Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Р., 08.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Светла Пеева и прокурор Пламен Петков, разгледа
докладваното от съдия Герасимова в.н.о.х. дело №892 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда №80 от 30.07.2020
г. по НОХД №1001/2020 г., Районен съд Р., НО, 11-ти наказателен състав е
признал подсъдимата М.С.И. за виновна в това, че през периода от неустановена
дата през месец юли 2017г. до 07.09.2018г. в к.к. С.,
общ. Н., обл. Б., и гр.Р., в условията на
продължавано престъпление - на осем пъти, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила у Йо.И.К., заблуждение - че ще „изчисти“ от
„лоша енергия“, „негативно влияние“ и „зли сили“ златните й накити: 2 бр. обеци
от жълто злато, 14 карата, с общо тегло 2 грама, 1 бр. дамски пръстен от жълто
злато, 14 карата, с три бели камъчета отгоре, с тегло 3 грама, и 1 бр. дамска
гривна от жълто злато, 14 карата, с тегло 4 грама, всички на обща стойност
466,92 лева; че ще „работи“ за нея- за облагодетелстване на личния й живот, да
не се случват лоши неща с нея и с близките й, да бъде щастлива и да й се
случват хубави неща; че ще „изчисти“ златото й; че са необходими пари, за да
отиде до гр.Н., за да й върне златото; че изпратените по пощата амулети ще й
донесат голямо щастие; че ще работи за „премахване на негативната енергия“
около майка й, и с това й причинила имотна вреда общо в размер на 2 640,47 лева,
поради което и на основание престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК и наложил наказание
лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване отложил за
изпитателен срок от четири години.
РРС се произнесъл и на
основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК отнел в полза на държавата „амулет“,
състоящ се от кафеникава на цвят суха тревна маса, две бели камъчета и опаковка
от хартия и полиетилен и „амулет“, състоящ се от
кафеникава на цвят суха тревна маса и опаковка от хартия и полиетилен.
Срещу присъдата в законоустановения срок е
постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимата М.И.. В жалбата и
допълнителните съображения към нея се излагат доводи за неправилност на
присъдата, поради необоснованост, както и за допуснати от първостепенния съд съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви. Прави се искане за
отмяна на присъдата и за постановяване от въззивният
съд на нова, оправдателна присъда, по текстовете, въведени с обвинението.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и
свидетели, изслушването на експертизи или ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание представителя на прокуратурата счита жалбата за
неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – за правилна и
законосъобразна.
Защитникът на подс. М.И. – адв.
О.Б. поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения, ведно с
направеното искане.
Р.нски окръжен съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
При постановяването на първоинстанционната присъда
първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
което е от категорията на абсолютните основания за отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Констатираното нарушение е
намерило израз в липсата на мотиви към постановената присъда. Независимо от
немалкия обем на мотивите, в съдържателно отношение същите не отговарят на императивните
изисквания на чл. 305, ал.3
от НПК.
В принципен план присъдата представлява единство от
уводна част, диспозитив и мотиви. В мотивите съдът
следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения,
като при наличие на противоречия между доказателствата трябва да изложи
съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. За наличието на мотиви не
е достатъчно съдът формално да отбележи, че е обсъдил доказателствата по
делото, нито пък само да ги изброи, или пък да обсъди една част от тях, а друга
да игнорира без коментар, при все, че те се отнасят до релевантни факти. За
наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане
на всички доказателствени източници, да се направи анализ на установените чрез
тях факти, като се изложат доводи и съображения защо едни от тях се кредитират,
а други отхвърлят. Правната доктрина и съдебната практика е категорична, че
когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално
нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса
на мотиви, а това на практика означава липса на част от присъдата.
В конкретния случай въззивният
съдебен състав възприема доводите на защитника на подс.
М.И.-мотивите на първоинстанционният акт са непълни, неясни
и противоречиви в отделни свои части. По-конкретно контролираният съдебен
състав в атакувания съдебен акт от фактическа страна е отразил дословно
твърденията на прокуратурата, съдържащи се в обвинителния акт, като по същество
не е изложил какви факти са били установени по безспорен и категоричен начин в
рамките на съдебното дирене. Впоследствие, при събрания не малък по обем доказателствен
материал - гласни доказателства и писмени такива, липсва надлежен анализ,
оценка и излагане на съображения за обосноваване на приетите по делото факти.
Липсва каквото и да е съпоставяне на гласните доказателства, в частност
обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите Н.М. и Е.З./приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл.283 от НПК, предвид протичане на производството по реда на диференцираната процедура по
чл.371, т.1 и сл. От НПК/. При наличието на противоречиви гласни доказателства
касателно част от интересуващите производството факти /във връзка с твърдяното
предоставяне на златни бижута от страна на пострадалата/ липсва излагане на каквито
и да е съображения защо РРС е възприел за истинни показанията на св. К.и не е
дал вяра на обясненията на подсъдимата и св. М.и по каква причина. Всъщност
първоинстанционният съд изобщо не е подложил на собствен анализ тази част от доказателствената съвкупност и игнорирал същата без каквито
и да е съображения.
След маркиране на отделни доказателствени източници подкрепящи обвинителната
теза първоинстанционният съд дефинитивно е заявил, че същите са безпротиворечиви /съответстващи си и разкриващи фактическата
обстановка по делото/. Всъщност първоинстанционният съд е приел фактите, така
както са били описани в обвинителния акт, без да извърши дължимия детайлен и
пълен анализ на доказателствената съвкупност и без да
изложи собствените си виждания от кое конкретно доказателство, събрано по реда
на НПК се установява всеки едни релевантен факт, подлежащ на доказване в
настоящето производство.
Тук следва да се посочи, че в мотивите към първостепенния акт липсва и
надлежен анализ на приобщените показания на св. К./от неколкократните
и разпити в досъдебната фаза/, както и на тези на св. П.Н./, очевидно поставени
в основата на обвинителната теза. При отговор на възражения на защитата РРС
дефинитивно и при липса на доказателствена
обезпеченост е изградил част от правните си изводи въз основа на недоказани
обстоятелства, касателно личността на пострадалата считайки ги за „очевидни“.
По-конкретно същият при липса на надлежно /с оглед изискванията на НПК/
експертно изследване /чрез назначаване на СППЕ/ е приел, че пострадалата е „с
лековерен характер, лесно се доверява на очевидно и обективно неизпълними
обещания“. В случая не се касае за общоизвестни /ноторни/
факти /fatti notori/, които
могат да служат за изграждане на фактически изводи без да подлежат на
доказване, а доказателства в насока психическото състояние, способности и характеровите особености на пострадалата не са били
събрани, както в предсъдебната фаза, така и от страна
на РРС в рамките на съдебното дирене. Въпреки това първоинстанционния съд без
надлежни доводи е приел посоченото по-горе, считайки го за „очевидно“
/житейски, а те процесуално издържано/.
По същия на анализирания по-горе незаконосъобразен начин РРС се е
произнесъл, дефинитивно считайки за „очевидно“ и „обективно“, че обещанията на
подсъдимата са били неизпълними – конкретно изброявайки обещани от нейна страна
действия, които е следвало да извърши – „изчистване на лоша енергия, изчистване
на негативно влияние, зли сили, гадаене, баене против уроки …“ по отношение на
пострадалата Константинова. При това, отново при липса на доказателствена
обезпеченост, първоинстанционният съд е поставил в основата на фактическите си
изводи обстоятелства, които нямат характера на fatti notori. Както беше посочено и по-горе извън общоизвестните факти,
всички останали такива следва да бъдат надлежно доказани и то по предвидения в
процесуалния закон ред.
По - нататък, първоинстанционният съд не е аргументирал и правните си
изводи чрез сериозни и задълбочени доводи. Всъщност първоинстанционният съд в
мотивите си от правна страна се е задоволил единствено да препише диспозитива на обвинителния акт.
Последното съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и
т.2, пр.1 от НПК, доколкото е довело до вземане на решение по съществото на
делото, в разрез с изискването на чл.305, ал.3, пр.1 и пр.2 от НПК. Касае се за
липса в мотивите на присъдата на обстоятелствата, които първоинстанционният
решаващ съд е приел за установени, съответно – въз основа на кои доказателствени
материали е изградил решаващата си воля. В обобщение първоинстанционният
съдебен състав не е отразил собственото си становище относно приетата и
безспорно установена в рамките на съдебното дирене обстановка в противовест с императивните изисквания на чл.305, ал.3 от НПК.
В този смисъл, при констатираната непълнота на мотивите, свързана с липса
на собствени възприятия на първостепенния съд за установените в производството
фактически обстоятелства, с ненадлежна доказателствената обоснованост на
правните изводи, въззивната инстанция е
изключително затруднена да провери правилността и законосъобразността на
заключенията на Р.нския районен съд, за да се
произнесе по съществото на делото и да отговори на оплакванията, релевирани във въззивната жалба - по конкретни доводи за
необоснованост и неправилна преценка на доказателствата, нито пък да може да
провери правилността на изложените в съдебния акт правните изводи. Съобразно
трайната съдебна практика (Р 948/78 г. на
ВС, Р 765/90 г. на ВС, Р № 221/.2008 г. на ВКС и др.), липсата на мотиви към присъдата е абсолютно основание за отмяната ѝ и връщане на делото за ново разглеждане. Нещо
повече, практиката на Върховния съд е категорична и че „съществено процесуално
нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от
тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата”.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата
инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които обосновават
наличие на основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
По тези съображения и на основание чл. 335, ал.2, вр.
чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, вр. чл.334, т.1, пр.2
от НПК, Р.нски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №80 от 30.07.2020 г. по НОХД №1001/2020 г., Районен съд Р., НО,
11-ти наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Р..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.