№ 38
гр. С.З. , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001155 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260063/05.02.2021г., постановено по гр.д. №
2313/2019г. по описа на Районен съд – К., с което ЗАД „Д." АД е осъдено да
заплати на Г. Б. Н. сумите 10044,38лв., представляваща обезщетение за
причинени при настъпило на 25.01.2017 г., имуществени вреди при настъпило
ПТП на 25.01.2017 г. на път IV-66624 км. 3+600, в района на разклона с път
IV-50042 претърпени за времето от 25.01.2017 г. до 22.08.2019 г.; законната
лихва върху сумата 10 044, 38 лв. считано от 23.08.2019 г. и до изплащането й
и сумата от 250лв., представляващи разноски по делото.
Въззивникът ЗАД „Д." АД излага подробни съображения за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Въззивникът счита, че същото е постановено в нарушение на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД и съдпроизводствените правила, поради което моли съдът да го отмени и
да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.
Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.
Б. Н., с който се взема становище по направените в същата оплаквания. Моли
съдът да остави без уважение въззивната жалба с всички законни последици.
1
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание с чл.
432 от КЗ.
Ищцата Г. Б. Н. моли съда да осъди ЗАД „Д." АД да й плати сума в
размер на 10 044,38 лв., представляваща обезщетение за причинените й при
настъпилото на 25.01.2017 год. ПТП имуществени вреди, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и направените разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ЗАД „Д." АД, който
моли съда да отхвърли предявения иск, като излага подробни съображения.
Безспорно е установено, че на 25.01.2017 г. е настъпило ПТП на път IV-
66624 км. 3+600, в района на разклона с път IV-50042, при което е пострадала
ищцата Г. Б. Н..
Не е спорно, че за л. а Ауди А 4" с рег. № СТ 2904 ВМ е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при
ЗАД „Д." АД по полица № ВG/30/116001713309, валидна от 21.06.2016г. до
20.06.2017г.
Видно от Присъда № 48/03.10.2017 г. постановена по НОХД №416/2017
г. Окръжен съд - С.З. подсъдимият А.А.М. е признат за виновен в това, че на
25.01.2017 г. по четвъртокласен път 66624 /път с направление с. Розово, общ.
К. - гр. К./, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „АУДИ А4” с рег. № СТ 2904 ВМ, нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: по чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП — „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП — „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на ППС е забранено: когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“ - тъй като А.А.М. като водач на лек
автомобил марка „АУДИ А4” с рег. № СТ 2904 ВМ предприел навлизане в
западната лента за насрещно движение без необходимост от извършване на
маневра изпреварване или заобикаляне на препятствие в собствената си лента
2
за движение; по чл.21, ал.1, изр.2 от ЗДвП -„При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
извън населено място скорост от 90 кш/Ь за пътно превозно средство от
Категория „В” - тъй като А.А.М. като водач управлява лек автомобил марка
„АУДИ А4” с рег. № СТ 2904 ВМ със скорост на движение от 109 км/ч, което
надвишава с 19 км/ч максимално допустимата скорост за движение по този
пътен участък за такава категория моторно превозно средство; по чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП - „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат: „технически изправни“ - тъй като А.А.М. като водач на МПС
управлява лек автомобил марка „АУДИ А4” с рег. № СТ 2904 ВМ с
технически неизправна спирачна система на автомобила, изразяваща се в
наличието на минимално количество спирачна течност в резервоара на
спирачната помпа, в количество много под маркера за минимално такова,
като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на А.Р.А. с ЕГН
***, както и многостепенна средна телесна повреда на Г. Б. Н. с ЕГН
**********, изразяваща се в: „Множество счупвания на подбедриците
двустранно-счупване на костите на лявата подбедрица и счупване на костите
на дясната подбедрица“, причинило трайно затрудняване движението на
левия и десния крак за повече от 30 дни; Счупване на поясно-кръстцовата
част на гръбначния стълб и срамна кост, закрито“, което е причинило трайно
затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни.
С молба с обратна разписка от 19.05.2017 г. ищцата предявила пред
ответника претенция за изплащане на обезщетение в размер на разходите
направени по фактура № **********/06.02.2017 г., фактура №
**********/06.02.2017 г. и фактура № **********/06.02.2017г. Ответникът
отказал да удовлетвори претенцията й.
С молба с обратна разписка от 14.03.2019 г. ищцата се обърнала към
ответника за доброволно заплащане на обезщетение за допълнителни
имуществени вреди, които претърпяла, но ЗАД „Д." АД отново не
удовлетворило претенцията й.
Пред първоинстанционния съд са назначени автотехническа и съдебно
медицинска експертиза, чиито заключения въззивният съд възприема като
компетентно и мотивирано изготвени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
3
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая е установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 25.01.2017 г., по силата на
което „З." АД по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използването на л. а. „Ауди А 4" с рег. № СТ 2904 ВМ по полица №
ВG/30/116001713309, валидна от 21.06.2016г. до 20.06.2017г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред „З.“ АД.
Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на Г. Б.
Н. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил А.А.М.,
което е установено с влязла в сила Присъда № 48/03.10.2017 г. постановена по
НОХД №416/2017 г. Окръжен съд - С.З., която според чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск имуществени вреди се
4
явява доказан по основание.
По делото е безспорно установено, че вследствие на процесното ПТП,
ищцата е получила следните травми: счупвания на двете подбедрици,
счупване на левия бедрен кондил, счупване на сакралната кост в дясната и
част, счупване на дясната пубисна кост, счупване на дясната седалищна кост,
травматична лезия на фибуларния нерв в зоната на лявата подколенница,
лезия на тибиялната артерия. По делото са представени документи/ фактури и
касови бонове/ за платени от пострадалата разходи в размер на 10 044, 38 лв.,
които ищцата е направила във връзка с лечението, закупуването на
медицински изделия и медикаменти и във връзка с провеждането на
рехабилитация. Тези разходи са вследствие на нанесените й многобройни
травми от процесното ПТП и следва да бъдат възстановени. Връзката между
направените разходи и причинените на ищцата травми се установява и от
заключението на приетата СМЕ, в която е обсъдено извършеното по
отношение на ищцата продължително лечение и възстановяване вследствие
причинените й телесни увреждания.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на вредоносния резултат от пострадалата Г. Б. Н.,
изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.113, ал. 1 и чл. 114 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, а
съгласно чл. 114, т. 1 от ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че на
мястото на ПТП, липсва обособена пешеходна пътека, както и наличието на
други уредби, маркировки и съоръжения указващи на зони за безопасно
пресичане на платното за движение. От техническа гледна точка, в
конкретния случай пешеходката е предприела правилно пресичане на
платното за движение зад задната част на автобуса, тъй като в случая предвид
пътната маркировка, по западната лента би следвало да се движат единствено
превозни средства в посока от север на юг, които същата би имала техническа
възможност да възприеме своевременно. Според заключението предвид
5
техническото състояние на лекия автомобил ( без спирачки) и подбраната
скорост на движение (109 км/ч, при разрешена скорост от 90 км/ч), водачът
сам се е поставил в положение, пешеходката да попадне в зоната на пълния
спирачен път на управляваното от него МПС. Поради това въззивният съд
приема, че в настоящия случай не е установено, че пострадалата Г. Б. Н. е
нарушила някоя от горепосочените забрани.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за
съпричиняване е на ответното дружество, а в случая последното не
установява действия или бездействия на Г. Б. Н., с които тя е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Поради това съдът приема, че
възражението за съпричиняване е неоснователно.
По отношение на останалите възражения на ответното дружество за
недължимост на претендираната сума, първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което
и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск от Г. Б.
Н. против ЗАД „Д." АД за заплащане на сумата от 10 044, 38 лв.,
представляваща обезщетение за причинени при настъпило на 25.01.2017 г.,
имуществени вреди при настъпило ПТП на 25.01.2017 г. на път IV-66624 км.
3+600, в района на разклона с път IV-50042 претърпени за времето от
25.01.2017 г. до 22.08.2019 г. ведно със законната лихва от 23.08.2019 г. до
окончателното изплащане е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260063/05.02.2021г., постановено по
6
гр.д. № 2313/2019г. по описа на Районен съд – К..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7