№ 240
гр. Шумен, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. Хаджииванова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Гражданско дело
№ 20223600100199 по описа за 2022 година
В исковата молба С. А. С. и П. Й. П., чрез адв.А.Д. при ШАК, излагат, че били
осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ЕАД-гр.София сума, за което бил издаден изпълнителен
лист от 25.07.2011г. по ч.гр.д.№2754/2011г. на ШРС. Въз основа на последния било
образувано изп.д.№736/2011г. на ЧСИ с рег.№876. По изпълнителното дело през годините
били проведени успешно четири публични търга за продажба на недвижими имоти на
длъжниците. Последното изпълнително действие било от 2014г., като до момента на
депозиране на исковата молба, не били извършвани никакви изпълнителни действия от
страна на взискателя. Предвид това и била изтекла петгодишната погасителна давност по
отношение на вземанията по изпълнителния лист. Ето защо молят съдът да постанови
решение, с което на основание чл.439, ал.1 от ГПК, да признае за установено по отношение
на ответника, че не дължат сумите, за които срещу им е издаден изпълнителен лист от
25.07.2011г. по ч.гр.д.№2754/2011г. на ШРС, поради погасяването им по давност.
Ответната страна оспорва претенцията. Намира същата за допустима, но по същество-
неоснователна. След придобиване на вземането от страна на дружеството, същото било
конституирано като взискател по изпълнителното дело. По последното били извършвани и
искани от взискателя регулярни изпълнителни действия, последното от които с молба от
18.09.2018г. за първия ищец и с молба от 25.09.2018г. - за втория ищец. Движението по
изпълнителното дело прекъсвало давността, която се твърдяла да е настъпила към датата на
завеждане на иска. Дори да била настъпила перемция по изпълнителното дело, то с
поисканите и извършени конкретни принудителни действия, давността била прекъсната, тъй
като се приемало, че давността започва да тече от 26.06.2015г., в случай , че не е налице по-
късна дата. Ако кредиторът е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни
искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде санкциониран
1
с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бедействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Предвид
изложеното и ищците дължали процесното вземане.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №736/2011г. на ЧСИ с рег.№876 е образувано на 11.08.2011г. по
молба на „Банка ДСК“ЕАД-гр.София, въз основа на издаден в полза на банката
изпълнителен лист от 25.07.2011г. срещу С. А. С. и П. Й. П. за сумата от 127 774.89лв.-
просрочена главница по договор за ипотечен кредит от 04.10.2007г., лихва за просрочие и
такса за закъснение в размер на 10973.78лв. за периода от 15.04.2011г-20.07.2011г., законна
лихва от 21.07.2011г. до изплащане на вземането и сумата 4612.46лв-.разноски.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1722/25.07.2011г. по гр.д.
№2754/2011г. на ШРС. С молбата си до ЧСИ, взискателят е поискал образуване на
изпълнително дело, изискване на справка и проучване активи, адрес и семейно положение
на длъжниците, като при установяване наличието на секвестируемо имущество на
длъжинците да бъдат предприети действия по събирането му-запор, възбрана, опис и оценка
на имуществото и др. Поискал е също да бъде наложен запор на пенсията на длъжника П.,
както и да бъде наложена възбрана, насрочен опис, оценка и публична продан на имотите,
собственост на длъжниците и ипотекирани в полза на банката.
С постановление от същата дата, съдебният изпълнител е наложил запор на пенсията
на П., насрочил е опис на ипотекираните имоти на 15.09.2011г. и е вписана възбрана върху
тях.
Съгласно отразеното в уведомление от 18.08.2011г. на РУСО-Шумен, не е бил
наложен запор на пенсията на длъжника П., тъй като същият не бил пенсионер и към
момента нямало постъпило заявление за отпускане на пенсия.
Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжниците С. А. С. и П. Й. П.
при условията на чл.47 от ГПК, чрез залепване на уведомление, като към същата е
приложен подлежащия на изпълнение акт-заповедта за изпълнение. №1722/25.07.2011г. и
изпълнителния лист от същата дата.
Изпратено е запорно съобщение изх.№15025/07.09.2011г. до „ОББ“АД гр.София, за
запор върху всички сметки на П.. В отговор третото задължено лице е отговорило, че
запорът е наложен по сметка на длъжника, но към момента липсвали авоари за погасяване на
задължението.
По молба на банката от 07.09.2011г. на длъжниците е назначен особен предтавител по
изпълнителното дело-адв.А.П. при ШАК.
На 28.09.2011г. П. е депозирал заявление, с което сочи актуален адрес и телефон за
връзка. На сочената дата на същия лично е връчена покана за доброволно изпълнение.
На длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение чрез назначения им
2
особен представител адв.П. при ШАК на 05.10.2011г..
На 05.12.2011г. съдебният изпълнител е извършил опис на възбранените недвижими
имоти, собственост на длъжниците, за което е съставен протокол. При съставянето му е
присъствал длъжникът П., който го е подписал без възражения. Насрочена е публична
продан от 23.01.2012г.-23.02.2012г..
Поради липсата на постъпили наддавателни предложения проданта не се е състояла,
поради което взискателят е поискал насрочването на втора продан при цена 80% от цената
при първата продан. Такава е била насрочена от 16.04.2012г до 16.05.2012г. с постановление
на съдебния изпълнител от 02.03.2012г..
Тази продан също не се е състояла поради липса на наддавателни предложения.
С молба от 28.05.2012г. взискателят е поискал нова оценка и насрочването на
публична пордан на възбранените имоти. След изготвянето на нова оценка е насрочена
отново публична продан от 16.06.2012г.-16.07.2012г. С протокол от 17.07.2012г. и тази
публична продан е обявена за несъстояла се и по искане на взискателя е поискано
насрочването на нова продан при нова оценка. Такава е била насрочена от 09.09.2012г.-
09.10.2012г..Последната отново не се е състояла и е насрочена нова продан при нова оценка
от 28.12.2012г.-28.01.2013г.. С протокол от 29.01.2013г. и тази пордан е обявена за
нестанала. Насрочена е нова продан от 22.03.2013г. до 22.04.2013г.. С молба от 19.03.2013г.
взискателят е поискал спиране на производството по изпълнителното дело, на основание
чл.432, т.2 от ГПК, като с постановление на съдебния изпълнител от същата дата,
прозиводството е спряно.
По молба на взисакетеля от 29.09.2013г. изпълниктелното производство е
възобновено, като е насрочена публична продан на ипотекираните в полза на взискателя
имоти от 25.10.2013г.до 25.11.2013г.
По молба на взискателя с постановление от 13.11.2013г. е наложен запор върху
получаваното възнаграждение за труд/пенсия на длъжниците., както и запор върху
притежаваните от П. дружествени дялове в „Лина-П. Й.“.
РУСО –Шумен е уведомило съдебния изпълнител на 19.11.2013г., че запор на пенсия
на П. не е наложен, поради липса на отпусната такава.
Съгласно запорно съобщение от 14.11.2013г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на С.А.С. при работодателя „Боби-Кольо Колев“ЕООД., но при получаване
на съобщението е отразено, че пратката не е потърсена от получателя..
Съгласно отразеното в протокол от 26.11.2013г. съдебният изпълнител е обявил
купувач на имотие на основание чл.492 от ГПК. На 26.11.2013г. е издал постановления за
възлагане на два от недвижимите имота, съответно на 29.11.2013г. и постаноление за
възлагане на третия недвижим имот.
На 27.12.2013г. е съставен протокол за извършено разпределение.
Поради нестанала публична продан на недвижим имот-гараж №3, преустроен в
магазин за хранителни стоки, е насрочена нова публична продан от 17.02.2014г. до
3
17.03.2014г.. С протокол от 18.03.2014г. единственият наддавач е обявен за купувач. На
същия е издадено постановление за възлагане на имота от 21.03.2014г.. На 17.04.2014г.
съдебният изпълнител е съставил протокол за извършено разпределение.
С молба от 10.02.2016г. взискателят е поискал налагането на запор на трудовото
възнаграждение на С., като е поискал всички останали изпълнителни действия да продължат
до окончателното изплащане на дължимата сума по изпълнителното дело. Във връзка с
наложения запор, на 12.02.2016г. е изпратено запорно съобщение до „Боби-Кольо
Колев“ЕООД-гр.Бургас, сътоветно съобщение за налагане на запор до С...
С молба от 12.01.2017г. „Еос матрикс“ООД-гр.София/ответник по делото/ е заявило
наличие на договор за цесия между него и банката, по силата на който банката му е
цедирала вземането си по изпълнителното дело, ведно с всички принадлежности на
вземането, поради което моли дружеството да бъде конституирано като взискател. С
постановление от същата дата дружеството е конституирано като взискател по делото. Към
молбата на новия взескател са приложени: договор за цесия/прехвърляне на вземания/ от
10.10.2016г., съгласно който на сочената дата „Банка ДСК“ЕАД-гр.София, в качеството на
цеден е прехвърлило на „Еос матрикс“ЕООД-гр.София, в качеството на цесионер свои
взимания, сред които и вземанията по процесния изпълнителен лист, потвърждение за
сключване на цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощно, съгласно което цедентът
е дал съгласието си и упълномощил цесионера да извърши уведомяване на всички
длъжници от негово име за сключения на 10.10.2016г. договор за цесия.
С молба от 17.01.2017г. новият взискател е поискал да бъдат извършени справки
досежно това има ли на името на длъжниците регистрирани и непрекратени трудови
договори, имат ли декларирано движимо и недвижимо имущество и притежавани търговски
дялове в търговски дружество и банковни сметки, като при наличието на такива да бъдат
наложени запори или възбрани.
По постъпила молба от взискателя от 08.04.2017г., съдебният изпълнител е наложил
запор върху всички сметки на длъжника С. С. в „Токуда банк“АД. С писмо от 12.05.2017г.
третото задължено лице на основание чл.508 от ГПк е уведомило съдебният изпълнител, че
запорът е наложен, като няма претенции на други лица върху същото вземане и не са
наложени предходни запори по други изпълнителни листове.
С молба от 27.09.2018г. взискателят отново е поискал извършване на справки по
имуществото на длъжника С. С. и налагане на запори и възбрани върху същото. Такава
молба е депозирана и на 02.10.2018г. по отношение на длъжника П.П.
С постановление на ЧСИ от 19.04.2021г. изп.дело №736/2011г. е било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съдебният изпълнител е изпратил съобщения до
„ОББ“АД-гр.София и „Токуда банк“АД-гр.София за вдигане на наложените по сметките на
длъжниците запори.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищците обстоятелства /ищците излагат, че не дължали на ответното
4
дружество сумите по издадения изпълнителен лист от 25.07.2011г. по ч.гр.д.№2754/2011г.
на ШРС, поради погасяване на вземането по давност/ и заявения петитум /претендира се
установяване на тази недължимост/, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
претенция с правно основание чл. чл.439 от ГПК.
Ищците основават искането си на конкретен факт – настъпило погасяване на
вземането по давност за периода от 2014г. до датата на депозиране на исковата молба.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест и конкретните
твърдения в исковата молба, ищцовата страна следва да докаже наличие на предпоставките
за погасяване на задължението й към ответника по давност.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която при
осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента
на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК / в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК,
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Получава се
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл.
371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на
новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по
чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство
е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да
бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора/в
този смисъл решение № 100 от 20.06.2011г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о., решение № 131 от
23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о./.
Така в настоящия случай, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на 20.10.2011г. - длъжниците не са
подали възражение в дадения им с ПДИ срок/връчена на П. на 28.09.2011г., а на С. на
05.10.2011г. чрез назначения й особен представител/ , е започнала да тече нова петгодишна
давност.
В чл.116, б. "в" ЗЗД е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно приетото в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч.
налагане на запор. Посочено е, че от момента на действието започва да тече нова давност,
но давността не спира. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
5
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния
процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да
не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата
давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по
време валидно изпълнително действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило
сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което, образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече.
Настоящата инстанция споделя практиката, според която даденото с отмененото
тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след
отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно
решение ще се прилага от този момент за в бъдеще/ решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.
дело № 2382/2017г., IV г. о., решение № 51 от 21.02.2019г. по гр. дело № 2917/2018 г., IV г.
о/ . Или извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК отмяна на
ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение/26.06.2015г./, като даденото с т. 10 от тълкувателното решение разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производство, но не и за тези, които са приключили преди това.
Предвид това и докато процесното изпълнително дело №736/2011г. на ЧСИ с рег.
№736, е било висящо, давност за вземанията не е текла до 26.05.2015г.-датата на обявяване
на тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК. През този период - от образуване на
изпълнителното дело до 26.05.2015г. са искани, съответно насрочвани и извършвани редица
изпълнителни действия/ с молбата за образуване на изп.д №736/2011г. взискателят е
поискал да бъде наложен запор на пенсията на длъжника П., както и да бъде наложена
възбрана, насрочен опис, оценка и публична продан на имотите, собственост на
длъжниците, поискано е и е уважено искането за налагане на запор върху всички сметки на
П. в „ОББ“АД; в периода 05.12.2011г.-17.04.2014г. регулярно са извършвани множество
изпълнителни действия /независимо /описи, оценки, публични продажби/ свързани с
продажбата на имотите на длъжниците и разпределяне на получените суми.; по молба на
взискателя с постановление от 13.11.2013г. е наложен запор върху получаваното
възнаграждение за труд/пенсия на длъжниците., както и запор върху притежаваните от П.
6
дружествени дялове в „Лина-П. Й.“, с молба от 10.02.2016г. взискателят е поискал
налагането на запор на трудовото възнаграждение на С., като е поискал всички останали
изпълнителни действия да продължат до окончателното изплащане на дължимата сума по
изпълнителното дело./, поради което не са били налице условия за перимиране и
прекратяване на делото преди сочената дата.
Докато изпълнителното дело е било висящо през този период, давност за вземанията
не е текла по силата на тълкуването дадено в Постановление №3/1980г./ и изтича на
26.05.2020г. През този период включително и преди изтичане на тази давност взискателят,
съответно новият взискател-ответник по делото е поискал извършване на нови
изпълнителни действия- налагане на запор на банковите сметки и на трудовото
възнаграждение на длъжниците, налагане на възбрани и запори върху недвижимото и
движимото имущество. Както бе посочено по-горе, искането на взискателя да прилагане на
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
С молба от 17.01.2017г. новият взискател е поискал да бъдат извършени справки
досежно това има ли на името на длъжниците регистрирани и непрекратени трудови
договори, имат ли декларирано движимо и недвижимо имущество и притежавани търговски
дялове в търговски дружество и банковни сметки, като при наличието на такива да бъдат
наложени запори или възбрани. Последното действие е поискано от взискателя с молба от
27.09.2018г./по отношение на С./, съответно на 02.10.2018г./по отношение на П./, от която
дата до датата на завеждане на исковата молба не е изтекъл петгодишния давностен срок.
Предвид това и не би могло да се приеме, че вземането е погасено по давност.
Заявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Само за прецизност следва да се отбележи и че част от вземанията по изпълнителния
лист са били погасени след извършени разпределения от съдебния изпълнител още преди
изтичане на пет години от влизане в сила на заповедта за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
С оглед изхода на спора, на ищцовата страна не се следват разноски. Ответното
дружество не е депозирало искане за присъждането на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. С. с ЕГН********** и П. Й. П. с ЕГН**********,
двамата от гр.Шумен, ул.“....а“№2, вх.1, ет.1, а.3, чрез адв.А.Д. при ШАК, съдебен адрес::
гр.Шумен, ул.“Бачо Киро“№5, ет.2, офис 5 срещу „Еос матрикс“ЕООД-гр.София, адрес на
управление:ж.к.“Маринова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4-6, представлявано
от управителя Р.И.М.Т., отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК,
да се признае за установено по отношение на дружеството, че не дължат принудително
изпълнение на сумата от 127 774.89лв.-просрочена главница по договор за ипотечен кредит
от 04.10.2007г., лихва за просрочие и такса за закъснение в размер на 10973.78лв. за периода
от 15.04.2011г-20.07.2011г., законна лихва от 21.07.2011г. до изплащане на вземането и
направените от заявителя разноски в размер на 4612.46лв., за които е издаден изпълнителен
лист от 25.07.2011г. въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане издадена по
ч.гр.д. № 2754/201 г. на ШРС, поради настъпила погасителна давност за вземанията.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
8