№ 373
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500391 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Т. ЗДР., чрез адв. Сл. Н. против Решение №
2529/16.12.2021г., пост. по гр.д.№ 16963/2021, ПдРС, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против Транс груп къмпани ЕООД искове за заплащане
на следните суми: 480лв., неплатено трудово възнаграждение за м.11.2020г.; 610лв. -
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо поради прекр. ТПО на осн. чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ в размер на БТВ за срока на предизвестието; 650 евро неизплатени
командировъчни за 7 дни през м. 10.2020 и 6 дни за м.11.2020г.; 1794лв. обезщетение
по чл. 224 от КТ за неползван ПГО за 2018, 2019 и 2020г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2020г., като
е осъден и за разноски.
Жалбоподателят В.З. е обжалвал изцяло решението като неправилно и
незаконосъобразно. Не е изложил подробни съображения. Моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което се уважи предявения иск. Не
прави нови доказателствени искания.
Въззиваемата страна Транс груп къмпани ЕООД не е подала отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание взима становище за неосноватевност на
жалбата.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
С подадената въззивна жалба се обжалва постановеното първоинстанционно
решение с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.128 , чл.215, чл. 221 и
чл. 224 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че по делото се доказва
наличие на трудово правоотношение между страните, както и факта, че ищецът е
работил в чужбина, за което са му се полагали и командировъчни пари. Кредитирал е
приетите по делото писмени доказателства и е направил извод, че дължимите трудови
възнаграждения, командировъчни пари и обезщетения са били изплащани в цялост
чрез РКО, подписани от работника.
В изпълнение на разпоредбата на чл.269 от ГПК и при съобразяване със
задължителната практика на ВКС след като осъществи контролните си функции (
проверка на валидността и допустимостта на решението, правна квалификация на
предявените искове, спазването на относимите императивни правни норми ), въззивния
съд проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата
фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид
установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти,
съответно - последиците от недоказването. С оглед тези правомощия на ограничения
въззив, при липса на конкретно посочени оплаквания във въззивната жалба, то следва
да се провери единствено съблюдаването на императивните правни норми.
При това положение, доколкото липсва каквато и да е конкретика във въззивната
жалба по отношение правилността на решението, то съдът намира че същото ще следва
да бъде потвърдено, доколкото липсват и предпоставките за служебна проверка, съгл.
2
ТР№ 1/2013, ОСГТК, ВКС, а именно императивна правна норма, за чието приложение
съдът следва да следи служебно или интерес на страна, за който също следва да се
следи служебно. Жалбоподателят не е развил някакви доводи и в съдебно заседание /
макар и същите да биха били преклудирани като направени след изтичане на срока за
въззивно обжалване/. По изложеното, съдът намира, че постановеното решение ще
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
разноски за въззивното производство в размер на 300лв., заплатено адвокатско
възнаграждение, определени с оглед възражението за прекомерност и съобразно
правната и фактическа сложност на делото.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2529/16.12.2021г., пост. по гр.д.№ 16963/2021, ПдРС.
ОСЪЖДА В. Т. ЗДР., ЕГН **********, да заплати на „Транс груп къмпани“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 300лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3