглед частичното
отхвърляне на исковите претенции на ответницата следва да бъде присъдена сума в
размер на 503,08 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „****“ № *против Н.П.Г., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 1335,00 лева за главница, представляваща неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други дейности до имот, находящ се на адрес: гр. Х., ж.к. „***** № ******, с партида № 182045, за периода от 21.05.2016г. до 11.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1209 по описа за 2019г. на РС – Хасково - 21.05.2019г. до окончателното им изплащане и сума в размер на 186,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.06.2016г. до 15.05.2019г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение № 541 от 23.05.2019г. по ч.гр.д. № 1209 по описа за 2019г. на РС-Хасково, като исковете в останалата им част –за разликите до пълните предявени размери от 3229,59 лв. за главницата и 1178,34 лв. за мораторната лихва и за периодите от 28.02.2011г. до 20.05.2019г. за главницата и от 31.03.2011г. до 30.06.2016г. за мораторната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.П.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „***“ № *сума в общ размер на 319,45 лева, от която сума в размер на 271,76 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и сума в размер на 47,69 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1209 по описа за 2019г. на РС – Хасково, за която е издадена заповед за изпълнение № 541 от 23.05.2019г. по ч.гр.д. № 1209 по описа за 2019г. на РС-Хасково, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Х., ул. „***“ № * да заплати на Н.П.Г., ЕГН **********,*** сума в размер на 503,08 лева,
представляващи направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Окръжен
съд – Хасково.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.