№ 433
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:А. Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.ва
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20253100500134 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 99146/06.12.2024 г. при ВРС,
подадена от „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс, чрез пълномощника адв. Х. И., срещу Решение № 4141/20.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 4758/2023 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени
предявените от „Енерго-Про Продажби“АД срещу М. И. Д. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1. иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 608.31 лева, представляваща
незаплатена цена за електрическа енергия и мрежови услуги по партида с
клиентски № ********** за обекти на потребление, както следва: обект с
абонатен номер 32Z410101901367F и обект с абонатен номер
32Z410101901368D, находящи се в ***** за което вземане са издадени
фактури № **********/15.05.2023 г., № **********/15.05.2023 г., №
**********/14.06.2023 г. и № **********/14.06.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
както и 2. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 33.35 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 24.05.2023 г.
до 14.11.2023 г.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила, както и в разрез със събрания по делото доказателствен материал.
Според жалбоподателя налице е правно основание за възникване на вземането
му срещу ответника по делото. Твърди, че М. И. Д. е собственик на обекти с
1
абонатен номер 32Z410101901368D и абонатен номер 32Z410101901367F,
находящи се в ***** Не отрича, че към датата на съставяне на процесните
фактури титуляр на партидата в системата на дружеството е „ТЕМПО 69“
ООД, но сочи, че на 21.06.23 г. е депозирано заявление за достъп и пренос на
ел. енергия от абоната М. И. Д.. Излага, че към заявлението за достъп е бил
приложен документ за собственост, от който се установява, че ответницата е
собственик на процесните обекти, считано от 2000 г. Твърди, че на 21.06.2023
г. е бил сключен договор с ответницата за доставка на ел. енергия за
процесните обекти, като обосновава, че задължението за заплащане на
потребено количество ел. енергия произтича от факта, че ответницата е
собственик на обектите, които се захранват от дружеството. Сочи, че между
него, в качеството му на доставчик от последна инстанция, и ответницата е
налице валидно облигационно отношение, по силата на което клиентът е
потребител на доставяна ел. енерегия, за което дължи процесните суми.
Твърди, че в базата данни на дружеството обектът е заведен като стопански,
поради което и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на ЗЕ. Сочи, че
за процесния период е била предоставяна непрекъснато услугата достъп до
електроразпределителната мрежа на обекта, поради което и претенциите се
явяват основателни. Счита, че освобождаване от задължение за заплащане на
ел. енергия може да настъпи само при прекратяване на облигационната
връзка, каквото не е налице, или при преустановяване достъпа до ел. мрежата.
Твърди, че ответникът дължи претендираните суми независимо от ползването
или не на ел. енергия. Излага, че сумите са дължими поради факта, че за
обекта е резервирана и предоставена мощност. Моли за отмяна на решението
в цялост и претендира разноски.
Становището на въззиваемата страна М. И. Д. е за неоснователност на
депозираната въззивна жалба. Излага, че по делото е отделено за безспорно, че
М. И. Д. е собственик на процесните обекти, както и че за процесния период
титуляр на партидите е било трето за спора лице – „ТЕМПО 69“ ООД. Твърди,
че именно последното дружество е било в договорни отношения с ищеца,
респ. то следва да отговаря за претендираните суми. Счита, че не е материално
и процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове, доколкото не
тя е била ползвател. Твърди, че изложеното се потвърждава от събраните по
делото доказателства, поради което намира претенцията за неоснователна.
Изтъква, че едва от 21.06.2023 г. същата е в правоотношение с ищеца, като
процесните фактури се отнасят за минал период. Излага, че междинните
плащания по издадените фактури са заплащани именно от „ТЕМПО 69“ ООД.
Моли за оставяне на решението в сила. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД се
представлява от адв. Х. И., който поддържа депозираната въззивна жалба и
моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна М. Д., чрез адв. М., оспорва жалбата, като
поддържа депозирания писмен отговор и моли за оставяне на
първоинстанционното решение в сила.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Енерго-Про
Продажби“ АД срещу М. И. Д. по реда на чл. 415, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ГПК
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
2
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1) сумата от
608.31 лева, представляваща незаплатена цена за електрическа енергия и
мрежови услуги по партида с клиентски № ********** за обекти на
потребление, както следва: обект с абонатен номер 32Z410101901367F и
обект с абонатен номер 32Z410101901368D, находящи се в ***** за което
вземане са издадени фактури № **********/15.05.2023 г., №
**********/15.05.2023 г., № **********/14.06.2023 г. и №
**********/14.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението; както и 2) сумата от 33.35
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
24.05.2023 г. до 14.11.2023 г.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответникът М. И. Д. е
собственик на обект с абонатен номер 32Z410101901367F – фурна и обект с
абонатен номер 32Z410101901368D работилница, находящи се в ***** Сочи,
че към датите на издаване на процесните фактури титуляр на партидата е
„Темпо 69“ ООД. На 21.06.2023 г. ответницата депозирала заявление за достъп
и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, в качеството на собственик на двата
обекта от 2000 г. Поддържа, че облигационното отношение между страните по
повод продажба на ел. енергия е възникнало по силата на Закона за
енергетиката, който го обвързва с титулярството на вещното право на
собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за
електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и
ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия
имот. Излага, че процесните обекти са присъединени към
електроразпределителната мрежа и съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с
ел. енергия дължи заплащането освен на потребената ел. енергия и на цени за
мрежови услуги, измежду които и достъп и пренос на ел.енергия. Сочи, че Д.
има качеството на „небитов клиент“ по смисъла на §1, т. 33а от ПЗР към ЗЕ,
тъй като процесните обекти са заведени в база данни на дружеството като
стопански и се използват за небитови нужди. Твърди, че между страните
съществува облигационно отношение по продажба на ел. енергия, регулирано
от разпоредбите на §15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ, по силата на което ответникът се
явява потребител на доставяната от ищеца електрическа енергия в качеството
му на доставчик от последна инстанция. Сочи, че в предмета на това
правоотношение се включват и отношенията, свързани с фактурирането и
заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие
с Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/. Твърди, че съгласно § 15, ал. 5 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ, небитовите клиенти, които не са избрали доставчик на
свободния пазар, от 01.07.2021 г. преминават служебно на доставчик от
последна инстанция. Заявява, че доставчикът от последна инстанция събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос,
достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано количество електрическа енергия. Излага, че съгласно чл. 104,
ал. 4 от ПТЕЕ цената, по която продава доставчикът от последна инстанция, се
определя съобразно приета от КЕВР Методика за определяне на цените на ел.
енергия на доставчика от последна инстанция. Сочи, че цената, на която
продава ел. енергията, се определя след изтичането на календарния месец и
получаването на утвърдени измерени стойности от оператора на
3
електроразпределителната мрежа, като размерът й е индивидуално определен
за всяко място на потребление. Заявява, че начинът на ценообразуване е
посочен в чл. 4 от Методиката. Към цената за електрическа енергия
потребителите заплащат и нормативно определени цени от КЕВР съгласно
Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на КЕВР, а именно: цена за задължения към
обществото, цена за пренос през електропреносната мрежа, цена за достъп до
електропреносната мрежа, цена за достъп до разпределителната мрежа за
небитови клиенти, цена за пренос през разпределителната мрежа за обекти,
присъединени на НН, цена за достъп до разпределителната мрежа за небитови
клиенти. Всички небитови клиенти заплащат и акциз. Поддържа, че
ответникът дължи заплащане на главници, начислени с процесиите фактури,
както и мораторна лихва, определена като сбор от лихви по фактурите за
периода от датата, следваща падежа на задължението, до 14.11.2023 г. Сочи, че
дължимостта на лихви в случай на забавено плащане е предвидена както в чл.
38 ОУДПЕЕ, така и в чл. 86 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Признава, че е собственик на процесните обекти на потребление, но
поддържа, че за посочения в исковата молба период титуляр на партидата и
потребител на предоставената от ищеца услуга по доставка на ел. енергия е
било дружеството „Темпо 69“ ООД и именно то е било в договорни
отношения с ищеца и дължи заплащане на претендираните суми. Заявява, че
на 21.06.2023 г. е сключил договор за достъп до електроразпределителната
мрежа, собственост на „Електроразпределение север“ АД, като дружеството
се е задължило да изпълни услугата по осигуряване на процесния обект с ел.
енергия от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на документи
за смяна на собственик или ползвател. Предвид изложеното оспорва
наличието на облигационно отношение между страните по договор за
продажба на ел. енергия, респ. за пренос и достъп до ел. мрежа. Изтъква, че в
приложените от ищеца фактури и дебитни известия като ползвател на
услугата по доставка на ел. енергия е посочено „Темпо 69“ ООД и
междинните плащания са извършвани именно от него. Оспорва начина и
методиката, по които са начислени претендираните суми и счита, че те са
произволно определени. Твърди, че на двата адреса на потребление не е
употребена ел. енергия в количество, което да се равнява на процесната сума
по одобрените от КЕВР цени на ел. енергия. Поддържа, че не е извършвана
проверка и сертифициране на СТИ, отразена с метрологичен протокол от
акредитирана специализирана лаборатория, по реда на Закона за
измерванията. Оспорва дължимостта на сумите претендирани с исковата
молба с доводи, че същите са заплатени на ищеца изцяло по силата на
извършени междинни плащания. Заявява, че не дължи акцесорните вземания
за обезщетение за забава поради недължимост на главното вземане. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
От фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Съдът с оглед липсата на спор между страните относно установените от
първоинстанционния съд факти намира, че не следва да фактическата
обстановка да бъде преповтаряна, като на осн. чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази част.
4
От правна страна, настоящият състав намира следното:
Пред ВРС са предявени в условие на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на суми за потребено количество ел. енергия и достъп до мрежови
услуги, както и мораторна лихва върху просрочените главници.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на възникнало договорно правоотношение с
ответника за процесния период, изпълнение на задължението си по договора
за доставка и пренос на ел. енергия, както и и механизма за определяне на
приложимата цена. В тежест на ответника е да установи точно и в срок
изпълнение на задълженията си по договора.
В настоящия случай между страните няма спор, че за процесния период,
за който са издадени фактурите и дебитните известия, а именно април – май
2023 г. титуляр на партидата е било трето за спора лица, а именно дружеството
„ТЕМПО 69“ ООД. Това обстоятелство се установява, както от представените
пред първоинстанционния съд фактури и дебитни известия, издадени на
името на „ТЕМПО 69“ ООД /л. 27-32/, така и от сключения между „ТЕМПО
69“ ООД и ищеца по делото „Енерго-Про Продажби“ АД договор за доставка
на ел. енергия от 26.01.2023 г. /л. 121-127/. По делото пред ВРС е представено
и Заявление от 26.01.2023 г. от управителя на „ТЕМПО 69“ ООД до „Енерго-
Про Продажби“ АД, с което е заявено желание за предоставяне на услуги по
достъп и пренос на ел. енергия за процесния обект, находящ се на ул. „Никола
Михайловски“ № 24 за небитови нужди /л. 140-142/. Към заявлението е
приложено съгласие на собственика на обекта – М. Д., както и договор за
наем, сключен между нея и дружеството-заявител, в съответствие с
изискванията на чл. 5 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм. ДВ. бр.
28 от 2 Април 2024г., но действала през процесния период/.
При така събраните доказателства следва безспорният извод, че към
процесният период ползвател на ел. енергия е било именно дружеството
„ТЕМПО 69“ ООД в качеството му на наемател на процесния обект, а не
собственика на същия М. Д. – ответник по делото. Това обстоятелство не е и
отречено от ищеца по делото, който в съдебно заседание пред ВРС, проведено
на 05.07.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. И., изрично е заявил,
че титуляр на партидата за процесния период е именно „ТЕМПО 69“ ООД,
защото има сключен договор с „Енерго-Про Продажби“ АД за доставка на ел.
енергия. Следва да бъде отбелязано, че по делото пред ВРС са събрани
писмени доказателства, от които се установява, че собственикът на обекта - М.
Д. е встъпила в облигационно отношение с ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД
едва на 21.06.2023 г., видно от представения договор за доставка на ел.
енергия и заявление към него от същата дата, тоест в период, следващ
процесния. При така установеното не може да се направи извод за дължимост
на суми за доставка на ел. енергия от ответника по делото, доколкото макар и
собственик на обекта М. Д. в процесния период не е била потребител на
електрическа енергия и не се е намирала във валидно облигационно
отношение с ищеца - „Енерго-Про Продажби“ АД.
Обжалването на първоинстанционното решение се обосновава
единствено с твърдения, че ответникът е собственик на процесния обект и
като такъв дължи заплащане на потребено количество ел. енергия, но
5
настоящият състав намира, че сам по себе си този факт не обосновава
основателност на иска, доколкото суми се дължат от действителния
потребител на ел. енергия, който може да е собственик или трето лице -
ползвател на обекта. Съгласно чл. 4 от приложимите за случая ОУ на „Енерго-
Про Продажби“ АД, потребител може да бъде физическото или юридическото
лице - собственик или ползвател на обекта, снабдяван от крайния снабдител
с енергия през електроразпределителната мрежа, срещу възнаграждение. В
случая през процесния период е бил налице сключен договор за наем между
„ТЕМПО 69“ ООД и собственика на обекта М. Д., като именно наемателят е
подал заявление за достъп до мрежовите услуги на ищеца на 26.01.2023 г. и е
сключил договор за доставка на ел. енергия с „Енерго-Про Продажби“ АД при
спазване на изискванията, предвидени в чл. 5 от Наредба № 6 от 24 февруари
2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
/отм. ДВ. бр. 28 от 2 Април 2024г., но действала през процесния период/.
Доколкото се установи, че в процесния период страните не са се намирали във
валидно облигационно отношение и че не ответникът следва да отговаря за
суми, дължими за доставка на ел. енергия, то не следва изобщо да бъде
обсъждан фактът дали в действителност ищецът е доставил съответното
количество ел. енерегия срещу претендираната цена.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 608.31 лева, представляваща цена за електрическа
енергия и мрежови услуги, срещу собственика на обекта се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед неоснователността на
главния иск следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане
на мораторна лихва, начислена върху главницата.
Предвид съвпадане изводите на настоящия състава с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора разноски се следват единствено на въззиваемата
страна М. Д.. По делото е отправено нарочно искане за присъждане на
разноски, представен е списък по чл. 80 ГПК за сумата от 500 лева –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред
въззивната инстанция, както и доказателство за заплащането му, поради което
съдът намира, че на въззиваемата страна се следват разноски в размер на 500
лева. Съдът намира отправеното от насрещната страна възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за
неоснователно, доколкото в случая са предявени два иска в условие на
обективно кумулативно съединяване, а така договореният размер на
възнаграждението по двата иска е по-нисък от установения в чл. 7, ал. 2, т. 1,
вр. чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4141/20.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 4758/2023 г. по описа на ВРС, 18 състав, изцяло.
6
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ****** сумата
от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7