№ 20488
гр. София, 17.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110152974 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Т. В. С. срещу „Микро Кредит“
ООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи справка за
платени суми по Договор за заем Microcredit № 8052-00171828/20.07.2023 г., което съдът
намира за основателно и следва да уважи.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се
произнесе в първото по делото о.с.з.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.06.2024 г. от 11,20 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок от получаване
на настоящото определение да представи по делото справка за платени суми по Договор за
заем Microcredit № 8052-00171828/20.07.2023 г.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за първото по делото о.с.з.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове от Т. В. С. срещу „Микро Кредит“ ООД,
както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
недействителността на Договор за заем Microcredit № 8052-00171828/20.07.2023 г., сключен
1
между страните и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване недействителността на Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 8052-00171828/20.07.2023 г., сключен между страните.
В исковата молба се твърди, че на 20.07.2023 г. между страните е сключен Договор за
заем Microcredit № 8052-00171828 за сумата от 1 000 лв. при срок на погасяване 12 месеца,
ГЛП 40,47 %, брой на погасителните вноски – 12, всяка в размер на 102,71 лв. Сочи се, че
към договора е сключен Договор за допълнителни услуги съгласно който ответното
Дружество предоставя на ищцата пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“,
както следва: Безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро Кредит АД;
Безплатно усвояване на сумата в офис на Микро Кредит АД или чрез клоновете на Изипей;
Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; Безплатно плащане на
вноски чрез Електронен портфейл и/или QR код; Предоговаряне и разсрочване на заема;
Разглеждане до минути; Преференциално обслужване; Право за участие в специални
промоции. Твърди, че цената на пакета допълнителни услуги е 1 061,40 лв., а срокът за
връщане 12 месеца, при вноска 88,45 лева. Аргументира, че двата договора са свързани,
както и че общият размер на задълженията възлиза на 2 293,92 лв. Оспорва договора за заем
като недействителен поради това, че в същия изобщо не бил посочен размер на ГПР.
Аргументира, че таксите за допълнителни услуги са също разход по кредита и следва да се
включат в размера на ГПР. Сочи също така, че посочването на ГПР, който не е реално
прилаганият между страните представлява заблуждаваща търговска практика. Досежно
евентуалния иск излага, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
каквито именно счита, че са таксите, претендирани по допълнителния договор. Подробно
аргументира, че таксите представляват скрита възнаградителна лихва, уговорена в
противоречие с добрите нрави, както и че същите е следвало да бъдат включени в размера
на ГПР. Невключване на таксите за допълните услуги в ГПР сочи, че води до заобикаляне на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове е да докаже
сключването на процесните договори с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
част от съдържанието на договора за допълнителни услуги е клауза, предвиждаща
заплащане на такси за предоставяне на допълнителни услуги.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата в договора за
допълнителна услуга, предвиждаща заплащане на такса, е валидна, респ. че е индивидуално
уговорена, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните са сключени сключен Договор за заем Microcredit № 8052-00171828 от 20.07.2023г.
и Договор за допълнителни услуги с посоченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
2
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3