М О
Т И В И
Към присъдата по НОХД
№ 84/2016 год.на АРС , ІІ н.с.
Районна Прокуратура – Асеновград е повдигнала обвинение против подсъдимия Х. О.Х.
, за това че: На 24.05.2015 год. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, с рег. № РВ ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл.5 ал.1 т.1
от ЗДвП : "Всеки участник в
движението по пътищата: с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди";
- чл. 5 ал.2
т. 1 от ЗДвП : "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив
към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства";
- чл.21 ал.1
от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: ППС от категория „В“ в населено място – 50;
- чл.116 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към инвалидите, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, и към престарелите хора";
- чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП: Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен:
а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи;
б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните работи;
в) до пристигането на органите по буква "б", съобразно
необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението,
както и да не променя състоянието му до
идването на органите на
Министерството на вътрешните работи,
освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите,
след което е длъжен веднага да
се завърне на мястото на произшествието;
д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени
до тяхното фиксиране
или описване от компетентните служби;
и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на Е.И.Т., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на тялото на
голямата пищялна кост на десния
долен крайник, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник, като деецът е избягал от местопроизшествието . Престъпление по чл.343 ал.3 пр.3
б.„а” пр.2 вр. ал.1 б. „б” пр.2
вр. чл.342 ал.1 от НК.
Съдебното
производство протече по реда на глава двадесет и седма от НПК и конкретно при
хипотезата на чл.371 т.1 от НПК , като по реда на чл. 372 ал.3 от НПК от съда
бе одобрено съгласие в съдебното следствие да не се извършва разпит на
свидетелите А.Т. , И.Т. , П.Я. П.Ф. А.Ю. и Е.Т. , както и на вещите лица – д-р И.
Ц. и П.В. , а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на съответните протоколри за
разпит и е експертните заключения на
изготвените СМЕ-за и ХЕ-за от досъдебното производство.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение и предлага спрямо подсъдимия Х.
да бъде приложена нормата на чл. 78А
ал.1 от НК , като същият бъде освободен от наказателна отговорност и му се
наложи административно наказание – глоба в размер на 3000 лв. Пледира се и за
налага на допълнителното наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година и шест месеца.
Подсъдимият
Х.Х. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение , но дава обяснения , като лично и чрез защитника си адвокат Д. твърди
,че не извършил престъплението, за което е обвинен. Излага се защитна позиция ,
че не е имал видимост към намиращите се на пътното платно пешеходци , и в
частност се отрича напълно и наличието на квалифициращия елемент бягство от
местопроизшествието. От друга страна допълнително се заема
становище , че от събраните
доказателства не може да се обоснове
безспорен извод относно авторството и
вината на подсъдимия в извършването на престъплението и се пледира за
оправдателен диспозитив.
В наказателния процес като частен
обвинител бе конституирана чрез законните и представители малолетната
пострадала Е.И.Т. . Повереника на ЧО – адвокат Р. поддържа обвинението наред с
прокурора и пледира подсъдимият Х. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението в което е обвинен , като
бъде освободен от наказателна отговоронст с налагане на административно
наказание - глоба на основание чл. 78А от НК , но пледира глобата да бъде
определена в максималния размер от 5000 лв., както и за наказание лишаване от
правоуправление за срок от две години.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
Х.О.Х. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ ***, ЕГН **********.
Към момента на инкриминираното деяние
подссъдимия Х. не е бил осъждан и същият е бил правоспособен водач на МПС .
На 24.05.2015г. подс.
Х.Х. през деня бил на сватба в ресторант „Асеновец“, находящ се в центъра на
гр. Асеновград. На същото мероприятие били и свидетелите М.Е.Т. и А.Р.Ю. –
приятели на подсъдимия. Там Х. консумирал алкохол – около 50
грама ракия. На свадбата тримата се
уговорили по-късно да посетят ресторант, находящ се в центъра на кв. *** в гр.
Асеновград, където да наблюдават футболна среща. Около 18.30 часа сватбата
приключила и свидетелите Ю. и Т., както и подсъдимия
Х.
се прибрали за кратко по домовете си. След това около 19.45 на същата дата
тримата потеглили от дома на подсъдимия Х.,*** в кв. *** към центъра на
посочения квартал с лек автомобил марка „***“ с ДК № ***, собственост на подсъдимия . Подсъдимия Х.
управлявал автомобила, свид. М.Т. пътувал на предната дясна седалка, а свид. А.
Ю. – на задната седалка. Автомобилът, управляван от подсъдимия се движил по ул. „***“ в квартала, в посока от
юг на север. Първоначално скоростта на движение била сравнително ниска, но след
това Х. рязко увеличил скоростта до над 69 км/час, която се явява забранена за
движение в населено място. Приятелите му направили забележка да кара по-бавно,
но той не ги послушал. Движейки се по този начин автомобилът, управляван от Х.
приближил кръстовището образувано от улиците „***“, по която се движил и „ ***“.
В този момент, на около 60 метра пред автомобила пресичане на ул. „***“
непосредствено преди кръстовището предприели свидетелките Е.И.Т. – на 9 години
и Г.Б.К. – на 12 години. Двете били на разходка в квартала и се прибирали по
домовете си. Преди да предприемат пресичане на пътното платно двете деца се огледали внимателно в двете посоки и
не забелязали наближаващи автомобили. Свидетелките Т. и К. се намирали на
пътното платно, което пресичали от запад на изток, когато автомобилът управляван от подсъдимия се намирал на
около 60 метра от тях. В този момент подсъдимият х.
имал добра и пряка техническа видимост към
двете свидетелки, но въпреки това той не реагирал адекватно на
опасността, чрез незабавно спиране , въпреки че е
можел да го стори. По средата на пътното платно свидетелките Т. и К. забелязали
приближаващия към тях автомобил, при което свид. Е.Т. се затичала към тротоара,
за да избегне опасността. Едва в този момент подсъдимия Х. реагирал на опасността и предприел
екстрено спиране и навил волана на автомобила надясно. Въпреки това предния ляв
калник на автомобила ударил малолетната свид. Е.Т. странично. От удара
последната частично се възкачила върху предния капак на автомобила, ударила се
в лявото странично огледало за обратно виждане и паднала върху платното за
движение. С блокирани четири колела автомобилът се придвижил около 10 метра
надясно, след което се установил в покой върху тротоара. Това се случило около
20.00 часа на 24.05.2015г. като инцидента бил възприет от други лица, сред
които и свидетелката Г.Д.Т.. Посочената свидетелка, заедно с други лица веднага
се насочили към падналата на земята свид. Е.Т.. Първоначално същото сторили и подсъдимия Х. и
неговите приятели, като подсъдимият имал намерение да откара детето до лечебно
заведение. Същият обаче променил намеренията си, качил се отново на автомобила
и напуснал местопроизшествието, а
свидетелите М.Т. и А. Ю. останали на място. Свидетелите А. Ю. и Г.Т. отделно и
независимо един от друг съобщили за случилото се на тел. 112. На място първо
пристигнал екип на спешна помощ от МБАЛ Асеновград, а веднага и след това и
свид. П.Ж.Я. – полицейски служител при РУ МВР Асеновград, заедно със своя
колега Х.К.. Свид. Е.Т. *** за преглед и оказване на първа помощ. От свидетелите
М.Т. и А. Ю. полицейските служители научили, че автомобилът е бил управляван от
обв. Х.. На място пристигнали и други техни колеги, сред които и свид. П.З.Ф. и
започнали оперативно издирвателни мероприятия по установяването на обвиняемия и
неговия автомобил, които останали без успех. Автомобилът бил намерен изоставен
на ул. „***“ в квартала. Подсъдимия Х. бил търсен по телефона, но той не
отговорил на повикванията. Полицейските служители посетили дома на подсъдимия , но там намерили само неговия баща, но
не и него. Бащата на подсъдимия също опитал да се свърже неуспешно по телефона
със своя син. Междувременно други полицейски служители запазили
местопроизшествието до пристигане на дежурната оперативна група при РУ МВР
Асеновград, когато бил извършен оглед и било образувано настоящото наказателно
производство. Подсъдимия Х. не
бил установен до около 05.00 часа на 25.05.2015г., когато лично се явил в
сградата на РУ МВР Асеновград. Там същият бил тестван за употреба на алкохол с
техническо средство, което не отчело наличието на такъв в неговия организъм.
Бил му издаден и талон за медицинско изследване, като след даването на кръвна
проба обвиняемият бил задържан в РУ МВР Асеновград със Заповед на дежурен
офицер.
За
да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа
обстановка, която се установява от следните доказателствени средства , които
съдът кредитира а именно: показанията
на свидетелите Г.Т. , М.Т. и Г.К.
, събрани при условията на устност и непосредственост в съдебно заседание, като
и от показанията на свидетелите А.Т. , И.Т. , П.Я. П.Ф. А.Ю. и Е.Т. , фиксирани
в съответните протоколи от досъдеблното производство ,за които се отнася
отодбеното от съда съгласие по чл. 372 ал.3 от НПК , прочетени по реда на чл.
283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност. Съдът ползва и писмените доказателства, събрани в
досъдебното производство и приложените в
съдебното производство , прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствата . При установяване
на фактическата обстановка съдът ползва
и заключенията на изготвената АТЕ-за , СМЕ-за и на
Протокола за химическа експертиза . Горните факти се установяват частично и от
обясненията на подсъдимият Х.Х. , но само в кредитираната им от съда част. Същият не
отрича факта , че е управлявал автомбила
и е блъснал намиращото се на платното за движение дете , но твърди , че го е
забелязал късно , тъй като видимостта му е била ограничена от друго МПС ,
поради което и е видял децата на 10 метра преди момента на удара. Въпреки това
същият вместо да намили скоростта или да спре решил да премине покрай тях без
да намалява скоростта , като на около
пет метра пред автомобила му пострадалата Е.Т. – на 9 години, тичайки започнала да
преминава пред автомобила му , което и
според подсъдимия е довело до удара. Съдът намира , обясненията на подсъдимия Х. за
недостоверни и не отразяващи вярно реалните факти от развитието на
инцидента. Това е така , защото те са в остро противоречие с всички отстанали
гласни доказателства , както и с установения механизъм на ПТП , част от
предмета на изтговената АТЕ-за . Твърденията на подсъдимия Х. са напълно
несъответни и несъвместими с установения
автотехнически механизъм и използваните при установяването му физико-динамични
и математически зависимости, чрез които е определена скоростта на движение на
автомобила дължината на опасната зона и
зоната на техническа възможната видимост.
При
установяване на главния факт , а именно факта на управляването на МПС от
подсъдимия Х.Х. в режим на нарушения на определени правила за движение свързани
с превишаване на разрешената скорост за движение в населено място , при което
се е стигнало до блъскане с автомобила на пресичащото платното за движение дете,
причиняването на ПТП и съответно настъпването на съставомерния резултат, съдът
кредитира в пълна степен показанията на свидетелите очевидци – Г.Т. , Г.К. , М.Т.
А.Ю. и Е.Т. . Съдът ги кредитира в пълна
степен , тъй като те са последователни , логични и съответни помежду си по
отношение на съществените си елементи и се намират в синхрон с останалите
гласни и писмени доказателства.
Съответни са и на обективните находки открити при огледа на местопроизшествието
и фиксирани в надлежно изготвения съобразно правилата на НПК протокол за оглед
на местопроизшествие.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява , че
при пътно транспортното произшествие станало на
24.05.2015 г. в гр.Асеновград на свид.Е.И.Т. на 9 год.към момента на произшествието й е било причинено: надробено счупване на
тялото на голямата пищялна кост на десния долен крайник, охлузвания по гърба и
дясната ръка. Описаните травматични увреждания по механизма на причиняването си са причинени от
действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане с или върху такъв или
неговото тангенциално действие и е възможно по начин, време и място да са
причинени при станало на 24.05.2015г. ПТП, при което пострадалата е участвала в
него като пешеходец. Счупването на
тялото на голямата пищялна кост на десния долен крайник е довело до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник.
От
заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза се установява
следното: Ударът между лекия автомобил марка „***“, модел „***", тип комби, с
регистрационен № РВ ***, управляван
от подсъдимия Х. и пешеходеца свид. Т.- дете на 9 години настъпва в района
на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Й. ***, в източната част на
платното за движение на ул. „***“ в кв. ***, гр. Асеновград, в конфликтната
точка на пресичане на траектории на движение, която приблизително отстои на:
-
По дължина на около 11,4 метра северно
от избрания ориентир
-
По широчина на 8,35 метра източно от
ориентира.
Скоростта на движение на лекия автомобил
марка „***“, модел „***",
тип комби, управляван от подсъдимия Х. преди и по време на настъпване на произшествието е била около 69,77
км/час.
Скоростта на движение на лекия автомобил
марка „***“, модел „***",
тип комби, преди и по време на настъпване на удара е била около
42,52 км/час.
Скоростта на движение на лекия автомобил
марка „***“, модел „***",
тип комби, с регистрационен № РВ ***, управляван
от подсъдимия Х. е била технически несъобразена с
конкретната пътна обстановка, пътни и атмосферни условия. В
момента на навлизане на свид. Т. върху платното за движение лекия автомобил марка „***“, управляван от подсъдимия Х. се е намирал на 103,1 метра от мястото на удара.
Водачът Х. е имал
техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие чрез
намаляване на скоростта си на движение, спиране и пропускане на пешеходеца свид.Т. и пешеходеца свид. К.,
тъй като е имал пряка видимост от около 60 метра към намиращите се върху
платното за движение пешеходци и разстоянието е по-голямо от опасната зона за
спиране на автомобила от около 48,72 метра. От допълнителните обяснения на експерта в съдебно заседание и при анализа
на заключението се установява категорично , че в момента на откриване на пряка
техническа видимост от около 60 метра към пресичащите пътното платно деца те
вече са се намирали в средната част на платното за движение . В този момент
водъчът Х. е можел да ги забележи и да реагира адекватно чрез намаляване на
скоростта или спиране. В тази връзка са неоснователни възраженията на
подсъдимия за ограничаване на видимостта към пешеходците от твърдени автомобили
спряли в двата края на пътното платно, тъй като още при възприемането им като опасност
, веднага след излизането от завоя от около 60 метра, те вече са били в
средната част на платното за движение и за подсъдимия Х. при необходимото и
адекватно внимание не е имало никаква техническа пречка да ги възприеме.
Съгласно
заключението на АТЕ-за основните причини за настъпилото пътно-транспортно
произшествие от техническа гледна точка са следните: Движение
на лекия автомобил марка „***“, управляван
от подсъдимия Х. с технически несъобразена скорост на
движение в населено място, в центъра на кв. ***, при интензивно движение на
хора и наличие на двама пешеходци върху платното за движение, при добра техническа видимост, суха
асфалтова пътна настилка.
В
момента на навлизане на пешеходците върху платното за движение същите не
попадат в опасната зона за спиране на лекия автомобил марка „***“, управляван от подсъдимия Х.. Налице е пряка техническа видимост към
пешеходците – пресичащите деца от около 60 метра, но водачът подсъдимия Х. не е предприел спиране на автомобила,
при наличие на техническа възможност за
това и пропускане на пешеходците, а напротив същият
е реагирал неадекватно с намерение да премине покрай пешеходците. Съдът кредитира
в пълна степен заключението на изготвената АТЕ-за , тъй като същото е пълно,
добре обосновано със съответните препратки към останалите доказателствени
източници , съдържа мотивиран отговор на всички въпроси предмет на експертното
изследване и е изготвено от вещо лице-
доказан експерт в съотвентата област на специални познания.
Ето защо и при така установената по несъмнен
начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира ,че
авторството и вината на подсъдимия Х.Х. са доказани по несъмнен начин и същия е
реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343
ал.3 пр.3 б.„а” пр.2,във вр. с ал.1
б. „б” пр.2, във вр. с чл.342
ал.1 от НК .
От обективна страна всички елементи на
посомчения престъпен състав са налице .На посочената дата 24.05.2015 год. в гр. Асеновград подсъдимият Х. при управляване на лек автомобил по начин по който грубо е
нарушил определени правила за движение, шофирайки с превишена скорост е блъснал пресичащото малолетно дете –
Е.Т. , като е причинил съставомерния
резултат, представляващ средна телесна повреда на пострадалата. Тъй като
нормата е бланкетна относимите правила за движение по пътищата които са били
нарушени от подсъдимия са : чл.5 ал.1 т.1 от
ЗДвП : "Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
- чл. 5 ал.2
т. 1 от ЗДвП : "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив
към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства";
- чл.21 ал.1
от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: ППС от категория „В“ в населено място – 50;
- чл.116 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към инвалидите, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, и към престарелите хора".
Нарушаванвето им е в пряка причинна връзка с настъпване
на пътно-транспортното произшествие и съответно със причиняването на
съставомерния резултат.
Що се отнаса до нормата на чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП, която въвежда правила за задължително поведение на водача на пътно превозно
средство, който е участник в пътно-транспортно произшествие, а именно :
а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи;
б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните работи;
в) до пристигането на органите по буква "б", съобразно
необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението,
както и да не променя състоянието му до
идването на органите на
Министерството на вътрешните работи,
освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите,
след което е длъжен веднага да
се завърне на мястото на
произшествието;
д) да вземе
мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени
до тяхното фиксиране
или описване от
компетентните служби,
Съдът намира ,че те не
са в причинна връзка с резултата , но въпреки това за пълнота и яснота на обвинението е
удачно посочването им диспозитива на обвинението , тъй като те въвеждат
задължения за участника в ПТП , които в конкретния случай са пряко относими към
квалифициращият елемент бягство от местопроизшествието. Именно като е напуснал местопроизшествието с
управлявания от него автомобил подсъдимия Х. категорично е нарушил всички свои
задължения като участник в ПТП , което му действие по същество покрива и
съдържанието на понятието бягство от местопроизшествието .
Ето защо по
отношение на по-тежко квалифициращият признак на деянието , а именно ,че деецът
е избягал от местопроизшествието ,съдът заема категоричното становище ,че
същият безспорно е налице по отношение на подсъдимия Х.. Това е така защото
въпреки, че същият е бил наясно, че е блъснал дете с автомобила си, не е
изпълнил горните си задължения като
участник в произшествието , а вместо това се е качил в автомобила си и е
избягал от мястото на инцидента. В тази връзка са неоснователни и лишени от
всякаква житейска логика възраженията , че това той е сторил не от желание да се укрие
, а защото се е почувствал физически застрашен от пристигналите на мястото
хора. Съдът намира , че всички действия
на подсъдимия и целия контекст на
установената фактическа обстановка сочат на извода ,че същият е напуснал
местопроизшествието именно с цел да възпрепятства възможността за разследване на обстоятелствата по деянието
, иначе не е било нужно да измества автомобила от мястото на неговото
установяване след удара, както и да направи невъзможно извършването на
задължителната в тези случаи проверка за употреба на алкохол от водача, която
ако евентуално бъде установена са явява самостоятелно по-тежко квалифициращо
обстоятелство . В резултат на целенасочените действия на подсъдимия Х., а именно
неговото укриване в първите осем часа след деянието ,такава обективно и
своевременно не е могла да бъде извършена.
За да достигне до извода , че подсъдимия Х. умишлено и целенасочено е
напуснал местопроизшествието , като на практика е избягал от там съдът взе
предвид и анализира неговите конкретни действия след деянието , а именно факта
,че същият е напуснал мястото на инцидента именно с автомобила , след това
същият наблюдавайки мстото на инцидента
от скрито място е видял ,че на мястото са пристигнали полицейски служители и следсвено-оперативна група, която дълго време е извършвала процесуално-следствени
действия ,след това въпреки ,че е бил
наясно , че го издирват във връзка с ПТП не се е явил пред органите на
полицията и то именно на мястото на инцидента, по-късно въпреки , че пак от
тайно място е наблюдавал как откарват автомобила му пред районното управление
пак не се е обозначил , а напротив , преминал е с такси край районното управление , но не е влязъл вътре и не се е индивидуализирал като участник в инцидента , а вместо това се е укрил , не е отговарял на
телефонните повиквания свързани с издирването му и целенасочено е изчакал да
мине значителен период от време от момента на деянието , а именно повече от
осем часа, след което чак около 05.00ч. на следващата сутрин се е явил в
полицейското управление.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина непредпазливост
, като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди .
По отношение на определяне на отговорността
и индивидуализиране на наказанието,
съдът намери следното. За престъплението по чл.343 ал.3 пр.3
б.„а” пр.2 вр. ал.1 б. „б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, предвиденото наказание към момента на неговото извършване е било лишаване
от свобода от една до пет години , което прави принципно възможно приложението
на чл. 78А ал.1 от НК, тъй като деянието е непредпазливо . Независимо от това
по отношение на подсъдимия Х. е налице пречка , по чл. 78А ал.7 от НК за
приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание , тъй
като са налице множество престъпления. Това е така , тъй като видно от
справката за съдимост на подсъдимия Х. ,
по НОХД № 876/15 г. по описа на РС-Асеновград , с Присъда влязла в сила на
09.01.2017 г. същият е бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 296 ал.1 от НК , като това деяние е извършено на 06.09.2015 г. Деянието предмет на
настоящото обвинение е извършено на 24.05.2015 г.,т.е. двете престъпления са извършени преди да има
влязла в сила присъда за което и да е от тях и същите са намират в съотношение
на реална съвкупност съгласно нормата на
чл.23 ал.1 от НК . При това положение е налице хипотеза на множество
престъпления , която съгласно забраната по чл.78А ал.7 от НК е пречка за
прилагане на института на освобождаване от наказателна отговорност по отношение
на настоящото престъпление. Ето защо съдът намери ,че по отношение на
подсъдимия Х.Х. следва да се определи наказанието предвидено в нормата на особената част за
горното престъпление , но в редакцията и действала към момента на извършване на
престъплението ,тъй като се явява по –благоприятен закон , като се приложи
нормата на чл. 2 ал.2 , във вр. с ал.1 от НК.
При индивидуализиране на наказанието
на подсъдимия Съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства факта ,че пострадалата е малолетно
дете , което е налагало по висока степен на отговорност и предпазливост от
страна на водача при управляването на автомобила в процеса на приближаването му към пешеходеца, както и факта, че с
деянието си същият е нарушил множество различни правила за движение по
пътищата. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени факта ,че след
деянието и преди да избяга от местопроизшествието подсъдимия Х. е проявил съпричасност към
състоянието на пострадалата и е оказал известна помощ на същата , както и
младата му възраст и липсата на предишни осъждания. За да
определи справедливо наказание съдът се съобрази с горните обстоятелства ,при
които е налице лек превес на смекчаващите такива ,
но като основен критерий прие
степента на обществената опасност на деянието, която с оглед на цялостния
контекст на неговото извършване, шофирането със значително превишена скорост в
населено място при наличието на интензивно движение на пешеходци, сред които
много деца , сравнително тежкия съставомерен
резултат , съдът счита че е висока. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание Лишаване от свобода,
като го оразмери под средния размер на предвидения в закона диапазон , а именно лишаване от свобода за срок от две
години. Съдът прецени, че за постигане целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия
не е наложително същият да изтърпи
реално така определеното наказание, а и са налице и останалите
кумулативни предпоставки на чл. 66 ал.1
от НК, поради което отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от
три години считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59 ал.1 т.1
и ал.2 от НК, съдът приспадна при изпълнение на наказанието, времето през което
подсъдимият Х. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от един ден на 25.05.2015
г., като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
На
основание чл. 343Г, във вр. чл.343
ал.3 пр.3 б.„а” пр.2 вр. ал.1 б. „б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК,
съдът наложи на подсъдимия Х.О.Х. и допълнителното наказание – Лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Според
преценката на Съда двете наказания в съвкупност
като вид и размер се явяват съответни на степента на обществена опасност
на деянието и дееца и най - добре биха изпълнили целите на наказанието посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са
липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимия по отношение на
собствените му действия и постъпки и склонност към незачитане на установия и
утвърден в страната правов ред и конкретно на нормите регулиращи извършването
на транспортната дейност и охраняващи телесната неприкосновеност на личността.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПК в тежест на подсъдимият
Съдът възложи направените по
делото разноски в размер на 523,42 лв.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: