РЕШЕНИЕ
№ 97/ 27.03.2013год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на ддаведет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 53
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1105/ 18.10.2018год., постановено по гр.дело № 8585/2017год. Пeрнишкият
районен съд е признал за установено по отношение на С.М.М., че дължи на "Топлофикация
- Перник" АД, гр. Перник сумите от 426,86 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2014г. - 30.04.2016 г. и 74,52 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 01.11.2014г.-
26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълните предявени
размери от 855,15 лв. главница за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. и 149,48
лв. лихва за периода 08.07.2014г.- 26.09.2017г. сковете са отхвърлени. Със
същото решение С.М.М. е осъдена да заплати на "Топлофикация - Перник"
АД, гр. Перник, сумата от 311, 92 лв. – разноски за исковото и заповедното
производство.
В установения от закона срок решението в частта му, с която исковете са
уважени, е обжалвано от С.М.М. с искане същото да бъде обезсилено. Жалбоподателката
твърди, че след постановяване на обжалваното решение е оттеглила възражението
си по чл.441 от ГПК и предявеният установителен иск е недопустим.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник твърди, че ответницата е
собственик на топлоснобден имот и дължи сумата от 855,15 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016 г.,
и 149,48лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
08.07.2014 г. -26.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 11.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №5610 от 12.10.2017г.
по ч.гр.д. № 6803/2017г. по описа на Районен съд-Перник
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен. Направено
е и възражение за изтекла погасителна давност.
С обжалваното решение районният съд е приел, че ответницата е собственик на
топлоснабдения имота и дълижи заплащане на потребената топлинна енергия, като е
уважил частично предявения иск, зачитайка направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Обжалваното решение е валидно.
Относно допустимостта :
Обжалваното решение е постановено на 18.10.2018г. С молба вх.№ 30898 от 19.11.2018г.
жалбоподателката е направила изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне
на възражението си срещу издадената заповед за изпълнение за сумата от 426,86 лв.
-стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.09.2014г. -
30.04.2016 г., както и за сумата от 74,52 лв., представляваща обезщетение за
забава на месечните плащания за периода 01.11.2014г.- 26.09.2017г., т.е. за
сумите, за които искът е уважен.
Предявеният пред районния съд иск е установителен, предвид на което и с
оглед разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, то наличието на правен интерес от
търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв
правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу
издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК
възражението по чл.414 от ГПК може да бъде оттеглено и това действие не е
ограничено със срок, респ. може да бъде направено във всеки един момент до приключване на делото. Както се посочи
възражението по чл.414 от ГПК е оттеглено след постановяване на
първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Т.е. към момента на
постановяването му обжалваното решение е допустимо, но въззивният съд, който по
силата на чл.269 ГПК дължи произнасяне по допустимостта на решението, следва на
основание чл. 235, ал.3 ГПК да зачете извършеното оттегляне на възражението. С
оглед на така направеното оттегляне на възражението, се налага извод, че към
настоящия момент решението на ПРС в частта му, с която искът е уважен, е
недопустимо, поради отпаднал правен интерес от предявяване на иска.
Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че решението в частта му,
с която е уважен предявеният установетелен иск следва да бъде обезсилено и
производството по делото да бъде прекратено, тъй като с оттегляне на
възражението съгласно чл. 416 ГПК
заповедта за изпълнение е влязла в сила. В същия смисъл е и приетото в
т. 10а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че при
предявен установителен иск оттеглянето на възражението следва да се депозира
или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл .416 ГПК.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато
ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на
иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на разноски,
ако е дал повод за завеждане на делото. Имайки предвид, че с поведението си ответникът
е станал причина за завеждане на делото, тъй като отпадането на правния интерес
за предявяване на установителния иск е настъпило в хода на производството след
завеждане на исковата претенция и след постановяване на първоинстанционното
решение, вследствие оттегляне на подаденото възражение по чл.414 от ГПК, то и в
негова тежест следва да се възложат направените от ищеца в производството
разноски/ исково – пред двете инстанции и заповедно/.
С оглед на изложеното ответникът /жалбоподател в настоящото производство/
дължи на ищеца направените в
първоинстанционното и заповедно производство разноски. С обжалваното решение са
присъдени разноски в размер на 193,47 лв. за исковото и 104,89 лв. за заповедното производство, включващи и
юрисконсултско възнаграждение. Същите са определени на база минималните размери
на юрисконсултското възнаграждение за заповедното и исковото производство, посочени
в чл. 25 и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид на което и
неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца за исковото и за
заповедното производство.
По изложените по- горе съображения жалбоподателят дължи на ответната
страна направените пред въззивната инстанция разноски по делото.
Ответното дружество претендира разноски в размер на 300 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .С оглед на обстоятелството че пред въззивната
инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови
доказателства, не са извършвани други процесуални действия,то се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде
присъдено на ответника по жалбата.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1105/ 18.10.2018год., постановено по гр.дело № 8585/2017год.
по описа на Пeрнишкия районен съд, в частта му с която е признато за установено
по отношение на С.М.М. ***, че дължи на "Топлофикация - Перник" АД,
гр. Перник, сумата от 426,86 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.09.2014г. - 30.04.2016 г.
и 74,52 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.11.2014г.- 26.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата 426,86 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на семата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 5610/12.10.2017г. по ч.гр.д. № 6803/2017г. по описа на Районен
съд-Перник, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на
възражението по чл.414 от ГПК, подадено
от С.М.М..
ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед №
5610/12.10.2017г.год. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.
№ 6803/2017г. по описа на Пернишкия районен съд в частта й, с която е
разпоредено длъжникът С.М.М. с адрес *** да заплати на кредитора
"Топлофикация - Перник" АД, гр. Перник, сумата от 426,86 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в ***, за периода от 01.09.2014г. - 30.04.2016 г., и 74,52 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.11.2014г.-
26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 426,86 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 11.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1105/ 18.10.2018год., постановено по гр.дело № 8585/2017год.
по описа на Пeрнишкия районен съд в частта му относно присъдените разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА С.М.М. с адрес *** да
заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Перник ,кв.“ Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 100 лева
разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.