Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №351
гр. ВРАЦА, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 16.11.2018 г., в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
в присъствието на секретар
ИРЕНА МИТОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 567 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Г.Т.И., чрез пълномощника му адв.Д.Н., против Решение № 545/06.07.2018
г. по гр.д.№ 4881/2017 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е изнесен на
публична продан недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ, п.и. 328, кв.1 по плана
на с.Косталево, обл.Враца, ведно с построените в имота масивно жилище, паянтова
сграда, лятна кухня, паянтов строеж, масивен гараж и всички останали
подобрения, както и В ЧАСТТА, в която са отхвърлени направените от
жалбоподателя искания за сметки по реда на чл.346 ГПК за присъждане стойността
на направените от него подобрения в имота.
В жалбата се
поддържа, че районният съд неправилно е приел, че от съделителя Г.Т.И. не е
направено искане по реда на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане в дял на жилищния
имот. Посочва се, че такова искане е било направено от пълномощника на
съделителя - адв.М.Г. в с.з. на 15.05.2018 г., поради което съдът е бил длъжен
да се произнесе по същото. Твърди се, че неправилно е отхвърлена претенцията на
Г.Т.И. за присъждане стойността на извършените от него подобрения в имота в
с.Косталево. В подкрепа на това твърдение се изтъква, че от една страна,
уважавайки претенцията на ищцата по чл.31, ал.2 ЗС, районният съд приема, че от
момента на откриване на наследството процесният имот е ползван само от
съделителя Г.И., а от друга страна, разглеждайки претенцията на този съделител
по чл.346 ГПК, приема, че не е доказано, че подобренията в същия имот са
извършени от него.
Жалбоподателят моли
за отмяна на решението в атакуваните части и за постановяване на друго решение,
с което да бъде възложен в негов дял УПИ ІІІ, п.и. 328, кв.1 по плана на
с.Косталево, обл.Враца, ведно с построената в имота жилищна сграда и всички
останали подобрения, както и да бъдат осъдени останалите съделители да му
заплатят направените от него подобрения в имота в размерите, посочени от
приетата съдебно-техническа експертиза.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите И.Т.И., С.Я.Л., Я.С.Л.
и И.С.Л..
Преди съдебно
заседание е постъпило писмено становище от И.Т.И., чрез пълномощника й адв.Г.П.,
в което оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено в
обжалваните части. Навеждат се доводи, че жалбоподателят не е направил искане
за възлагане на жилищния имот на основание чл.349, ал.2 ГПК до приключване на
първото съдебно заседание след допускане на делбата и тъй като никой от
останалите съделители също не е поискал възлагане, то районният съд правилно го
е изнесъл на публична продан. Навеждат се доводи, че жалбоподателят не е
доказал и претенцията си за извършени подобрения в имота. Въззиваемата
претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе
по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С Решение №
123/28.02.2018 г. по гр.д.№ 4881/2017 г. Районен съд-Враца е допуснал съдебна
делба на оставени в наследство от И. Т. ***, поч. на 25.04.1981 г., и И.И. В.,
б.ж. на с.с., поч. на 02.03.1992 г., 5 броя земеделски имоти и на УПИ ІІІ, п.и.
328, кв.1 по плана на с.Косталево, обл.Враца, ведно с построените в имота
масивно жилище, паянтова сграда, лятна кухня, паянтов строеж, масивен гараж и
всички останали подобрения, при права: 1/2 ид.ч. общо за И.Т.И. или по 1/4
ид.ч. за всеки от тях и 1/2 ид.ч. общо за С.Я.Л., Я.С.Л. и И.С.Л. или по 1/6
ид.ч. за всеки от тях.
В първото съдебно
заседание след допускане на делбата ищцата И.Т.И., чрез пълномощника си адв.Г.П.,
е заявила, че желае дяловете да бъдат индивидуални, както и че поддържа
предявената в исковата молба претенция с правно основание чл.31, ал.2 ГПК против
ответника Г.Т.И. за присъждане на обезщетение за ползването на урегулирания поземлен
имот в с.Косталево в размер на пазарния наем за периода от 18.10.2017 г. до
14.05.2018 г.
В същото съдебно
заседание ответникът Г.Т.И., чрез пълномощника си адв.М.Г., е направил искане
на основание чл.353 ГПК при извършване на разпределение в негов дял да бъде
поставен урегулирания поземлен имот в с.Косталево, тъй като е ползвал този
имот. Направил е и искания на основание чл.346 ГПК за присъждане стойността на
извършени от него подобрения в този имот, изразяващи се в изграждане на ВиК
инсталация през 2008 г. на стойност 1000,00 лева; поставяне на дограма на
цялата къща през 2008 г. на стойност 2000,00 лева; цялостен ремонт на къщата
отвътре - поставяне на теракот, латекс и ламинат, на обща стойност 1500,00
лева; външно и вътрешно измазване на гаража с направа на врати на стойност
2500,00 лева.
Районният съд е
назначил експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на
допуснатите до делба недвижими имоти и да изготви вариант за разпределение
съобразно правата на съделителите, както и да даде заключение относно размера
на пазарния наем на урегулирания поземлен имот в с.Косталево за периода от
18.10.2017 г. до 14.05.2018 г. и относно пазарната стойност на претендираните
от ответника Г.Т.И. подобрения в този недвижим имот.
С първоначално
заключение от 22.06.2018 г. и допълнително заключение от 25.06.2018 г. вещото
лице е определило пазарната цена на всички допуснати до делба земеделски земи и
на имота в регулация. В заключението е отразено, че допуснатия до делба УПИ
ІІІ, п.и. 328, кв.1 по плана на с.Косталево, обл.Враца е неподеляем и от същия
не могат да се обособят нито дялове съобразно правата на всеки от съделителите,
нито два окрупнени дяла. В заключението са дадени варианти за подялба на
земеделските имоти. Вещото лице е определило размера на пазарния наем за урегулирания
имот, както и пазарната стойност на претендираните от ответника Г.Т.И.
подобрения в този недвижим имот.
За доказване на
исканията си за сметки по чл.346 ГПК ответникът Г.И. е поискал и районният съд
е допуснал до разпит двама свидетели, които обаче не са доведени и са
заличени в с.з. на 02.07.2018 г. по
искане на неговия пълномощник.
Районният съд е приел,
че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на всички допуснати до делба
имоти на публична продан, тъй като не могат да бъдат формирани дялове за всеки
от съделителите, които да съдържат равностойни по вид и цена имоти. Изложени са
мотиви, че делбата не може да бъде извършена чрез разпределение по реда на
чл.353 ГПК, както и че урегулираният недвижим имот не може да бъде възложен на
съделителя Г.И. на основание чл.349,ал.2 ГПК, тъй като в първото съдебно
заседание не е направено такова искане. Първоинстанционният съд е приел още, че
предявеният от съделителката И. Т.И.
против Г.Т.И. иск с правно основание чл.31, ал.2 ГПК е основателен и доказан до
размер от 120,00 лева, както и че претенциите на Г.Т.И. иск за присъждане на
подобрения следва да бъдат отхвърлени
изцяло като недоказани.
Както бе посочено,
постановеното в първоинстанционното производство Решение № 545/06.07.2018 г. по
гр.д.№ 4881/2017 г. на Районен съд-Враца се обжалва частично и предметът на
въззивната проверка обхваща правилността му само В ЧАСТТА, в която е изнесен на
публична продан недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ, п.и. 328, кв.1 по плана
на с.Косталево, обл.Враца, ведно с построените в имота масивно жилище, паянтова
сграда, лятна кухня, паянтов строеж, масивен гараж и всички останали
подобрения, както и В ЧАСТТА, в която е отхвърлено направеното от жалбоподателя
искане по реда на чл.346 ГПК за присъждане стойността на направените от него
подобрения в имота.
Настоящият съдебен
състав намира за правилни и законосъобразни изводите на районния съд относно
избрания способ за извършване на делбата на урегулирания поземлен имот, находящ
се в с.Косталево, обл.Враца.
В първото съдебно
заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, съделителите следва да
изразят становище за начина, по който да бъде извършена делбата и да ангажират
доказателства в подкрепа на посочения от тях способ. Това съдебно заседание е и
преклузивен срок за предявяване на претенцията за възлагане на жилищен имот
съгласно разпоредбата на чл.349, ал.4 ГПК. Ако претенцията за възлагане е
направена след този срок, същата е процесуално недопустима и не се приема за
разглеждане.
В конкретния
случай, в първото съдебно заседание пълномощникът на съделителя Г.И. е направил
искане за поставяне на жилищния имот в негов дял при извършване на
разпределение на основание чл.353 ГПК, а не искане за възлагане на неподеляемия жилищен имот на
основание чл.349, ал.2 ГПК. Тези два способа за извършване на делбата се
различават съществено, поради което не могат да бъдат възприети наведените във
въззивната жалба доводи, че в първото съдебно заседание всъщност е било
направено искане за възлагане на жилищния имот.
Основен
принцип в делбеното производство е, че всеки
съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само
ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан /чл.
69, ал. 2 ЗН/, т.е. всеки съсобственик има право на реален дял от
съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е
възможно и удобно, като това право съществува по отношение на всеки един имот
/при наличие на възможност за реалното му поделяне/, както и по отношение на
всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Когато
броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите, имуществената
общност е реално поделяема и съдът я разпределя по два начина – чрез
изготвянето и одобряването на разделителен протокол - чл.350 ГПК и теглене на
жребий - чл.352 ГПК или чрез отреждане на дялове по реда на чл.353 ГПК. Тегленето
на жребий е основния принципен начин за извършване на делбата, който гарантира както равенството на страните в
процеса, така и осигурява възможността, предвидена в чл.69, ал.2 от ЗН, всеки
от съсобствениците да получи своя дял в натура. Съдът преминава към
разпределение на дялове по реда на чл.353 ГПК, когато тегленето на жребие е
невъзможно (напр.разлики в цените на имотите, неравенство в дяловете) или е много неудобно (напр. при извършени
значителни подобрения от един от съделителите в отделен имот). Следователно и при двата способа делбата може
да се извърши само ако в делбената маса има достатъчно имоти, от които за всеки
съделител може да бъде отреден дял в натура. При тези способи е недопустимо
някой от съделителите да получи дял в натура, а на другите съделители да се
присъжда парична равностойност.
Възлагането на имотите по реда на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК
е специален способ, който представлява изключение от общото правило на чл.69,
ал.2 ЗН, тъй като предвижда възможност за поставяне в дял на неподеляем имот
при наличието на определени в закона предпоставки, като дяловете на останалите
съсобственици могат да бъдат уравнени с други имоти или с пари.
След като в първото съдебно заседание пълномощникът на
съделителя Г.И. ясно и категорично е посочил, че желаният способ за извършване
на делбата е разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК и поставяне на
жилищния имот в с.Косталево в негов дял на това основание, то не може да бъде
извършвано тълкуване на волята му, което да доведе до извод, че всъщност е било
изразено желание за извършване на делбата по друг способ, а именно - чрез
възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК. При това положение настоящият съдебен
състав споделя извода на районния съд, че в рамките на преклузивния срок по
чл.349, ал.4 ГПК не е направено искане за възлагане на имота по ал.2 от същата
разпоредба, което да подлежи на обсъждане като евентуален способ за извършване
на делбата. Искане за възлагане на имота на това основание е направено едва в
писмено становище вх.№ 10171/05.07.2018 г., представено от пълномощника на
съделителя Г.И. след приключване на
устните състезания, но по същото съдът не дължи произнасяне поради настъпилата преклузия.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори и да се извърши по-свободно тълкуване
на изразеното в първото съдебно заседание становище от пълномощника на съделителя
Г.И. и да се приеме, че е предявена възлагателна претенция, то същата е
недоказана. За да бъде уважена такава претенция законът предвижда няколко
кумулативно дадени предпоставки. Основното изискване е делбеният недвижим имот
да има характер на жилище и да е неподеляем. В процесния случай е безспорно, че
имота има жилищен характер, служил е за задоволяване жилищните нужди на
наследодателите и е реално неподеляем. По отношение на съделителя с
възлагателна претенция, законът обаче поставя и отрицателното условие - да не
притежава друго жилище. По делото липсват доказателства, от които да е видно,
че съделителят И. не притежава друг жилищен имот. Не са ангажирани и
доказателства относно наличието на последната предпоставка за допускане на възлагане,
а именно - да е живял в жилището на наследодателя към момента на откриване на
наследството. От показанията на разпитания по делото свидетел Л.Кръстев се
установява, че ищецът е установил самостоятелно владение върху имота, но не и
началния момент на същото.
При изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че решението на РС-Враца следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в частта, в която е
постановено изнасянето на публична продан на УПИ ІІІ, п.и. 328, кв.1 по плана
на с.Косталево, обл.Враца, ведно с построените в имота масивно жилище, паянтова
сграда, лятна кухня, паянтов строеж, масивен гараж и всички останали
подобрения.
По отношение
исканията за сметки на съделителя Г.И., настоящият съдебен състав намира, че
същите са процесуално допустими като направени от процесуално легитимирано лице
в рамките на преклузивния срок по чл.346 ГПК.
Разгледани по
същество, тези искания следва да бъдат отхвърлени като недоказани. Както бе
посочено, за доказване на претенциите си за извършени подобрения съделителят И.
е поискал и районният съд е допуснал до разпит двама свидетели, които обаче не
са доведени в с.з. и са заличени по искане на пълномощника му. Пред въззивната
инстанция отново е поискано събиране на гласни доказателства, но това искане не
е уважено поради настъпилата преклузия съгласно чл.266, ал.1 ГПК.
Във въззивната
жалба се навеждат доводи, че предвид уважаването на претенцията на ищцата И.И.
по чл.31, ал.2 ЗС и осъждането на ответника Г.И. да й заплати обезщетение, следва
да бъде прието за доказано и обстоятелството, че подобренията в имота са
извършени от него. Настоящият съдебен
състав намира тези доводи за неоснователни. Обстоятелство, че в периода от 18.10.2017
г. до 14.05.2018 г., за който е уважена претенцията с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС, съделителят Г.И. е лишил сестра си И.И. от възможността да ползва
съсобствения им имот по никакъв начин не води до извода, че същият е извършил подобрения
в имота през 2008 г., каквито са изложените твърдения в първото съдебно
заседание след допускане на делбата.
При тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че решението на РС-Враца следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в частта, в която са отхвърлени
направените от въззивника искания за сметки по реда на чл.346 ГПК.
С оглед изхода на
спора, право на разноски за настоящата съдебна инстанция имат въззиваемите
съделители. Искане за присъждане на разноски е постъпило само от въззиваемата И.И.,
чрез пълномощника й адв.Г.П., но по делото няма данни за направени такива от
тази съделителка, поради което искането й следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 545/06.07.2018 г. по гр.д.№
4881/2017 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е изнесен на публична
продан недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ, п.и. 328, кв.1 по плана на
с.Косталево, обл.Враца, ведно с построените в имота масивно жилище, паянтова
сграда, лятна кухня, паянтов строеж, масивен гараж и всички останали
подобрения, както и В ЧАСТТА, в която са отхвърлени направените от съделителя Г.Т.И.
искания за сметки по реда на чл.346 ГПК
за присъждане стойността на направените от него подобрения в имота.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........