Решение по дело №19862/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260220
Дата: 2 септември 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110119862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

.../2.9.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              Варненският районен съд,  гражданско отделение, 14-ти  състав, в закрито  заседание в състав:

 

                                                Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

               разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19862 по описа за 2019 г.  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

               

               С  влязло в сила на 27.8.2020 г. решение № 3711 от 5.8.2020 г., първоинстанционният съд  РС Варна е уважил изцяло предявените искове  като

               ОСЪЖДА „Ч.М." АД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор  инж. Петьо Йорданов Милков да заплати на  Й.Х.Г. с ЕГН ********** следните суми:  4525.50 /четири хиляди петстотин двадесет и пет лева  и 50 ст./ лева,  представляваща сбора на неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода 01.10.2018 г. - 19.08.2019 г., както следва: за месец октомври 2018 год.  265.07 лв., за месец ноември 2018 год.  466.59 лв., за месец декември  466.09 лв.; за месец януари 2019 год.  514.10 лв.; за месец февруари 2019 год.  432.45 лв., за месец март 2019 год.  411.96 лв., за месец април 2019 год.  386.21 лв., за месец май 2019 год.  514.95 лв.; за месец юни 2019 год.  411.96 лв., за месец юли 2019 год.  515.03 лв. и месец август  141.09 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на  исковата молба – 05.12.2020 г. до окончателното й изплащане;  603.29 /шестстотин и три лева и 29 ст./ лева, представляваща  дължимо обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ при  прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на  исковата молба – 05.12.2020 г. до окончателното й изплащане; 328.15 /триста двадесет и осем лева и 15 ст./ лева дължимо  обезщетение за забава върху главницата 4525.50 лева за периода 26.11.2018 г. – 04.12.2019 г., на осн.чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на  740 /седемстотин  и четиридесет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

               В срока за обжалване е постъпила молба от адв.Росен Живков,  който е пълномощник на ищцата Й.Г.  за поправка на очевидна фактическа грешка в началния период на дължимата законна лихва върху главницата, който е от подаване на молбата 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане, а не  както е записано 05.12.2020 г. 

               Насрещната страна не е изразила становище по молбата.

               Съдът след като се запозна с делото и с постановеното решение, намира молбата за основателна и на осн. чл.247 ГПК

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       Допуска на осн.чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в  решение № 3711 от 5.8.2020 г., постановено по гр.д.№ 19862 по  опис на  РС Варна за 2019 г. като диспозитива  се чете

 

       „ОСЪЖДА „Ч.М." АД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор  инж. Петьо Йорданов Милков да заплати на  Й.Х.Г. с ЕГН ********** следните суми:  4525.50 /четири хиляди петстотин двадесет и пет лева  и 50 ст./ лева,  представляваща сбора на неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода 01.10.2018 г. - 19.08.2019 г., както следва: за месец октомври 2018 год.  265.07 лв., за месец ноември 2018 год.  466.59 лв., за месец декември  466.09 лв.; за месец януари 2019 год.  514.10 лв.; за месец февруари 2019 год.  432.45 лв., за месец март 2019 год.  411.96 лв., за месец април 2019 год.  386.21 лв., за месец май 2019 год.  514.95 лв.; за месец юни 2019 год.  411.96 лв., за месец юли 2019 год.  515.03 лв. и месец август  141.09 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на  исковата молба – 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане;  603.29 /шестстотин и три лева и 29 ст./ лева, представляваща  дължимо обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ при  прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на  исковата молба – 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане; 328.15 /триста двадесет и осем лева и 15 ст./ лева дължимо  обезщетение за забава върху главницата 4525.50 лева за периода 26.11.2018 г. – 04.12.2019 г., на осн.чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на  740 /седемстотин  и четиридесет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

 

 

                ДОПУСКА  предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

 

 

                 Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

                 

                  Да се връчи на страните препис на решението  на осн.чл.7, ал.2 ГПК.

 

 

 

 

                                                       Районен съдия: