Решение по дело №545/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2459

гр. Пловдив, 15 декември 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, VІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 545 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 от АПК.

Жалбоподателят „Златанов“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Г.З., чрез пълномощника  адвокат А., оспорва виза за проектиране, издадена на 24.11.2006 год. от Главния архитект на Община-Асеновград, за изготвяне инвестиционен проект за преустройство, ремонт и реконструкция на съществуваща сграда и пристройка към същата в УПИ IX 155а в кв.3 по плана на ПЗ "Север" гр.Асеновград. Жалбоподателят твърди, че е собственик на УПИ Х-163 в кв.3 по ПУП на гр.Асеновград / поземлен имот с КИ 00702.510.141 по КК и КР на гр.Асеновград/. По действащия ПУП-ПЗ ,одобрен със Заповед №А-568/30.07.1997 год.на Кмета на Община - Асеновград за кв.3 по плана на ПЗ"Север", се включва и имота на жалбоподателя УПИ Х-163 и съседните имоти : УПИ IX-155 а и УПИ XI -156,  за които се предвижда свързано застрояване. В жалбата и представени писмени бележки са изложени пороци, като се счита, че оспорената виза е нищожна с доводи, че е лишена от фактически и правни основания, и предмет. Претендират се разноски.

Ответникът Главен архитект на Община Асеновград, чрез процесуалния представител адвокат М., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че от събраните по делото доказателства, включително и от приетата съдебно-техническа експертиза се доказва законосъобразността на обжалвания акт. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна - Ш.И.Ч., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н. оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Окръжна прокуратура – Пловдив  не взема участие в производството.

 Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Административното производство е започнало по заявление  от 10.11.2006 г. от заинтересованото лице Ш.Ч..  Скица-виза е издадена от арх. Д. Ш., в качеството му на Главен архитект на Община Асеновград на 24.11.2006г., на основание чл.140 от ЗУТ, за изготвяне на инвестиционен проект за преустройство, ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, разделянето и на етажи и пристройка към същата, съгласно нанесената застройка в УПИ IX-155а. кв.3 по плана на ПЗ „Север", гр. Асеновград (лист 59 от делото). Към административната преписка са приложени инвестиционен   проект   за      обект   :   „Преустройство,   ремонт   и реконструкция на съществуваща сграда и пристройка за „Магазин и Склад за авточасти" в УПИ IX-155а, кв.З по плана на ПЗ „Север", гр. Асеновград (лист -част" Архитектура" (105-115 от делото). Арх. заснемане на съществуващата сграда е дадено на лист 112 и лист 115от делото . На чертежа са посочени габарити на съществуващата сграда , предмет на инвестиционния проект. Съществуващата складова сграда е едноетажна с височина при калкана 6,50м. , изградена по монолитен начин с тухлени стени , стоманобетонни колони и дървена покривна конструкция , със ЗП 358,70 кв. м. (лист 115 от делото).

Видно от нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот с вх. Рег. № 998 от 22,03,2019 г., акт № 47, т. 4, д.№603/2019 г. по описа на СВ/л.6/ и с вх. Рег. № 677 от 19,02,2020 г., акт № 64, т. 3, д.№360/2020 г. по описа на СВ/л.7/,  жалбоподателя е собственик на УПИ Х-163 в кв.3 по ПУП на гр.Асеновград, поземлен имот с КИ 00702.510.141 по КК и КР на гр.Асеновград.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена.

Според вещото лице за УПИ IX- 155а , в кв.3 по плана на ПЗ ,. Север"-Асеновград, към датата на издаване на скицата - виза -2006 г., действащ е ПУП -План за застрояване за ПЗ „ Север"-Асеновград , одобрен със Заповед № А-568 от 1997 г. и ПУП - План за регулация ПЗ „ Север"-Асеновград ,одобрен със Заповед № А-568 от 1997 г.  Съгласно този ПУП - План за застрояване,  предвидения начин  на застрояване е свързано за УПИ IX -155а, УПИ X -163 и УПИ XI 156.  ЗАСТРОИТЕЛЕН ПЛАН на ПЗ „Север" , гр. Асеновград . Одобрения със Заповед № А-568 от 1997 г. е изготвен и одобрен преди влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001 г).. застрояването не е посочено с ограничителни и задължителни линии на застрояване, които са елемент на ЗУТ . УПИ IХ 155а , съгласно легендата за обозначения , на Застроителен план на ПЗ „ СЕВЕР „ Асеновград , попада в терен за жилищно и обществено застрояване, (светло кафяв цвят- за жилищно застрояване и светло червен цвят- за обществено застрояване). На този план не са обозначени устройствени показатели : плътност на застрояване , Кинт, минимална озеленена площ, максимална етажност. както и ограничителни и задължителни линии на застрояване. Свързано застрояване за повече от два парцела се разрешава , само след разработване на РУП ( работен устройствен план ), с който се изясняват допустимите параметри на застрояване. На издадената скица - виза от Главен архитект на Община Асеновград -№515 от 24.11.2006г, ,   на основание чл.140 от ЗУТ,   не са посочени : предвидено застрояване по действащ ПУП –ПРЗ, както и не са конкретизирани параметри на застрояването , които са задължителна част за една скица - виза.

Скица - визата за проектиране не  представлява извадка от действащия застроителен план. С нея се разрешава „ Преустройство, ремонт и реконструкция на съществуваща сграда и пристройка за Магазин и Склад за авточасти"' в УПИ IX-155а. кв.З по плана на ПЗ „Север", гр. Асеновград. На скицата - виза е обозначена като кадастър МС ( масивна едноетажна сграда), която е на калкан по границите със съседни имоти и на улично регулационна линия .

На процесната скица не са нанесени устройствените показатели за плътност на застрояване, Кинт, Минимално озеленена площ, максимална етажност,  както и не са посочени ограничителни и задължителни линии на застрояване. По действащ застроителен план за УПИ IX-155а е предвиден: НАЧИН НА ЗАСТРОЯВАНЕ : СВЪРЗАНО с УПИ X -163 и УПИ XI 156 . Предвиждането е за ново жилищно застрояване на 4 етажа и едноетажно застрояване по улично -регулациона линия, с обществено и административно предназначение. Характер на застрояване , съгласно ЗУТ може да се приравни към СРЕДНОЕТАЖНО , с височина до 15,00м. Посоченото застрояване на скицата виза , обозначено със шрихована линия , не отговаря на предвиждането на действащия ПУП - План за застрояване от 1998 г., по който за УПИ IX -155а е предвидено застрояване на отстояние от североизточна регулационна линия и свързано по югозападна регулационна линия .

Извършеното строителство по издадената виза за проектиране от 2006г. за УПИ 1Х-155а, кв.3 ПЗ Север-Асеновград е въведено в експлоатация с Удостоверение №55/25.06.2009г. за въвеждане в експолоатация , издедено от главен архитект , на строеж пета категория „МАГАЗИН И СКЛАД ЗА АВТОЧАСТИ „(преустройство , ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, пристройка и надстройка ) в УПИ IX- 155а, кв. 3 по плана на ПЗ „Север" Асеновград.( лист 51 от делото).

Вещото лице Х. се е запознала и с допълнително представената заповед – и с текста на заповедта и с графичната част на Заповед № А-568 от 1997 г., както и с текстовата и графичната част на Заповед № А-558 от 1998 г. Няма разлика в графичните части на двете заповеди - по отношение на регулацията и по отношение на застрояването. Няма разлика между тези две заповеди по същество. Тъй като в текста на Заповед № А-558 изрично е писано, че без квартали 1, 2 и 3 – това означава, че действаща е заповедта от 1997 г., т.е. предходната заповед.  В текстовата част на Заповед № 558 е вписано, че не се отнася за квартали 1, 2 и 3, а процесният УПИ се намира в кв. 3, а Заповед № А-568 от 1997 г. е частично за кв. 3 и са описани за кои УПИ-та от кв. 3 се отнася. По отношение на процесното УПИ следва в заключението да се чете като действаща Заповед № А-568 от 1997 г. Вещото лице е работило с материалите по делото по отношение на графични части. Планът от 1997 г. е одобрен преди ЗУТ, а ЗУТ е от 2001 г. – така че няма как да има там показатели за плътност. На платното няма отразени такива показатели за плътност, тъй като е преди действието на ЗУТ и е нямало такива изисквания. Тъй като с процесната виза е допуснато преустройство и реконструкция на съществуваща сграда, по тази причина РУП не е изготвен. РУП се изготвя, когато има ново застрояване и се определят новите параметри. Докато в случая с визата е разрешена реконструкция и преустройство в съществуваща сграда в парцела. Вещото лице уточни, че тъй като действащият план е от 1997 г., преди влизането в сила на ЗУТ през 2001 г. - от самия план не могат да се извадят тези устройствени показатели и затова с издаването на скица-виза гл. архитект уточнява тези показатели и ги вписва на скицата-виза обикновено. Вещото лице се е запознало с проектите за преустройство и реконструкция по делото. Към чертежите е приложено заснемане на съществуващата сграда и може да се каже, че съответства на скицата-виза с оглед това, което е нанесено в щрих на скицата-визата, показано като съществуващо и като ново. Показано е в щрих: съществуваща сграда реконструкция и пристройка ново строителство. С Визата съгласно чл.140, ал.2 от ЗУТ не могат да се допускат отклонения по чл.36 от ЗУТ , това става с изготвянето на ПУП - РУП (работен устройствен план).

При така установеното от фактическа страна, Съдът достигна до следните правни изводи.

Жалбата с искане за обявяване нищожност на виза за преустройство, ремонт и реконструкция на съществуваща сграда и пристройка към същата в УПИ IX 155а в кв.3 по плана на ПЗ"Север" гр.Асеновград  е допустима. Подаването й не е ограничено със срок, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, затова е без правно значение дали актът е бил  съобщен редовно. От представените доказателства по делото е видно, че жалбоподателят има правен интерес от оспорване на процесната скица виза, тъй като се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.140, ал.3 вр. с чл.131, ал.2, т. 2 от ЗУТ - неговият имот/ УПИ Х-163 в кв.3/ е съседен имот за който е предвидено свързано застрояване с имот УПИ IX-155а – обект на оспорената виза. Подателят на жалба с искане за обявяване на нищожност е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ.  Като носител на вещни права в съседен имот, за който е предвидено свързано застрояване, същият се легитимира с представени нотариални актове за собственост. Тук следва да се отбележи,че правният интерес за оспорването с искане за обявяване на нищожност се преценява към момента на подаване на жалбата, съгласно ТР № 3/16.04.2013 г. по т. д. 1/2012 г. на ОС на колегиите във ВАС. В този смисъл е без значение фактът, че придобиването на права върху имота се е случило след издаване на оспорвания акт.

Тъй като нищожният акт не поражда никакви правни последици и не влиза в сила, каза се, искането за обявяване на нищожността на акт може да се предяви без ограничение във времето (чл. 149, ал. 5 АПК). По изложените съображения съдът намира жалбата за допустима.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесната виза. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен.  

Съгласно разпоредбите на чл. 140, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ действащи към датата на издаване на процесната виза- възложителят или упълномощено от него лице може да поиска виза за проектиране. Визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36.

Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност. 

Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма на визата, поради което не е налице порок във формата.

Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Не се установява подобен порок.  

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание, и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано, административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че са нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок.

Действително от приетата СТЕ, която съдът кредитира изцяло като пълна и обективна се установява, че на оспорената виза не са нанесени устройствените показатели за плътност на застрояване , Кинт, Минимално озеленена площ, максимална етажност,  както и не са посочени ограничителни и задължителни линии на застрояване . В процесната виза е посочено, че план за регулация на ПЗ „ Север"-Асеновград и ПУП - План за застрояване на ПЗ „ Север"-Асеновград е одобрен със Заповед №А-558/24.06.1998 г., а се установи всъщност, че е одобрен със Заповед № А-568 от 1997 г., като  няма разлика в графичните части на двете заповеди - по отношение на регулацията и по отношение на застрояването. По действащ застроителен план за УПИ IX-155а е предвидено свързано застрояване с УПИ X -163 и УПИ XI 156. Предвиждането е за ново жилищно застрояване на 4 етажа и едноетажно застрояване по улично -регулациона линия, с обществено и административно предназначение. Посоченото застрояване на скицата виза, обозначено със щрихована линия, не отговаря на предвиждането на действащия ПУП - План за застрояване от 1997 г., по който за УПИ IX -155а е предвидено застрояване на отстояние от североизточна регулационна линия и свързано по югозападна регулационна линия.

На тези основания обаче визата може да бъде отменена като незаконосъобразна. Посочените пороци не могат да обусловят извод за нищожност на издадената виза. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. В случая в акта са посочени приложимите правни норми и материалноправните предпоставки, поради което визата е издадена на посочено в закон основание.

Твърдените от жалбоподателя пороци съставляват основане за отмяната й като незаконосъобразна, но не и като нищожна.

Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор компетентният орган е издал скица- виза, с което се постига целта на закона –извършване на строителство по издадената виза за проектиране, което дори е въведено в експлоатация.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли оспорването и искане за прогласяване на нищожност като неоснователно и недоказано.

За разноските:

С оглед изхода на правния спор на ответния административен орган следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение от 1080 лв. с ДДС, а на заинтересованата страна 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 160 лв. – депозит за вещо лице.   

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Златанов“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Г.З., против виза от 24.11.2006 год., издадена от Главния архитект на Община Асеновград, за изготвяне инвестиционен проект за преустройство, ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, разделянето и на етажи и пристройка към същата в УПИ IX 155а в кв.3 по плана на ПЗ „Север“ гр.Асеновград с искане за обявяване за нищожност.

ОСЪЖДА „Златанов“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Г.З., да заплати на Община Асеновград сумата 1080 лева (хиляда и осемдесет лева) разноски по делото.

ОСЪЖДА „Златанов“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Г.З., да заплати на Ш.И.Ч., ЕГН ********** *** лева (седемстотин и шестдесет лева) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/