№ 2804
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20211110211798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба В.А. срещу наказателно постановление /НП/ №
714/07.06.2021г., издадено от директор на СДВР, с което на жалбоподателя
В.А. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във връзка със Заповед
№ РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването е наложена
глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че не е описано виновно поведение, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 209а ал.1 ЗЗ. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 31.03.2021г. около 19.30 часа служители на 09 РУ-СДВР извършили
проверка на търговски обект – магазин „Кауфланд“ в гр. София, ж.к. „Люлин
6“ ул. „П. Дертлиев“ № 56. В хода на проверката било установено, че В. АТ.
АНГ., намиращ се в търговския обект, няма поставена защитна маска за лице
или друго средство, покриващо носа и устата.
1
Св. Д. Т., мл. инспектор в 09 РУ-СДВР, съставил на В.А., чиято
самоличност установил, АУАН за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
АУАН е предявен на и подписан от В.А..
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП с
което на В.А. на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ във връзка със Заповед № РД-01-
609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването е наложена глоба в размер
на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. Т.
и М. Г., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на
основание чл. 283 НПК.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага
обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, намира, че са допуснати съществени нарушения на
процедурата, обуславящи отмяната на атакуваното Наказателно
Постановление на формално основание, изразяващи се в следното:
Законодателят изрично е предвидил минимум от реквизити на двата
административни акта, издавани в хода на образуваното административно
наказателно производство. Въвел е изискване за тъждество между описаните
факти и правна квалификация на нарушението в АУАН и в Наказателното
постановление. Тези изисквания не следва да се абсолютизират и да бъдат
отчетени като строго формална структура на актовете. Това е така, защото е
ясно посочено в закона, че и при пропуск в АУАН наказателно
постановление следва да бъде издадено, ако по несъмнен начин е установено
2
извършването на нарушението и нарушителя.
Извън допустимото от закона изключение допуснатите нарушения в
административно наказателното производство, касаещи съдържанието на акта
за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление не могат да бъдат санирани. Това е така, защото изискването
за пълно, точно и ясно описание на всички факти и обстоятелства,
очертаващи осъщественото нарушение и адекватното отразяване на правната
норма субсумираща състава на нарушението, съставляват гаранция за
законосъобразно протичане на производството при обезпечена възможност на
субекта на отговорността да реализира гарантираното от закона право на
защита.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ предвижда, че който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е бланкетна и същата следва да бъде
запълнена чрез посочване на конкретната норма, която е нарушена. В АУАН е
посочена единствено нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, като липсва препращане
към конкретна норма, която се твърди, че е нарушена. Налице е само
словесно описание на нарушението, като се твърди, че същото се изразява в
неизпълнение на противоепидемична мярка, въведена със заповед на
министъра на здравеопазването, без да се посочва коя е тази заповед и коя
норма от нея е нарушена, изразяваща се липса на поставена защитна маска за
лице или друго средство, покриващо носа и устата.
Липсата на надлежно посочване на нормата, която се твърди, че е
нарушена, винаги следва да се приеме за допуснато съществено процесуално
нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя по смисъла на
чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Едва в НП освен нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е
посочена и конкретна заповед на министъра на здравеопазването, които се
твърди, че не е спазена.
Посоченото нарушение е съществено, то не може да бъде отстранено от
съда. ЗАНН изисква от властническият орган да състави в единства двата акта
3
– АУАН и последвалото го НП. Изключението е въведено в самия закон и
констатирания порок не е сред допустимите.
Предвид изхода на производството СДВР следва да заплати в полза на В.
АТ. АНГ. сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски за
адвокат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП/ № 714/07.06.2021г.,
издадено от директор на СДВР, с което на жалбоподателя В. АТ. АНГ. на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във връзка със Заповед № РД-
01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването е наложена глоба в
размер на 300 лева.
ОСЪЖДА СДВР за заплати в полза на В. АТ. АНГ. сумата от 500 /
петстотин/ лв., представляваща разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4