№ 16916
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110104690 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. А. Х. срещу „Ф,” ЕООД.
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата в размер
на 5 лв. - частичен иск от сумата в размер на 505,02 лв., представляваща недължимо платена
сума по договор за потребителски кредит № 6003355, сключен на 21.02.2023 г. – неустойка,
начислена на основание чл. 11 от договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба - 27.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 21.02.2023 г. между А.Н.И. и ответника бил сключен договор за
потребителски кредит № 6003355. Твърди, че сумата по кредита била в размер на 500 лв. със
срок на погасяване - 21.08.2023 г. (на 6 месечни погасителни вноски), като размер на
месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 11 от процесния договор било предвидено,
че договорът се обезпечава с банкова гаранция или застраховка в полза на кредитодателя,
като на А.И. била начислена неустойка в размер на 505,02 лв., тъй като не представила в
срок надлежно обезпечение - банкова гаранция или застраховка. Твърди, че задълженията по
договора са изцяло погасени. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй
като не е спазена предвидената в закона форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание - ГПР с посочване на основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване. Поддържа, че от една страна е налице изначална
невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок гаранция, отговаряща на
всички изисквания, посочени в договора – поради което клаузата за неустойка е нищожна по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна и поради
нарушение на чл. 16 ЗПК, както и поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 21 ЗПК, тъй като кумулирането на неустойка за забава с
мораторна лихва е недопустимо. Сочи, че клаузата е и неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Поддържа, че тази
клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 ЗЗП. Твърди, че неустойката излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване, поради клаузата е нищожна и на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – като накърняваща добрите нрави. Счита, че ответникът дължи връщане
на сумата за неустойка, заплатена без основание – въз основа на нищожна договорна клауза.
Сочи, че на 15.10.2024 г. бил сключен договор за цесия, съгласно който А.Н.И.
прехвърлила на ищцата В. А. Х. вземането си срещу „Ф,“ ЕООД, представляващо сумата в
размер на 100 лв. - платена сума без основание, произтичаща от договор за потребителски
1
кредит № 6003355/21.02.2023 г. По изложените съображения ищцата счита, че е носител на
вземане в размер на исковата сума. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че подписаният от „Ф,“
ЕООД договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г. отговаря изцяло на
изискванията на чл. 10, чл. 11, чл. 12, чл. 19, чл. 22 и чл. 33 ЗПК - спазена е писмената
форма, договорът е съставен на хартиен носител, в два екземпляра, по ясен и разбираем
начин, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за потребителския
кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10 съдържа дата и място на
сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок
на договора, чистата стойност на кредита, общия размер на задължението по договора,
размер на лихвения процент, който е фиксиран и не се променя за срока на договора,
годишния процент на разходите, начинът на усвояване, условията за издължаване на кредита
от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ведно с погасителен план. Сочи,
че в чл. 3 на договора ГПР е определен в размер на 46,20 %, съобразно изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК, като в закона няма изискване за посочване в договора на конкретните
показатели при определянето на ГПР. В договора е посочен точният размер на годишната
договорна лихва – 37,99 %, посочен е общият размер на задължението, определен към
крайния срок на издължаването, с което за кредитополучателя е налице яснота относно
финансовата тежест, която поема чрез сключването на договора. Счита, че за потребителя
съществува възможност да се откаже от договора, в случай, че изискванията на чл. 11 са
прекалено обременяващи за него. Счита, че не се касае за заобикаляне на чл. 33 ЗПК. Излага
доводи, че на 24.04.2023 г. А.И. е внесла сумата от 600 лв. в офис на „Ф,“ ЕООД, без да
подаде или изпрати уведомление за отказ от сключения договор или молба за предсрочно
погасяване на задължението по договора за кредит, съответно не е начислявана и не е
заплащана неустойка по чл. 11 от договора, поради което искът е неоснователен. Моли за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД
за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 5 лв., предявена като частичен иск
от сума в размер на 505,02 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по
договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже, че в полза на А.Н.И. е
възникнало вземане в размер на 5 лв. (че тя е заплатила посочената сума в полза на
ответника по сочения договор за кредит), както и че между ищцата и А.Н.И. е сключен
валиден договор за цесия, по силата на който на ищцата е било прехвърлено вземане за
заплатени без основание суми по договора за кредит и ответникът е бил уведомен за
цесията.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличието на основание за
задържане на сумата от 5 лв., заплатена от страна на А.Н.И., включително наличието на
действителен договор за потребителски кредит, отговарящ на всички изисквания на ЗПК, в
това число и коректно посочване на ГПР с включени всички разходи в него и валидно
уговорена клаузата за неустойка.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото фактите, че на 21.02.2023 г. между А.Н.И. и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № 6003355, като сумата по
отпуснатия кредит е в размер на 500 лв. и че същата е била усвоена от кредитополучателя,
от страна на който е извършено плащане на сумата от 600 лв. на 24.02.2023 г. във връзка с
процесния договор за потребителски кредит.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като
2
допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищцата за допускане на
съдебно - счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи,
тъй като същите са необходими за изясняване на релевантни за спора обстоятелства и
изискват специални знания.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи в
цялост кредитното досие на А.Н.И., вкл. и извлечение от счетоводството си за всички
извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита,
разписки, извадка от счетоводните книги по договор за потребителски кредит № 6003355,
включително да предостави и копие от договора и СЕФ, е неоснователно, тъй като за
извършените плащания е допусната ССчЕ, договорът за потребителски кредит е представен
по делото, а СЕФ не е необходим за изясняване на спора, с оглед отделените за безспорни
обстоятелства между страните.
Искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
дирекция „Регистри“ на БНБ следва да бъде оставено без уважение, доколкото
обстоятелствата, за които е поискано са неотносими към предмета на доказване.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.05.2025 г. от
9,45 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 350 лв., вносим от ищцата в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него информация и
документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, а именно
ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
3
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4