№ 369
гр. Стара Загора, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500092 по описа за 2022 година
Производството е по чл.396, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 389, ал.1 и 2 и
чл.391 от ГПК във връзка с чл.72 и чл.73 от НПК във връзка с чл.397, ал.1, т.1
и 2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от адв. ЕТ „З.-Я.И.”, вписан в
Търговски Регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК: ***, чрез адв.
В.М. Д., вписан в АК - гр. Пловдив Съдебен адрес: гр. П., *** Против:
Определение с № 1968/30.12.2021г., постановено по ч.гр.д. № 5528 по описа
на Районен съд-Стара Загора за 2021 г., X гр.състав.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че в указания от съда срок от
получаване на съобщението в срок, пред съда депозира настоящата, с която
оспорва изцяло Определение с № 1968/30.12.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
5528 по описа на Районен съд - Стара Загора за 2021 г., X гр.с., с което се
допуска обезпечение на бъдещ иск до размера на исковата претенция от 289
450 лева в полза на „А.“ ЕООД против ЕТ "З.-Я.И.” чрез възбрана на следните
недвижими имоти: СОС № 68850.503.228.6.1 и СОС № 68850.503.228.6.31 и
се издава обезпечителна заповед.
Счита обжалваното Определение за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в пълно противоречие със закона и практиката на ВКС и на ЕС.
Районен съд - Стара Загора е бил сезиран с молба с правно основание чл. 72,
ал. 2 от НПК вр. с чл. 397, ал. 1от ГПК за допускане на обезпечение на
бъдещи искове общо в размер на 289 450 лв., които представлявали вреди от
престъпление.
Вместо да направи пълна проверка на основанието и доказателствата,
представени с молбата, така както повелява закона, Районен съд - Стара
Загора е направил по-лесното - допуснал е обезпечението с бланкетни
мотиви.
Първото, което Районен съд е следвало да провери дали ответникът по
1
молбата ЕТ ’’З.-Я.И.” разполага с пасивна процесулна лигитимация в
конкретния случай. Видно от приложените в молбата писмени доказателства
не е налице нито едно доказателство, което по какъвто и да е начин да
определя частния жалбоподател като пасивно лигитимиран. Съобразно
тълкувателно решение под № 2/2012г. на ОС на Наказателна колегия на ВКС
на РБ от 11.10.2012г., в производството по допускане на обезпечение по реда
на чл. 72 от НПК съдът следва да преценява наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление. За основателността на искането
не е достатъчно наличието на акт за образуване на досъдебно производство за
престъпление, за което се предвижда наказание. Необходимо е във всички
случаи собственикът на имуществото, по отношение на което е направено
искане за налагане на обезпечителни мерки да е привлечен в качеството на
обвиняем за конкретното престъпление.
Към молбата е приложено Постановление за образуване на досъдебно
производство и Определения по въззивни частни наказателни производства, е
които са отменяни актове на Районна прокуратура за прекратяване на
наказателното производство. Никъде обаче няма акт, е който частния
жалбоподател да е привлечен към наказателна отговорност. Нещо повече,
порядките по-горе, още веднъж са потвърдени от ВКС е Тълкувателно
Решение № 6 от 08.06.2015 г. на ОСНК на ВКС. Извадка от същото това
Тълкувателно Решение гласи, че: „Съгласно разпоредбите на чл. 72 и чл. 73
от НПК в наказателното производство налагането на запор и възбрана е
свързано е необходимостта от обезпечаване на изпълнението на глобата,
конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата, съответно - на
удовлетворена гражданска претенция. Тези мерки са включени в раздел II на
Глава седма на НПК - „Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална
принуда”, касаещи обвиняемия. По отношение на реда за вземането им
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от НПК препраща към ГПК. В този смисъл в
теорията и практиката последователно и еднозначно е решен въпросът, че
мерки за процесуална принуда могат да бъдат налагани само по отношение на
лице, което е конституирано в конкретно наказателно производство в
качеството на обвиняем.“
В мотивите по т. 2 на TP № 2 от 11.10.12 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСНК
на ВКС, които се препотвърждават и с TP № 6/2015г. е прието, че
разпоредбата на чл. 72 от НПК е специална и има за цел „обезпечаване
реализирането на наказателната отговорност“, а не на предполагаема такава.
Всяка интервенция в тази връзка представлява незаконна намеса в
упражняването на правото на собственост по чл. 1 от Протокол No 1 към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/,
който е част от вътрешното законодателство с приоритетно значение.
Подробните съображения и оплаквания са изложени в частната жалба на
жалбподателя.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и
2
незаконосъобразно и като такова моли въззивния Окръжен съд-Стара Загора
да отмени изцяло Определение № 1968/30.12.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 5528 по описа на Районен съд- Стара Загора за 2021 г., X гр.с., с което се
допуска обезпечение на бъдещ иск до размера на исковата претенция от 289
450 лева в полза на „А.“ ЕООД против ЕТ ’’З.-Я.И.” чрез възбрана на
следните недвижими имоти: СОС № 68850.503.228.6.1 и СОС №
68850.503.228.6.31 и с което се издава обезпечителна заповед и вместо това да
постанови друго, с което да бъде отказано и отхвърлено искането за
допускането на процесното обезпечение.
Подробни съображения са изложени в частната жалба на
жалбоподателя ЕТ ’’З.-Я.И.”, вписан в Търговски Регистър при Агенцията по
вписванията с ЕИК: ***, съответно вх. № 694/12.01.2022 год.
В законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв е
постъпил от заинтересованата страна по делото въззиваемия „А.” ЕООД, еик
***, управител С.Г., чрез адв.Р.З. от САК, съдебен адрес: гр.С.З., ***, относно
частна жалба на ЕТ З.-Я.И. с/у Определение №1968/30.12.2021, ч.гр.дело под
№ 5528/21 РС-Ст.Загора, с който заявяват, че в срок подават настоящия
писмен отговор по частна жалбата и молят жалбата да бъде оставена без
уважение, тъй като по съществото си е неоснователна.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на
първоинстанционния съд намери за установено следното:
С определението си под № 1968/ 30.12.2021 г. , постановено по
гражданско дело с № 5528/2021г. на Районен съд Стара Загора е ДОПУСНАЛ
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещия иск до размера на исковата претенция от 289 450
лева в полза на „А.” ЕООД, представлявано от С.Г., със съдебен адрес: гр.С.З.,
***, чрез адвокат Р.З. от САК, с ЕИК *** против ЕТ„З.-Я.И.“, собственост на
Я.Г.И., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, ЕИК ***, чрез
налагане на ВЪЗБРАНА на следните недвижими имоти:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 89,100 кв.м., с адрес: ***, гр.С.З., ***, с идентификатор
68850.503.228.6.1;
2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с предназначение : гараж в
сграда, с площ от 27,710 кв.м., представляващ гараж № 8, с адрес: ***, гр.С.З.,
***, с идентификатор 68850.503.228.6.31. Съдът е разпоредил да се издаде и
обезпечителна заповед.
Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима,
тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса,
3
насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и
е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 396,
ал.1, предл.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното си определение СтРС е приел, че тъй като
съгласно чл.391 от ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са
налице няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска,
т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от
обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
Първостепенният съд също е приел, че едното от основните изисквания
за допускане обезпечение на иска е, той да е допустим, тъй като само по такъв
иск може да се постанови решение, осъществяването на чиито правни
последици обезпечението осигурява. Предявеният иск е допустим не само,
когато за ищеца е възникнало правото на иск, но и кумулативно, когато то е
надлежно упражнено. За да е налице последното законът предвижда като
необходимо условие наличността на определени процесуални предпоставки,
като сред тях са несъмнено и съобразяване на иска с изискванията на ГПК.
Въззивният съд намира, че целта на обезпечаването на иска е или да
осигури, докато спорът е висящ, осъществяване на неоснователно отричаното
право, или да попречи да се осъществи неоснователно претендирано право. В
конкретният случай от представените писмени доказателства първостепенния
съд е приел, че би могло да се приеме, че искът е допустим и вероятно
основателен. Молителят е обосновал надлежно и обезпечителната си нужда.
Но от друга страна въззивният съд намира, че съобразно Тълкувателно
решение с № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК, с
докладчик съдията Лиляна Методиева, т.1 и т.2 от същото в производството
по допускане на обезпечение по реда на чл. 72 от НПК съдът следва да
преценява наличието на обосновано предположение за извършено
престъпление. За основателността на искането не е достатъчно наличието на
акт за образуване на досъдебно производство за престъпление, за което се
предвижда наказание глоба и/или конфискация. Необходимо е във всички
случаи собственикът на имуществото, по отношение на което прокурорът е
направил искане за налагане на обезпечителни мерки да е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание
глоба и/или конфискация. Според т.5. Определенията, постановени от
първоинстанционните съдилища по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК подлежат на
обжалване по реда и в сроковете по ГПК, като основанието за образуване на
въззивното производство е чл. 72 от НПК във вр. с чл. 389 - 403 от ГПК.
Първото, което Районен съд е следвало да провери е дали ответникът по
молбата ЕТ ’’З.-Я.И.” разполага с пасивна процесуална легитимация в
конкретния случай. Видно от приложените в молбата писмени доказателства
не е налице нито едно доказателство, което по какъвто и да е начин да
определя частния жалбоподател като пасивно легитимиран Съобразно
горепосоченото тълкувателно решение под № 2/2012г. на ОС на Наказателна
4
колегия на ВКС на РБ от 11.10.2012г., в производството по допускане на
обезпечение по реда на чл. 72 от НПК съдът следва да преценява наличието
на обосновано предположение за извършено престъпление. За
основателността на искането не е достатъчно наличието на акт за образуване
на досъдебно производство за престъпление, за което се предвижда
наказание. Необходимо е във всички случаи собственикът на имуществото, по
отношение на което е направено искане за налагане на обезпечителни мерки
да е привлечен в качеството на обвиняем за конкретното престъпление.
Към молбата действително е приложено Постановлението за образуване
на досъдебно производство и Определения по въззивни частни наказателни
производства, с които са отменяни актове на Районна прокуратура за
прекратяване на наказателното производство. Никъде обаче няма акт, е който
частния жалбоподател да е привлечен към наказателна отговорност. Нещо
повече, порядките по-горе, още веднъж са потвърдени от ВКС е
Тълкувателно Решение № 6 от 08.06.2015 г. на ОСНК на ВКС. Извадка от
същото това Тълкувателно Решение гласи, че: „Съгласно разпоредбите на чл.
72 и чл. 73 от НПК в наказателното производство налагането на запор и
възбрана е свързано е необходимостта от обезпечаване на изпълнението на
глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата,
съответно - на удовлетворена гражданска претенция. Тези мерки са включени
в раздел II на Глава седма на НПК - „Мярка за неотклонение и други мерки за
процесуална принуда”, касаещи обвиняемия. По отношение на реда за
вземането им разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от НПК препраща към ГПК. В този
смисъл в теорията и практиката последователно и еднозначно е решен
въпросът, че мерки за процесуална принуда могат да бъдат налагани само по
отношение на лице, което е конституирано в конкретно наказателно
производство в качеството на обвиняем.“.
В мотивите по т. 2 на TP No 2 от 11.10.12 г. по т.д. No 1/2012 г. на
ОСНК на ВКС, които се препотвърждават и с TP No 6/2015г. е прието, че
разпоредбата на чл. 72 от НПК е специална и има за цел „обезпечаване
реализирането на наказателната отговорност“, а не на предполагаема такава.
Всяка интервенция в тази връзка представлява незаконна намеса в
упражняването на правото на собственост по чл. 1 от Протокол No 1 към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/,
който е част от вътрешното законодателство с приоритетно значение.
Подробни съображения в тази насока са изложени и в Определение под №
422/29.05.2012 год. на ВКС на РБ по ч.т.д. с № 383/2011 год. на ІІ т.о. ТК, с
докладчик съдията Мария Славчева.
При това положение е неправилен и незаконосъобразен извода на съда,
че в конкретния случай от представените писмени доказателства би могло да
се приеме, че компетентен да разгледа молбата за обезпечението е
гражданската колегия на РС-Стара Загора.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че компетентен
да разгледа молбата на молителя „А.” ЕООД, ЕИК ***, управител С.Г., чрез
5
адв.Р.З., САК, сл.тел.*** съдебен адрес: гр.С.З., ***. е наказателно
отделение или наказателен съдебен състав при РС-Стара Загора.
В тази връзка въззивният съд следва да обезсили изцяло обжалваното
определение, с което е допуснато исканото обезпечение и да постави друга
такова, с което да изпрати делото на надлежния и компетентен РС-Стара
Загора, Наказателно отделение.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна, а
обжалваното Определение на първоинстанционния съд е процесуално
недопустимо и като такова следва да бъде изцяло обезсилено, ведно с всички
законни последици от това.
Настоящото определение на въззивния съд не подлежи на касационно
обжалване в едноседмичен срок съгласно чл.396, ал.2, изречение последно от
ГПК пред ВКС на РБ, тъй като с него не се допуска или потвърждава
допуснатото вече обезпечение от първоинстанционния съд.
Водим от изложеното и на основание чл.72 и чл.73 от НПК във връзка с
чл.389, ал.1 и 2 от ГПК и във връзка с чл.391 ал.1, т.1 и чл.397 ал.1, т.1 и 2 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло определение под № 1968/ 30.12.2021 г.,
постановено по гражданско дело с № 5528/2021г. на Районен съд Стара
Загора, с което същият съд е ДОПУСНАЛ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещия иск
до размера на исковата претенция от 289 450 лева в полза на „А.” ЕООД,
представлявано от С.Г., със съдебен адрес: гр.С.З., ***, чрез адвокат Р.З. от
САК, с ЕИК *** против ЕТ„З.-Я.И.“, собственост на Я.Г.И., със седалище и
адрес на управление: гр.С.З., ***, ЕИК ***, чрез налагане на ВЪЗБРАНА на
следните недвижими имоти:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 89,100 кв.м., с адрес: ***, гр.С.З., ***, с идентификатор
68850.503.228.6.1;
2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с предназначение : гараж в
сграда, с площ от 27,710 кв.м., представляващ гараж № 8, с адрес: ***, гр.С.З.,
***, с идентификатор 68850.503.228.6.31. и с което съдът е разпоредил да се
издаде и обезпечителна заповед, като процесуално недопустимо и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗПРАЩА делото на надлежния и компетентен РС-Стара Загора,
Наказателно отделение за произнасянето по молбата молителя „А.” ЕООД,
ЕИК ***, управител С.Г., чрез адв.Р.З., САК, със съдебен адрес: гр.С.З., ***.
за допускане на исканото обезпечение.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7