№ 1501
гр. София , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503001 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2489/23.04.2020г. постановено по гр.д. № 13766/2018 г., по описа на
СГС, ГО, 7 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „БУЛ
ИНС“ АД е осъдена да заплати на Е. Р. А., сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на
ПТП, настъпило на 13.05.2018г. по вина на водача на мотоциклет марка „Хонда“, модел
„ЦРБ 250“ с per. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2018г. до
окончателното изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
сумата от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен, както и
претенцията за лихва за периода от 20.06.2018 г. до 20.09.2018 г.
Присъдени са разноски, както следва: ЗД „БУЛ ИНС“ АД са осъдени да
заплатят на адв.Г. Й., на осн.чл.38, ал.1, т.4 ЗА, сумата от 648.75 лв. адв.възнаграждение,
а в полза на СГС на осн. чл.78, ал.6 ГПК, д.т. в размер на 600 лв., както и 225 лв.
разноски, платени от бюджета, съразмерно уважената част от иска. По компенсация Е. Р.
А. е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, разноски по делото в размер на 1 735
1
лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
В срока по чл.263 ал.2 ГПК срещу решението е депозирана насрещна въззивна
жалба от ответника по делото.
Жалбоподателката-ищец Е. Р. А. оспорва решението в неговата отхвърлителна
част, за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. за неимуществени вреди, както и в частта, с
която първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на адв. Г. Й. за разликата над
присъдените 648,75 лв., до сумата от 980 лв. и моли съда да увеличи размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква факта, че в първоинстанционното
производство безспорно се доказва, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: Мозъчна контузия с КТ данни за мозъчен оток,
Контузия в тилната област на главата, Мекотъканни контузии по вътрешната повърхност на
ляво бедро. Съгласно приетата по делото СМЕ, поучената ЧМТ е протекла с липса на спомен
за времето преди по време и след инцидента. На въпроса касаещ възстановителния период
при ищцата, в.л. М. посочва, че в случая периодът на възстановяването е протекъл затегнато
с продължаващи с месеци оплаквания от главоболие, световъртеж, замайване и нарушено
равновесие. Съгласно приетата СМЕ ищцата е търпяла болки в продължение на 3-4 месеца,
като към настоящия момент като трайни последиии е определил загуба на памет, замайване,
главоболие, които характеризират травмата като изключително тежка и продължаваща
почти две години. Видно от гореизложеното, възстановителният период за нея продължава и
към настоящия момент. Инцидентът се е отразил негативно върху психическото й
състояние, започнала да изпитва психологически дискомфорт да пътува. Според
показанията на св. А., ищцата е получавала паник атаки вследствие на изживения шок,
сънувала е кошмари, отказвала да излиза сама без придружител, които състояния
продължават и към настоящия момент. Предвид изложеното от свидетеля и от
медицинската експертиза, счита, че справедливият размер, съответен на претърпените от
въззивницата неимуществени вреди, се равнява на 30 000 лв.
Отделно от горното посочва, че неправилно първоинстанционният съд е определил
като начален момент за начисляване на лихва от изтичането на тримесечния срок от датата
на поканата. Претендира лихвата да бъде присъдена от датата на завеждане на претенцията
пред застрахователя на основание чл. 380 от КЗ (20.06.2018 г.) до окончателното плащане на
дължимата сума. Съгласно Решение № 167/30.01.2020 г., по д. №2273/2018 на ВКС, ТК, ІІ
ТО., съгласно чл.429, ал.З, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по- ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
2
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В процесния случай доколкото няма данни
делинквентът да е уведомил ответното дружество, най-ранната дата, в която то е изпаднало
в забава е поканата от страна на пострадалото лице. С оглед на гореизложеното, счита, че
претендираната лихва за забава следва да бъде присъдена от датата на която пострадалата е
предявила претенцията си пред застрахователя, по реда на чл. 380 КЗ, а именно - 20.06.2018
г.
На последно място оспорва решението и в частта за разноските, като посочва, че
при изчисляване на адвокатското възнаграждение върху присъденото на ищцата
обезщетение в размер на 15 000 лева, дължимото на адвокат Й. адвокатско възнаграждение
възлиза на 830 лева за първите 10 000 лева + 3% за горницата над 10 000 лева (150 лева), или
в общ размер на 980 лева, а не 648 лв. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва решението в неговата
осъдителна част за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди и съответната част лихви и разноски върху обезщетението и моли съда да намали
размера на обезщетението. Посочва, че Е. Р. А. е била участник в ПТП като пътник на
мотоциклет, че видно от представената Епикриза по И3№11349 от Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „Света Анна“ гр.София, за периода 13.05.18г. - 17.05.18г. е с
Окончателна диагноза: Мозъчна контузия - лека степен - мозъчен едем. Контузия на главата.
От проведените образни изследвания не са установени травматични увреждания, освен
описанието на скенер на главата за леко стеснение на мозъчни пространства и заглаждане на
мозъчни гънки, което е преценено като наличие на мозъчен оток. След 48 часа описваното
изследване (контрола) на мозъка - скенер, е без данни за такива признаци на мозъчен оток.
Неврологичното състояние от постъпването до изписването е непроменено - ясно съзнание,
без отклонения в неврологичната симптоматика. Приета е диагноза мозъчна контузия в лека
степен, което, при правилен режим на поведение и лечение (ако е необходимо), отзвучава за
около месец. Мозъчната травма в случая, макар и в лека степен, по НК чл.129 е средна
телесна повреда - разстройство на здравето, с опасност за живота. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Е. Р. А. твърди, че на 13.05.2018г., мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР
250“, с per. № *******, управляван от И. И. А., движейки се по ПП- І-8, в района на 118.700
км, с посока на движение от гр. Ихтиман към с. Вакарел, нарушава правилата за движение
по ЗДвП, като не осигурява достатъчно дистанция с движещия се пред него мотоциклет
3
марка „Сузуки“, модел „ГСХ- Р 1000“, с per. № *******, управляван от Ц. В. Ц., в резултат
на което става причина и реализира ПТП, като се блъска в него. В резултат е пострадала
ищцата, която се е возила с поставена обезопасителна каска, на мотоциклет марка „Сузуки“,
модел „ГСХ- Р 1000“, с per. № ******. Непосредствено след пътния инцидент тя изгубила
съзнание, като е транспортирана от екип на бърза помощ в УМБАЛ „Света Анна“ АД -
София със силни болки в областта на главата и персистриращо главоболие. След
извършване на нужните изследвания, е установено, че е получила следните травматични
увреждания: Мозъчна контузия- мозъчен едем; Контузия на главата: Контузия на меките
тъкани в областта на тила: Мекотъканни контузии по вътрешната повърхност на ляво бедро.
Вследствие на претърпяната мозъчна контузия имала непълен и непоследователен спомен за
произшествието - не може да възпроизведе как точно се е случил инцидентът, оплаквала се
от главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение, сънливост,
отпадналост, повишена светлочувствителност, повишена раздразнителност, загуба на
координацията на мускулите и шум в ушите. В болницата е лекувана от 13.05.2018г. до
17.05.2018г., като изпитвала много силни болки в увредените части, била изцяло
неподвижна на легло, като за нея се грижили родители й, които й помагали да се обслужва.
В резултат на мозъчната контузия ищцата изпитвала много силни болки в главата,
съпроводени с повръщане и постоянна замаяност, поради което се налагало да приема
болкоуспокоителни лекарства. През периода на домашното си лечение имала непрекъснато
главоболие, чувство на изтръпналост в шийната област, замаяност, което довело до
безсъние. Към момента на предявяване на иска, особено при промяна на времето, изпитвала
периодично проявяващи се болки в главата и шията, което водело до състояние на мигрена и
гадене, като дори и силни болкоуспокоителни медикаменти не й повлиявали.
Посочва, че за мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 250“, е per. № *******,
управляван от водача И. А., е била налице валидна застраховка „ГО“ в ответното дружество
със застрахователна полица № BG/02/118000780389/11.03.2018г., валидна до 10.03.2019г. На
20.06.2018 г. била заведна претенцията за обезщетение за неимуществени вреди пред
дружеството ответник, съгласно чл.380 КЗ, като е образувана преписка по щета №
18110019100. Въпреки, че законоустановеният тримесечен срок изтекъл на 20.09.2018г.
ответното дружество не е определило и не е изплатило обезщетение за неимуществени
вреди. Затова претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.,
ведно със законната лихва от 20.06.2018г. до окончателното й изплащане и разноските
по делото.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва
фактическите и правни доводи на ищцата досежно описания механизъм на ПТП с възражения, че
ПТП не е настъпило по описания начин. Оспорва настъпване на описаните увреждания в пряка
причинна връзка с ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалата - ищца - пътувала без защитна каска, в нарушение на
нормата на чл. 137е ЗДвП. Поддържа, че исковете са нереално завишени с оглед
4
претендираните и установени телесни увреждания, които са само леки. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 13.05.2018г., около 17:30 часа,
настъпва ПТП на стария път София - Пловдив, при км. 118, 400 км./с посока на движение от
гр.Ихтиман, към с.Вакарел/, в района на с. Веринско, който служи като път за свързване на
малки населени места с асфалтово покритие - износено, с ширина 7,5 м. и съответните
банкети и канавки, които били на равнище на асфалтовото покритие. От двете страни на
пътя имало храсти и дървета, чийто клони по ширина достигали габарита на пътното
платно. В зоната на катастрофата пътят бил прав и с добра видимост - повече от 50 м. По
затворения за движение път се движели три броя мотоциклети, като първият е „Сузуки“,
вторият „Хонда“, а третият „Сузуки Хайбуса“. Задният мотоциклет марка “Хонда“ се
движел със значително по-висока скорост от тази на мотоциклет „Сузуки“. Водачът на
първия мотоциклет закачил клон на дърво, намиращо се от дясната страна. Решил да спре и
да се увери, че няма последици. В този момент настъпва удар с втория по време мотор,
поради неспазена дистанция.
От заключението на депозираната на л.78 авто-техническа експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че на 13.05.2018г.
около 17.30 ч. по път ПП І-8 в землището на с. Веринско, след разклона за завод „Алмагест“
в посока от гр. Ихтиман към с.Веринско в дясната лента за движение се е движил
мотоциклет „Сузуки ГСХ- Р1000 “ с per.№ *******, управляван от Ц. Ц.. Зад него на същия
мотоциклет като пътник е пътувала пострадалата ищца Е. А.. В същото време зад тях на
разстояние от около 30 метра се е движил мотоциклет „ Хонда ЦБР 250“ с per. № *******,
управляван от И. А.. Пътният участък е бил прав. В даден момент мотоциклет „Сузуки“ след
преминаването си покрай надвиснал отдясно клон, започнал да спира, за да провери дали
няма последици при преминаването му покрай клона. В същия момент мотоциклет „Хонда
ЦБР 250“ е ударил с предна си част задната част на мотоциклет „Сузуки“. В следствие на
удара както водача на мотоциклет „Сузуки“, така и пътничката А. са паднали на платното за
движение, мотоциклетът се е наклонил на лявата си страна и е спрял движението си в
контакт с пътното покритие. В резултат на удара водача на мотоциклет „Хонда“ също пада
на платното за движение, а мотоциклетът преустановил движението си в контакт с дясната
си страна с асфалтовото покритие. Вещото лице посочва като причина за настъпване на
произшествието - неспазена дистанция между управлявания от И. А. мотоциклет
„Хонда“ и движещия се пред нея и спиращ мотоциклет „Сузуки“, която дистанция не е
позволила на водача да предприеме своевременно спиране. Прието е, че водачът на
мотоциклет „Хонда“, модел „ЦРБ 250Р“ с per. № ******* - И. А. е нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП. В
постановлението е отразено, че в резултат на ПТП Ц. С. и Е. А. получили травматични
увреждания, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 131, ал. 1 НК. Отклонено внимание на
водача И. А. и късната й реакция по привеждане на мотоциклета към спиране са посочени
сред причините за ПТП.
От заключението на депозираната на л.90 медицинска експертиза, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и оспорено от страните се установява, че в
резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания- лекостепенна мозъчна
контузия с данни за мозъчен оток; Контузия в тилната област на главата; Мекотъканни
контузии по вътрешната повърхност на ляво бедро. Получената ЧМТ е протекла с липса на
5
спомен за времето преди, по време и след инцидента, изразена общомозъчна симптоматика,
без огнищна неврологична симптоматика. Вещото лице обосновава, че мекотъканните
травми в тилната област на главата и лявото бедро са причинили болки за срок до 7-10 дни.
Посочено е, че е проведено 5-дневно болнично лечение в УМБАЛ „Света Анна” - София,
Клиника по неврохирургия за периода 13.05. - 17.05.2018 г. Извършени са необходимите
изследвания и консултации, вкл. двукратно КТ изследване на главен мозък. Проведено е
комплексно медикаментозно и инфузионно лечение с постепенно отзвучаване на
оплакванията, без изява на огнищен неврологичен дефицит. Изписана е в ясно съзнание,
Глазгоу кома скала - 15 т., без наличие на общомозъчна или огнищна неврологична
симптоматика, в стабилизирано соматично и неврологично състояние. Дадени са препоръки
за хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение: спазване на лечебно- охранителен
двигателен режим за 3 седмици, диетичен режим - изключване на кофеиносъдържащите
напитки и храни, адекватна хидратация. При необходимост - конвенционални аналгетици.
В.л. д-р М. отбелязва, че твърдяната коремна травма с отлепване на десния яйчник не е
потвърдена към този момент от медицинска документация и подлежи на допълнително
уточняване. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че описаните увреждания са в причинна връзка с
процесното ПТП. Възстановителният период при пострадалата е протекъл затегнато, с
продължаващи с месеци оплаквания от главоболие, световъртеж, замайване, нарушено
равновесие. Извършвани са множество медицински прегледи и изследвания, но в тази
връзка не е представена медицинска документация по делото. В резултат на получените
травматични увреждания ищцата е претърпяла значителни болки и страдания за срок от 30
дни и умерени до 3-4 месеца. Вещото лице сочи, че по данни на пострадалата, съобщени
при извършен личен преглед, в последно време и към момента продължават оплакванията от
световъртеж, замайване, главоболие, нарушено равновесие. Пояснено е, че това са
оплаквания, типични за посттравматична церебрастения, но не са потвърдени от
медицинска документация.
В о.с.з. проведено на 05.11.2019г. в.л.М. допълва, че по делото липсват достатъчно
документи, необходими за изготвяне на пълноценно заключение. Сочи, че на ищцата са
правени две изследвания със скенер. При първото се установява наличието на оток, но при
второто изследване на скенер проведено три дни по-късно се виждало, че вече няма оток.
Друга патология няма.
От заключението на депозираната на л.158 допълнителна медицинска експертиза,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че Е. А. е получила несъмнена черепно- мозъчна травма, лекостепенна по
критериите на Глазгоу кома скала, с оценка 15 точки в 17,47 часа (около 15 минути след
инцидента) и липса на ясен спомен за случилото се - за около 2-3 минути. Травмата е
протекла с умерено изразена общомозъчна симптоматика - главоболие, гадене без
повръщане. Липсва огнищна неврологична симптоматика и синдром на менинго-
радикулерно дразнене. На фона на проведеното 4-дневно медикаментозно лечение
6
оплакванията на пострадалата постепено отзвучават, не се установяват данни за огнищен
неврологичен дефицит. Вертикализирана до стабилен собствен ход след 24-тия час в
Клиниката, телесната температура остава нормална. Изписана в ясно съзнание, с
практически нормален неврологичен статус. Категорично са налице КТ белези за леко
стеснени субарахноидни пространства и базални цистерни, изгладени корови гънки,
стеснени III вентрикул и челни рога на страничните вентрикули. Това са сигурни данни за
дифузен лекостепенен мозъчен оток /повишено вътречерепно налягане/. Находка е
идентична и при двете КТ изследвания на главен мозък - от 13.05.2018г. и от 16.05.2018 г.
Лекостепенен мозъчен оток може да се развие както при мозъчна контузия - лека степен,
така и при мозъчно сътресение. На базата на цялостната документация по делото и
извършените образни изследвания - в частност КТ на главен мозък, според вещото лице не
може да се твърди с категоричност, че получената от ищцата Е. Р. А. черепно-
мозъчна травма има категоричен характер на мозъчна контузия, макар и от лека
степен.
От заключението на депозираната на л.86 комплексна авто-техническа и медицинска
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните
се установява, че черепно-мозъчната травма при ищцата е получена при падането й от
мотора и удар/удари на главата в асфалтовото покритие на пътното платно. Сочат, че
съвременните високотехнологични мотоциклетни каски предпазват в значителна степен
главата от наранявания и травми на меките тъкани, черепните кости и главния мозък. При
удар на главата върху твърд предмет /пътна настилка/ механичната енергия на удара ще е дифузно
разпределена и амортизирана, но инерционните вътре- черепни увреждания не могат да
бъдат предотвратени, респ. напълно е възможно получаване на закрита ЧМТ с характер на
получената от ищцата, вкл. и при поставена каска.
Вещите лица посочват още, че дори при поставена предпазна каска и достатъчно силен
удар на главата върху твърд предмет (пътна настилка) не би могло да се предотврати
настъпването на една по лека ЧМТ, каквато се наблюдава в случая. Посочват, че
предпазната каска увеличава масата на главата като цяло, с което допринася за
получаване шийни и гръбначни травми с различен вид, характер и тежест.
С оглед горното съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество
за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата поради непоставена предпазна
каска, доколкото вещите лица са категорични, че получените от ищцата травми
могат да настъпят и при поставена каска, която увеличава общата маса на тялото
и респ. ускорението при падане.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно – показанията на св. А.
/майка на ищцата/ разпитана в о.с.з. на 05.11.2019г., кредитирани при условията на чл.172
ГПК.
От показанията на св. А. се установява, че според лекарите дъщеря й била добре, но
трябвало да остане за лечение. Видяла дъщеря си упоена и заспала. На следващото им
посещение тя почти не била в състояние да говори, боляло я цялото тяло, светлината я
дразнела, искала да затъмнят стаята. Посещавали я по два пъти на ден. Болките
продължавали, липсвал ясен спомен за инцидента. Сочи, че дъщеря й нищо не можела да
7
прави сама, което наложило да има човек покрай нея, за да помага в ежедневните нужди.
Възстановяването й продължило година и половина. Получавала паник атаки, сънувала
кошмари, никъде не излизала сама. Дори към момента има замайване. След като я изписали
от Окръжна болница се оплаквала от болки в долната част на корема.
На л.10 е представена претенция до ответника, връчена на 20.06.2018г„ с която пострадалата
е сезирала ЗД „БУЛ ИНС“ за изплащане на обезщетение за търпените неимуществени вреди.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача
на мотоциклет „ Хонда ЦБР 250“ с per. № *******, управляван от И. А., тъй като са
нарушени чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, а освен това не е спазила
необходимата дистанция, позволяваща й да спре своевременно при наличието на спиращ
пред нея мотоциклет.
Въпросът за съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД не е решен в противоречие със
съдебната практика. По въпроса, освен принципните постановки в т.7 от ППВС № 17/63г.,
според които съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си
8
за противоправния резултат, е формирана задължителна практика на ВКС - решение по т.д.
№ 525/2008 г., ТК, ІІ т.о., решение по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1117/2009
г., ІІ т.о., в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в
ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има
правото да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на обездвижване за период от около 1 месец, въпреки наведените
твърдения за много продължителен период от време, в рамките на който е търпяла негативни
последици на получените сравнително леки травми.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в млада и
трудоспособна възраст - към момента на ПТП през 2018г. е била на 21 години, но
напуснала работа и си търсела нова такава, като не е ясно и дали същата продължава
своето образование. Пострадалата е получила следните леки травми, които не изискват
оперативно лечение, а само консервативно: лекостепенна мозъчна контузия с данни за
мозъчен оток; Контузия в тилната област на главата; Мекотъканни контузии по вътрешната
повърхност на ляво бедро. Според вещото лице Х. М. не може да се твърди с категоричност,
че получената черепно-мозъчна травма има категоричен характер на мозъчна контузия,
макар и от лека степен, въпреки проведени две изследвания със скенер. От друга страна
твърдяната коремна травма с отлепване на десния яйчник не е потвърдена към този
момент от медицинска документация, поради което съдът приема, че такава няма.
Възстановителният период при пострадалата е протекъл затегнато, с продължаващи с
месеци оплаквания от главоболие, световъртеж, замайване, нарушено равновесие.
Извършвани са множество медицински прегледи и изследвания, но в тази връзка не е
представена медицинска документация по делото т.е. няма обективни данни за
влошено здравословно състояние към момента. Възстановителният период при
констатираните увреждания, е около 3-4 месеца. От проведените образни изследвания не са
установени травматични увреждания, освен описанието на скенер на главата за леко стеснение на
мозъчни пространства и заглаждане на мозъчни гънки, което е преценено като наличие на мозъчен
оток. След 48 часа описваното изследване (контрола) на мозъка - скенер, е без данни за такива
признаци на мозъчен оток. Неврологичното състояние от постъпването до изписването е
непроменено - ясно съзнание, без отклонения в неврологичната симптоматика.
9
На следващо място, съдът отчита факта, че същата е пътник на мотор, че пострадалата,
деликвента, Ц. С. били добри приятели и всички заедно решили да отидат до гр.Батак, където
очевидно е имало събиране на мотористи. На връщане към София най-вероятно са направили
гонка и затова се движат по затворен за движение път. В този смисъл пострадалата сама е поела
риска, като е можела да предвиди настъпването на ПТП и травматични увреди, които в случая за
щастие са само леки.
Ето защо съдът намира, че следва да се определи обезщетение в размер на общо 10
000лв. за неимуществени вреди.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде частично отменено в осъдителната му част за
разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв., а искът - отхвърлен като неоснователен в тази част. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 20 000 лв., като жалбата на застрахователя е изцяло
основателна, а тази на жалбоподателката-ищец е изцяло неоснователна. Затова в полза на
последната не се дължат разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на
жалбоподателя-ответник направените разноски за въззивното производство, които са 1800
лв. платен адв.хонорар и 100 лв. д.т.
Разноските, присъдени в полза на ищеца за първа инстанция следва да бъдат
преизчислени с оглед променения резултат.
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Г. Й. - САК сумата от 830
лв., съразмерно на уважената част от иска.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в общ размер на 2700 лв. Съдът намира
за неоснователно въведеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед
отхвърлената част от иска – 30 000 лв., остават дължими само 2025 лв. вместо 1 735 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лв. вместо присъдените
600 лв., съобразно уважената част от иска.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2489/23.04.2020г. постановено по гр.д. № 13766/2018 г., по
описа на СГС, ГО, 7 състав, В ЧАСТТА, с която искът по чл.432 КЗ е уважен за разликата
над 10 000 лв. до 15 000 лв., както и дължимата д.т. за разликата над 400 лв. до 600 лв. в
полза на съда и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Р. А., ЕГН **********, гр.***, кв.***, ул.***, бл.*,
ет.*, ап.**, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, иск за заплащане на разликата над 10
000 лв. /десет хиляди лева/ до 15 000 лв.,/петнадесет хиляди лева/ - застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 13.05.2018г. по вина на водача на мотоциклет марка
„Хонда“, модел „ЦРБ 250“ с per. № *******, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.09.2018г. до окончателното изплащане, като неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. Р. А., ЕГН **********, гр.***, кв.***, ул.***, бл.*, ет.*, ап.**, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 1900 лв. /хиляда и
деветстотин лева/ направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 2025
лв./две хиляди двадесет и пет лева/ за първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Г. Й., гр.***, бул.***
№**, ет.*, ап.*, сумата от 830 лв./осемстотин и тридесет лева/ на основание чл.38, ал.1, т.4 от
ЗА, дължимо адвокатско възнаграждение за първа инстанция.
В необжалваната осъдителна част до 10 000 лв., както и в отхвърлителната за
разликата над 30 000 лв. до 40 000 лв., решението е влязло в сила.
Решението е окончателно /предвид обжалваемия интерес/
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12