№ 197
гр. Стара Загора, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Светла Хр. И.а
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20235530200697 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 23-1228-000016 от 20.01.2023 год.
на Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят И. С. И. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора в депозираното по делото
съпроводително писмо счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждане.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) серия AД № 23-16 (бл.№ 226715) от 10.01.2023 год.,
жалбоподателят е санкциониран за две нарушения по ЗДвП – Закон за движение по
пътищата, извършени на 10.01.2023 год., около 22.50 часа в с.Християново, общ.Стара
Загора, на уширение срещу ресторант “Водолей“ в посока юг-север при управление на
МПС, лек автомобил марка “Киа спортидж“, с английска регистрация, неустановена
собственост, с рег. № .....
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
– Закон за движението по пътищата (“Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
1
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.”) за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
същия закон (“На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”),
изразяващо се в това, че на 10.01.2023 год. управлявал лек автомобил с концентрация на
алкохол 1,03 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер “Алкотест 7510” с фабр.№
ARNА-0122 – проба № 01725, като изрично е посочено още, че на жалбоподателя е бил
издаден талон за медицинско изследване № 120766 и връчени 7 бр.холограмни стикери, но
не е дал кръв за изследване.
Изложените в НП факти и обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя Д. Е. П. и свидетеля по акта С. Г. С., кореспондиращи помежду си и със
съдържанието на представените с преписката разпечатка от техническото средство за
резултата от процесната проба, извършена с него и издадения на жалбоподателя талон за
медицинско изследване – л.7 от делото.
Установяването на употребата на алкохол от водачите на МПС, в частност –
концентрацията на алкохол, е нормативно определено в Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл.6, ал.3 от тази наредба в случаите на ал.1 (при установена с техническо
средство концентрация на алкохол) лицето собственоръчно вписва в талона за изследване
дали приема показанията на техническото средство и ако не ги приеме, се извършва
допълнителна проверка по някой от посочените от него измежду способите, изрично
визирани в ал.4 на същия член във връзка с чл.3, ал.2 – доказателствен анализатор или с
химическо лабораторно изследване. Следователно: именно защото техническите средства за
установяване употребата на алкохол могат да дадат отклонения, т. е. показанията им да не
отразяват точната концентрация на алкохол, на водачите е предоставена възможност да
оспорват техните показания, но само по предвидения за това ред, в противен случай – ако не
се възползват от тази възможност или пък оспорят показанията на техническото средство,
но не изберат някой от нормативно определените начини за извършване на допълнителна
проверка, се приемат показанията, отчетени от техническото средство, независимо от
възможността тези показания да не отразяват точната концентрация на алкохол с оглед на
допустимата според техническите им характеристики грешка: вж. чл.6, ал.4, изречение
второ от цитираната Наредба. В случая в издадения му талон за изследване жалбоподателят
собственоръчно е написал, че не приема показанията на техническото средство, с което е
бил тестван за употреба на алкохол – 1,03 промила, и е посочил изрично по кой от
алтернативно предвидените други два метода желае да се извърши проверката – с
доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване, в случая се е съгласил
това да стане с химическо лабораторно изследване. Като не е изпълнил даденото му в талона
за изследване предписание да се яви в указаното в него лечебно заведение, възможността му
2
да оспорва показанията на техническото средство е била изчерпана, включително като се
позовава допустимата грешка, която техническото средство би могло да даде.
При тези данни съдът намира описаното в т.1 от НП нарушение (включително по
отношение на правната му квалификация – цитираните в НП нарушена законова разпоредба
и санкционната такава, визираща състава на административното нарушение, съответстват на
извършеното от жалбоподателя и описано в НП деяние) и авторството му (извършването му
от жалбоподателя) за доказани. Същевременно обществената опасност нарушението с оглед
на завишения риск от пътнотранспортно произшествие при управление на моторно превозно
средство след употреба на алкохол, изключва маловажност на случая по смисъла на чл.28 от
ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
констатира и съществени (ограничаващи правото на защита на нарушителя) процесуални
нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП по т.1,
опорочаващи последното в обжалваната му част до степен на незаконосъобразност,
обуславяща отмяната му, в частност – противно на твърденията в жалбата
административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна
достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят да го разбере и да организира
адекватно защитата си.
Що се отнася до наказанията, наложени с НП по т.1, същите съответстват по вид и
размер на твърдо предвидените в закона такива: лишаване от право на управление на МПС
за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лева, поради което съдът намира за безпредметно да
обсъжда въпроса съобразени ли са били наложените наказания с тежестта на конкретното
нарушение.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП по т.1 се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
(”Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство) за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (”Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него“), изразяващо се в това, че
не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон
към СУМПС
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в т.2 от НП се
потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които съдът
кредитира с доверие, още повече, че не се ангажираха доказателства, които да им
противоречат, респективно – оборват.
При тези данни съдът намира за доказано конкретното нарушение по т.2 от НП и
извършването му от жалбоподателя.
3
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
констатира и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето
на АУАН или издаване на НП по т.2, опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, обуславяща отмяната му, включително и твърдените такива от
жалбоподателя:
административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна
достатъчно пълно, точно ясно, за да може жалбоподателят да го разбере и да организира
адекватно защитата си;
предвид вида и характера на нарушението с посочването на пътя и населеното
място, което именно е било направено от наказващия орган, мястото на извършване на
нарушението е конкретизирано в необходимата степен;
нарушението е било установено на място от служители на МВР – актосъставителя
и свидетел по акта, които са изрично посочени в АУАН, а не по документи, поради което и
не е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, но дори да беше така, това нарушение
също не е от категорията на съществените, тъй като предназначението му да е ориентира
нарушителя за доказателствата, които би могъл да ангажира, за да обори доказателствата на
обвинението, а това той би могъл да стори и в съдебната фаза на производството, в която
правото му на защита е гарантирано в пълен обем и няма как да бъдат събрани
доказателства по искане на едната страна без знанието на другата.
Същевременно наложеното за нарушението по т.2 от НП наказание съответства на
предвиденото такова в закона в твърд размер, поради което и съдът намира за безпредметно
да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното
нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП по т.2 се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като с оглед на това, че въззиваемата страна
беше защитавана в настоящото съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл.63,
ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде осъден да й заплати юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ – 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 23-1228-000016 от 20.01.2023 год. на
Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА И. С. И. от град Стара Загора, бул.“...., с ЕГН ********** да заплати на ОД
4
на МВР град Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5