РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Балчик, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20243210200224 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена жалба от Д. Я. Д. с ЕГН ********** от ***,
срещу наказателно постановление №*** от ***г. на Н.Т.Я. ВПД Началник на РУ-А. към
ОДМВР-Д., с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е чрез административно наказващия орган и е постъпила в Районен съд-
Балчик,ведно със административната преписка,с Рег.№5367 на 15.11.2024г.
Д. Я. Д. твърди в жалбата си, че обжалваното наказателно постановление е
необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.
Твърди, че не отговаря на истината описаната фактическа обстановка. Твърди, че има
допуснати съществени процесуални нарушения в издаденото наказателно постановление и
АУАН. Моли съда да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно.
Претендира направени деловодни разноски под формата на адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Редовно призован, жалбоподателят не се явява в с.з. Представлява се от процесуален
представител-адвокат Е. Т..
Процесуалният представител заявява в съдебно заседание, че поддържа жалбата.
Прави доказателствени искания. Пледира да бъде отменено изцяло процесното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Представя писмена защита.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з. Представя изрично
становище по жалбата, в което твърди, че е установен извършителя и неговата вина. Твърди,
че е спазен материалния и процесуалният закон. Прави възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение.
По делото, като свидетели е разпитан А. П. А. и П. М. П..
Представени и приети са писмени доказателства.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят притежава свидетелство за право на управление на МПС.
На 18.09.2024година в 14,00 часа, жалбоподателя управлявал лек автомобил марка П.Б. с
Рег.№СВ****АК. Моторното превозно средство било управлявано по Път ****.
Автомобилът, управляван от Д. Я. Д. бил спрян за проверка от служители на РУ-А..
При проверката се установило,че автомобилът няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За това деяние,
свидетелят А. П.А. съставя АУАН Серия GA №***. По повод този АУАН и издаденото
наказателно производството има образувано отделно АНХД№225/2025 по описа на БРС.
При проверката е констатирано, че на описаното място и време, жалбоподателя
управлява описания автомобил, който е с прекратена служебно регистрация на основание
чл.143 ал.15 от ЗДвП на 12.08.2024година от органите на пътна полиция. Проверяващите
приемат, че жалбоподателя е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Сезирана е Районна прокуратура-Д. ТО-Балчик за евентуално извършено
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С Постановление от 14.10.2024година, наблюдаващия
прокурор е постановил отказ от образуване на досъдебно производство и е указал на
Началника на РУ-А., като административно наказателен орган да установи наличието на
административно наказателна отговорност за конкретното деяние.
АНО приема, че е налице административно нарушение на разпоредбата на чл.140
ал.1 от ЗДвП.С оглед на този факт издава процесното наказателно постановление, с което за
допуснато административно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания, аименно Глоба в размер на 200 лева и Лишаване от
право на управление на МПС за срок от шест месеца.На основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
От събраните доказателства се установява,че регистрацията на процесният
автомобил,собственост на друго лице е била служебно прекратена,считано от
12.08.2024година.Регистрацията е прекратена на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП.Този факт
се установява от Постановление на РП-Д. ТО-Балчик от 14.10.2024година на прокурор Ц.К.
,с което се отказва образуване на досъдебно производство по пр.пр.№3871/2024 по описа на
РП-Д. ТОБ№792/2024.
Липсват доказателства,управляващия автомобила жалбоподател да е бил уведомяван
за извършеното служебно прекратяване на регистрацията.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение
2
на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата :
На 29.10.2024година,жалбоподателят получава препис от наказателното
постановление. Въззивната жалба срещу процесното наказателно постановление е подадена
в деловодството на административно-наказващия орган с Рег.№339400-762 на
06.11.2024година.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от съобщението и е процесуално
допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началника РУ-
Балчик,упълномощен с това правомощие със Заповед№357з-42 от 07.01.2016г.на Министъра
на вътрешните работи.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита,че подадената жалба е допустима,основателна и доказана.
Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, при неспазване
на срока за регистрация на новия собственик и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни от новия собственик.
Компетентните органи предприемат мерки за спиране от движение на моторните
превозни средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на
съответните административни наказания, когато не еспазен срока за вписване на новия
собственик в базата данни на пътна полиция. Когато в срока не са били предоставени
доказателства за сключен договор за покупко продажба на МПС,регистрацията на МПС-то
се прекратява служебно.
Съдът достига до извода ,че собственикът на автомобила със служебно прекратена
регистрация следва да бъде уведомен за предприетите от компетентните за това действие
органи.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна. С измененията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН /ДВ бр. 63/2017 г., в сила от
05.11.2017г./, законодателят предвиди, че без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство, като причисли
този случай към изключението от общия принцип за установяване на административните
нарушени – по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.
С тази законова редакция, законодателят коренно е променил принципите на
3
административнонаказателния процес, като допусна да се ангажира
административнонаказателна отговорност и без за това нарушителят да е запознат с
предмета на производството. Тази промяна налага и промяна в застъпваното до този момент
становище, че тази процесуална възможност следва да намери приложение само спрямо
субект на наказателния процес – т.е. привлеченото към наказателна отговорност лице, тъй
като допусна това да се случи и при отказ за образуване на наказателно производство. В
настоящият случай, след получаване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, наказващият орган правилно е зачел неговата сила по отношение на фактите.
От формална страна наказателното постановление притежава необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган.
По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон, поради
което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. За да е съставомерно едно деяние
като административно нарушение е необходимо най-малко от субективна страна да е
осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН. В случая обаче, от установените факти,
освен че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може
да се формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК,
която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост /14, ал. 2 от НК/ – т.е. деецът да е бил длъжен
и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това да не го е направил. В настоящата
хипотеза не са налице доказателства, затова, че жалбоподателят е бил информиран по
какъвто и да е начин, че МПС е с прекратена регистрация и че той умишлено е бездействал.
Напротив,установено,е че жалбоподателят е узнал за прекратената регистрация едва
след като са започнали действия на полицейските служители по установяване на
конкретната фактическа обстановка.
Следва да се отчете и факта, че автомобилът е бил с поставени регистрационни
табели, въз основа на които е констатирано и нарушението. Т.е. не са били налице външни
белези, от които жалбоподателят да установи липсата на регистрация. Ето защо, макар и да
се приеме, че в качеството си на ползвател жалбоподателят е бил длъжен да управлява МПС
регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата той е действал в грешка, която
изключва и непредпазливостта, тъй - като не е могъл да узнае релевантните за деянието
факти.
В тази насока е и съществуващата съдебна практика КАНД№22/2024 по описа на
Административен съд-Д..
С оглед изложеното,съдът счита, че процесното наказателно постановление, следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
По разноските :
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител представя договор за правна
4
помощ и съдействие в който е посочено ,че е договорено адвокатско възнаграждение,в
размер на 500 лева,чието присъждане претендира.
Въззиваемата страна, не представя списък с разноски и не прави изрично искане за
присъждане на такива.Прави изрично възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа,за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнаграждението е следното,а именно при интерес до 1000 лв.
– 400 лв.
Съдът съобразява факта,че процесуалният представител не е представлявал своя
клиент в съдебно заседание,самото производство е в едно публично съдебно
заседание,поради което възражението за прекомерност се явява основателно и като такова
следва да бъде уважено.
Според настоящия съдебен състав,следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя деловодни разноски в размер на 400 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 във вр.ал.2 т.1 във вр.ал.3 т.2 от
ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г. на Н.Т.Я. ВПД
Началник на РУ-А. към ОДМВР-Д., с което за констатирано на ***. в ***, по път ***, при
управление на моторно превозно средство, лек автомобил марка П.Б. с Рег.№СВ****АК,
административно нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата, на Д. Я. Д. с
ЕГН ********** от *** са наложени следните административни наказания:
- Глоба в размер на 200 лв.(двеста лева),
- Лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца, като на
основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-Д. да заплати в полза на Д. Я. Д. с
ЕГН ********** от ***, направени деловодни разноски,под формата на адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.(четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Д. в
четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5