Р Е Ш Е Н И Е
Номер 151 08.06.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на втори юни
две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Росица Василева
при
участието на секретаря …. като разгледа
докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№257 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.437
ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.6, предложение Второ и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане на Частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Добромир Даскалов, рег.№887, с Район на действие Окръжен съд -Пазарджик, №3940 от 08.11.2019г.
постановено по изпълнително дело №20168870400573 по описа на същия ЧСИ, с което
е отказано да се прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата си подадена в двуседмичния
срок по чл.436 ал.1 от ГПК /обжалваното разпореждане е връчено на длъжника на
14.01.2020г.-л.868/, с вх.№01335 от 28.01.2020г., длъжникът по
изпълнението М.Г.У. *** чрез процесуалния
си представител адв. Д.К.К. от АК-Бургас, поддържа, че обжалваното разпореждане на ЧСИ е неправилно
и незаконосъобразно и постановено в нарушение на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Коментира
се ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС относно
постановките за прекратяване на изпълнителното производство по перемция при
бездействие от страна на кредитора за период
от 2 /две/ години, както и хипотезите на прекъсване на давността, кои
действия на ЧСИ не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, и че в
случая извършените по делото множество
справки относно имотното и финансово състояние на длъжника не
представляват сами по себе си изпълнителни действия насочени към удовлетворяване
на вземането на взискателя. Навежда извод, че изпълнителното производство спрямо
длъжника У. е прекратено по право на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като
за период от повече от две години от датата на образуване на изпълнителното
дело взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо него.Кой обаче е този двугодишен период от
време, от кой момент е започнал да тече
и в кой момент е изтекъл не се
сочи и не се конкретизира от жалбоподателя.Моли се да се отмени обжалваното
разпореждане на ЧСИ и се постанови прекратяване на изпълнението на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК са
постъпили писмени възражения /отговор с вх.№06700 от 21.05.2020г./ от
правоприемника на взискателя „Ди Ем Ви“ ЕАД, ЕИК *********, а именно „Ренесанс“
АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ул.“Цар
Симеон“ №14 А, представлявано от Д.Д. /виж вписано заличаване в ТР на „Ди ЕМ Ви
„ЕАД на 02.01.2020г. и правоприемник на
заличеното дружество поради вливане в
лицето на „Ренесанс“ АД /л.898 и л.899/ /, в който се поддържа, че обжалваното
разпореждане е правилно, аргументирано и законосъобразно и не страда от
пороците посочени в жалбата и че по изпълнителното дело са извършвани множество
изпълнителни действия и че няма такива, които да са извършвани за срок по-дълг
от две години,като твърденията на жалбоподателя се определят за голословни.
Поддържа, че не е предпоставка за настъпване на перемция недобросъвестните
действия на длъжника възпрепятствали събирането на вземането за период повече
от 4години.Моли да се остави жалбата без
уважение с присъждане на разноските направени от страната в настоящото
производство.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Подадената длъжника по изпълнението М.У.
жалба е процесуално допустима тъй като е спазен двуседмичния срок за
депозирането й, подадена от страна в изпълнителния процес имаща правен интерес да обжалва постановения
отказ на ЧСИ за прекрати изпълнението по перемция и да иска неговата отмяна и
уважаване на искането.
Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, тъй като е постановено
от надлежен ЧСИ, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Изпълнителното производство първоначално
е образувано под №2010/2010г.-ІІІ р-н по описа на Държавна съдебно-изпълнителна
служба /ДСИС/ при РС-Пазарджик, на 12.01.2010г. по искане на взискателя „Ди Ем
Ви“ АД-София и против М.Г.У. ***, ЕГН-********** за сумите-1 300 000лв
главница, 26000лв разноски и законна лихва за които е издаден изпълнителен лист
от 19.12.2009г. по гр.д.№4228/2009г. по описа на РС-Пазарджик. В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил предприемането на три изпълнителни
способа за събиране на паричното вземане- налагане на възбрана върху недвижими
имоти по опис; налагане на запор на всички притежавани от длъжника МПС-та;
налагане на запори на всички банкови сметки притежавани от длъжника във всички
банки и банкови клонове. На 26.01.2010г. ДСИ е наложил възбрана върху
притежавани недвижи имоти-41броя, вписана в Службата по вписванията
гр.Пазарджик на същата дата /л.40/. Наложени са запори върху банкови сметки на
длъжника за периода 29.01.2010г. до 01.03.2010г.
в „Насърчителна банка“ АД; „ПИБ АД;“Ситибанк“; ТБ“Алианц България“; ОББ АД;
Уникредит Булбанк АД; Сосиете Женерал Експресбанк“ АД;ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД; “Банка
Пиерос България“ АД; “Тексимбанк“АД; “Търговска банка“ АД; “Инвестбанк“ АД;
Райфайзенбанк“ АД, „ЦКБ“ АД; „Банка ДСК“ЕАД; “Общинска банка“АД ; “Интернешънъл
Асет Банк“ АД; ЧПБ“Тексим“ АД; “Юробанк И Еф Джи България“ АД; “Токуда банк“
АД; “Прокредит банк“АД; КТБ АД; „БАКБ“ АД и други.
На 10.03.2010г. от взискателя по
изпълнението е направено искане за налагане на запори върху притежавани от
длъжника дружествени дялове в три търговски дружества-„Зелен орден ООД; „Южен
Индустриално енергиен парк“ ООД и „Индустриален парк Пазарджик“ ЕООД/л.180/. На
същата дата е поискано и налагане на запори върху банкови сметки на длъжника в
още 12 банки /л.182/. за периода- 21.03.2010г. до 29.09.2010г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“; „Алфа Банк“ АД;
“Те-Дже Зираат Банкасъ“; КТБ АД; Интернешънъл Асет Банк“АД; „БПН Париба
Пърсънъл Файненс“ АД. Запори върху дружествените дялове в посочените три
дружества са наложени на 18.03.2010г.-/л.187/.
На 02.09.2010г. взискателят е поискал от
ДСИ да наложи запори върху пет МПС, собственост на длъжника
/индивидуализирани по марка, модел и
регистрационни номера/, като им бъде извършен опис, оценка и публична продан, както и да се изнесат на
публична продан възбранените недвижими имоти. Извършени са действия по описи / на 21-22, 28.10.2010г., 11.11.2010г./,
оценка и изнасяне на имотите на първа и на втора публична продан от страна на
ДСИ-22.11.2010г. до 22.12.2010г.-л.263; от 17.01.2011г. до 17.02.2011г.-л.346;
от 10.02.2011г. до 10.03. 2011г.;
19.08.2011г. до 19.09.2011г.; 20.08.-20.09.2011г.;17.02.2012г. до 17.03.2012г.;
15.02.2012г. до 15.03.2012г.;16.02.-16.03.2012г.; 04.06.2012г.-04.07.2012г.;
29.03.2013г. до 29.04.2013г.-обявен за купувач взискателя-протокол от
30.04.2013г./л.763/, като проданта е приключила с възлагателно
постановление на 17.02.2015г. в полза на купувача-взискател. С молба от
17.03.2015г. /л.772/ взискателят е поискал налагане на запор върху трудови или
други доходи на длъжника след проверка в
НОИ. Проверка е разпоредена от ДСИ още на 18.03.2015г. и е наложен запор на
23.03.2015г.
На 03.12.2010г. е поискано от взискателя
да бъдат наложени запори върху всички банкови сметки на длъжника в банка „ОББ“
АД. Наложени запори върху банкови сметки в ОББ АД на 08.02.2011г.
Възложен е имот по публична продан на
взискателя „Ди Ем Ви“ АД от 31.01.2011г.-нива пот 2.3дка в
м.“Чукурите“, землище с.Щ., обл. Пазарджик-/л.385/; с постановление за
възлагане на недвижим имот от 12.06.2012г.-нива от 1дка в м.“Гарга Кория“ с.Д.,
обл.Пазарджик, второ постановление за възлагане от същата дата на взискателя на
още 12 имота по публична продан –л.684;
трето постановление от същата дата за възложени на взискателя още 4 недвижими
имота; Постановление за възлагане на недвижими имоти на взискателя от 21.02.2013г.
/л.713/; постановление за възлагане на недвижими имоти от 07.07.2011г. на
изнесени на публична продан имоти за
времето от 10.02.2011г. до 10.03. 2011г./л.494/.
Възложени са имоти на купувачи извън
взискателя по изпълнението –постановление от 26.03.2012г.- купувач „Ив Мар „ООД
/л.647/.
Направени са искания на взискателя за
насрочване на втора публична продан поради нестанала първа-11.04.2011г./л.482/
и от 28.11.2011г./л.563/ и други.
С постановление на ДСИ от 03.06.2016г.
по искане на взискателя „Ди Ем Ви“ ЕАД /правоприемник „Ди Ем Ви“ АД/ на
основание чл.427 от ГПК делото е прехвърлено на ЧСИ Д. Даскалов с район на
действие Окръжен съд Пазарджик. На 26.09.2016г. е направено искане от
взискателя да бъде наложен запор,
възбрана върху банкови сметки на длъжника и притежавани от него движими и
недвижими имоти, и да се предприемат действия по налагане на възбрани, опис и публична продан на имотите на длъжника
заедно със запори върху трудови възнаграждения и МПС-та. На 20.08.2018г. от взискателя
е направено ново искане за предприемане
на действия по налагане на възбрани на
имоти, собственост на длъжника, и се пристъпи към опис и публична продан при
липса на плащане. Поискано е да се
извърши справка за налични МПС и за
налагане на запор върху тях плюс опис на МПС и публична продан,както и запор
върху трудовите доходи на длъжника и върху бланковите му сметки за което са
внесени от взискателя и съответните такси. На 08.03.2019г. е постъпила молба от
взискателя с идентично съдържание като предходната, като също е внесена такса.
С разпореждания от 20.03.2019г. ЧСИ е предприел действия по събиране на
информация за притежаваните от длъжника МПС и недвижими имоти.
С молба
вх.№21883 от 30.10.2019г. длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ да
прекрати производство поради настъпила перемция. В молбата освен посочване на
законовия тест не се излагат каквито и да било налични по изпълнителното дело,
с което последният се е запознал преди това/виж молба от 20.09.2019г.—л.858/,
факти и обстоятелства в подкрепа на тезата си, че производството следва да бъде
прекратено поради установено бездействие от страна на взискателя при събиране
на паричното си вземане.
При тези данни
въззивният съд прави следните изводи:
Съгласно т.10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Б.Б., в
хипотезата на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането; че изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи; че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Пак според ТР прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): като насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и други до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според ТР не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и други; че е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ),
в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал.
2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал.
3 вр. чл.
129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната
давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но
ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б.
"а" ЗЗД. Посочено е още, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ; че искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В тази връзка е посочено още, че взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи; че когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова
давност;че нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение;че в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Акцентира се, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК;че в доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти; че прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Както се посочи прекратяването на
изпълнителното основание по перемция /чл.433 ал.1 т.8 от ГПК предполага
установяване по несъмнен и категоричен начин, че в хода на образуваното
изпълнително производство взискателят по изпълнението е бездействал най-малко
две пълни години или общо 24 месеца, през което време нито е искал нито е сочил конкретен
изпълнителен способ, който да бъде осъществен от страна на съответния съдебен
изпълнител за събиране на паричното вземане, което има срещу длъжника по
изпълнението. Давността в изпълнителния процес се прекъсва многократно, като от
всяко едно прекъсване започва да тече нов срок на давността.Съгласно цитираното
Тълкувателното решение давността се прекъсва / т.е. прекъсването е императивно
състояние/ с всяко поискване от страна
на взискателя за предприемане на принудително изпълнение спрямо длъжника от
страна на съдебния изпълнител. Посочването от взискателя на конкретен
изпълнителен способ или на действие
изграждащо или включено в състава на даден изпълнителен способ, е достатъчно
давността да се прекъсне. Давността се прекъсва от момента на отправяне на
искането и до момента в който приключи осъществяването на даден изпълнителен
способ, независимо от резултата по изпълнението му. Така давността се прекъсва
от момента в който взискателят поиска примерно да се наложи възбрана,
последвана от опис, оценка и изнасяне на публична продан на имота, до
окончателното приключване на проданта, било с влизане в законна сила на
постановлението за възлагане на имота на купувача или обявяване на проданта за
нестанала, като във втория случай в хипотезата на чл.494 от ГПК и по искане на
взискателя се извършва от съдебния изпълнител /СИ/ втора продан. Във втория
случая давността продължа да е прекъсната до момента на окончателното
приключване на всички възможни продани по отношение на конкретния имот или с
постановление за възлагане или с отказ от страна на взискателя да се продължи
изпълнението върху процесния имот, при което наложените възбрани се вдигат. От
този момент започва да тече нова погасителна давност. Когато се иска запор, опис
и публична продан на движими вещи на длъжника, прекъсването на давността се
извършва по същия начин -с искане на взискателя за реализиране на конкретен
изпълнителен способ, респективно след приключването на изпълнителния способ
започва да тече нов давностен срок. По отношение налагането на запори върху
банкови сметки на длъжника, прекъсването на давността започва с искане на
взискателя до СИ да наложи съответния запор и приключва с налагането на запора
от СИ до третото задължено лице, съответно
извършване на преводи от запорираните сметки към тази на съдебния
изпълнител и изплащането им на взискателя за погасяване на вземането му. Всеки
изпълнителен способ сам по себе си прекъсва давността от момента на посочването
му от взискателя като давността се
прекъсва още с предприемането на
действия от СИ изграждащи този
изпълнителен способ, като давността е прекъсната до момента на приключване на
действията по този изпълнителен способ довеждащи до осребряване на длъжниковото
имущество и погасяване на вземането. В случай, че бъдат предприети отделни
изпълнителни действия /способи/, всяко едно от тях спира давността, като
теченето на същата се възобновява след
изчерпване съдържанието на съответния изпълнителен способ.
От тази гледна точка безспорно се налага
извода, че давността е прекъсната още от образуване на изпълнителното дело №2010/2010г.-ІІІ р-н, по описа на ДСИС при
РС-гр.Пазарджик, като с молбата за образуване №29/12.01.2010г. взискателят е
поискал прилагането едновременно на няколко изпълнителни способа за
принудително събиране на вземането му към
длъжника-налагане на възбрана върху недвижими имоти по опис; налагане на
запор на всички притежавани от длъжника МПС-та; налагане на запори на всички
банкови сметки притежавани от длъжника във всички банки и банкови клонове.
Искането за възбрана и запор в същност представлява искане за извършване на
изпълнително действие, изграждащо състава на изпълнителния способ-опис и
публична продан на недвижими и движими вещи, а третото изпълнително действие е
самостоятелен способ изразяващ се в налагане на запор върху сметки на длъжника
намиращи се у трети лица и чрез него им се забранява същите да предават
наличните авоари на титуляра на сметката, а само по разпореждане на съдебния
изпълнител. Или на 12.01.2010г. давността е прекъсната. Както се посочи на
26.01.2010г. ДСИ е наложил възбрана върху притежавани недвижими имоти-41броя,
вписана в Службата по вписванията гр.Пазарджик на същата дата /л.40/. Наложени
са запори върху банкови сметки на длъжника
за периода 29.01.2010г. до 01.03. 2010г., тоест давността за втори път е прекъсната с
налагането на запори от СИ до 01.03.2010г.
На 10.03.2010г. от взискателя по
изпълнението е направено искане за налагане на запори върху притежавани от
длъжника дружествени дялове в три търговски дружества посочени по-горе, и на 10.03.2010г.
е прекъсната за пореден път давността . На същата дата е поискано и налагане на
запори върху банкови сметки на длъжник в още 12 банки, наложени за периода-
21.03.2010г. до 29.09.2010г. като последният запор е наложен на 29.09. 2010г., на която дата също е
прекъсната давността. Запори върху дружествените
дялове в посочените три дружества са наложени на 18.03. 2010г.-/л.187/. На
02.09.2010г. взискателят е поискал от ДСИ да наложи запори върху пет МПС,
собственост на длъжника /индивидуализирани
по марка, модел и регистрационни номера/, като им бъде извършен опис,
оценка и публична продан, както и да се
изнесат на публична продан възбранените недвижими имоти, с което отново е
прекъсната давността. На 03.12.2010г. е поискано от взискателя да бъдат
наложени запори върху всички банкови сметки на длъжника в банка „ОББ“ АД и са наложени
запори върху банкови сметки в ОББ АД на 08.02.2011г., до която дата също е
прекъсната давността.
От страна на ДСИ са извършени действия по
описи /21-22, 28.10.2010г., 11.11.2010г./, оценка и изнасяне на имоти на
първа и на втора публична продани, като с всяко едно от тези действия е
прекъсвана давността-22.11.2010г. до 22.12.2010г.-л.263; от 17.01.2011г. до
17.02. 2011г.-л.346; от 10.02.2011г. до 10.03.2011г.; 19.08.2011г. до
19.09.2011г.; 20.08.-20.09.2011г.; 17.02.2012г. до 17.03.2012г.; 15.02.2012г.
до 15.03. 2012г.; 16.02. до 16.03.2012г.; 04.06.2012г.-04.07.2012г.;
29.03.2013г. до 29.04.2013г. –обявен за купувач взискателя-протокол от
30.04.2013г. /л.763/, като проданта е приключила с възлагателно
постановление на ДСИ от 17.02.2015г. в
полза на купувача-взискател, тоест давността е прекъсната за последно на
17.02.2015г. Давността е прекъсната
и с молбата на взискателя от 17.03.2015г. /л.772/ с която е поискано
налагане на запор върху трудови или други доходи след проверка в НОИ. Проверка
е разпоредена от ДСИ още на 18.03.2015г. и е наложен запор на 23.03.2015г., с
което давността отново е прекъсната.
Възложен е имот по публична продан на
взискателя „Ди Ем Ви“ АД от 31.01.2011г.-нива пот 2.3дка в
м.“Чукурите“, землище с.Щ., обл. Пазарджик-/л.385/; постановление за възлагане
на недвижим имот от 12.06.2012г.-нива от 1дка в м.“Гарга Кория“ с.Д.,
обл.Пазарджик; второ постановление за възлагане от същата дата на взискателя на
още 12 имота по публична продан –л.684;
трето постановление от същата дата за възложени на взискателя още 4 недвижими
имота; Постановление за възлагане на недвижими имоти на взискателя от 21.02.2013г./л.713/;
постановление за възлагане на недвижими имоти от 07.07.2011г. на изнесени на
публична продан имоти за времето от
10.02.2011г. до 10.03. 2011г./л.494/; Възложени имоти на купувачи освен на взискателя по изпълнението –постановление от
26.03.2012г.- купувач „Ив Мар“ ООД /л.647/. С всяко едно от тези извършени
изпълнителни действия давността последователно е прекъсвана.
Исканията на взискателя за насрочване на
втора публична продан поради нестанала първа- 11.04.2011г./л.482/ и от
28.11.2011г./л.563/ и други, също представляват по своя характер и естество
прекъсване на давността. Тоест, налага се извода, че по време на висящността на
изпълнението пред ДСИ не се открива нито един период от време, обхващащ пълни
две последователни и непрекъснати календарни години, в рамките на който да е
било налице бездействие от страна взискателя от една страна, бездействие от
страна на ДСИ и в рамките на който период да не са поискани от взискателя или
да не са предприети изпълнителни
действия по процесното изпълнително дело. Проявена е конкретна процесуална активност
както от страна на взискателя в посока посочване на конкретни изпълнителни
способи, които да бъдат предприети, както и фактически предприети и извършени
процесуални действия от ДСИ в посока реализиране на принудителното изпълнение
за осребряване на длъжниковото имущество и погасяване на задължението му което
има към кредитора.
Не е по-различна ситуацията по
движението на изпълнителното делото след прехвърлянето му от ДСИ на ЧСИ
Даскалов през 2016г. Ако давността за
последно е била прекъсната на 23.03.2015г. при ДСИ, първата молба на взискателя
до ЧСИ е от 26.09.2016г. с която е
направено искане от взискателя да бъде
наложен запор, възбрана върху банкови сметки на длъжника и притежавани от него
движими и недвижими имоти, и да се предприемат действия по налагане на възбрани, опис и публична продан на имотите на длъжника
заедно със запори върху трудови възнаграждения и МПС-та. Давността също е прекъсната на посочената дата, като
изтеклия срок между двете спирания на давността е само около 18 /осемнадесет/
месеца. На 20.08.2018г. от взискателя е направено ново искане за предприемане на действия по налагане на възбрани на имотите собственост
на длъжника, и се пристъпи към опис и публична продан при липса на плащане. Поискано
е да се извърши справка за налични МПС и за налагане на запор върху тях
плюс опис на МПС и публична продан, както и запор върху трудовите доходи на
длъжника и върху банковите му сметки, за което са внесени от взискателя и
съответните такси, с което давността е прекъсната за пореден път. На
08.03.2019г. е постъпила молба от взискателя с идентично съдържание като
предходната, като също е внесена такса. С разпореждания от 20.03.2019г. ЧСИ е
предприел действия по събиране на информация за притежаваните от длъжника МПС и
недвижими имоти.В случая давността е
прекъсната на 20.08.2018г. като от предишното прекъсване са изминали само непълни
23месеца. Няма изминал период по-дълъг
от 24/двадесет и четири месеца/ или две календарни години, в рамките на който
взискателят да е бездействал и да не е поискал извършването на изпълнителни
действия. Или считано от последното прекъсване на давността /08.03.2019г./
перемция би настъпила ако до
08.03.2021г. не бъдат поискани и предприети от взискателя по изпълнението
никакви изпълнителни действия. За прекъсването на давността няма значение какво
е поведението на ЧСИ. ЧСИ може фактически да бездейства, но е длъжен по закон да
извърши исканото изпълнително действие. Водещото за прекъсването на давността е
поведението и действията на взискателя по изпълнението, който е длъжен да бъде
активна страна и да иска извършването на изпълнителни действия минимум поне веднъж
на две години.
Както се посочи, с молба вх.№21883 от 30.10.2019г. длъжникът по
изпълнението М.У. е поискал от ЧСИ да прекрати производство поради настъпила
перемция, като в молбата освен посочване на законовия тест-чл.433 ал.1т.8 от ГПК както се изтъкна не се излагат каквито и да било налични по изпълнителното
дело, с което последният се е запознал преди това, факти и обстоятелства в
подкрепа на тезата си, че производството следва да бъде прекратено поради
установено бездействие от страна на взискателя при събиране на паричното си
вземане.Такива факти и обстоятелства няма изложени и в жалбата на длъжника.
Предвид изложеното, налага се извода, че
обжалваното разпореждане на ЧСИ с което е отказано прекратяване на изпълнението
е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Не се
установява от доказателствата по делото в полза на длъжника да е изтекъл срок
от две години, през които кредиторът /взискателят/ е бездействал и да не е поискал предприемането
на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането си, като основание
воденото срещу него изпълнително производство да бъде перемирано по реда на
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.437
ал.4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Добромир Даскалов, рег.№887, с Район на действие Окръжен съд Пазарджик, №3940 от 08.11.2019г.
постановено по изпълнително дело №20168870400573 по описа на същия ЧСИ, с което
е отказано да се прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.