Решение по дело №550/2013 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 21                                         28.04.2014 год.                            гр. Чирпан

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Чирпански районен съд, трети състав

 

На 27.03.2014 год.

 

В публично заседание в състав:

                                                     

                                          Председател: ** ДИНКОВ

                                                   

 

Секретар: Д.В.

 

сложи за разглеждане докладваното от районен съдия ** Динков гр.дело номер № 550 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени обективно съединени иск е с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143 от СК. Предявен е и насрещен иск със същата правна квалификация.  

         В исковата си молба (ИМ) ищцата Н.И.Н. излага, че с ответника Й.А.Й. живеели на съпружески начала в продължение на петнадесет години, като по време на съжителството им се родили децата ** Й.Й. и ** Й.Й.. В ИМ се сочи, че страните няколкократно през различни периоди по от съжителството си са били във фактическа раздяла, като от края на 2013 год. ищцата заживяла с друг мъж. Поради изложеното претендира предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето ** Й.Й. и определяне местоживеенето му при нея, определяне на подходящи мерки за лични отношения на детето с ответника, както и определяне на ежемесечна издръжка за детето в размер на 200 лева, която да се заплаща от бащата. Претендират се разноски.

         В срока за отговор на ИМ, ответника редовно уведомен, не подава отговор на ИМ. В о.с.з. проведено на 28.01.2014 год. по привременните мерки предявява насрещен иск. Счита първоначалният иск за неоснователен и иска отхвърлянето му. Сочи, че с  двете им деца живеел при добри битови условия и получавал достатъчно високи доходи за издръжка на семейството, детето ** посещавало детска градина и имало изградена силна емоционална връзка с баща си, както и с по-големият си брат. Претендира предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето ** Й.Й. и определяне местоживеенето му при него, определяне на подходящи мерки за лични отношения на детето с майката, както и определяна на ежемесечна издръжка за детето в размер на 150 лева, която да се заплаща от майката. Претендират се разноски.

         В срока за отговор на насрещният иск, първоначалният ищец, редовно уведомен не подава отговор.

         С молба от 22.12.2013 год. от ищцата и с насрещната исковата молба от ответника, страните са сезирали съда с искане за определяне на привременни мерки до постановяване на съдебното решение по спора, във връзка с което съдът е постановил Определение от 28.0102014 год. с което е определил местоживеене на малолетното дете ** при баща му Й.А.Й., на който е възложено упражняването на родителските права и задължения върху детето, като е определен режим на лични отношения на майката Н.И.Н. с детето, както следва - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на бащата, като е била осъдена майката да заплаща издръжка на детето ** в размер на 85 (осемдесет и пет) лева на месец, чрез неговият баща и законен представител, считано от датата на постановяване на определението до влизане в сила на окончателното решение по делото.

         В открито съдебно заседание страните редовно призовани, лично и чрез представители, поддържат исковете и заявените оспорвания, така както са предявени.

         От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:

         Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0133/18.06.2007 год. страните са родители на малолетният ** Й.Й., роден по време на съвместното им съжителство.

         Между страните не се спори, а и видно от  удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0164/21.06.1999 год. от съвместното съжителство на страните се е родил и непълнолетният ** Й.Й..

         От приложеното към ИМ - Решение № 45 от 27.03.2000 год. по гр.дело № 80/2000 год. по описа на Районен съд гр.Чирпан е видно, че съдът е отхвърлил иска на Н.И.Н. за предоставяне на упражняването на родителските права върху малолетното (тогава) дете ** Й.Й. и заплащане на издръжка в полза на детето, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето ** на баща му Й.А.Й., като е осъдил майката да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 9 лева.

         От приложеното удостоверение № 48 от 17.12.2013 год. на „ХРИС И МАРТИ” ЕООД гр.Чирпан е видно, че ищцата е получила брутно месечно възнаграждение за месец ноември 2013 год. в размер на 385 лева.

         От приложеното удостоверение № 128 от 09.12.2013 год. на „МАГНА ПАУЪРТРЕЙН ПЛОВДИВ” ЕООД гр.Пловдив е видно, че св.** (с когото ищцата живее във фактическо съжителство без брак) е получил брутно месечно възнаграждение на месец ноември 2013 год. в размер на 1610 лева.

         По делото е приложена служебна бележка изх.№ 16 от 24.01.201 год. от съдържанието на която е видно, че детето ** посещава Обединено детско заведение „Здравец” гр.Чирпан.

         От приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите, на които съдът не намери основание да не даде вяра, независимо от явната заинтересованост на някой от тях, предвид родствената им връзка със страните по делото се установи, че ищцата е напускала неколкократно дома на децата си, изоставяйки ги изцяло на грижите на бащата, като се установиха три напускания за период по-голям от един месец. Първият път ищцата Н.И.Н. е напуснала дома на 14.02.1999 год. когато големият им син е бил на 7 месеца (видно от ИМ и от приложено към нея Решение № 45/27.03.2000 год. по гр.дело № 80/2000 год. на ЧРС), като в началото на 2000 година се е завърнала отново при Й.Й. и детето **. Вторият път ищцата е напуснала дома на децата си в началото на м.юли 2012 год. непосредствено след като големият й син е преболедувал от хепатит–тип А и се е нуждаел от специфични грижи и диети (установява се от Епикриза ДИО-227/14.05.2012 год. на МБАЛ „Проф. Д-р Ст.Киркович” гр.Стара Загора), като през този период отново е заживяла с друг мъж (което се установи и от показанията на св.**, с когото ищцата живее на съпружески начала). През януари 2013 год. ищцата отново се е завърнала отново при ответника. Това твърдение в насрещния иск не е оспорено и се потвърждава от показанията на св.**, с когото ищцата живее на съпружески начала, както и от показанията дадени от големия им син ** Й.Й., които показания имат характер на свидетелски, тъй като ИМ и насрещният иск не са насочени спрямо него. Ответникът отново я е приел в дома си. Третият път ищцата е напуснала дома и децата си края на 2013 год. което е посочено и в ИМ - „ В края на 2013 год. се принудих да напусна ответника. Двете деца останаха при него…”, като видно от показанията на св.Й. ** Й. (съпруг на сестрата на ищцата) е заживяла направо при своя приятел св.**, като в показанията си последният сочи, че отново са заживели на съпружески начала с ищцата на 26.09.2013 год. през което време двете деца са били оставени изключително на грижите на бащата.

            При  така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Както първоначалния, така и насрещния иск са с правно основание чл.127, ал.2 от СК, като с този иск е съединен и иск за присъждане на издръжка на детето по чл.143 от СК.

По смисъла на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и ако същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по горепосочените въпроси.

В настоящия случай, съдът намира, че е налице спор между родителите по въпроса на кого от двамата да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, поради което и исковете на всеки един от тях са допустими.

За да се произнесе по същество и за да може да прецени на кой от родителите да предостави родителските права по отношение на детето, съдът следва да се ръководи най-вече от интереса на детето. В понятието „интерес на детето” следва да се включат необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, осигуряването на възможност на детето да стане хармонично развита личност, обгръщането му с обич и внимание, като макар и поставени не на първостепенно значение, но не следва да се пренебрегват и материалните  интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.

При определяне на въпроса на кой от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, съдът следва да съобрази и всички обстоятелства, които са свързани с родителските качества, полагането на грижи и умение за възпитание на родителите, подпомагане в подготовката за придоб**е на знания, морални качества на родителите, социално обкръжение и битови условия при всеки от родителите, привързаност между детето и родителите, полът и възрастта на детето, възможност за получаване на помощ от трети лица и др.

В тази връзка, съдът намира, че в конкретния случай, водейки се най-вече от интереса на детето ** Й.Й., следва упражняването на родителските права по отношение на същото, да бъде предоставено на бащата. Съображенията за това са следните:

            Изтъкнатите в ИМ причини, довели до претенцията на ищцата за възлагане родителските права и задължения върху едното дете на нея, са следните - „Ответникът започна да ограничава виждането ми с децата, като започна да ми забранява да идвам да ги виждам, да ходя до детската градина и да взимам малолетния ми син **” и именно затова ИМ е била подадена три месеца след оставянето на децата на грижите на ответника. Този мотив за образуване на делото се потвърди от изслушаните свидетели на ищцата. От този основен аргумент на ищцата, съдът прави извод, че желанието за възлагане на родителски права и задължения е породено не толкова от грижата за самото дете, което тя по собствена воля е оставила при бащата, а от желанието да има безпрепятствена възможност да го вижда и общува с него винаги, когато пожелае.

         Установи се, че за периода на отсъствието на майката от децата, същата не е изпращала пари, а подаръци е изпратила за Коледните празници за 2013 год. като при отсъствието на майката през 2012 год. не се установи тя да е изпращала или давала парични средства или необходими вещи за децата.

         Анализът на горните факти и обстоятелства налага ясно извода, че причините за няколкократното напущане на домакинството и децата от страна на Н. са изградените отношения между нея и св.**, с когото живеят във фактическо съжителство без брак, които причини са довели и до предходните периоди на раздяла със децата си и баща им Й.. Съдът счита, че именно тези дълго време поддържани отношения са довели до влошаване на отношенията на ищцата с ответника. Цитираният израз по-горе израз в ИМ („В края на 2013 год. се принудих да напусна ответника”) показва, че решението за напущане на ищцата е било провокирано от външна принуда или поставени условия, но все пак е било въпрос на лично нейно решение. Налага се изводът, че причините за нееднократното напущане на домакинството и оставяне децата на грижите на баща им са били по-силни от привързаността на ищцата към самите деца. Фактът, че след няколкомесечно отсъствие се е завръщала обратно при ответника и децата говори за нестабилност на характера на ищцата, за нестабилност и на изградените отношения между нея и другия мъж – св.** ** и обратно - говори за огромно търпение, което ответникът е проявявал към нейното непостоянство и примирение към изневерите й спрямо личните им отношения, които търпение и примирение той е проявявал в името на децата и семейството (въпреки че нямат сключен гр.брак).

         В исковата молба не са депозирани твърдения за насилствено оставяне на децата при бащата, нито за насилие при напущането на ищцата. В тази час, съдът не кредитира показанията на св.Минева (майка на ищцата), че ответника я е нагрубявал, тъй като последната е заинтересована от изхода на спора. При отсъствието си от дома на децата през 2012 година ищцата Н.Н. не е завела съдебно дело за родителски права върху някое от децата, а в настоящия случай е образувала дело едва три месеца след раздялата си с децата и то само за едното от тях. Това навежда извода, че въпреки несъмнената обич на майката към децата, тя е знаела, че има на кого да ги остави, така че те да бъдат достатъчно добре обгрижвани, въпреки нейното отсъствие, но едновременно с това тя не желае да губи връзката си тях. С оглед изложеното, съдът счита, че това е основната причина за образуване на настоящия съдебен спор, а не майчиния инстинкт, който не е проявен в достатъчна степен.

         Доказа се, че при бащата Й.А.Й. децата получават необходимите грижи и стабилност, като не се изнасят факти за липса на грижи. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответникът готви храната в домакинството, пере и глади дрехите на децата, води и взима детето ** от детската градина, обезпечава ги финансово в достатъчна степен, в момента изгражда вътрешна баня и тоалетна и т.н. Свидетелите показаха, че не се забелязва разлика в обгрижването на децата от периода, в който майката е била при тях и сега.

         Дадените показания от св.** за денонощна професионална заетост на бащата, която му пречела да изпълнява бащинските си задължения, съдът счита, че са тенденциозни и дадени от лице, живеещо на семейни начала с ищцата по делото, което предполага заинтересованост от неговия изход. Наличието на засилен интерес у свидетеля от изхода на делото показва и целенасоченото събиране на данни по дати и часове за шофиране на колата от ответника извън нормалното работно време, с цел тези данни да подпомогнат благоприятно за решаване на делото в полза на ищцата (както това заяви и самият свидетел). Бяха посочени няколко единични дати, при които бащата е бил забелязан да шофира колата, в един случай с детето в колата, които дати не говорят за системност. Не се установи дали същият в тези дати и часове е изпълнявал служебни задължения като таксиметров шофьор, дали е ходил с колата по семейни, битови, здравни  или други потребности на семейството. Поради изложеното, съдът намира, че от тези твърдения не може да се извлече извод за липса на възможност за грижи към децата или занемаряване на бащинските задължения от страна на ответника, още повече, че липсват подкрепящи ги факти от друг незаинтересован източник. Разгледани в съвкупност, събраните доказателства говорят за обратното - че бащата има възможност да отделя достатъчно време на децата и семейството си, че децата получават необходимата грижа от бащата, както и че са получавали същата и при предишните отсъствия на майката.

         Финансова обезпеченост на децата от страна на бащата не се постави под съмнение, а от делото се потвърди, че затруднения в тази насока не са възниквали (в този смисъл показанията на детето **, св.**, св.**). Моралните качества на родителя Й.Й., при когото пребивават децата, не се поставиха под съмнение от участниците в производството. Жилищнобитовата  и материална обезпеченост за децата е в полза изключително на отв.Й.Й.. Същият, заедно с децата си, живее в собствено, наследствено жилище (видно от приложеният нотариален акт № 817, том 5, дело № 1511/1975 год. на ЧРС и удостоверение за наследници № АУ-У-373 от 11.03.2014 год. на Община Чирпан), докато майката живее в жилището на своя приятел, чиито отношения не са законово установени като семейни и следователно не се ползват от формалната стабилност на брачните отношения. Тази нестабилност в отношенията на майката с третото лице - св.**, рефлектира пряко и в нестабилност относно евентуалната жилищна среда, в която би попаднало детето.

         На важно място в изследване интересите на детето се поставя взаимната привързаност между детето и бащата и със своя по-голям брат. От свидетелските показания и доклада на ДСП Чирпан е видно, че между детето и бащата има изградена силна емоционална привързаност (св.Й. - „Вчера детето у нас каза - Дано утре да ме оставят при татко”). В социалният доклад се сочи също така, че между двете деца име изградена силна емоционална връзка, двете братчета са привързани един към друг и не желая да се разделят. От друго страна, събраните по делото доказателства, оценени в съвкупност, в това число и показанията на по-голямото дете ** се установява, че привързаността на децата към майката е разколебана, а привързаността на майката към децата е поставена на по-заден план в нейния личен живот, предвид нееднократните оставяния на децата на грижите на бащата за значителни периоди от време.

         В исковата молба на майката не са посочени причини или обстоятелства, предвид на които тя иска възлагане на родителски права и задължения само относно едното дете. Постановление № 1 от 12.12.1974 год., ВС, Пленум, в раздел ІІІ постановява - „Правилото на чл.29 СК (отм.) не предвижда различен принцип от този по чл.60, изр.1 СК (отм.), според който всички деца са длъжни заедно да живеят при родителите си (сега чл.71 СК). При развод отпада само съвместното упражнение на родителските права, а това означава, че с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при родителя, определен с решението по чл.29 СК (отм.). С оглед на това отделното живеене на децата е допустимо само поради важни причини. По същия принцип се решава и разделянето на децата, т.е. предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други - при другия родител. За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозно причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т.н. Когато децата живеят и растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ.” В конкретния случай не се установяват причини за разделяне и отделно живеене на децата, напротив както беше посочено по-горе, децата имат силна емоционална връзка помежду си, поради което настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъдат разделени. Едновременно с това в Раздел ІІ на цитираното постановление ВС постановява - „Когато родителят не желае децата или само едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на родителския дълг. В такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа”.

Пряка последица от определянето на местоживеенето на детето при бащата и предоставянето му на родителските права е възлагането върху майката на дължимата издръжка в полза на детето **, както и отхвърляне на предявеният от ищцата против ответника иск за издръжка на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, гласи разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК. В настоящият случай по безспорен начин се установи, че страните са родители на детето **, родено от ищцата и припознато от ответника. От качеството на родител произтича задължението на всеки от тях да осигурява и участва в издръжката му. От показанията на св.Тянка Н. (майка на ищцата) се установи, че ищцата работи на редовно работно време, включително и до 14.00 часа в събота, като видно от приложеното удостоверение № 48 от 17.12.2013 год. на „ХРИС И МАРТИ” ЕООД гр.Чирпан е получила брутно месечно възнаграждение за месец ноември 2013 год. в размер на 385 лева. От представеният социален доклад е видно, че бащата работи като таксиметров шофьор и дневната му надница е в размер на 30 лева, а в свободното си време работи като багерист и там получава надница в размер на 35-40 лева. Дължимият размер издръжка е в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Към момента детето ** е навършил 6-годишна възраст, посещава детско учебно заведение, и съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими не по-малко от 170 лева, съобразявайки се с обичайните нужди за съответната възраст от храна, облекло, учебни и занимателни пособия. И двамата родители в еднаква степен дължат на непълнолетните си деца издръжка. Имайки предвид възможностите на родителите и съобразявайки се с това, че бащата е този, която лично се грижи за отглеждането на детето им, съдът счита, че следва необходимите на месец 170 лева за издръжката на детето ** да се поемат по равно от всеки родител. Този размер издръжка е изцяло във възможностите на майката, тъй като е в размер на минимума, предвиден в закона. Предвид изложеното претенцията на ответника, ищцата да заплаща ежемесечна издръжка за бъдеще време в размер от 85 лева е основателен и доказан. В останалата част до предявения размер от 150 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

         При това положение, съдът намира, че първоначално предявените искове по чл.127, ал.2 и чл.143 от СК, следва да бъде отхвърлени, като неоснователни и недоказани, а насрещния иск уважен. На ищцата следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето, както следва - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9,00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на бащата.

         При този изход на делото и тъй като е направено искане в този смисъл, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 130.33 лева, направени разноски по делото - за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважените насрещни искове.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и по сметка на ЧРС държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената издръжка, в размер на 122.40 лева, на основание чл.1 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.И.Н., ЕГН:**********,*** срещу Й.А.Й., ЕГН:**********, с постоянен адрес в **, искове за определяне местоживеенето, упражняването на родителските права, лични отношения и издръжка на малолетния ** Й.Й., ЕГН:**********, като неоснователни и недоказани.

         УВАЖАВА предявеният от Й.А.Й., ЕГН:**********, с постоянен адрес в ** срещу Н.И.Н., ЕГН:**********,*** насрещен иск, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете ** Й.Й., ЕГН:********** да е при баща му Й.А.Й., ЕГН:**********, с постоянен адрес в ** и ВЪЗЛАГА упражняването на родителските права и задължения върху детето на бащата.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н.И.Н., ЕГН:**********,*** с детето ** Й.Й., ЕГН:**********, както следва - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на бащата.

         ОСЪЖДА майката Н.И.Н., ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка на детето ** Й.Й., ЕГН:********** в размер на 85 (осемдесет и пет) лева на месец, чрез неговият баща и законен представител Й.А.Й., ЕГН:**********, с постоянен адрес в **, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда - 28.01.2014 год. ведно със законните лихви за забава, считано от първо число на месеца, следващ задължението за плащане на издръжката до окончателното й заплащане да настъпване на обстоятелства за изменяне или прекратяване на издръжката.

         ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

         ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН:**********,*** да заплати на Й.А.Й., ЕГН:**********, с постоянен адрес в ** сумата 133.33 лева, направени разноски по производството, съразмерно с уважените насрещни искове.

         ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН:**********,*** да заплати по сметка на Районен съд гр.Чирпан, държавна такса по присъдената издръжка в размер на 122.40 лева.

         Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд гр.Стара Загора.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: