№ 4889
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110130314 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Подадена е молба от Е. А. Е., ЕГН ********** чрез адвокат В. П., с
която се иска изменение на решението по делото в частта за разноските, като
бъдат намалени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
молителката С. А. съобразно предвидения в наредбата минимум и съобразно
уважената част от иска.
При проверка на подадената молба, съдът намира от фактическа
страна следното:
С решението по настоящото дело съдът е издал заповед за защита на С.
Ц. А., като на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е задължил Е. А. Е. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Ц. А.;
предупредил е Е. А. Е., че при констатирано от полицейските органи
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. Постановил е, че заповедта за защита
подлежи на незабавно изпълнение. Наложил е на Е. А. Е. глоба в размер на
400 лева; осъдил е Е. А. Е. да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 25 лева, както и да заплати на С. Ц. А. сумата в размер на 500 лева –
разноски в производството. Съдът е оставил без уважение молбата на И. И. Г.
срещу Е. А. Е. и е отказал да издаде заповед за съдебна защита; осъдил е И. И.
1
Г. да заплати държавна такса в размер на 25 лева по сметка на СРС, както и да
заплати на Е. А. Е. сумата в размер на 400 лева – разноски в производството.
Ответниците по молбата в едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК са
депозирали становище, като считат, че с решението съдът неправилно е
намалил разноските за адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона,
прави следните правни изводи:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна в
производството, същата е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът не намира основание за промяна на изложените в решението
мотиви в частта за разноските. Молителките С. А. и И. Г. са представили
списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендират сторените по делото
разноски в размер на 1000 лева за един адвокат. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, сключен между С. Ц. А., лично и като
законен представител на непълнолетната си дъщеря И. И. Г., от една страна, и
от друга страна, адвокат А. И. Г. и адвокат Васил Стоилов Лазаров. В
договора е посочено договорено възнаграждение в размер на 1000 лева, от
които платени в брой 1000 лева. В посочения договор никъде не е вписано, че
възнаграждението в размер на 1000 лева е за един адвокат, в каквато посока
са твърденията и възраженията на молителките по делото. Напротив, в същия
договор е отразено, че договореното възнаграждение е 1000 лева, което е
платено в брой, поради което съдът е приел, че заплатената сума от
молителките в размер на 1000 лева е за възнаграждението както на адвокат Г.,
така и на адвокат Лазаров. Предвид обстоятелството, че молбата, депозирана
от И. И. Г. е оставена без уважение като неоснователна, то на основание чл.
11, ал. 3 ЗЗДН същата е осъдена да заплати както държавната такса в размер
на 25 лева по сметка на СРС, така и разноските в производството на
ответника. Е. Е. е осъден да заплати на С. А. сумата от 500 лева, която сума
представлява половината от цялата заплатена сума за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално
2
представителство, защита и съдействие в производства по Закона за
домашното насилие минималното възнаграждение е 600 лв. От изложеното е
видно, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на молителката С. А.
е под установения минимален размер, поради което възражението на ответника Е. Е. за
прекомерност на същото е неоснователно.
С оглед гореизложеното, съдът намира молбата за неоснователна,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. А. Е., ЕГН ********** чрез
адвокат В. П. за изменение на решението по делото в частта за разноските,
като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок пред
Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3