Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 727 от 05.10.2012 година по НЧХД № 394/2012 година Горнооряховският районен съд признава подсъдимата А. Й. Г., родена на ... год. в град Е., българска гражданска, с постоянен адрес град Е., област Велико Търново, улица „К.” № ..., с основно образование, неосъждана, с ЕГН * за НЕВИННА за това, на 16.11.2010 година в град Е. в писмена молба до Валентин Владимиров Гуцов – председател на Общински съвет – град Е., да е разгласила позорни обстоятелства и да е приписала престъпление на Н. Д. М. в качеството му на длъжностно лице – началник Общинска служба по земеделие – град Е., по повод изпълнение на службата му, с изразите: „От ужасите, които тегля от управителя на поземлената комисия Н. М.…Той е направил всичко необходимо да облагодетелства купувачите и ни постави в положение, че къщата е построена във въздуха…Казваше на служителите си, че излиза, и отиваше в кафенето, докато му изтече работният ден… Аз ви моля като общински съветник за помощ за отстраняването му, за да освободите целия град от това зло, защото няма гражданин от град Е. да не е ощетен от М. … Същият не е полезен за себе си, а камо ли за жителите на града…Колкото по-скоро го освободите от работа, толкова ще са по-малко потърпевшите му…”, поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ¸л. 148, ал.1, т. 2 предл. 2 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК. Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от Н. Д. М. против А. Й. Г. граждански иск за обезщетение в размер на 10000,00 лева за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане. Частният тъжител Н. М. е осъден да заплати на подсъдимата А. Г. направените по делото разноски в размер на 330,00 лева. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адвокат П. П. – повереник на частния тъжител Н. Д. М., като сочи, че доверителят й не е доволен от присъдата и от негово име моли същата да бъде отменена изцяло и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да бъде постановена нова, с която подсъдимата А. Й. Г. да бъде призната за виновна и да бъде осъдена като й бъде наложено съответното наказание, както и да бъде уважен гражданският иск така както е предявен, ведно с лихвите и разноските. Счита, че присъдата е постановена в нарушение на закона, като неправилно е прието, че Г. е невинна и е оправдана, въпреки, че извършеното от нея престъпление било доказано по несъмнен начин. В съдебно заседание жалбоподателят и частен тъжител се явява лично и с повереник А. П. П.. Поддържат жалбата си и излагат подробни правни доводи относно незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Считат, че първоинастнционният неправилно е приел, че подсъдимата не е извършила престъплението, въпреки събраните доказателства в обратния смисъл, както и че не била доказана верността на написаното в жалбата. Установявало се, че единствената цел на Г. била да оклевети тъжителя, като накърни честта и достойнството му, които той имал и продължава да има. Тази цел на подсъдимата можела да бъде изведена от контекста на написаната от нея молба до третото лице. Вследствие на това поведение на подсъдимата М. търпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживените страдания и неблагоприятни последици от уволнението му и последвалата му отмяна. Поради това основателен се явявал и предявеният граждански иск и същият, след като оправдателната присъдата бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна, да бъде уважен и А. Г. да бъде осъдена да заплати и претендираното обезщетение. Жалбоподателят заявява лично, че в продължение на две години и половина срещу него се развила кампания по омаскаряването му и подсъдимата имала съществен принос. Подсъдимата А. Й. Г. не се явява пред настоящата съдебна инстанция и не взема лично становище. Защитникът на подсъдимата - А. Д. Д. се явява пред съда и оспорва жалбата. В хода на съдебните прения излага подробни доводи относно липсата на престъпление. Пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а оправдателната присъда на Горнооряховския районен съд – потвърдена като правилна и законосъобразна. Защитникът счита, че районният съд правилно е приел от правна страна, че Г. в конкретния случай не е наклеветила тъжителя, а в случая се касае за писмо до общински съветник, в което е изразила своето недоволство от действията на тъжителя в качеството му на началник на Поземлената комисия в град Е.. Подзащитната му била изразила своето мнение, което право й било гарантира от Конституцията на Република България. Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, след като разгледа направените с жалбата оплаквания, съобрази становищата на страните, взе предвид и обсъди събраните по делото доказателства, извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Присъда № 727 от 05.10.2012 год. по НЧХД № 394/2012 год. по описа на РС Горна Оряховица е постановена присъствено. Подадената жалба е постъпил на 19.10.2012 година, което дава основание да се приеме, че е спазен срока по чл. 319 НПК. Отговаря на изискванията за редовност и същата се явява процесуално допустима. Ето защо следва да бъде разгледан по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Горнооряховският районен съд, за да постанови своята присъда е приел от фактическа страна следното: Тъжителят Н. Д. М. е началник на Общинска служба по земеделие град Е. от месец октомври 1996 година. Със заповед РД №-14-04/03.01.2011 год. на директора на Областна дирекция „Земеделие”-Велико Търново служебното му правоотношение било прекратено. Посочената заповед била отменена с решение от 15.05.2012 година, постановено по адм.дело № 8127/2011 година на Върховен административен съд, Пето отделение, и тъжителят отново заел длъжността началник на Общинската служба по земеделие град Е.. Подсъдимата А. Й. Г. е с местоживеене в град Е.. Притежавала дворно място с построените в него жилищна сграда, два гаража и стопански постройки, което било включено в плана за земеразделяне /сега Карта на възстановената собственост/ за землището на град Е.. Във връзка с този имот подсъдимата водила гражданско дело № 265/2004 година по описа на РС-Е. срещу Общинска служба „Земеделие и гори” в същия град, представлявана от тъжителя в качеството му на началник на службата. През есента на 2010 година подсъдимата Г. била приета от свидетеля В. Г. в качество на общински съветник и председател на общинското ръководство на политическа партия в град Е. и пред него устно се оплакала от тъжителя М. по повод работата му като началник на общинската служба по земеделие града. Свидетелят Г. я посъветвал да изложи в писмена молба оплакванията си, за да може да се вземе отношение. На 16.11.2010 година подсъдимата Г. написала саморъчно и подписала молба, адресирана до Г. В молбата посочила, че е продала наследствено дворно място, че по незнайни за нея причини се оказало, че е продадено и мястото под построената къща, че началникът на поземлената комисия я въвел в конфликт с купувачите. В молбата подсъдимата вписала и изразите, предмет на повдигнатото обвинение: „От ужасите, които тегля от управителя на поземлената комисия Н. М.… Той е направил всичко необходимо да облагодетелства купувачите и ни постави в положение, че къщата е построена във въздуха… Казваше на служителите си, че излиза, и отиваше в кафенето, докато му изтече работното време… Аз ви моля като общински съветник за помощ за отстраняването му, за да освободите целия град от това зло, защото няма гражданин от град Е. да не е ощетен от М.… Същият не е полезен за себе си, камо ли за жителите на града… Колкото по-скоро го освободите от работа, толкова ще са по-малко потърпевшите му…”. В хода на друго образувано по тъжба на Н. М. наказателно производство от частен характер – НЧХД № 1747/2010 година по описа на РС-Велико Търново, била изискана прокурорска преписка № 447/2011 по описа на РП-Е., към която била приложена цитираната по-горе молба на подсъдимата Г.. Тъжителят се запознал с преписката и от там узнал за молбата на 10.11.2011 година. Горната фактическа обстановка изцяло се възприема от въззивния съдебен състав, тъй като се подкрепя от всички доказателства, събрани по делото. Единствено намира, че следва да се допълни със следните факти, макар и не в пряка връзка с предмета на доказване, но илюстриращи повода за подаването на молбата от 16.11.2010 година от подсъдимата: Видно от приетият като писмено доказателство нотариален акт № 47, том ІІ, рег. № 1018, дело № 244/2005 година от 25.03.2005 година на нотариус Й. Ц., вписан под № 321 в нотариалната камара на Република България и с район на действие РС-Е., подсъдимата А. Й. Г. лично и в качеството си на пълномощник на И. И. И., действаща лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетния си син Д. И. И., продават на И. И. Р. собствения си поземлен имот, находящ се в землището на град Е. – друга селскостопанска територия в местността „Димова ливада” с площ 1105 кв.м., съставляваща имот № 125003 по плана за земеразделяне на град Е., заедно с построените в него жилищна сграда и гараж, за сумата 5000,00 лева, изплатена изцяло от купувачите в брой. Именно във връзка с този имот е било водено гр. д. № 265/2004 година по описа на РС Е. и по което е извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в писменото заключение е дало становище, че част от имота, целият от 1105 кв.м. с пл. № 125003, попада в два други два – пл. № 125002 и 125004 и с оглед неблагоприятните последствия от приложението на плана за земеразделяне, било необходимо соßствениците да се възползват от разпоредбите на чл. 26 от ППЗСПЗЗ за отстраняването на грешките при изготвянето на плана, които са довели до там, че жилищната сграда на А. Й. Г. и Б. К. Г. да попада едновременно в двата имота. Описаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Първоинстанционния съд е извършил цялостен и обстоен анализ, като правилно е възприел и изложил установените факти, свързани с предмета на доказване. Основавайки се на тази фактическа обстановка правилни и законосъобразни са неговите изводи, че подсъдимата не следва да носи наказателна отговорност, тъй като не може да се приеме, че тя е осъществила престъпление по чл. 148, ал.2 вр. чл. 148, ал.1, т. 2 предл. 2 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК. Предмет на обвинението е извършено престъпление по чл. 148, ал.2 вр. чл. 148, ал.1, т. 2 предл. 2 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК, като изпълнителното деяние е посочено и в двете му форми – разгласяване на позорни обстоятелства за тъжителя и приписване на престъпление, извършено от пострадалия /тъжителя/. Изпълнителното деяние като основен елемент от престъплението „клевета” е умишлено разпространяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление на другиго. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни доброто му име в обществото. Освен това позорното обстоятелство трябва обективно да е такова, а не да е само възприемано субективно от пострадалия или пък то да представлява субективното мнение на дееца за пострадалия. Позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към написаното или казаното. В този смисъл настоящият въззивен състав приема, че не представлява разгласяване на позорни обстоятелства цитираните в тъжбата изрази от молбата на подсъдимата, адресирана до св. Г.: „От ужасите, които тегля от управителя на поземлената комисия Н. М.… Аз ви моля като общински съветник за помощ за отстраняването му, за да освободите целия град от това зло, защото няма гражданин от град Е. да не е ощетен от М. … Същият не е полезен за себе си, а камо ли за жителите на града…Колкото по-скоро го освободите от работа, толкова ще са по-малко потърпевшите му…”. За да е осъществен съставът на престъплението „клевета”, трябва да са изложени твърдения с конкретно съдържание, които да носят информация за конкретни обективни обстоятелства, факти, време, място и т. н., а не да съдържат субективно мнение и характеристики, дадени от дееца за пострадалия. В случая подсъдимата, подавайки молбата, така както е била посъветвана от третото лице, с оглед качеството му на общински съветник, е изразила своето мнение и субективно отношение към пострадалия в качеството му на началник на поземлената комисия, считайки, че за възникналите й гражданско правни спорове с трети лица има вина тъжителят в настоящия наказателен процес. Липсват обаче клеветнически твърдения, по отношение на които да може да се установява, дали са истински или не, тъй като неистинността е елемент от фактическия състав на престъплението клевета – аргумент чл. 147, ал. 2 от НК. Изразите „зло…” и „..не е полезен за себе си…” са именно такива субективни характеристики за пострадалия, дадени от подсъдимата в молбата й до св. Гуцов, които не подлежат на проверка и доказване, тъй като съдържанието им зависи единствено от съзнанието на автора им. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд и те не се разколебават пред въззивната инстанция. Правилно районният съд е третирал тези изрази и като негодни да ангажират наказателната отговорност на подсъдимата и за друго престъпление, а именно „обида”. Подсъдимата А.Й. Г. не е осъществила и втората форма на изпълнителното деяние на престъплението „клевета” – „приписване на престъпление, извършено от пострадалия чрез изразите „…Той е направил всичко необходимо да облагодетелства купувачите и ни постави в положение, че къщата е построена във въздуха…”Няма гражданин от град Е. да не е ощетен от М..”. Както се посочи по-горе в мотивите предмет на клевета могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно обстоятелство, време, място, лице. Това се отнася и за приписването на престъпление. Фактите трябва да са обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на суßективна психическа дейност. От съдържанието на изразите, посочени като клеветнически следва да има такава конкретика, че недвусмислено да се направи извод за какъв вид противоправно деяние и то посочено от закона като престъпление се отнася, кога е извършено и при какви обстоятелства. Не е необходимо оклеветяващият да му е дал правна квалификация. В конкретния случай подсъдимата посочва само, че пострадалият е направил всичко необходимо, за да облагодетелства купувачите и поставянето на подсъдимата в положение къщата й да е построена във въздуха и че гражданите на град Е. са ощетени от М.. Какви са обаче тези действия, довели до посочените резултати и осъществяват ли те състав на някакво престъпление не може да се установи. Липсват такива твърдения, а това е предоставено на субективната преценка на възприемащия ги. Ето защо изложените от тъжителя – жалбоподател доводи, че с изразите са разгласени позорни обстоятелства и му е приписано престъпление в качеството му на длъжностно лице – началник на Общинска служба по земеделие град Е. се явяват неоснователни, тъй като не намират опора в конкретно съдържание на инкриминираните изрази. Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, изразени чрез повереника в пледоарията му пред настоящия съд, за несериозност и необоснованост на изводите на районния съд за липсата на престъпление. Аргументите, че дори от контекста на молбата на Г. можело да се стигне до правилно заключение, че е извършила престъплението „клевета” и това е била целта й, са неоснователни. Престъплението „клевета” има конкретно посочено изпълнително деяние с конкретно съдържание – разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление и това трябва да е осъществено в обективната действителност чрез конкретни действия с конкретно съдържание, а не да се извлича от цялостния контекст на казаното устно или писмено. Първоинстанционният съд аргументирано е обосновал защо всеки отделен израз от инкриминираните с частната тъжба, не съставляват престъпление, което настоящата въззивна инстанция напълно споделя и изложи и свои аргументи. Не на последно място следва да се отбележи, че е налице обилна и трайна съдебна практика относно това, кога едно деяние осъществява състава на престъплението клевета. Аргументиран от изложеното настоящият въззивен състав приема, че деянието, за което на А. Й. Г. е повдигнато обвинение по чл. 148, ал.2 вр. чл. 148, ал.1, т. 2 предл. 2 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК чрез подадената от Н. Д. М. тъжба, се явява несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна, респективно деянието не е престъпление, поради което правилно и законосъобразно на основание чл. 304 от НПК подсъдимата е оправдана. Жалбата на частния тъжител е неоснователна. Постановената от Горнооряховския районен съд оправдателна присъда е правилна обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 727 от 05.10.2012 година постановена по НЧХД № 394/2012 година по описа на Горнооряховския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |