Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на пети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 4056 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва: с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК.
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт В.Х.,
против Т.М.Д., ЕГН **********.
В исковата си молба ищецът твърди, че
по депозирано заявление е образувано ч. гр. д. № 2230/2018 г. по описа на РС –
гр. Враца, по което в полза на банката са издадени заповед № 1397/29.05.2018 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 30.05.2018 г. След като по изп. д. № 730/2018 г. по описа
на ЧСИ Ц.Д.заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с
Определение № 1785/08.08.2018 г. по ч. гр. д. № 2230/2018 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди, че
между него и ответницата възникнало облигационно правоотношение по силата на
сключен Договор за текущо потребление от 23.01.2014 г., по силата на който
банката е предоставила на ответницата сумата от 19 300 лева. Договорът е
сключен при общи условия. Кредитът е усвоен по сметка № 21502398, с падежна
дата 06 – то число на месеца и срок на издължаване 120 месеца. Сочи се, че на
06.03.2017 г. е подписано допълнително споразумение към договора, съгласно
което банката се отказва от лихвената надбавка за забава, а лихвеният процент
се променя на 10,20%. Твърди се, че 9 бр. погасителни вноски за периода от
06.08.2017 г. до 06.02.2018 г. не са платени в срок, поради което банката е
обявила предсрочна изискуемост на кредита, за което ответницата е уведомена с
Нотариална покана рег. № 855, том 1, акт № 55 на нотариус Е.С., връчена на
ответницата по реда на чл. 47 ГПК. Иска се постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че Т.М.Д., ЕГН **********, дължи на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 15 761,76 лева – главница по Договор
за текущо потребление от 23.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г. до изплащане на вземането,
сумата от 1 299,52 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 07.07.2017 г. до 24.05.2018 г., сумата от 164,83
лева, представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за периода от 07.08.2017
г. до 24.05.2018 г., сумата от 1,00 лева, представляваща заемни такси и
разноски, за които суми е издадена Заповед № 1397/29.05.2018 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
2230/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил отговор от ответницата Т.М.Д.
чрез назначения й особен представител адв. Б.Н., с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване
на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, 10, 11 и 12 ЗПК и в договора не са посочени: условията за прилагане на лихвения индекс или
референтен лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а, общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора, погасителен план, информация за правото на
потребителя да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, погасителният план не съдържа пълната
законовопредвидена информация. Твърди се, че договорът е бланков и ответницата
не е могла да влияе върху съдържанието му. Счита, че претенцията по чл. 422 ГПК
се явява преждевременно предявена и неоснователна, тъй като не е настъпил
фактическия състав на предсрочната изискуемост, доколкото в уведомлението от
банката липсва конкретизация на твърденията за забава – за кои задължения и
погасителни вноски се отнася забавата. Оспорва отразеното в извлечението от
счетоводните книги на ищеца, тъй като от същото не става ясно как са изчислени
размерите на просрочената главницата, възнаградителна лихва и обезщетение за
забава, а датата на предсрочната изискуемост е посочена 30.04.2018 г. Заявява,
че липсва погасителен план и не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Сочи, че клаузата от договора, с която е договорена възнаградителната
лихва, е недействителна, защото нито в договора, нито в ОУ се съдържат точни и
ясни критерии, при които банката може да промени преференциалния лихвен процент
на възнаградителната лихва и как се определя максималният размер на лихвения
процент, липсва методика за начина, по който се формира новият променлив лихвен
процент. Клаузата за размера на лихвата – чл. 8 от договора е нищожна на
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни, а в случай че се приеме, че произтичат от недействителен
договор, да се приложи чл. 23 ЗПК, съгласно който когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
2230/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по
депозирано от ищцовото дружество „Банка ДСК“ ЕАД заявление против Т.М.Д. е
издадена Заповед № 1397/29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: 15 761,76 лева – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 23.01.2014 г. и Допълнително споразумение към него от
06.03.2017 г., сумата от 1 лев - заемни такси и разноски, сумата от 1 299,52
лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от
07.07.2017 г. до 24.05.2018 г., сумата от 164,83 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 07.08.2017 г. до 24.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
25.05.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 344,54 – платена държавна такса,
както и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 3696/29.05.2018 г. по същото ч. гр.
д. е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е разпоредено
издаването на изпълнителен лист. Такъв е издаден на 30.05.2018 г.
Заповедта за изпълнение е връчена от ЧСИ Ц.Д.на
длъжника при условията на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление и с
Определение № 1785/08.08.2018 г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването, както и
на основание чл. 415, ал. 2 ГПК е спряно изпълнението по изп. д. № 20189000400730
по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева. В законоустановения едномесечен срок е
предявена искова молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
От представените по делото
доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.Д. е бил сключен
Договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2014 г., по силата на който
кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата от 19 300 лева за срок
от 120 месеца, считано от неговото усвояване, с падежна дата 6-то число на
месеца. Уговорено е, че кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в
размер на 9,70% годишно или 0,03% на ден при изпълнение на Условията по програма
ДСК Престиж плюс /Приложение 2 към договора/, а при тяхното нарушаване
кредитополучателя губи преференцията и лихвеният процент се увеличава, като
максималният му размер е 14,95% годишно или 0,04% на ден. ГПР е 10,87%.
Представени са Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, подписани от кредитополучателя, както и Промоционални
условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“.
По силата на сключено Допълнително
споразумение от 06.03.2017 г. към Договор
за кредит за текущо потребление от 23.01.2014 г., отпуснатият на ответницата
кредит е преструктуриран, като страните са се съгласили, че дължимият остатък
към датата на сключване на споразумението е 16 320 лева. Видно от
съдържанието на споразумението, срокът за погасяване на кредита не се променя,
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10,20% годишно,
формиран от стойността на 6-месечния СОФИБОР 0,326%, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 9,874%. ГПР
е 10,69%. Уговорено е, че споразумението влиза в сила на първата падежна дата
след сключването му, а размерът на месечната вноска кредиторът ще определи в
първия работен ден, следващ падежната дата след подписване на споразумението,
за което ще предостави на кредитополучателя нов погасителен план при негово
явяване в банката.
Представени са Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани от кредитополучателя. Съгласно
чл. 18.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се
олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта.
Представена е
нотариална покана рег. № 855/15.02.2018 г., том 1, акт № 55 на нотариус Е.С.,
адресирана до ответницата Д., в която се съдържа волеизявлението на банката, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. В
оформения от нотариуса протокол /разписка/ по нотариалната покана е
удостоверено следното: връчителят посетил адреса на длъжника /гр. Враца, ул. *******/
на 18.02.2018 г. в 9:45 часа, на 01.03.2018 г. в 17:05 часа и на 17.03.2018 г.
в 13:35 часа, като при посещенията адресатът не е открит, нито е открито лице,
съгласно да получи нотариалната покана. При направена в НБД „Население“ справка
било установено, че постоянният и настоящ адрес на адресата съвпадат с
посетения от връчителя и на 17.03.2018 г.
било залепено уведомление по чл. 47 ГПК на видно място: на входната врата на къщата
на ул. *******. В двуседмичния срок лицето не се явило да получи нотариалната
покана, с оглед на което нотариусът приел, че на основание чл. 47, ал. 5 ГПК
същата се счита надлежно връчена на 02.04.2018 г.
По делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
приема като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото, заемната сума
от 19 300 лева по договора е усвоена от ответницата на 24.01.2014 г. по
банкова сметка № 21502398. Датата, от която е преустановено плащането, е
06.09.2017 г., представляваща първата падежна дата за погасяване на кредита
след последното плащане от 15.08.2017 г., с което е частично погасена вноската
с падеж 06.08.2018 г. Към датата на подаване на заявлението дължимите суми са,
както следва: 15 761,76 лева – главница, 1 292,25 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода 07.07.2017 г. – 24.05.2018 г., 132,67 лева –
лихва за забава за периода от 07.08.2017 г. до 24.05.2018 г., 1 лев – такси.
Други относими
доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От „Банка
ДСК“ ЕАД против Т.М.Д. са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове, както следва:
-
иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответницата Т.М.Д., ЕГН **********,
дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 15 761,76 лева, представляваща главница
по Договор за текущо потребление от 23.01.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г. до
изплащане на вземането,
-
иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответницата Т.М.Д., ЕГН **********,
дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 1 299,52 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 07.07.2017 г. до
24.05.2018 г.,
-
иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Т.М.Д.,
ЕГН **********, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 164,83 лева, представляваща
лихвена надбавка за забава върху главницата за периода от 07.08.2017 г. до
24.05.2018 г.,
-
иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за признаване за установено, че ответницата Т.М.Д.,
ЕГН **********, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 1,00 лева, представляваща
заемни такси и разноски,
за които суми
е издадена Заповед № 1397/29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2230/2018 г. по описа на РС –
гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Исковете са
допустими, подадени са в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след връчване на
заповедта за изпълнение по чл. 47 ГПК, поради което е налице правен интерес за
ищеца от тяхното предявяване.
По иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За основателността на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните предпоставки: 1. Наличие на облигационни правоотношения с ответницата
по силата на валидно сключен Договор за текущо потребление от 23.01.2014 г.; 2.
Реално предоставяне на заемната сума по сключения договор в твърдяния размер;
3. Наличие на уговорените в договора предпоставки за настъпване/обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита; 4. Уведомяване на ответницата преди датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че
кредиторът упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 5.
Размерът на вземането си към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Сключването на процесния договор и
допълнителното споразумение и предоставянето на заемнта сума на ответницата се
установява от събраните по делото доказателства – договори за кредит и
заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Настоящият съдебен състав
приема, че процесният договор и допълнителното споразумение по свята правна
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Установяват се уговорените между
страните предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, а
именно допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
съгласно чл. 18.2 от ОУ. Дължимата вноска с падеж 06.08.2017 г. е платена
частично, т. е. след тази дата ответницата е в забава, а към датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 30.04.2018 г. са изтекли 268 дни.
Първият спорен въпрос по делото е настъпила
ли е предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, т. е. редовно ли е връчването на представената нотариална покана
рег. № 855/15.02.2018 г., том 1, акт № 55 на нотариус Е.С..
С отговора на исковата молба особеният представител
на ответника е оспорил изрично обявяването на предсрочната изискуемост от
банката – ищец. Възраженията на ответника в отговора на исковата молба се
отнасят преимуществено до ненастъпването на фактическия състав на предсрочната
изискуемост в конкретния случай.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Уведомяването
на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на договора за банков
кредит представлява елемент от фактическия състав, без който не може да настъпи
предсрочната изискуемост на съответния договор.
Съдът намира, че в случая преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът не е уведомил надлежно ответницата
Д. за предсрочната изискуемост. Представените доказателства не удостоверяват
надлежно връчване на приложената нотариална покана. Съгласно чл. 50 ЗННД, при
връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 –
чл. 58 ГПК. При връчване на съобщения и книжа от нотариус, респ. негов
упълномощен служител, се прилагат разпоредбите на чл. 37-58 ГПК /в този смисъл
Определение № 141 от 2.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г., ВКС, ТК, I т. о. и
Определение № 517 от 5.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 187/2011 г., II т. о. и
др./. Съгласно Решение № 217 от
12.05.2015 г. по т. д. № 62/2014 г., ВКС, I т. о., разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима в нотариалните производства, при връчване на нотариални покани.
С оглед изложеното, ако кредиторът избере този ред на
връчване на съобщението за настъпване на предсрочната изискуемост – чрез
връчване на нотариална покана, то от нотариуса следва стриктно да се спази
процедурата по ГПК в нейната цялост.
В настоящия случай спрямо Т.Д. не е спазена процедурата
по чл. 47 ГПК и нотариусът неправилно е приел, че нотариалната покана е
надлежно връчена на лицето.
Чл. 47, ал. 1 ГПК изисква ответникът /респ.
получателят на нотариалната покана/ в продължение на един месец да не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и да не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, което се констатира с най – малко три посещения
на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най – малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден. В случай че адресатът или лице по чл.
46 ГПК не бъдат открити на адреса, връчителят залепва уведомление на вратата
или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната
врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят
пуска уведомление и в нея.
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, когато адресатът
не се яви, за да получи книжата, служебно се проверяват неговата адресна
регистрация и месторабота, като се разпорежда ново връчване съобразно
установените данни /различен от посетения регистриран постоянен или настоящ
адрес и/или действащ трудов договор, местослужене или място за осъществяване на
стопанска дейност/.
Видно от констативен протокол по представената
нотариална покана, адресирана до ответницата Д., връчителят е извършил три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като две
от посещенията са в неприсъствен ден – събота и неделя. При извършена адресна
справка е установено, че на същия адрес са регистрирани и постоянният, и
настоящият адрес на получателя. Дотук е видно, че част от предпоставките за
залепване на уведомление по чл. 47 ГПК са били налице.
След неявяването на лицето за получаване на книжата,
няма данни от нотариуса да са предприети последващи действия по извършване на
справка за месторабота на адресата, съгласно изискването на чл. 47, ал. 3 ГПК
/ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ и съответно връчване по месторабота на лицето /в
случай че има работодател/, местослужене или по място за осъществяване на
стопанска дейност.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК е изменена с ДВ, бр.
86 от 27.10.2017 г. и е влязла в сила на 30.10.2017 г., т. е. по време на
извършване на процедурата по връчване на нотариалната покана изменението вече е
било влязло в сила и нотариусът е дължал проверка на местоработата на
ответницата и съответно връчване на поканата по месторабота, местослужене или
място за осъществяване на стопанска дейност. Няма данни нотариусът да е
извършил такава проверка, а както бе посочено по – горе, при връчването от нотариуса
на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Процедурата
на чл. 47 ГПК следва да бъде извършена в цялост, за да се приеме, че поканата е
надлежно връчена.
Видно от справка за актуално състояние на трудовите
договори към 23.11.2018 г. /л. 40 от делото/, за времето от 01.02.2018 г. до
27.04.2018 г. ответницата е имала сключен трудов договор с „Финес“ ООД, т. е.
към момента на връчване на нотариалната покана ответницата – адресат е имала
месторабота и в случай че нотариусът бе извършил съответната проверка, би могъл
да извърши връчване по месторабота съгласно изискването на чл. 47, ал. 3 ГПК.
Такава справка не е извършена и връчване по месторабота не е извършено, поради
което констатацията на нотариуса, че нотариалната покана е редовно връчена на
лицето на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на 02.04.2018 г. е неправилна, тъй като
не са изчерпани всички законовопредвидени способи за връчване, предвидени в чл.
47 ГПК. Всякакви възражения, че нотариусите не разполагат с достъп до данните
относно трудовите договори на лицата са неоснователни и ирелевантни, тъй като
нормата на чл. 47, ал. 3 ГПК, към която препраща чл. 50 ЗННД, е категорична
относно поредността на действията, обуславящи законосъобразно връчване чрез
залепване на уведомление.
Освен това съдът намира, че самото уведомление не е
залепено при спазване на процедурата и изискванията, предвидени в чл. 47, ал.
1, изр. първо и второ ГПК. Предвидено е, че връчителят залепва уведомлението на
вратата или на пощенската кутия, а само когато достъп до тях не е осигурен – на
входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската
кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В настоящия случай е отбелязано,
че уведомлението е залепено „на входната врата на къщата на ул. *******, гр.
Враца“. Не е отбелязано от връчителя на адреса има ли пощенска кутия и има ли
осигурен достъп до нея и съответно пуснат ли е екземпляр от уведомлението в
нея. Връчителят следва да изпълни процедурата по залепване на уведомление, на
първо място спазвайки законовите изисквания за това, а на следващо място –
надлежно да оформи отрязъка на залепеното уведомление, като стриктно, ясно и
конкретно посочи точното място, на което е залепил уведомлението.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответницата Д. не
е надлежно уведомена за обявяването на предсрочната изискуемост преди подаване
на заявлението.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може
да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението,
а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 114/07.09.2016
г. по т. д. № 362/2015 г., ВКС, II т.о., Решение № 77/10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014
г., ВКС, II т.о./.
С оглед
изложеното, съдът приема, че ищецът не доказа, че преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е уведомил ответницата Д. за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и искът не може да бъде уважен на това основание.
Съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. При вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била
надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между
страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси.
Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на
отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката.
Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването
на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл.
418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница
или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно
обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от
дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Присъждането
на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на
основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение
за спорното право, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо – датата на приключване на съдебното
дирене.
Следователно
в настоящия случай следва да се изследват предпоставките за присъждане на вноските с настъпил вече падеж, като преди това бъдат обсъдени заявените в отговора на
исковата молба възражения за недействителност на договора.
В
отговора се навеждат доводи, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, 10, 11 и 12 ЗПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че при сключването на процесния договор са нарушени изискванията,
предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, тъй като при сключването му на
кредитополучателя не е представен погасителен план, съдържащ условията за
издължаване на кредита от потребителя, информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Съгласно чл. 5 от Договор за
кредит за текущо потребление от 23.01.2014 г., кредитът се погасява от
кредитополучателя с месечни вноски /главница и лихви/ съгласно погасителен план
/Приложение № 1/, като погасителният план съдържа и информация за общата сума,
дължима от кредитополучателя. Въпреки това по делото не е представен
погасителен план към договора, който съдържа информацията по чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК. Тази информация не може да се извлече и от самия договор, тъй като
същият съдържа срок за издължаване, падежна дата и лихвен процент, но не и
размер на вноската, нито дали същите са анюитетни или намаляващи, нито размер
на общата дължима сума. Освен това съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за
да бъде прието, че съответните уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните
плащания и срокът за това, също така следва да е изложена и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на
базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи.
Такава разбивка в договора не се съдържа. Ето защо не може да се приеме, че в
договора за кредит е инкорпориран погасителен план. Напротив, от текста на
договора е видно, че същият предвижда погасителният план да е в отделен
документ – приложение № 1, но по делото няма доказателства такъв да е бил
съставен, а още по – малко връчен на кредитополучателя. В договора никъде не е
удостоверено на подписа на кредитополучателя, че при подписването му й е бил
връчен погасителен план, съдържащ нужната информация.
Императивното
условие по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за предоставяне при сключване на договора
на условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, не е
изпълнено и в сключеното между страните Допълнително споразумение от 06.03.2017
г. Съгласно чл. 6 от същото, размерът на месечната вноска кредиторът ще
определи в първия работен ден, следващ падежната дата след подписване на
допълнителното споразумение, за което ще предостави на кредитополучателя нов
погасителен план при негово явяване в банката. Същевременно е уговорено, че
срокът на договора не се променя /чл. 1/ и че споразумението влиза в сила на
първата падежна дата след сключването му /чл. 5/, т. е. срокът за издължаване
на кредита остава до 23.01.2024 г. и падежната дата е 6-то число на
месеца.
От текста на
уговорката, формулирана в чл. 6 от споразумението, е видно, че към датата на
подписването му на кредитополучателя не са предоставени условията за
издължаване на кредита, включително погасителен план. Т. е. при подписване на договора потребителят не е разполагал с
погасителен план, не знае каква е общата дължима сума и условията за
издължаване на кредита от потребителя, информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Не знае дори размера на
погасителната вноска, която кредиторът едностранно ще „определи“. Нещо повече,
той ще я определи в първия работен ден, следващ падежната дата след подписване
на допълнителното споразумение, когато кредитополучателят
вече ще е в забава в плащането, но и на падежната дата няма да знае какво
трябва да плати.
Освен това
кредиторът незаконосъобразно обвързва предоставянето на погасителен план с
явяването на потребителя банката. Задължението е за кредитора, нормата е
императивна и той следва да намери начин да запознае кредитополучателя с условията
за издължаване на кредита.
Договорът
и допълнителното споразумение не отговарят и на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 9а ЗПК – да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; както и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а.
Съгласно чл. 8 от
първоначалния договор от 23.01.2014 г., кредитът
се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 9,70% годишно или 0,03%
на ден при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс /Приложение 2
към договора/, а при тяхното нарушаване кредитополучателя губи преференцията и
лихвеният процент се увеличава, като максималният му размер е 14,95% годишно
или 0,04% на ден. ГПР е 10,87%. В раздел II „Отнемане на преференции“ от приетите по делото Промоционални условия по кредитна програма
„ДСК Престиж Плюс“ са уредени случите, при които уговорените преференции в размера
на лихвения процент се губят. Същевременно обаче не е уговорено по ясен,
категоричен и несъмнен начин с колко се увеличава размерът на лихвения процент
след загубата на съответната преференция. Така например в чл. 9.1 е посочено,
че „приложимият лихвен процент се променя съобразно изпълнените условия по т.
1“, в чл. 9.1.1. е посочено „... Приложимият лихвен процент се увеличава и
остатъкът от кредита започва да се олихвява от първа следваща падежна дата с
лихвения процент, приложим при изпълнение на условията по чл. 1.3 със
съответните изменения на променливата му компонента“. По подобен начин са
формулирани и условията по чл. чл. 9.1.3.
По този начин за потребителя остава
напълно неясно какъв ще бъде лихвеният процент по кредита му, в случай че
настъпи някое от предвидените условия за загубване на преференциалния лихвен
процент. Това е недопустимо предвид разпоредбата на 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК
и като се има предвид, че лихвата е възнаграждението на кредитора, то
кредитополучателят следва да бъде предварително известен за нейния размер и
условията за промяна в лихвата, за да бъде в състояние да даде съгласие за
сключване на договора при съответните условия.
В
допълнителното споразумение от 06.03.2017 г. е уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 10,20% годишно, формиран от стойността на 6-месечния СОФИБОР 0,326%,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка
в размер на 9,874% /чл. 2/. Независимо от промяната на лихвения процент, свързано
с неизпълнение на условията, той се променя с промяната на 6 – месечния СОФИБОР в сроковете и при условията, посочени
в общите условия, В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен
индекс, същата се приема за стойност 0%, като крайният лихвен процент не може
да бъде по – нисък от 9,874% /чл. 3/.
Видно
е, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК липсва методика за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а
Освен
гореизложеното следва да се има предвид и че по договор за предоставяне на
банков кредит условията, при които банката може едностранно да увеличава базовия
лихвен процент, трябва да са формулирани ясно; методът на изчисляване на
съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна
процедура, която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест
на всеки от отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване
на обективни фактори за възникване на правото за изменение; въз основа на ясни
и разбираеми критерии, кредитополучателят трябва да може да предвиди
изменението на БЛП, което банката извършва едностранно; необходимо е между
съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за определяне
на възнаградителната лихва – съществен елемент от този вид банкова сделка; следователно,
методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също е елемент от договора за
кредит, което, само по себе си, изключва възможността същият да бъде
едностранно променян; Когато потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация за начина, по който кредитодателят може едностранно да
промени цената на услугата, както и когато методиката на банката, като нейни
вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита
за добросъвестна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не може да се приложи правилото на
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП /в този смисъл Решение № 144 от 08.11.2017 г. по гр.
д. № 2155/2016 г., ВКС, II т. о., Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на
ВКС, ІІ т. о., Решение № 165 от 02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, І
т. о. и др./.
Договорът
и допълнителното споразумение не отговарят и на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК да съдържа общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин. В нито един от двата документа не се съдържа
общият размер на подлежащата на връщане от кредитополучателя сума – главница и
лихва в края на срока на договора.
С
оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 9, т. 9а, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, поради което договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК,
договорът за кредит е недействителен, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Съобразно
цитираните разпоредби и задължителните указания на Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, на ищеца следва да се
присъдят падежиралите към датата на приключване на устните състезания /към
която дата се формира СПН/ вноски, но само за главницата – чистата стойност на
кредита.
И
тъй като искът е доказан по основание, но не и по размер, същият следва да бъде
определен служебно от съда по реда на чл. 162 ГПК.
В
своето заключение вещото лице е изготвило частичен погасителен план /до
06.06.2018 г./. Първата неплатена падежирала вноска за главница е от 06.08.2017
г., тъй като видно от заключението на 15.08.2017 г. е постъпило плащане в
размер на 166,24 лева, с което е погасена частично главницата в размер на 52,97
лева, т. е. остатъкът за главница е 90,27 лева. За периода от 06.09.2017 г. до
06.06.2018 г. вещото лице е посочило размера на вноските за главница. Същите
следва да бъдат присъдени до 06.03.2019 г., тъй като съдебното заседание, в
което са приключили устните състезания, е проведено на 05.04.2019 г. Видно от
посочените от вещото лице вноски за периода от 06.09.2017 г. до 06.06.2018 г.,
същите съдържат главница, като за всеки следващ месец главницата се увеличава и
разликата между предходната и всяка следваща вноска е 1-2 стотинки, с която
частта за главница се увеличава във вноската. Така например разликата между
вноската с падеж 06.02.2018 г. и вноската с падеж 06.03.2018 г. е 1,29
лева, разликата между вноската с падеж
06.03.2018 г. и вноската с падеж 06.04.2018 г. е 1,28 лева, разликата между
вноската с падеж 06.04.2018 г. и вноската с падеж 06.05.2018 г. е 1,30 лева, а
разликата между вноската с падеж 06.05.2018 г. и вноската с падеж 06.06.2018 г.
е 1,32 лева. Спазвайки тази разлика, съдът намира, че следва да определи
размера на главницата за всяка падежирала до 06.03.2019 г. вноска, като всяка
следва се увеличава с разлика от 2 стотинки – така вноската за главница с падеж
06.07.2018 г. се увеличава с 1,34 лева до 157,23 лева, вноската за главница с
падеж 06.08.2018 г. се увеличава с 1,36 лева до 158,59 лева, вноска за главница
с падеж 06.09.2018 г. се увеличава с 1,38 лева до 159,97 лева и т. н.
Изчислен
по този начин, размерът на вноските за главница, падежирали за периода от
06.08.2017 г. до 06.03.2019 г. включително е 3 212,95 лева, за която сума
следва да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 15 761,76
лева следва да бъде отхвърлен. Сумата от 3 212,95 лева се дължи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 25.05.2018 г. до изплащане на вземането.
По акцесорните искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК:
Предвид
недействителността на договора за кредит по гореизложените съображения, както
бе посочено, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ето защо неоснователни са акцесорните искове
за сумата от 1 299,52 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 07.07.2017 г. до 24.05.2018 г., за сумата от
164,83 лева, представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за
периода от 07.08.2017 г. до 24.05.2018 г. и за сумата от 1,00 лева,
представляваща заемни такси и разноски. Същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страни. Ответницата
не претендира и не е представила доказателства да е сторила такива.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска. С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора.
В
заповедното производство са присъдени разноски за държавна такса в размер на 344,54
лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева или общо 394,54 лева, от които ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 73,58 лева съразмерно с уважената част на исковете.
В настоящото
производство ищцовото дружество претендира присъждане на сторените разноски
съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва: 437,91 лева – довнесена държавна
такса, 600 лева – депозит за особен представител, 220 лева – депозит за вещо лице,
както и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100
лева.
Разноските на
ищеца са в общ размер на 1 357,91, като ответницата следва да бъде осъдена
да заплати разноски за исковото производство разноски в общ размер на 253,26
лева съразмерно с уважената част на исковете.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
Т.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ
на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска” № 19, представлявано от изпълнителните директори Ю.Г.и
Д.Н., чрез юрисконсулт В.Х., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 3 212,95 лева /три хиляди двеста и
дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща падежиралите вноски за главница за периода от 06.08.2017 г. до 06.03.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 1397/29.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2230/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за горницата над присъдената сума от 3 212,95 лева до пълния
предявен размер от 15 761,76 лева, както и ОТХВЪРЛЯ
изцяло исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1 299,52
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 07.07.2017 г. до 24.05.2018 г., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
164,83 лева, представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за
периода от 07.08.2017 г. до 24.05.2018 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 1,00 лева, представляваща заемни такси и разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Т.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19,
представлявано от изпълнителните директори Ю.Г.и Д.Н., чрез юрисконсулт В.Х., сумата от 253,26 лева /двеста петдесет и три лева и двадесет и
шест стотинки/ - разноски в настоящото производство съразмерно с уважената
част на исковете, както и сумата от 73,58 лева /седемдесет
и три лева и петдесет и осем стотинки/ - разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 2230/2018
г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съразмерно с уважената
част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….