№ 18742
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110113126 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.422, ал. ГПК, във вр.чл.415 ГПК и във
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, и чл.92 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищеца Й.Б., ЕИК
************, с адрес гр.**********************, срещу ответника А. А. А., ЕГН
**********, с адрес гр.************************, с която се моли да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата
608,70 лв., представляваща сбор от дължими суми за неизпълнени задължения за неустойки
и лизингови вноски по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и
договор за лизинг към него от 12.6.2019г., и допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги и договор за лизинг за устройство, и договор за лизинг за базови аксесоари
към него от 27.9.2019г., за отчетен период от 10.10.2020г. до 9.11.2020г., по фактура №
************/10.11.2020г., ведно със законна лихва за период от 27.10.2022г.- дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда, до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 58350/2022г. по описа на СРС, 163-и състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответника са в облигационни
отношения по предоставяне на мобилни услуги и лизинг. Сочи, че на 12.06.2019 г. между
ответника и „Т.Б. /понастоящем „Й.Б./ било сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** за срок от 24 месеца, като
вследствие на неизпълнение от страна на споразумението на ответника е начислена
неустойка в размер на 120,93 лв. с фактура № ************/10.11.2020 г. Твърди, че на
12.06.2019 г. ищецът сключил с ответника и Договор за лизинг, по силата на който на
ответника било предоставено за временно и възмездно ползване на устройство с марка
****** ***** А20e 32GB Dual Black. Посочва, че ответникът дължи сумата от 84,72 лв.,
представляваща сбор от незаплатените осем броя лизинговски вноски, начислени накуп
поради неплащане на предходните такива, за отчетен период от 10.10.2020 г. до 09.11.2020 г.
с фактура ************/10.11.2020 г. Също така ответникът дължи и сумата от 83,18 лв.,
1
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциална
обща лизингова цена.
Поддържа, че на 27.09.2019 г. между страните било сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* за срок от
24 месеца, като вследствие на неизпълнение от страна на споразумението на ответника е
начислена неустойка в размер на 94,96 лв. с фактура № ************/10.11.2020 г. Твърди,
че на 27.09.2019 г. ищецът сключил с ответника и Договор за лизинг, по силата на който на
ответника било предоставено за временно и възмездно ползване на устройство с марка
****** ***** А10 32GB Dual Red. Посочва, че ответникът дължи сумата от 127,49 лв.,
представляваща сбор от незаплатените единадесет броя лизинговски вноски, начислени
накуп поради неплащане на предходните такива, за отчетен период от 10.10.2020 г. до
09.11.2020 г. с фактура ************/10.11.2020 г. Също така ответникът дължи и сумата от
66,84 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциална обща лизингова цена.
Твърди, че на 27.09.2019 г. страните са сключили Договор за лизинг, по силата на
който ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, като
по договора ответникът дължи сумата от 30,58 лв., представляваща сбор от незаплатените
единадесет броя лизинговски вноски, начислени накуп поради неплащане на предходните
такива, за отчетен период от 10.10.2020 г. до 09.11.2020 г. с фактура
************/10.11.2020 г.
Посочва, че към датата на подаване на исковата молба ответникът е заплатил
единствено сумата от 9,43 лв., с която била погасена частично задължението за неустойка за
предпочетен номер +********** до размер от 120,93 лв. Сочи, че ответникът не е върнал
лизинговите вещи на мобилния оператор.
Сочи, че по образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 58350/2022г. по описа
на СРС е издадена заповед за изпълнение / ЗИ/ №31996/7.11.2022г., която била връчена на
длъжника при условията на чл.47 ГПК. Последният не е подал възражение срещу нея по
реда на чл.414 ГПК, поради което ищецът обосновава правния си интерес от предявяването
на установителен иск за процесните суми по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Моли за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски, сторени в исковото и
заповедното производства.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото, и прави искане за прилагане по
настоящото дело на ч.гр.д. № 58350/2022г. по описа на СРС, 163-и състав, към заявлението
са приложени всички писмени документи свързани с исковете.
В срока по чл.131 ОТВЕТНИКЪТ, чрез особен представител адв.Н. Желязкова,
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
С молба № 276263/05.10.2023 г. ищецът моли да бъде даден ход на делото в негово
отсъствие, като излага становище по същество. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Поддържа наличието на облигационна връзка. Твърди, че е изпълнило задължението си за
предаване на лизинговите устройства, като това се установявало от представените договори,
които носят подписа на ответника. Сочи, че по силата на чл. 4 от процесните договори за
лизинг потребителят декларира, че е получил описаната вещ. Излага, че ответникът не е
върнал лизинговите вещи. Сочи, че договорите за лизинг са били сключени за срок от 23
месеца и с изтичането на уговорения срок падежът на всички лизингови вноски е настъпил
и са станали изискуеми на общо основание. Твърди, че поради неплащането в срок на
месечните договрни задължения били начислени процесните неустойки, като същите не
надвишавали трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Счита, че размерът
на направените отстъпки за лизингови вещи е индивидуално уговорен по всеки един от
2
договорите. Оспорва да е настъпила погасителна давност, доколкото срокът за плащане на
процесната фактура е 25.11.2020 г., а давността е започнала да тече от следващия ден-
26.11.2020 г., и към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 27.10.2022 г.,
не е изтекъл законоустановения срок. Прилага справка за издадени фактури за ползвани
телефонни услуги и съответните плащания за периода от 01.12.2015 г. до 04.10.2023 г. за
ответника, като моли да бъде приобщена към доказателствения материал по делото.
В открито съдебно заседание от 27.10.2023 г. ищецът не се явява, не се представлява.
В открито съдебно заседание от 27.10.2023 г. ответникът се представлява от особен
представител адв.Н. Ж., като поддържа отговора на исковата молба и извършените
оспорвания с него. Не прави възражения по доклада.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства-
Фактура № ************/10.11.2020 г. / л. 6/; Пълномощно /л. 7-9/; Преводно нареждане от
07.03.2023 г. за държавна такса за УИ в размер на 25 лв. / л. 11/; Преводно нареждане от
20.03.2023 г. за доплатена държавна такса за УИ в размер на 50 лв. / л. 18/; Справка от
ТРРЮЛНЦ за „Й.Б. / л. 12/; Преводно нареждане от 27.06.2023 г. за особен представител в
размер на 300 лв. / л. 31/; Справка за издадени фактури за ползвани телефонни услуги и
съответните плащания за периода от 01.12.2015 г. до 04.10.2023 г. / л. 58/.
По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ч.гр.д.
№ 58350/2022г. по описа на СРС, 163-и състав, ведно с виски приложени към него
доказателства от ищеца към заявлението по чл.410 ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя-
ищец срещу длъжника-ответник в преклузивния месечен срок от уведомяването му в
предхождащото заповедно производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 58350/2022г. по описа
на СРС, 163-и състав.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
посочените облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправен по
облигационните правоотношения, предоставял е мобилни услуги за мобилни номера
+********** и +********* и е предал посочените мобилни устройства *************** и
****** ***** А10 32GB Dual Red за ползване; съдържанието на правоотношенията; размера
на дължимите абонаментни такси и лизингови вноски; изпадане на ответника в забава
поради неплащане на задълженията в срок; валидна уговорка за неустойка и размер.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че е погасил задълженията.
С доклада по делото, обявен за окончателен с протоколно определение в о.с.з. от
27.10.2023 г., е обявено за безспорно между страните, че между страните по делото са
възникнали облигационни отношения по договор за мобилни услуги и допълнително
споразумение към него; че на ответника са предоставени два броя телефонни номера, че
има издадена фактура задълженията на ответника; че на ответника са предоставени два броя
устройства на лизинг; че договорът е прекратен едностранно от ищеца поради неплащане от
ответника.
Спорните обстоятелства между страните са размера на процесните вземания и
3
съответно дали същите са погасени по давност.
Видно от представените договори за мобилни услуги/приети от съда като
доказателства, приложени към заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58350/2022г. по
описа на СРС/, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по
силата на което операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни
месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договорите се съдържа описание на
тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договор, сключен при общи условия, като включват необходимите реквизити
за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения
подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите. В процесните договори страните са уговорили дължимост на
абонаментната такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима,
предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора
чрез мобилен телефонен номер, посредством които се осъществява ползването на мобилните
услуги. Ето защо, съдът намира, че дължимостта на месечната абонаментна такса е
обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който
договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до мрежата на
оператора и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите,
уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.
Съгласно Договор за мобилни услуги № ********** от 11.12.2015г., на ответника А.
А. А. е предоставен мобилен номер +**********, като с Допълнително споразумение от
12.6.2019г. е определен стандартен месечен абонамент в размер 33,99 лв. и промоционален
в размер на 29,99 лв.
На 27.9.2019г. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +********* за срок от 24 месеца при месечен
абонамен за първоначалния срок на договора в размер на 25,99 лв. и месечен абонамент
след първоначалния срок на договора в размер на 29,99 лв.
Съгласно чл.3, ал.2 от процесните договори за лизинг месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията му в качеството му на абонат на мобилни
услуги съгласно сключения между страните договор за такива услуги и общите условия на
Й.Б.. В чл.4 от процесните договори за лизинг е посочено, че с подписването им
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството
във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените
технически характеристики и е омплектован с цялата документация, вкл. гаранционна карта,
т.е. доказва се, че ищецът е предал на ответник устройствата, предмет на гореописаните
договори за лизинг.
Със сключените договори за лизинг са предоставени мобилни апарати
***************и ****** ***** А10 32GB Dual Red, както и пакет базови аксесоари.
На 12.6.2019г. ищецът е сключва с ответника и допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги, по силата на който на ответника е предоставено за временно и
възмездно ползване на устройство с марка ****** ***** А20e 32GB Dual Black съгласно
Раздел II, т.1 от същия. С подписването на споразумението лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му е предал посоченото устройство, като стандартната цена
на устройството е 539,90 лв., а цената на устройството с абонатен план е 254,16 лв. На
същата дата е сключен договор за лизинг за посоченото лизингово устройство, в който е
разписано съдържанието на договора за лизинг. Посочено, че последният се сключва за срок
4
от 23 месеца, като лизингополучателят следва да заплаща месечна вноска в размер на 10,59 с
падеж на първа вноска - 12.7.2019г., и на последна - 12.5.2021г., т.е. към датата на подаване
на заявлението в съда /27.10.2022г./ са били изискуеми всички лизингови вноски по
договора за лизинг.
На 27.9.2019г. ищецът сключва с ответника и допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги, по силата на който на ответника е предоставено за временно и възмездно
ползване на устройство с марка ****** ***** А10 32GB Dual Red съгласно Раздел II, т.1 от
същия. С подписването на споразумението лизингополучателят декларира и потвърждава,
че лизингодателят му е предал посоченото устройство, като стандартната цена на
устройството е 439,90 лв., а цената на устройството с абонатен план е 278,16 лв. На същата
дата е сключен договор за лизинг за посоченото лизингово устройство, в който е разписано
съдържанието на договора за лизинг. Посочено, че последният се сключва за срок от 23
месеца, като лизингополучателят следва да заплаща месечна вноска в размер на 11,59 с
падеж на първа вноска - 27.10.2019г., и на последна- 27.8.2021г., т.е. към датата на подаване
на заявлението в съда /27.10.2022 г./ са били изискуеми всички лизингови вноски по
договора за лизинг.
На 27.9.2019г. страните са сключили Договор за лизинг, по силата на който ищецът е
предоставил за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари- 5 броя артикули, на
обща цена от 66,66 лв., като договорът е сключен за срок от 23 месеца при месечна вноска
от 2,78 лв, т.е. към датата на подаване на заявлението в съда /27.10.2022г./ са били
изискуеми всички лизингови вноски по договора за лизинг.
По делото няма представени доказателства от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест, че задълженията по процесната фактура са платени, респективно
че лизинговите вещи са върнати, поради което, в приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема тези
факти за недоказани.
По исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД съдът приема следното: В
допълнителните споразумения в раздел IV „Срок. Прекратяване. Неустойки. Едностранно
изменение“ т.2 е предвидено, че при прекратяване на договора преди изтичане срока по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, последният дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му,
каквато съответства на оставащия срок от договора.
Доколкото не са ангажирани доказателства за заплащане на съответните месечни
вноски, съдът приема за установено виновно неизпълнение от страна на ответника,
изразяващо се в неплащане на възникнали задължения за абонаментни такси за отчетен
период от 10.10.2020г. до 9.11.2020 г.– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Съгласно т.19б, б. „в“ от
Общите условия на оператора (л.37-40 от ч.гр.д. № 58350/2022г.), последния има право
едностранно да прекрати индивидуалния договор с потребителя при неплащане на дължими
суми след изтичане на предвидения срок. Във фактура № ************/10.11.2020г. ищецът
е начислил неустойки, което следва да се приеме за изявление за едностранно прекратяване
5
на договора съгласно ОУ. Настоящият съдебен състав намира така уговорените неустоечни
клаузи за валидни и непротиворечиви на критериите, съдържащи се в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Макар че клаузата за неустойка, предвижда
задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите месечни
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне/прекратяване на същия, но същата
е с уговорен и максимален размер, който може да се начисли, равняващ се на до три
стандартни абонаментни такси, т.е. определен е краен предел на задължението за неустойка,
така и размер, който е определен при сключване на договора, с което съдът приема, че
редакцията на неустоечната клауза не излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции. С оглед горното, съдът намира исковете по чл.92
ЗЗД за изцяло основателни по основание и размер.
Неоснователно е релевираното от ответника в отговора на исковата молба възражение
за изтекла погасителна давност, тъй като срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
27.10.2022г., от която дата установителните искове се считат предявени - арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. От своя страна, процесната фактура е издадена на 10.11.2020г. със
срок на плащане на задълженията 25.11.2020г.
Предвид изложеното исковете са основателни до пълния им предявен размер.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за заповедното производство в общ размер на 385 лв. и
за исковото производство в общ размер на 775 лв., включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Й.Б., ЕИК ************,
с адрес гр.**********************, срещу ответника А. А. А., ЕГН **********, с адрес
гр.************************, че ответникът дължи на ищеца СЛЕДНАТА СУМА - 608,70
лева/лв./, представляваща сбор от дължими суми за неизпълнени задължения за неустойки и
лизингови вноски по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и договор
за лизинг към него от 12.6.2019г., и допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги и договор за лизинг за устройство, и договор за лизинг за базови аксесоари към него
от 27.9.2019г., за отчетен период от 10.10.2020г. до 9.11.2020г., по фактура №
************/10.11.2020г., ведно със законна лихва за период от 27.10.2022г./дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение/ЗИ/№ № 31996/7.11.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 58350/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.422, ал. ГПК, във вр.чл.415 ГПК и във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, и чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.************************, да
заплати на Й.Б., ЕИК ************, с адрес гр.**********************, СУМАТА от 1160
лева/лв./, представляващи сторените пред СРС съдебноделоводни разноски по настоящото
исково производство, както и по ч. гр. д. № 58350/2020 г. по описа на СРС, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчване на съобщение на страните за обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7