Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 24.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7819 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника „Ч.Р.Б.“ АД срещу решение от 02.08.2019 г. по гр.д. №16567/2018 г. на
Софийски районен съд, 144 състав, с което е признато за незаконно и е отменено
извършеното със заповед №СВ-ORD-8/25.01.2018 г. на жалбоподателя
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено на Ц.Т.Ц., като ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски по делото и държавна такса по сметка на
СРС.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че вмененото на ищеца нарушение на трудовата
дисциплина не е индивидуализирано в процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Поддържа, че от събраните по делото доказателства е
установено извършеното от ищеца
нарушение на трудовата дисциплина, а при издаването на процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание са спазени изискванията на КТ и е
съобразена тежестта на извършеното нарушение. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Ц.Т.Ц. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:
СРС,
144 състав, е сезиран с искова молба, с която
Ц.Т.Ц. е предявил срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск
с правно основание чл.357 ал.1 КТ за отмяна на наложеното му със заповед №СВ-ORD-8/25.01.2018 г.
дисциплинарна наказание „Предупрежданеиие за уволнение“. В исковата молба се
твърди, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена
от некомпетентен орган, няма задължителното съдържание по чл.195 ал.1 КТ,
издадена е след изтичане на преклузивния срок по чл.194 ал.1 КТ, а поисканите
му обяснения не съдържат посочване на вмененото му нарушение на трудовата
дисциплина.
Дисциплинарните
наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на
трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по
налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя,
мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване
относно спазването на тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.
По делото не се спори, че
страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Техник ел. машини и апарати/мерене НН“, направление „Мерене НН“,
дирекция „Мерене и управление на данните“.
Не е спорно и че със
заповед №СВ-ORD-8/25.01.2018 г., издадена от членове на управителния съвет на
ответното дружество, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“. Вменено му е извършването на следното нарушение
на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ – нарушение на
задълженията, които са му вменени с длъжностната характеристика и неизпълнение
на задълженията на служителя по смисъла на чл.126 т.4,2 т.5, т.9 и т.10 КТ, а
именно: отказ да предостави информация, неоказване на съдействие на служителите
от направление „Сигурност“ за откриване и надопускане извършването на т. нар.
„нарушение под здрава пломба“, поискани му в периода 11.05.2017 г. - 15.05.2017
г. на основание заповед №IND-3608/09.09.2011 г.,
регламентираща оказване на съдействие на направление „Сигурност“ от страна на
служители на дружеството във връзка с осъществяване на проверки на СТИ за
недопускане извършването на т. нар. „нарушение на здрава пломба“, които водят
до значителни финансови загуби от консумирана, но неотчетена и съответно
незаплатена ел. енергия от клиентите на дружеството, във връзка с извършена
проверка на клиент с аб. №********** в гр. София, ул. *****при която проверка е
констатирано т. нар. „нарушение под здрава пломба“ на електромера и е
установена промяна в схемата на свързване, като на капачката на клемния блок е
налична здрава пломба с номер, който се води на името на ищеца, който я е
получил и поставил на СТИ.
Данни за извършените
нарушения се съдържат в самата заповед и в доклад, вх. №СВ-IND-96/01.12.2017 г., изготвен от И.М.– директор на дирекция „Мерене
и управление на данните“. В цитирания доклад се сочи, че на 15.12.2016 г. при
извършена проверка от отдел „Нетехнически загуби“ е констатирано, че на клиент
с аб. №********** в гр. София, ул. *****при която проверка е развит десния винт
на пластината, свързваща токова и напреженова бобини на първа фаза на електромера
и е установена промяна в схемата на свързване, като на капачката на клемния
блок е налична здрава пломба с номер, който се води на името на ищеца, като на
основание заповед №IND-3608/09.09.2011 г., регламентираща оказване на съдействие на
направление „Сигурност“ от страна на служители на дружеството във връзка с
осъществяване на проверки, служители от направление „Сигурност“ са поискали
съдействие за събиране на информация от ищеца, който с агресивно поведение
категорично е отказал съдействие.
Заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е връчена на служителя на 16.02.2018 г. при условията
на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.
Неоснователно е твърдението
на ищеца, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена от некомпетентен орган. Видно от приетото в първоинстанционното
производство заключение на СГЕ, подписите за работодател в процесната заповед
са положени от членовете на УС П.Х.и В.Л.С., т.е. от лица, които за законни
представители на дружеството-работодател.
Необходимо е в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да има описание на всяко
нарушение така, както го е възприел и оценил работодателят, с неговите обективни и субективни признаци,
точно време на извършване.
Подробното
описание на обективните и субективните признаци на нарушението е от съществено
значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната
му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на
доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Съгласно трайната
практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г., ІІІ Г О на ВКС, решение №278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение №460/17.06.2010 г. по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е
възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез препращане
към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите признаци,
който е известен на работникът или служителят. Обосновката
на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за
уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща
заповедта. Не е задължително този документ непременно да изхожда от
работодателя. Важното е той да е станал достояние на работника или служителя.
Съдът намира, че процесната уволнителната заповед съдържа всички задължителни реквизити, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ - мотиви, нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, противно на приетото от СРС. В случая от заповедта и описания по-горе доклад, изготвен от И.М.– директор на дирекция „Мерене и управление на данните“, който е известен на ищеца /връчен му е с поисканите обяснения/, е видно, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание за това, че в периода 11.05.2017 г. - 15.05.2017 г. е отказал съдействие и предоставяне на информация на служителите от направление „Сигурност“ за откриване и надопускане извършването на т.нар. „нарушение под здрава пломба“, на основание заповед №IND-3608/09.09.2011 г., регламентираща оказване на съдействие на направление „Сигурност“ от страна на служители на дружеството, т.е. посочен е периодът на извършване на нарушението, обективните и субективните му признаци. Описаното в заповедта нарушение е само едно – посоченото по-горе бездействие, а изводите на първоинстанционния съд за няколко нарушения са неправилни и в резултат на неправилен прочит на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
Чл.194 КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните
наказания. Ал.1 предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно
от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. Сроковете са преклузивни. С изтичането им се прекратява
възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание. За
преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното производство по проверка
законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното
производство е своеобразно санкционно производство. С изтичането на сроковете
се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. В правния
мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на
наказание. Двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ тече от откриване на
нарушението. Откриване на нарушението ще бъде налице, когато са изготвени
всички материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна.
Едва когато материалите, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнат
до наказващия орган, можем да говорим за откриването му и от този момент
започва да тече двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ.
Видно от описаните по-горе
заповед за налагане на дисциплинарно наказание и доклад от И.М.– директор на
дирекция „Мерене и управление на данните“, вмененото на ищеца нарушение е извършено
през периода 11.05.2017 г. - 15.05.2017 г., открито е на 01.12.2017 г., а заповедта е издадена на 25.01.2018 г. При
тези данни, съдът намира, че при налагане на дисциплинарното наказание на
ищцата са спазени предвидените в чл.194 КТ преклузивни срокове.
Съгласно нормата на чл.193
ал.1 КТ, в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина
работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна
власт представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС – напр. решение №432/26.05.2010 г. по гр.д. №1322/2009 г., ІІІ ГО, преди
налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната
процедура, е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените
обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за
дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява
работника/служител за започналата срещу него дисциплинарна процедура по
налагане на дисциплинарно наказание е длъжен по посочи точно нарушенията, за
които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на
работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да
прецени отношението на работника/служител към нарушението, а по отношение
подлежащото на наказание лице, писмените обяснения, респ. изслушване се явява
единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита.
Неизпълнение на задължението от работодателя по чл.193
ал.1 КТ е
абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на
лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по
същество. Съгласно решение №301/06.10.2011 г. по гр.д. №1679/2010 г., ІІІ ГО на ВКС, разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ е императивна и за прилагането и съдът
следи служебно.
От
представените искане, изх. №СВ-DOC-5896/06.12.2017 г., и обяснение от ищеца, вх. №СВ-DOC-6153/18.12.2017 г., се
установява, че на ищеца са искани и той е дал обяснения за вмененото му
нарушение на трудовата дисциплина, които обяснения са достигнали до
работодателя.
При тези данни, настоящият
съдебен състав намира, че по делото е установено, че ответникът е спазил
императивното изискване на чл.193 ал.1 КТ – работодателят е приел обясненията
на ищеца.
Неизпълнението
на законните нареждания на работодателя – чл.187
т.7 КТ е
само по себе си тежко нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до
най-съществения елемент на трудовото правоотношение - престирането на работна
сила.
Неизпълнение на възложената работа, неспазване
на техническите и технологичните правила – чл.187
т.3 КТ и злоупотреба
с доверието и уронване на доброто име на предприятието - чл.187 т.8 КТ са сами по себе си тежки
нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до
най-съществения елемент на трудовото правоотношение – престирането на работна
сила. Съгласно чл.126
т.9 КТ,
работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към
работодателя представява злоупотреба с доверието,
оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може
да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на
имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в
случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се
от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му
доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са извършени умишлено. В този
смисъл решение №86/25.05.2011
г. по гр.д.
№1734/2009 г., ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Неизпълнението на други
трудови задължения по чл.187 т.10 КТ включва виновно неизпълнение на трудовите
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. В заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването
на известни на работника обстоятелства и документи, и без да е необходимо
удостоверяване на връчването на документите /решение №128/28.05.2013 г. на ВКС
по гр.д. № 726/2012 г., IV ГО/.
По делото
е представен доклад от Тодор Милчев Т. – ръководител направление „Сигурност“ в
ответното дружество, изх. №СВ-DOC-2925/06.06.2017 г., в
който се сочи, че на 15.12.2016 г. при извършена проверка от НТЗ е констатирано
нарушение на клиент с аб. №********** – развит е десният винт на пластина,
свързваща токова и напреженова бобини на първа фаза на електромера, и е
установена промяна в схемата на свързване на измервателната система на ел.
енергия, като на капачката на клемния блок е имало наличие на здрава пломба,
чийто номер се води на ищеца, който е отказал да окаже съдействие на служителите
от направление „Сигурност“. Представен е и доклад от Г.С.– ръководител
направление „Мерене ниско напрежение“, в който е описана фактическата
обстановка относно извършената на 15.12.2016 г. проверка, както и че ищецът с
агресивно поведение е отказал съдействие.
Представени
са още заповед №CD-OKD-3733/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на ответното
дружество за назначаване на комисия във връзка с установени случаи на нарушения
на измерването на ел. енергия под видимо ненарушени пломби, монтирани от
служители на дружеството, констативен протокол №1016208 от 15.12.2016 г. за
извършената проверка на неточно измерване и/или измерване на ел. енергия от
страна на служители на дружеството-ответника за описания по-горе аб. номер, в
който е констатирана липсващата пломба на щита на ел. таблото, развития винт на
пластината и променената схема на свързване, длъжностна характеристика на
длъжността „Техник, ел. машини и апарати/Мерене НН“, дирекция „Мерене и
управление на данните“, направление „Мерене ниско напрежение“, връчена на ищеца
на 19.12.2013 г., методика за жизнен цикъл и движение на пломби, утвърдена на
23.11.2016 г., и заповед №IND-1985/17.06.2011
г. във връзка с осъществяване на по-ефективна защита на СТИ от външно
въздействие върху тях и ограничаване на възможностите за нерегламентирано
ползване на ел. енергия.
Представена
е и заповед №IND-3608/09.09.2011 г. на изп. директор на ответното дружество във
връзка с установяване и отстраняване причините за нерегламентирани действия от
страна на служителите на ответното дружество, в която е въведено задължение на
всички служители в дирекциите, направленията и отделите и субординационно
организираните им звена при поискване от страна на ръководител направление
„Сигурност“ към „ЧЕЗ България“ ЕАД /писмено, по факс, по ел. поща, устно или
резолюция/ да оказват съдействие за събиране на необходимата информация,
документи, материали и доказателства във връзка с осъществяване на проверки,
свързани с изпълнение на служебните задължения и спазване на нормативната база
от служителите на дружеството-ответник при изпълнение на служебните им
задължения. Съдействието следва да бъде оказвано от служителите на дружеството
чрез: изготвяна и/или съдействие за изготвяне на справки; предоставяне на
експертни становища; издирване и
предаване на документи; събиране на доказателства; своевременно
присъствие на лица, служители на дружеството, които е необходимо да бъдат
привлечени за оказване на съдействие или в друго качество за нуждите на
проверката; други документи, доказателствени материали и/или информация, необходима
при извършване на проверката.
От
показанията на свид. Р.Я.се установява, че при проверката, отразена в описания
по-горе констативен протокол от 15.12.2016 г., е установено, че на таблото
липсва пломба на неговия щит, като пломбата на капачката на клемния блок е била
здрава, но левият винт на деривационната пластина е бил леко развит, т.е.
установено е неправомерно ползване на ел. енергия.
От показанията на свид. Д.Р.се установява, че от ищеца е поискано съдействие относно констатирано от комисията за извършване на проверки на нарушения по т. нар. „здрави пломби“ нарушения на такава здрава пломба на ищеца, но последният е отказал съдействие.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира, че по делото е установено, че ищецът е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина – неоказване на съдействие и предоставяне на информация на служителите от направление „Сигурност“ за откриване и надопускане извършването на т.нар. „нарушение под здрава пломба“, който факт не се и оспорва от самия ищец. Вмененото на ищеца действие настоящият въззивен състав намира, че представлява нарушения на трудовата дисциплина по по чл.187 ал.1 т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, неизпълнението на законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието на работодателя, неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в описаната по-горе заповед от 09.09.2011 г.
При налагането на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да прецени освен в какво се изразява конкретното нарушение, и при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението и личността му, настъпили ли са вредни последици от деянието му. И само когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко, работодателят може да наложи най-тежкото – дисциплинарно уволнение. При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата н чл.189 ал.1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички тези обстоятелства с цялостното поведение на работника. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд /решение №372/01.07.2010 г. по гр.д. №1040/2009 г. ІV ГО на ВКС/.
Съдът, като обсъди вида на нарушението,
намира, че наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е
съответно на тежестта на извършеното и извършеното от ищеца нарушение и с оглед
своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения, са достатъчни,
за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание
„предупреждение за уволнение”. Съобразена е тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на ищеца. Отчетени са
отговорностите на професията, характерът и важността на неизпълнените трудови
задължения, които могат да доведат до вредни последици за работодателя –
нерегламентирано ползване на ел. енергия от абонатите на дружеството. Съдът
отчита и субективното отношение на ищеца към извършеното нарушение – липсата на
каквато и да е критичност. Всички тези обстоятелства водят до извод, че
тежестта на наказанието е съобразено с критериите, предвидени в разпоредбата на
чл.189 ал.1 КТ.
Поради
изложеното, съдът счита, че налагането на дисциплинарното наказание е извършено
при спазване материалноправните и процесуалноправните изисквания за това,
поради което уволнението на ищеца се явява законосъобразно, което води до
неоснователност на иска за отмяната му, който следва да бъде отхвърлен.
Поради
изложеното, обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу ответника иск
отхвърлен.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да
се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от
200,00 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от 200,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 40,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 200,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№183002/02.08.2019 г., постановено по гр.д. №16567/2018 г. по описа на СРС, ГО,
144 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ц.Т.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, иск с правно основание чл.357
вр. чл.188 т.2 КТ за отмяна на наложеното със №СВ-ORD-8/25.01.2018 г. на членовете на УС на
„Ч.Р.Б.” АД, на основание чл.187 ал.1 т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА Ц.Т.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 500,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 240,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.