Р Е Ш Е Н И Е
№ 1232
07.07.2015г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен
съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: С.К.
като разгледа
докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско дело
№1892 по описа за две хиляди и четиринадесета година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове по ЗАПСП.
Ищецът Д.Ц.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, АК „А. и И.”, води срещу „ЗИМ” ЕООД- гр.Пловдив, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр.***, искове за :
-установяване
на основание чл.95,ал.1,т.1 от ЗАПСП, че ответникът е нарушил правата му като
*** на песента *** : да бъде обозначавано името му при всяко използване на
песента /чл.15,ал.1,т.4 от ЗАПСП/; да иска запазване целостта на песента
/чл.15,ал.1,т.5 от ЗАПСП/; да използва и да разрешава използването от други
лица на създадената от него песен чрез възпроизвеждането и разпространението и
/чл.18,ал.1 от ЗАПСП/; на възнаграждение за всеки вид използване и за всяко
поредно използване на същия вид /чл.19 от ЗАПСП/, като без негово съгласие и
без да му е заплатил за това каквото и да е възнаграждение или обезщетение, в
качеството на търговец, в периода поне от август 2013г. и до момента, внася, продава на едро и дребно и
разпространява музикалната играчка „***”, в разновидностите „Ж.”, „З.” и „А.”,
която възпроизвежда с времетраене 10сек част от песента *** с музика и текст,
реализирайки приходи и изгоди от тази дейност;
-осъждане
на ответника на основание чл.94 от ЗАПСП да му заплати обезщетение от общо
10000лв. за вредите, претърпени от нарушаването на неимуществените негови ***
по чл.15,ал.1,т.4 и т.5 от ЗАПСП, по равно за всяко от тези нарушени права /виж
протокол от с.з. от 11.11.14г./;
-осъждане на ответника на
основание чл.94 от ЗАПСП да му заплати обезщетение от 10000лв. за вредите,
претърпени от нарушаването на имуществените негови *** по чл.18,ал.1 във вр. с
ал.2,т.1 и т.2 и чл.19 от ЗАПСП, по равно за всяко от тези нарушени права /виж
протокол от с.з. от 11.11.14г./;
-осъждане на ответника на
основание чл.95,ал.1,т.2 от ЗАПСП да преустанови неправомерното използване
/внасяне на територията на страната, пускане на пазара и разпространение/ на
описаната по-горе играчка, възпроизвеждаща неправомерно част от песента;
- забраняване на ответника на
основание чл.95,ал.1,т.2 от ЗАПСП в бъдеще да внася на територията на пазара на
страната, да пуска на пазара и да разпространява описаната по-горе играчка,
възпроизвеждаща неправомерно част от песента;
-за постановяване на основание
чл.95,ал.1,т.3 от ЗАПСП изземване и унищожаване на всички играчки, които
неправомерно възпроизвеждат песента и се намират в търговската мрежа и в
складовете на ответника, включително, но не само, на следните адреси: ***; ***,
магазин *; ***; ***, складова база „*”, склад *.
Исковете
му са основани на твърденията, че е автор на музиката на музикалното
произведение, известно като детската песен ***, а в периода август 2013г.-май
2014г. е закупил сам или установил извършени продажби в различни градове на
страната на музикалната играчка „***”, в различни разновидности, която
възпроизвежда част от песента, на която е ***, с музика и текст. Като вносител
на опаковката на играчката била отбелязана фирмата на ответника. Последният,
като регистриран в страната търговец, предлагал продажбата и и на своя
електронен сайт. Внасянето и разпространението на играчките, възпроизвеждащи
част от песента, на която ищецът е автор, ответникът вършел без съгласието му,
черпейки за себе си облаги, нарушавайки по този начин признатите на ищеца от
закона права името му да се сочи при всяко използване на произведението, да
иска запазване на целостта на произведението, сам да използва и да разрешава
използването на произведението и да получава възнаграждение.
По същество
пледира за уважаване на всички предявени искове, както и за присъждане на
разноските в производството по представен в с.з. от 16.06.15г. списък /л.194/.
Развива подробни съображения с писмена защита вх.№18715/24.06.15г.
Ответникът
е подал в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба с вх.№24833/08.09.14г. /л.72-76/, с който е
оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорил е твърденията на
ищеца, да е използвал песента *** при осъществяване на търговската си дейност /
да я е възпроизвеждал, продавал в своите магазини, предлагал за продажба он-
лайн, внасял музикални играчки тип „***”, възпроизвеждащи частично песента/.
Сам твърди, че не е поставял стикер
„вносител *” върху играчките, закупени от ищеца от трети лица, както и че не за
пръв път некоректни и неизвестни за него лица, участници на пазара, са
поставяли такива стикери, за да прехвърлят нему отговорността за извършваните
от тях нарушения, както и че поддържаният от дружеството електронен сайт има
само информационен /рекламен характер и никога не е имал опция на он- лайн
магазин.
По
същество пледира за отхвърляне на всички обективно съединени искове с
присъждане на разноски по представения в с.з. от 16.06.15г. списък /л.197/.
Развива подробно съображения в писмена защита вх.№18628/23.06.15г.
Съдът,
като взе предвид твърденията на страните и събраните в производството
доказателства намери, че предявените
искове са допустими. Разгледани по същество, исковете за присъждане на
обезщетение по чл.94,ал.1 от ЗАПСП са основателни, но следва да се уважат
частично- до размер от по 500лв. и да се отхвърлят за разликите до
претендираните от по 5000лв. като недоказани по размер, а неоценяемите
предявени от ищеца искове по чл.95,ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ЗАПСП следва да се
уважат като основателни, при следните съображения:
І. По
допустимостта.
Съдът е взел становище за
допустимост на предявените искове с мотивите на определение №1741/13.06.14г.
/л.57-58/, още преди да се разменят книжа между страните, с оглед на заявените
с исковата молба твърдения, съгласно които ищецът е автор на едно музикално
произведение и правата, които притежава като такъв, са били нарушени от
ответното дружество. При тези данни и доколкото ЗАПСП предвижда съдебна защита
на авторското право чрез предявените искове, съдът е счел страните за надлежно
процесуално активно и пасивно легитимирани в образуваното пред него
производство.
Надлежната активна процесуална
легитимация на ищеца е била оспорена от ответника с отговора на исковата молба,
макар и под формата на възражения по редовността и, в която връзка съдът се е
произнесъл отново в с.з. от 11.11.14г. в аспект, че повдигнатите възражения не
касаят редовността, а допустимостта или основателността на предявените искове.
Възраженията за липса на надлежна процесуална легитимация на ищеца са намерени
за несъстоятелни, а по онези от тях, които са се отнасяли не до процесуалната,
а до надлежната активна материално правна легитимация, съдът е постановил, че
ще се произнесе с акта по същество, тъй като те касаят преценката за
основателността на исковете /виж протокола в частта на л.83-84/.
Доколкото тезата за липсваща на
ищеца надлежна активна процесуална легитимация се поддържа от ответника и с
писмената му защита, съдът развива с това решение и някои допълнителни съображения,
поради които не споделя доводите и становището на ответника по този въпрос, а
намира, че ищецът е надлежно активно легитимиран да проведе предявените искове.
Съображенията на ответника да
постави под съмнение надлежната легитимация на ищеца в двата вече посочени
аспекта, се черпят от обстоятелствата, че претендираните от ищеца като
притежавани права, с изключение на правото по чл.15,ал.1,т.4 от ЗАПСП, са
прехвърляеми, а ищецът сам е представил в производството доказателства, видно
от които е поверил тяхното управление на неучастващото в производството лице
„М.”, и че песента, обект на * и предмет на твърдените нарушения, е
инкорпорирана в компактдиск, издаден от друго трето за спора лице- Фондация
„О.”, както и че освен издател, посоченият компактдиск има и продуцент, който е
организирал осъществяването на записа и осигурил финансирането му. Всичко описано, според ответника, отрича надлежната легитимация на ищеца
по предявените искове, тъй като: съгласно изричния текст на чл.40 и следв. от ЗАПСП, „М.”, като организация за
колективно управление на *, може
и от свое име да предприеме всякакви юридически действия за тяхната защита,
включително да предявява исковете, предмет на спора; със сключения с автора
договор е възможно издателят да е поел задължение да предявява исковете за
защита на отстъпените му права, както и защото в този договор биха могли да са
налице данни за правоизключващи по смисъла на чл.18а от ЗАПСП обстоятелства;
възпроизвеждането на част от записаната на компактдиска песен по начина, изложен
с исковата молба, би съставлявало нарушение на правата на *, осъществил издаването на
компактдиска, а не на правата на автора на песента, които се твърди да са били
нарушени, а това прави исковете неоснователни /виж отговора на исковата молба на л.72-76/.
В тази връзка съдът счита, че
следва да се проведе ясно разграничаване на понятията за материална и
процесуална легитимация и за отчуждаването на едно притежавано право и
поверяване на управлението на това право на друго лице, защото отговорът на
исковата молба на ответника оставя впечатление за тяхното съзнателно или
несъзнателно смесване.
Материалната легитимация е
свързана с принадлежността на едно признато от закона право /имуществено или
неимуществено/ в патримониума на едно лице /физическо или юридическо/, а
процесуалната легитимация– с признаване на едно лице на правото на иск, чрез
упражняване на което може да защити по съдебен ред признато от закона
материално право, когато то е нарушено.
Принципно, онзи, който притежава
материалното право, притежава и правото да предявява искове в негова защита, но
законът урежда и случаи, в които на определени лица е дадена възможност да
предявят пред съд чужди, а не собствени права.
Прехвърлянето или отчуждаването
на едно право означава, че то е загубено от носителя му и е придобито от друг,
докато предоставеното за управление другиму право продължава да принадлежи на
своя носител, той не го загубва с факта на поверяването му за управление на
друго лице.
Преценката за надлежната
процесуална легитимация на страните в производството се прави въз основа на
наведените с исковата молба твърдения и съпоставката им с правните норми,
регламентиращи правото на иск, а не въз основа установеността/ неустановеността
на твърдените факти в процеса, които служат за преценка по съществото на спора.
В конкретния случай, въпросите за
кръга на лицата, които са носители на авторско или на сродни на него права,
както и за съдържанието на съответните права, отнасящи се до надлежната материална легитимация, са уредени
съответно:
По отношение носителите на
правото: в дял първи- Авторско право, глава трета- Носители на авторско право и
в дял втори- Права, сродни на авторското право и други особени права, глава
осма- Общи разпоредби, от прочита на които личи, че:
Носител на авторско право е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено
произведение /авторът/, а други физически или
юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в
този закон /чл.5 от ЗАПСП/, каквито случаи предвиждат разпоредбите на чл.9-14вкл., като отчитат
спецификата на съответните обекти или начина, по който се е стигнало до
създаването им- преводи, преработки, периодични издания, енциклопедии,
сборници, антологии, библиографии, база данни, произведения на изобразителното
изкуство и архитектура, портрети и компютърни програми и база данни, създадени
по трудово правоотношение.
Носители на сродни на авторското
права, простиращи се до конкретните описани от закона обекти, са съответно:
артистите- изпълнители- върху своите изпълнения; продуцентите на звукозаписи- върху своите звукозаписи; продуцентите
на първия запис на филм или друго аудио-визуално произведение- върху оригинала
или копията, получени в резултат на този запис; радио и телевизионните
организации- върху своите програми /чл.72 от ЗАПСП/.
Регламентацията на конкретното
съдържание на притежаваните от очертаните вече носители на авторско и сродни на
него права, се съдържа съответно в дял първи- Авторско право, глава четвърта-
Съдържание на авторското право и в дял втори- Права, сродни на авторското право
и други особени права, глави от девета до единадесета „а” включително.
Процесуалната легитимация по отношение на предвидените от ЗАПСП средства за гражданско
правна защита е уредена в глава дванадесета на дял трети- Защита на авторското
право и сродните му права. Видно от разпоредбите на чл.94 и чл.95 от ЗАПСП, и в
двата случая правото на иск принадлежи на носителя
на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за
използване.
Извън вече казаното, ЗАПСП е
уредил и въпросите за колективно управление на авторски права от образувани от
авторите по тяхно желание организации за колективно управление, на които авторите да отстъпят правото да договарят
използването на произведенията им по един или повече начини и да събират
възнагражденията, произтичащи от тези договори или от предписание на закона / дял първи- Авторско право,
глава седма- Използване на произведенията, раздел Іа- Колективно управление на
права/, изрично предвиждайки, че тези организации имат право да представляват своите членове пред всички правораздавателни
органи при защитата на поверените им за
управление техни права, за защита на които могат и от свое име да предприемат всякакви юридически
действия, включително да предявяват искове по чл.94, чл.94а и чл.95 /чл.40,ал.10 от ЗАПСП/,
съответно- за упражняване на сродните на авторското права на носителите на
имуществени такива права, чрез организации за колективно управление, в съответствие с
разпоредбите на чл.40-40з
и пар.5 от ПЗР /чл.73 от ЗАПСП/, признавайки организациите за колективно
управление на права нарочно за особени ищци и с разпоредбата на чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП.
От горните теоретични
разсъждения, взети предвид в контекста на конкретния казус, може веднага да се
даде принципния отговор, че:
Като твърди да е носител на
авторско право, в качеството му на автор, ищецът е и надлежно процесуално
легитимиран да предяви всички искове, предвидени като средства за гражданско
правна защита на авторското право.
Обстоятелствата, че ищецът е
поверил на М., като организация за колективно управление на * права,
възможността да защитава и управлява
неговите * права при условията на сключения между тях през 2007г. договор,
както и че на М., като организация за колективно управление на авторски права,
законът е признал правото да завежда от свое име исковете по чл.94 и чл.95 от ЗАПСП, в защита на нарушени права на нейни членове, не оказват влияние върху
надлежната активна процесуална легитимация по предходния абзац, тъй като
носителят на правото винаги може и сам да упражни средствата в негова защита,
без оглед дали по силата на закона право на иск за това е предоставено и на
процесуален субституент, а въпросът за това, дали правото, предявено от онзи,
който твърди да е негов носител, му принадлежи, или е било отстъпено от него на
друго лице под формата на изключително право за използване, е въпрос по
същество за принадлежността на това право.
Затова може да се заключи, че
ищецът е активно надлежно процесуално легитимиран в производството по
предявените искове, а описаните вече подробно доводи на ответника във връзка с
ненадлежната му легитимация, извън казаното по-горе, са такива по същество и ще
се обсъдят по-долу.
ІІ. По
основателността.
1.С приетия по делото доклад в тежест
на ищеца е поставено да установи, че е
автор на обект на * право, закриляно от ЗАПСП, че това негово право /права/ е
нарушено от ответника чрез описаните с исковата молба действия ; че е претърпял
в тази връзка имуществени и неимуществени вреди, като установи и
обстоятелствата, относими към размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди, съобразно описаното от него с исковата молба.
Намерена е от съда за приложима в
случая презумпцията на чл.6,ал.1 от ЗАПСП, че до доказване на противното, за автор на произведението се
смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за
това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него
и/или техните опаковки, доколкото ищецът обосновава качеството си на автор на музиката към
песента *** и на установеното с тази презумпция, във връзка с посочването му
като автор на песента в издадения през
2008г. на компактдиск албум, описан с исковата молба, съдържащ песента, като оборването
и е поставено в тежест на ответника.
В тежест на ответника е поставено
и установяването на фактите, от доказване на които би черпил благоприятни за
себе си последици, и конкретно: че други лица са поставили върху музикалните играчки, закупени от ищеца,
възпроизвеждащи част от песента, на музиката на която е автор, стикер, че техен
вносител на българския пазар е ЗИМ ЕООД, както и че поддържаният от него
електронен сайт има само и единствено информационен / рекламен характер.
2. От описаните по-горе като
релевантни факти и съобразно разпределената върху страните доказателствена
тежест, в производството се установиха / не се установиха, както следва:
2.1. Ищецът установи категорично
в производството качеството си на * на закрилян обект на * право и като такъв-
на носител на съставляващите част от съдържанието на * право неимуществени
права да иска името му да бъде обозначавано по съответния начин при всяко
използване на създаденото
от него музикално произведение и да иска запазване на
целостта на произведението, както и на имуществените права да разрешава използване, включително
възпроизвеждане на създаденото от него произведение от други лица и на
възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно
използване от същия вид.
За горния извод съдът взе предвид
събраните в процеса доказателства, с които се установи, че :
В компактдиск, издаден от
Фондация „О.” , представлявана от Д.Ц.С., въз основа удостоверение
№53792/12.11.08г. на Министерство на културата, озаглавен ***, с продуцент
Д.Ц., под №* е включена и песента ***, с
продължителност 3мин,9сек, като на обложката е записано, че албумът съдържа
песни за * от Д.Ц., в инструментален съпровод
на * шлагерно студио „*” /виж протокол от с.з. от 27.01.15г. за извършен
оглед на представен в същото с.з. компактдиск- л.140, удостоверението на
Министерство на културата на л.23, изображенията на обложките на лицето и гърба
на компактдиска и на съдържанието му на л.22 и л.24/.
Съгласно удостоверение
изх.№209/18.03.14г. на Сдружението за колективно управление на авторски права
„М.”, Д.Ц.С. фигурира в базата данни на това сдружение като *** на музиката на
песента ***, с автор на текста Р. П., а на аранжимента- К. И. /л.21/.
Показания за това, че * на
музиката на много детски песни, една от най- известните от които е *** , е
ищецът, е дал и св.М. /виж протокол от с.з. от 27.01.15г.-л.141-142/.
Ответникът не е повдигал в
производството нарочно оспорване по отношение * на песента, нито, при
разпределена му тежест по оборване на приложимата в случая презумпция на
чл.6,ал.1 от ЗАПСП, е провел такова оборване.
При тези данни въз основа
необорената от ответника презумпция по чл.6,ал.1 от ЗАПСП, както и въз основа
на другите събрани в процеса доказателства, съдът намери, че ищецът е физическо
лице, на което може да се признае, че е * по смисъла на чл.5,изр.1 от ЗАПСП на
* на песента ***, доколкото неговото име е посочено по обичайния за това начин
върху опаковката /обложката/ на издадения през 2008г. на компактдиск музикален
албум с идентично на включената в него под №* песен *** заглавие, като автор на музиката на тази
песен. Като такъв той фигурира и в базата данни на сдружението за колективно
управление на авторски права М., с което пак в същото качество е сключил
договор за защита и управление на неговите * права. Като * на посочената песен
той е известен и на св.М.
Музиката на песен е музикално
произведение и като такова- закрилян по смисъла на този закон обект на авторско
право, съгласно чл. чл.3,ал.1,т.2 от ЗАПСП, за който не важат изключенията по
чл.4 от ЗАПСП.
Неимуществените и имуществени
права, описани вече по-горе, които ищецът твърди да притежава като * на
посоченото музикално произведение, са признати на * от разпоредбите на
чл.15,ал.1,т.4, чл.15,ал.1,т.5,предл.1, чл.18,ал.1 и чл.19 от ЗАПСП, като част от съдържанието на авторското право, тъй
че може да се счита, че ищецът притежава тези права от създаване на * на
песента, което е настъпило във всички случаи преди 2008г., доколкото през нея
песента е включена в издаден на компактдиск албум.
2.2. Ответникът не успя да докаже
в процеса ищецът да е загубил * си
права, а по този начин и надлежната си материално правна легитимация по
предявените искове, в каквато насока са били основно насочени възраженията му.
Ответникът и сам е признал, че
неимущественото авторско право по чл.15,ал.1,т.4 от ЗАПСП е неотчуждимо по
закон, както постановява и чл.16,изр.1 от ЗАПСП, тъй че ищецът, който установи
да е * на музиката на песента ***, има и правото да иска името му да бъде обозначавано по съответния начин при всяко
използване на произведението и не го е загубил.
Развитите от ответника конкретни
доводи в насока оспорване надлежната легитимация на ищеца, както вече подробно
се описаха по-горе, се свеждат по съществото си до твърденията, че * е загубил
присъщите му права, тъй като ги е прехвърлил другиму, и че правата, които
претендира, принадлежат не на *, а на продуцента, което прави исковете му
неоснователни.
Неимущественото право на * по
чл.15,ал.1,т.5 от ЗАПСП да иска запазване целостта на произведението, е
отчуждимо по закон, но отчуждаването му може да става само изрично и в писмена форма /чл.16,изр.2 от ЗАПСП/.
Извършено от * изрично отчуждаване на
това право в писмена форма не се установи като осъществено в производството,
тъй че да се счита, че той го е загубил.
Съгласно чл.94 и чл.95 от ЗАПСП,
които вече се коментираха отчасти във връзка с преценката за допустимост на
исковете, правото на иск по цитираните разпоредби принадлежи на носителя на
правото или на лицето, но което той е отстъпил изключителното право за
използване, съставляващо основно имуществено право на автора, признато му от
чл.18,ал.1 от ЗАПСП.
По делото наистина се установи,
че ищецът има сключени с М. и с Фондация „О.” договори от 2007г. и 2008г. /виж
л.131-132 и л.133-135/, но от съдържанието им не се доказа * да е прехвърлил
изключителното право за използване на * на песента *** в полза на някое от
посочените две лица, в каквато насока са били съмненията на ответника с
отговора на исковата молба, останали и след събиране на тези доказателства в
процеса, както личи от пледоарията му.
Договорът, сключен на
30.01.2007г., е такъв за поверяване управлението
на * права на ищеца на организация за колективно управление на права, което
по принцип означава, че той не губи тези права- т.е., този договор не е по
естеството си такъв за прехвърляне от автора на друго лице на изключителното
право за използване на неговото произведение.
* наистина е отстъпил в случая на тази организация и
правото да договаря използването на
произведенията му по един или повече
начини и да събира възнагражденията, произтичащи от тези договори или от
предписание на закона / дял първи- Авторско право, глава седма- Използване на произведенията,
раздел Іа- Колективно управление на права/, но не се установи М. да е сключила
в реализиране на тази предоставена и възможност с някое лице договор, с който
да е предоставено изключителното право на използване на * на песента ***.
Дори да не се сподели виждането
на този състав за естеството на сключения с М. договор и той се третира като
такъв за прехвърляне от автора на това сдружение на правото за използване на
произведенията, то от съдържанието на договора не може да се обоснове извод, че
с него е прехвърлено изключително право за използване, доколкото разпоредбата на чл.36,ал.4 от ЗАПСП гласи, че отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва
изрично и писмено, а ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено
неизключително право за използване на произведението. Изрична уговорка за отстъпване на изключително
право за използване на * на песента *** от *, ищец по делото, в полза на „М.”,
като сдружение за колективно управление на авторски права, със сключения
помежду им договор липсва, а че на сдружението от автора са предоставени за
управление неизключителни негови права,
се потвърждава и с издаденото от това сдружение и представено по делото
удостоверение /виж л.129-130/.
Правата, които ищецът претендира,
са правата на * на музиката на песента, а не правата на * на звукозаписа и,
осъществен на компактдиск през 2008г., и ищецът не е изгубил изключителното
право за използване на * на песента, независимо от сключения през 2008г. с
Фондация „О.” договор за издаване на компактдиск на музикален албум, в който
песента *** е включена, ако и при сключването на този договор да е действал
както в качеството си *, така и в качеството си на * на звукозаписа.
Правата, отстъпени на издателя Фондация „О.” със
сключения договор от 07.10.2008г.,
при подписване на който ищецът Д.Ц. е
действал и като *, и като *, не са прехвърлени като изключителни- изрично и писмено, както изисква чл.36,ал.4 от ЗАПСП, а и с
р.ІІ, т.3, р.ІІ,т.6 и р.ІІІ,т.1 от договора неизключителния характер на предоставените права е изрично категорично
разписан.
Ето защо не може и да се смята,
че ищецът е загубил правото на използване на произведението, признато му от
чл.18,ал.1 от ЗАПСП, като го е прехвърлил в полза на някой от контрагентите му
по посочените два договора, макар тези договори да се отнасят до въпроси,
свързани с използване на създадените от него * произведения.
Обстоятелството, че съгласно
договора за издаване на музикалния албум, включващ и песента ***, от Фондация
„О.”, ищецът е освен * на музиката и *
на звукозаписа на включените в компактдиска песни, също не влияе върху
надлежната му материална легитимация по предявените искове, защото * на едно
произведение и * на един звукозапис са по смисъла на закона носители на
различни права и в конкретния случай ищецът търси защита на * право като * на *
на песента ***, а не защита на правото си на * на звукозаписа на компактдиска,
издаден през 2008г. от Фондация „О.”, включващ и тази песен.
Закрилян обект на * право на * е
самото * произведение, в случая- композицията /*/ на песента ***, а обект на
сродното на * право на * на звукозаписи са техните звукозаписи /чл.72,т.2 от ЗАПСП/.
Именно върху последните, съгласно
чл.86,ал.1 от ЗАПСП, * има изключителното право да разрешава срещу заплащане
използването на записа в хипотезите на т.1-5 от същата алинея.
Ищецът не е твърдял никъде в
исковата молба, че закупените играчки възпроизвеждат част от записаната на
компактдиск песен ***.
Обстоятелството, че музикалното
произведение, на което е *, е било издадено на компактдиск в изпълнение на
детско шлагерно студио „Д.”, е било действително сочено от него, но във връзка
с установената за целта от чл.6,ал.1 от ЗАПСП презумпция за * /виж абзац
предпоследен и последен на л.2 от исковата молба, л.4 от делото/, като
навсякъде по-сетне в исковата молба той е твърдял, че продаваните в магазинната
мрежа играчки възпроизвеждат част от
песента *** с * и *, а не че възпроизвеждат част от записаната на компактдиска
песен, каквато връзка между твърдените факти ответникът е направил сам и
произволно, комбинирайки ги с отговора си в посочената вече по-горе
интерпретация, отричаща по този начин надлежната материално правна легитимация
на ищеца.
Освен това, по делото се
установи, че възпроизвежданата в музикалните играчки, огледани от съда и
изследвани от в.л. А., част от песента ***, е еднаква по композиция в играчките и в компактдиска, но има разлика между
записите на изпълнението, като записът в издадения компактдиск е на изпълнение
на песента от вокална група от деца,
както и сам ищецът сочи, а в играчките е записано солистично изпълнение от дете /виж двете заключения на л.176-178/.
Това не прави обаче различна * на
песента, която е все една и съща, без оглед нейното изпълнение и осъществения
неин звукозапис.
Затова може да се заключи, че
правата, които ищецът притежава като * на * на песента, са различни
от правата, които той притежава като продуцент на издадения на компактдиск неин
запис, както и че правата, защита на които той търси с предявените по делото
искове, са именно * му права върху * произведение, а не правата му на
* на записа на песента на
компактдиска, издаден през
2008г.
Не могат да се споделят от съда
като обосноваващи отричане на надлежната материална легитимация на ищеца по
предявените искове и съображенията на ответника, че в случая не е налице защитимо
съгласно чл.18,ал.2,т.2 от ЗАПСП право на разпространение, тъй като то е било
прекратено по отношение територията на РБ със сключване на продуцентския
договор, което е правоизключващо обстоятелство по чл.18а от същия закон.
Видно от цитираните две
разпоредби, те третират използването, осъществявано чрез действия по
разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението, респективно- първата
продажба или друга сделка на територията на държавите членки на ЕС, с която се прехвърля
собствеността върху оригинала на
произведението или на екземпляр от него, данни за каквито действия и/или сделки не са събирани в
хода на процеса, доколкото конкретни твърдения в тази връзка не са били
навеждани от никоя от страните, като чл.18а,ал.3 от ЗАПСП изрично пояснява, че
разпоредбата
на ал. 1 не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на
произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на
материализираните копия от произведението, направени от получателя със
съгласието на носителя на авторското право.
2.3.
Ищецът доказа в процеса, че ответникът е нарушил гарантираните му от закона в
качеството на * на * произведение права, като е внесъл на територията на
страната, предлага за продажба и продава на същата територия музикалната
играчка „*” в разновидности „*” и „*”, която възпроизвежда изцяло част от
песента *** /припева, без повторението/, без да е взел съгласието на * за
използването и, включително по отношение нарушение на нейната цялост, както и
без да сочи името му по обичайния за това начин при използването и без да му
заплати възнаграждение за него, а съображенията на от ответника с писмената му
защита, че тези твърдения са отречени от събрания доказателствен материал, не
могат да се споделят от съда.
Прочитът
на развитите от страните доводи във връзка с установеността на правно- релевантния
факт на нарушението ясно сочат, че противните им изводи се дължат изцяло на
разликата в интерпретацията на събраните по делото доказателства, отнасящи се
до обстоятелството възпроизвеждат ли музикалните играчки тип „*”, внесени,
предлагани и продавани от ответника,
част от песента ***, доколкото в останалата им част твърденията на ищеца
са подкрепени с категорични и безпротиворечиви доказателства, като:
Фактът, че ответникът внася
музикална играчка тип „*”, е категорично установен с приетото по делото
заключение на ССЕ /л.126-128/, съгласно
което е внесъл в страната с митническа декларация от 01.12.2011г. 768бр. такива
играчки / 8 кашона по 96бр. всеки/, от извършените в процеса огледи на
представени 6бр. такива играчки, върху опаковката на които той е сочен като
техен вносител /виж протоколи от с.з. от 27.01.15г. и от 31.03.15г./, с
извършените с констативни протоколи от 06.03.14г. и от 15.04.14г. от помощник-
нотариус удостоверявания /виж протоколите на л.30 и л.47-48/, както и с
показанията на св.М. в частта им, че работи повече от 15 години в дружеството,
като се занимава с дейности по поръчка, внос и дистрибуция на играчки, като
дружеството има и малка част играчки със запазен промишлен дизайн, каквито са
играчките „*” и „*”, и всички неща относно работата на фирмата, включително
проследяването им от поръчката в К. до продажбата в България, се следят от
него /виж протокол от 27.01.15г. на
л.142-143/.
Фактите, че ответникът предлага
за продажба на сайт с адрес: * и продава
музикална играчка тип „*”, са категорично установени с извършеното с
констативен протокол от 27.02.14г. от помощник- нотариус удостоверяване за
рекламираните и предлаганите от ответника на електронния му сайт продукти
/л.33-46/, с цитираните вече показания на св.М., който изрично е заявил още, че
посоченият сайт е на фирмата и пиано „*” и пиано „*” са на този сайт, който е с
информационен, рекламен характер /л.142/, с приетото по делото заключение на
ССЕ /л.126-128/, съгласно което, от заприходените след вноса им в края на 2011г.
в сметка 304- стоки 768бр. играчки от този тип, към дата 18.12.14г. 720бр. са
осчетоводени като продадени, при редовно
водено от него счетоводство.
Обстоятелството дали електронният
сайт на ответното дружество е за електронна търговия или е само рекламен
/информационен/, в каквато насока показания е дал св.М., е правно ирелевантно в
случая, защото рекламата, информацията в случая има за цел да направи на
публиката известно обстоятелството, че търговецът разполага и търгува с този
продукт- т.е., че го предлага за продажба, а извършените негови продажби, без
оглед по какъв път, са установени с приетото заключение на ССЕ.
Че играчки от типа на онези,
описани от св.М. като такива със запазен от ответното дружество промишлен
дизайн, са били продадени от магазини в страната- в гр.В. и в гр.С., както
преди завеждане на делото /на 16.08.13г., 16.12.13г., 29.01.14г., 10.02.14г. и
12.05.14г./, така и след образуването му /на 04.02.15г./, се установи с
издадените за целта фактури, сметки и фискални бонове, от които личи, че
получатели на доставките при тези продажби, с изключение на първата, за която е
налице само фискален бон, са Фондация „О.” с м.о.л. Д.Ц., Д.Ц.С. и Е.С. Г., а
издател на фискалния бон и изпълнители на доставката по издадените фактури са
различни търговци- ДЗЗД „В.”-В., „П.” ООД- В., „Н. т.” ЕООД- Р., „С. С. *”
ЕООД- Ш., „Л.” ООД- гр.В. /виж л.25-29,
л.51, л.159-160/.
Че името на ищеца не е поставено
върху играчките, предоставени за оглед пред съда, се установи при този оглед.
Ответникът не е твърдял в
процеса, нито е установил в тази връзка, ищецът да му е разрешил да използва
песента, на която е *, или на част от нея, нарушавайки по този начин целостта
и, или такова разрешение да му е било предоставено от организацията за
колективно управление на права М., на която ищецът е прехвърлил правото да
разрешава записването на произведенията му върху звуконосители и
възпроизвеждане на екземпляри от записа и разпространението им.
Напротив, макар и да не носи
тежест за това, ищецът е установил, че М. не е сключвал с ответника договор, по
силата на който да му предостави правото да използва цялата или част от песента
***, с * Д.Ц.С. / виж удостоверение №41/20.01.15г. на л.137 /.
По същия начин, ответникът нито е
твърдял, нито е установил да е заплатил на * на песента или на М.
възнаграждение за използването на част от посочената песен, чрез
възпроизвеждане на припева и в описаната музикална играчка.
Напротив, макар и да не носи
тежест за това, ищецът е установил, че ответникът не е заплатил на М.
отчисления за използването на каквато и да било част от песента ***, с * Д.Ц.С.
/ виж удостоверение №42/20.01.15г. на л.138 /.
Или, за завършване на изискуемия
се фактически състав относно твърдяното от ищеца нарушаване на * му права от
ответника, остава да се прецени единствено установил ли е ищецът надлежно
твърдението си, че внасяните от ответника, предлагани за продажба и продавани
от него играчки възпроизвеждат част от песента, на която той е *, върху който е
съсредоточен спора между страните.
По този основен спорен от
фактическа страна въпрос, съдът споделя доводите на ищеца, че доказване на
твърдяното нарушение е успешно проведено.
И двете изготвени по задачите на
ищеца от в.л. А. заключения /виж
л.176-178/ категорично установяват, че представените в производството музикални
играчки, сочещи ответника като техен вносител, възпроизвеждат изцяло част от
песента *** /припева, без повторение/. В тази насока е и удостоверяването с
констативен протокол от 15.04.14г., относно явяване на лица пред помощник
–нотариуса за извършване на действия пред него /л.47-50/.
Ответникът е имал възражения за
приемането на изброените по-горе три броя констативни протокола, както с
отговора на исковата молба, така и с подадено след провеждане на първото по
делото с.з. становище вх.№33201/27.11.14г. /л.99-100/, но съдът ги е приел,
присъединявайки ги по този начин надлежно към събрания в производството
доказателствен материал, по съображения, изложени в с.з. от 11.11.14г., които
поддържа и с това решение /виж л.87, т.1.1 и абзац първи от определението на
л.88/. Отделно от това, съдът намира, че те могат да бъдат изцяло ценени като
годни доказателствени средства относно извършените с тях удостоверявания,
доколкото са в унисон с останалите коментирани по-горе и стоящи във връзка с
тях доказателства.
Частта на заключението по
допуснатата ССЕ, с която в.л. Д. е посочило, че при проверка в търговския обект
на дружеството на предоставени му от управителя на същото играчка тип „*”, в
разновидност „*” и „*”, се установило, че нито една от тях не възпроизвежда
частично песента ***, не се цени от съда, защото подобна проверка не е била в
обсега на възложената на това вещо лице експертиза, нито обстоятелствата, които
е посочило като установени чрез нея, попадат в кръга на притежаваните от него
специални знания.
Даденият на ответника с писмо от
05.05.15г. отговор от „Л.” ООД /л.179/, подписан от Г. В., че нито една от
продаваните в стопански обект, стопанисван от това дружество музикални играчки,
включително продадената с фактура №**********/04.02.15г. /л.159/, не
възпроизвежда песента ***, не се цени от
съда, както по съображенията, развити от ищеца с писмената му защита /виж т.7
на л.5-6 от писмената защита/, доколкото извършената от съда в публичния
търговски регистър справка показа, че като управители на „Л.” ООД са вписани Г.
М. М. и С. С. В., тъй че подписалата отговора до ответника Г.В. не може да
прави валидни изявления от името на „Л.” ООД, така и защото данните в този
отговор по отношение на закупената с цитираната фактура играчка противоречат на
установеното с приетото по делото заключение на в.л. А. от 04.05.15г.
Доводите на ответника от
писмената му защита, че играчките били подменени от ищеца, не са подкрепени с
никакви доказателства. Действително, във фактурата от 04.02.15г., коментирана
от ответника, липсват други индивидуализиращи закупената с нея играчка данни,
освен наименованието и –„*”, но ответникът не би могъл да търси допълнителни
такива белези, доколкото, както това се установи от приетото по допуснатата ССЕ
заключение, и в неговото собствено счетоводство играчките са били заприходени с
един и същ код и изписани при продажбата им по същия начин- само като „*”, а и
при двата извършени от съда огледа, върху играчките не се установи наличие на
индивидуализиращи ги белези, чрез които да бъдат описани в протокола.
Същевременно, налице е съответствие по брой на
представените от ищеца по делото за оглед и закупените от магазинната
мрежа играчки, получател на стоката по които е или ищецът като физическо лице
или представляваната от него Фондация „О.”. За единствения друг получател на
стоката по фактурите- Е. Г., в делото се съдържат данни, че е свързана с ищеца,
доколкото именно тя е посочена като наредител във вносните бележки за платени
от ищеца по делото суми, във връзка с допуснати по негово искане доказателства
/ л.93, л.94, л.170, л.170/. Казаното според съда опровергава безпочвените
твърдения на ответника за някаква извършена от ищеца подмяна на играчките,
целяща поставяне отговорността върху дружеството му, при недоказано негово * по
отношение на констатираното неправомерно използване на песента.
Не може да бъде ценен като годно
и ангажиращо съда с вписаните в него като установени обстоятелства протоколът
за полицейска проверка от 24.04.15г. /л.181/, представен от ответникът,
доколкото не е съставен по реда и при спазване на изискванията за извършване от
полицейските органи на проверки на лични вещи на лица или в помещения,
компетенции в каквато насока са им дадени от чл.81 и чл.83 от ЗМВР само в точно
определи случаи, при следване на изискванията на Инструкция
№8121з-464/26.08.14г. за реда и условията за извършване на такива проверки,
приета на основание чл.81,ал.3 и чл.83,ал.6 от ЗМВР- липсва в протокола
основанието за проверката, вписване на което изисква чл.10,ал.1,т.3 от
цитираната инструкция.
Действително, с протокола,
съставен от ЧСИ П.И. в изпълнение на допуснатата в полза на ищеца в
производството обезпечителна мярка по чл.96а, ал.1, т.2 от ЗАПСП /виж л.77/, и
с приетото по делото заключение на в.л. А. от 02.06.15г. /виж л.193/ е установено,
че никоя от намерените от ЧСИ на дата 12.08.14г. в склада на ответника 8бр.
музикални играчки забавно пиано, и никоя от изнесените и предоставени на в.л.
А. на 27.05.15г. от същия склад 23бр. такива играчки, не възпроизвежда песента
***, но тези установявания по никакъв начин не могат да променят категорично
установеното в процеса обстоятелство, че огледаните и нарочно изследвани от
в.л. А. 6 броя играчки, закупени в магазинната мрежа на страната в периода
16.12.13г.-04.02.15г., вносител на които е ответникът, възпроизвеждат изцяло
част от тази песен.
Затова и доколкото чл.95в, ал.5
от ЗАПСП гласи, че наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно по този закон нарушение, може да се
установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по
този закон обект,
може и да се счете, че ищецът е доказал твърдяното нарушение.
Съдът споделя единствено
становището на ответника, свързано с представените от ищеца в с.з. от 31.03.15г.
и приети в същото два броя писма и опис /л.161-162/ и изслушаните във връзка с
тях в с.з. от 12.05.15г. показания на св.Е.С.- *** при сдружение „М.”, че
искането на ищеца за събиране на тези доказателства е било несвоевременно, тъй
че допускането им е било неправилно. Това е действително така, доколкото св.С.
е заявила ясно, че и разговорът и писмото, проведени /изпратени през 2013г., са
такива по повод молба на ищеца към сдружението и резултатите от предприетите
действия са му били съобщени още тогава. В тази връзка, очевидно е, че запитването на ищеца към сдружението от
26.03.15г., и дадения му от последното отговор от 31.03.15г., очевидно са
целели единствено преодоляване на процесуалното изискване на чл.127,ал.2 от ГПК
ищецът да представи с исковата молба писмените си доказателства и да посочи
всички останали доказателства, които ще събира в процеса, тъй че допускането им
и събирането им от съда е било неправилно. И да не бъдат същите ценени като
несвоевременно представени и събрани обаче, това не променя по никакъв начин
извода на съда по отношение тук коментирания факт на установено от ищеца като
извършено от ответника нарушение на * права, подкрепено с останалите вече
обсъдени доказателства, които са годни и своевременно събрани.
Съгласно пар.2 от ДР на ЗАПСП, по
смисъла на този закон, "възпроизвеждане на произведение"
е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на
произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да
е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова
форма в електронен носител /т.3/, а
"разпространение на произведение" е
продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в
търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на
оригинали и екземпляри от произведението /т.4/, а "ползватели на
произведения" са физическите и юридическите лица, които довеждат
произведението до знанието на слушателите пряко или чрез други лица –
разпространители.
Ето
защо, и доколкото ЗАПСП постановява, че произведенията, съставляващи закриляни обекти на * право по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗАПСП, могат да се използват само след предварителното съгласие на автора
/чл.35 от ЗАПСП/, което съгласие, по аргумент от чл.36,ал.1 от ЗАПСП, следва да
е материализирано в писмена форма- с договор за използване на произведението, както и защото от разпоредбите на чл.24 и
чл.25 от ЗАПСП, регламентиращи свободното използване без заплащане на
възнаграждение и свободното използване със заплащане на справедливо
компенсационно възнаграждение на *, личи, че във всички техни хипотези става дума за използване на
произведението за нетърговска цел, а ответникът го е използвал чрез неговото
възпроизвеждане и разпространение по смисъла на легалното определение на тези
понятия, дадено от закона, с търговска цел, следва да се заключи, че като
внася, предлага за продажба и продава в страната музикалната играчка „*”,
възпроизвеждаща част от песента /припева на песента/ ***, * на която е ищецът,
без негово съгласие, без да сочи името му по обичайния за това начин върху
играчката, и без да му заплати за това използване на произведението му
възнаграждение, ответникът е нарушил гарантираните на автора от чл.15,ал.1,т.4
и т.5 неимуществени и от чл.18,ал.1 и чл.19 имуществени права.
2.4. Ответникът не успя да
опровергае в процеса презумпцията за вина, установена от чл.95б от ЗАПСП.
За установяване на твърденията,
че не той има вина за установеното нарушение, а че други неизвестни нему
недобросъвестни участници на пазара поставяли стикери „вносител ЗИМ ЕООД” върху
лицензирани или забранени детски играчки, за да вменят нему отговорността за
извършване на нарушенията, ответникът е събрал единствено показанията на св.М.,
но в тази им част те не се ценят от съда на основание чл.172 от ГПК като
заинтересувани, доколкото при разпита на свидетеля се установи, че той е *на
управителя и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, на когото
са поверени множество отговорни функции в дружествените дела. Съображението за евентуална
заинтересованост на св.М. би могло да не играе решаващо значение при тази
преценка, ако ответникът беше събрал и писмени доказателства в подкрепа на
твърденията си, каквито, ако се съди от показанията на св.М., че в тази връзка
се водят дела с доста фирми, включително и в момента, би трябвало да е в
състояние да представи, но такива не се ангажираха. От друга страна, както
твърденията на ответника, така и показанията на св.М. за поставяни от други
лица стикери върху играчките, са в противоречие с констатираното при огледа на
представените пред съда 6бр. играчки, при 5бр. от които надписът „вносител ЗИМ
ЕООД” се намери изпълнен върху самата опаковка на стоката-картонена кутия, в
която играчките са поставени, а не върху залепен на кутията стикер.
Обстоятелството, че в релевантния
за твърдяното от ищеца нарушение на авторските му права от ответника период, се
установи че и други лица, макар и те да не са персонализирани, са използвали
музиката на песента *** по начин, аналогичен на този, по който я е ползвал и
ответникът- чрез възпроизвеждането и от продавана в магазини в страната детска
музикална играчка „*” или „*”, или чрез качване на клипчета върху песента в „youtube” /виж за установяването на тези обстоятелства
показанията на св.М. и св.М. в съответните им части, обясненията на ищеца по
чл.176,ал.1 от ГПК и изявленията му в с.з. от 27.01.15г./, не може да освободи
ответника от отговорност, защото всеки нарушител носи отговорност за
осъщественото от него нарушение и отговаря за същото, като не може да
противопостави на носителя на правото възражения, че и други лица осъществяват
такова нарушение.
2.5.
Ищецът установи и да е претърпял вреди във връзка с неправомерното използване
на музиката на песента, на която е *, от ответното дружество.
Св.М. е установил претърпени от
ищеца неимуществени вреди, с показанията, че като деликатен човек Д., макар да
приел първоначално с чувство за хумор обстоятелството, че внесените от К.
музикални играчки възпроизвеждат песента му, после се почувствал много зле
заради това, че е бил пренебрегнат като * и че не е потърсено мнението му при
пускане на песничката, която е хит, в продажба, както и че това обстоятелство
го е правело напрегнат, тъй като музикалният бизнес се развива и да ползват
правата, които * притежават, е нещо, което него го занимавало все повече.
Така описаните от св.М.
преживявания на ищеца попадат под общото понятие „душевни страдания”, каквито
ищецът твърди да е претърпял /л.12 от делото, абзац предпоследен/, както и
могат да се отнесат към конкретните описани от него проявни форми на това
страдание- „неприятна изненада, разочарование, притеснения” , с изключение на
твърдението за преживян от него в първия момент при установяване на нарушението
„шок”, за какъвто доказателства не се събраха. Напротив, показанията на св.М.
сочат, че първия момент това било куриоз, като се пошегували с ищеца, че може
би китайците слушат български детски песнички.
По
отношение на имуществените вреди, претърпени от неполучено възнаграждение,
каквото * има право да получи при всяко използване на произведението му, следва
да се счита, че ищецът установи претърпяване на такива под формата на
пропуснати ползи, защото съгласно чл.19 от ЗАПСП * има право на възнаграждение,
а съгласно чл.36,ал.1 от ЗАПСП, договорът, с който * отстъпва на ползвател
изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него
произведение, е по
определение възмезден договор. Същевременно, законът изрично урежда случаите, в
които се допуска свободното използване на произведенията без заплащане на
възнаграждение или със заплащане на компенсационно възнаграждение /виж
чл.23-26вкл. от ЗАПСП/, каквито хипотези на използване ответникът нито е
твърдял да са налице, нито е установил в процеса.
Ето защо
съдът счете, че доколкото съгласно цитираната правна уредба правото за
използване се отстъпва от * принципно срещу възнаграждение, това прави сигурен
фактът, че при развиване на отношенията по използване на песента на ищеца по
изискуемия се от закона ред, той със сигурност би получил за нейното използване
следващата му се под формата на възнаграждение имуществена облага, съгласно
признатото му от чл.19 от ЗАПСП право, респективно- установява и факта, че
търпи вреди от неполучаване на облага, която иначе със сигурност би получил.
2.6. При
стояща върху него тежест за доказване на обстоятелствата, относими към размера
на претендираните обезщетения за вреди, ищецът е събрал заключението на
коментираната вече във връзка с други правно- релевантни факти ССЕ /виж л.
126-128/, с която е установил, че внесените от ответника на 01.12.11г. 768бр.
играчки са заприходени със средна доставна цена от 2.52лв./бр., а средната
продажна цена на продадените от тях 720бр. играчки е такава от 5.58лв./бр., т.е
с разлика /надценка от 3.06лв./бр., както и че отговор за нормалната търговска
надценка при продажба на едро на такъв вид играчки не може да се даде,
доколкото липсва база данни за извършване на сравнението с доставни и продажни
цени на конкурентни търговци, както и защото в случая стоките не са с фиксирани
крайни цени, тъй че при определяне на търговската надценка няма и нормативно
определени стандарти или ограничения.
Задължен в с.з. от 11.11.14г. по
искане на ответника да представи по делото документите, установяващи тиража на
издадения през 2008г. на компактдиск албум и цената му на дребно, в с.з.
от27.01.15г. ищецът е представил издадена от Фондация ”О.” справка, представлявана от него самия като
председател, съгласно която аудио -албум на компактдиск с наименование *** е
издаден през 2008г. в тираж 2000броя,
като цената му на дребно се определя от разпространителската мрежа /виж л.136/.
3. При така приетите от съда за
установени /неустановени в процеса релевантни факти, съдът намери по всеки от
предявените искове, както следва:
3.1.
Исковете за присъждане на обезщетение, основани на чл.94,ал.1 от ЗАПСП, са основателни и следва да се
уважат частично- до
размер от по 500лв. за всеки от тях, с оглед на установените от закона критерии,
релевантни към преценката за техния размер, а за разликата до претендираните от по 5000лв. за всеки
от тях, следва да се отхвърлят като недоказани по размер.
Нормата на чл.94 от ЗАПСП е
специална по отношение общия принцип на чл.45 от ЗЗД за необходимостта да се
репарират причинените другиму виновно вреди. Това определя естеството на иска
по чл.94 от ЗАПСП като деликтен, а оттам, и предпоставките за уважаването му:
нарушаване на * право, претърпяване на
вреди, причинно- следствена връзка между нарушението и вредата и вина у
нарушителя, която по
силата на закона се предполага до доказване на противното, които следва да са налични кумулативно.
В
конкретния случай всички изискуеми се от закона предпоставки за признаване
основателност на предявените от ищеца искове се установиха от него, доколкото
той доказа, че има качеството на * на музикално произведение, съставляващо
закрилян по чл.3,ал.1,т.2 от ЗАПСП обект на * право, и като носител на
последното притежава и признатите му от чл.15,ал.1,т.4 и т.5 неимуществени и от
чл.18,ал.1 и чл.19 имуществени права. Гарантираните на ищеца, описани вече *
права, са били нарушени от ответника, който е използвал произведението
неправомерно -без съгласието на * за нарушаване целостта на произведението, без
съгласието на автора за самото ползване, без да посочи при осъщественото
ползване името на автора върху стоката, възпроизвеждаща част от песента, и без да му заплати за използването
възнаграждение, както изисква ЗАПСП. Вследствие на това неправомерно поведение
на ответника, ищецът е претърпял вреди- както неимуществени /неудовлетвореност
от незачитане на правата му като автор/, така и имуществени /пропуснати ползи
от неполучено авторско възнаграждение/. Същевременно, ответникът не успя да
опровергае законната презумпция за вина, установена от чл.95б от ЗАПСП.
Поради
това исковете са основателни и следва като такива да се уважат.
При преценка на размера на
претендираните от ищеца обезщетения, съдът намери, че исковете следва да се
уважат частично, воден от следните конкретни съображения :
Съгласно чл.94а от ЗАПСП, когато искът е установен
по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да поиска
от съда като обезщетение или от петстотин до сто хиляди лева,
конкретния размер на което обезщетение се определя от съда при на условията на чл.94,ал.3 и 4, или. равностойността на предмета на
нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри, като и в двата случая съдът
взема предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.
Такъв е
и процесния случай, поради което съдът определи размера на следващото се на
ищеца обезщетение, като взе предвид, че :
Обстоятелствата
относно извършеното нарушение, релевантни съгласно чл.94,ал.3 от ЗАПСП,
мотивират определяне на обезщетение за имуществени вреди в размер, значително
по-нисък от претендираните, доколкото ответникът е извършил за времето от
2011г. до датата на приключване на устните състезания по делото само един внос на музикалната играчка,
възпроизвеждаща неправомерно част от произведението на ищеца, а броят на внесените играчки, макар и в
търговско количество, не е толкова
значим- 768бр.
Данни за приходите, реализирани
от нарушителя вследствие на нарушението, релевантни съгласно чл.94,ал.3 и
чл.94а,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАПСП, по делото не могат да се считат за
събрани, доколкото ищецът е формулирал към възложената на в.л. Д. експертиза
задачи, никоя от които не съдържа изследване на въпроса за приходите, а се
отнасят до сравняване на стойностите, на които ответникът е внесъл играчките в
страната и на които ги е реализирал на българския пазар, както и на намиране
данни за нормалната търговска надценка при продажба на играчки от този род.
Законът обаче борави конкретно с понятието „приходи”, което, както и понятието
„търговска надценка”, са такива, отнасящи се до кръг от специални знания, с
каквито съдът не разполага, тъй че да може да прецени сам дали установената от
в.л. Д. разлика между средната отчетна стойност, на която играчките са
заприходени от ответника при вноса им, и средната отчетна стойност при
продажбата им, посочена като търговска надценка от 3.06лв./бр., е относима към
релевантния по закон критерий „приходи”, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението,
които да вземе предвид.
Дори при тази неяснота относно
релевантния критерий „приходи”, установената от в.л. Д. разлика от 3.06лв./бр. между средната цена, на които
играчките са внесени, и цената, на която 720бр. от тях са били вече
реализирани, съставлява някакъв ориентир, на база който претенциите на ищеца за
присъждане на обезщетение за нарушение на имуществените му * права в размер на
общо 10000лв. /по 5000лв. за всяко от тях/ могат да се счетат за прекомерни,
когато съдът следва да определи конкретния им размер в хипотезата на
чл.94а,ал.1,т.1 от ЗАПСП, налична в случая, тъй като същата разлика, изразена в
обща сума, съставлява 2203.20лв. /720бр. х 3.06лв./бр./, а за цялото внесено
количество играчки би се равнявала на 2350.08лв. /768бр. х 3.06лв./бр./.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.38,ал.1 от ЗАПСП, възнаграждението на автора
за всеки начин на използване на негово произведение може да бъде определено
като част от приходите, получени от използването на произведението, като
еднократна сума или по друг начин- т.е., доколкото то по принцип се определя на първо
място като част от приходите, не би могло да бъде по-голямо или равно на
реализирания от нарушението приход. Или,
ако се счете, че установената с приетото заключение на ССЕ разлика между
продажната и доставна цена на играчките съставлява приход за ответника, то
частта от този приход, следваща се на ищеца като възнаграждение, не би могла да
го надвишава, а претенциите му значително надхвърлят посочените цифри на
разликата и за продаденото вече количество играчки и за цялото внесено такова,
ако то бъде докрай реализирано на пазара.
При
преценка за размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взе предвид,
че установените от ищеца като търпени вреди не сочат на сериозно и интензивно засягане на
неимуществената му сфера, проявили са се в една посока- неудовлетвореност от
незачитането му като * и ползването на произведението му без негово съгласие, и
са търпени за сравнително кратко време- първата играчка е закупена през август
на 2013г., а последната- на 04.02.15г., като по счетоводни данни, към края на
2014г. ответникът не е продал още само 48бр. от внесените на 01.12.2011г. играчки.
Затова би било необосновано както с оглед принципа на справедливост, така и с
оглед необходимостта при присъждане на обезщетение за претърпени вреди да се
държи сметка за установения от закона и също тъй важим принцип на недопускане
на неоснователно обогатяване, обезщетение на ищеца да се присъди в търсения
размер от 10000лв. общо, по 5000лв. за всяко от двете нарушени негови
имуществени права, които при това са тъй тясно свързани, че вредите от
нарушаване на всяко едно от тях не биха и могли да се вземат предвид поотделно
при определяне на обезщетение в хипотезата на чл.94а от ЗАПСП. При извършване на
преценката относно справедливия в случая размер на това обезщетение, съдът
прецени като мотивиращо определянето му в размер, значително по-нисък от претендирания,
и установеното в процеса обстоятелство, че в периода, за който се установи
нарушение на * права на ищеца да е било
осъществено от ответника, на ищеца са станали достояние още множество други
нарушения на притежаваните от него * права по отношение на процесната песен, както и на други негови * произведения, които не могат да
не се отчетат като съпричиняващ тези вреди фактор, за който ответникът не може
да бъде държан отговорен.
Съобрази се от съда и нормата на
чл.94а,ал.1,т.1 от ЗАПСП, визираща сумата от 500лв. като минимална по отношение на обезщетението за
вреди в случаите, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, както и
липсата на установени в производството данни за равностойността на предмета на
нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри, която иначе също може да
послужи като определящ за размера на обезщетението по чл.94,ал.1 от ЗАПСП
критерий /чл.94а,ал.1,т.2 от ЗАПСП/.
Във връзка с цитираните по-горе разпоредби
на чл.94 и чл.94а от ГПК, е необходимо да се коментира и задължителното
тълкуване, дадено с Реш. № 106/11.07.2012г. по т.д.№ 769/2011 г.
на ВКС, ТК, 2-ро отд., съгласно което предмет на иска е самото обезщетение, а какво е действителното тяхно изражение, техният характер - имуществен или
неимуществен, е въпрос от значение за доказването на иска и за преценката на
обстоятелствата по чл.94,ал.3
от ЗАПСП, в
зависимост от които съдът формира становището си за справедливия размер на
обезщетението, който следва да се присъди на увредения носител на нарушеното
право, тъй като в
хода на производството предприетите от страните и съда процесуални действия
бележат някои отклонения от него, изразили се в следното:
При предявяване на претенциите си
за присъждане на основание чл.94 от ЗАПСП на обезщетение, ищецът ги е заявил
като две самостоятелни такива- за обезщетение от 10000лв. за имуществени и от
10000лв. за неимуществени вреди /виж л.18 от делото, т.1 и т.2/. В с.з. от
11.11.14г. съдът е изискал от ищеца, във връзка с възражение на ответника за
нередовност на исковата молба, да посочи какво е обезщетението, което търси за
нарушението на всяко едно от твърдените като нарушени негови права- имуществени
и неимуществени, и след заявлението му, че търси в рамките на двете претенции
по равно за всяко нарушено негово право, е приел като предмет на спора с
доклада по делото четири предявени от него на основание чл.94,ал.1 от ЗАПСП
искове за присъждане на обезщетение от по 5000лв. за претърпени вреди от
нарушаване на всяко едно от твърдените като нарушени имуществени и
неимуществени права.
Описаните процесуални пропуски не
са според съда съществени, доколкото очертаните с приетия доклад правно-
релевантни факти и разпределението на тежестта по установяването им не търпят
никаква промяна и са еднакви и в случай, че искът се третира като един и като
няколко отделни такива, както и защото не
влияе върху изводите на съда по съществото на спора, тъй че да налага
отмяна на определението за даване ход на устните състезания и връщането на
делото във фазата на съдебното дирене, за да се поправи допусната грешка.
Воден от гореказаното, съдът намери, че на ищеца, като
справедливо, и годно да действа
възпиращо и предупредително за нарушителя и за останалите членове на
обществото, както това изисква чл.94, ал.4 от ЗАПСП, следва да се определи
обезщетение за вреди от общо 2000лв., по 500лв. за всяко едно от нарушените
негови права, а за разликата до претендираното обезщетение за вреди от общо
20000лв., по 5000лв. за всяко едно от нарушените негови права, претенциите му
за присъждане на обезщетение следва да се отхвърлят като недоказани по размер.
3.2. Искът по чл.95,ал.1,т.1 от ЗАПСП следва да се уважи
като основателен, като се признае за установено, че ответникът е използвал в
нарушение на разпоредбите на ЗАПСП създаденото от ищеца музикално произведение.
Съгласно ЗАПСП, използването на
произведение, съставляващо закрилян по смисъла на чл.3, ал.1 обект на авторското право,
каквото е музикалното произведение /чл.3,ал.1,т.2 от ЗАПСП/, става само след
предварителното съгласие на автора и срещу възнаграждение /чл.35 и чл.36, ал.1 от ЗАПСП/. Законът закриля като обект на
авторско право както самото произведение, така и част от него / чл.3,ал.3 от ЗАПСП/. Авторът има право да иска името му да бъде обозначавано по съответния начин при всяко
използване на произведението, както и правото да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на
всякакви промени в него /чл.15,ал.1,т.4 и т.5 от ЗАПСП/.
Ответникът е използвал част от
произведението на ищеца като е внесъл на 01.12.2011г. в страната изработена в
К. със запазен от него промишлен дизайн музикална играчка „забавно пиано”,
предлага за продажба на електронния си сайт с адрес: http://zim-toys.com и продава същата, която
възпроизвежда по смисъла на пар.2, т.3 от ДР на ЗАПСП изцяло припева на песента
***, с автор Д.Ц.С., най-малко от 16.08.13г. и до момента, без да е получил
предварителното писмено съгласие на * и без да му заплаща за използването
възнаграждение, както и без да запази целостта на произведението и да обозначи
името му по съответния начин, в нарушение на цитираните законови изисквания.
Възпроизвеждането на произведението е действие по използване на закрилян обект
на авторското право, съгласно чл.18,ал.2,т.1 от ЗАПСП, поради което и доколкото
чл.95,ал.1,т.1 от ЗАПСП дава възможност на носителя на правото, какъвто е * на
произведението, когато това произведение или част от него се използва в
нарушение на закона, да иска установяване факта на нарушението, искът е
основателен и следва да се уважи.
3.3. Искът по чл.95,ал.1,т.2 от ЗАПСП е също основателен и следва да се уважи.
Когато произведение се използва в
нарушение на закона, носителят на правото може да иска преустановяване на неправомерното
използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява
неправомерно използване /чл.95,ал.1,т.2 от ЗАПСП/.
С уважаване на иска по
чл.95,ал.1,т.1 от ЗАПСП се установи факта на използване от ответника на
произведение по чл.3,ал.1,т.2 от ЗАПСП в нарушение на закона и ищецът е носител
на * право върху това произведение. Установи се също, че ответникът все още не
е продал 48бр. от внесените на 01.12.2011г. музикални играчки „*”, които
предлага и продава на българския пазар.
Затова искът следва да се уважи и
в двете му части, като ответникът бъде осъден както да преустанови
неправомерното ползване на песента *** с * Д.С., така и да му бъде забранено в
бъдеще да внася, предлага и продава музикални играчки, възпроизвеждащи песента
*** или част от нея.
3.4. Искът по чл.95,ал.1,т.3 от ЗАПСП следва да се уважи.
Наистина, за предоставените на
в.л. А. на 27.05.15г. в склада на ответника в гр.П. 23бр. музикални играчки „*”
се е установило, че не възпроизвеждат песента *** или част от нея, но този
склад не е единствения склад на ответника, а и огледаните в процеса играчки са
закупени от обекти на различни търговци в страната, до които са били вече
достигнали след вноса им от ответника. Същевременно, съгласно ССЕ, от внесените
на 01.12.11г. 768бр. играчки към 18.12.14г., 48 бр. още не са продадени.
Затова и доколкото е установено
използване на произведение в нарушение на закона, носителят на правото може да
иска в негова защита и постановяване на предвидената от чл.95,ал.1,т.3 от ЗАПСП
мярка, а именно: да бъде постановено изземване и унищожаване на всички играчки,
които неправомерно възпроизвеждат част от песента ***, с * Д.С., които се
намират в търговската мрежа и в складовете на ответника, находящи се на
следните адреси включително, но не само, а именно: гр.*, СТ „П. п.”; ., ТЦ
„И.”, магазин *; гр.*; гр.*, складова база „*”, склад *.
В частта за разноските.
И двете страни претендират
разноските в производството, като на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, поради
частичното уважаване на исковете за обезщетение, разноски им се следват по
съразмерност, а с уважаване на останалите предявени неоценяеми искове на ищеца,
разноски се следват само нему.
Ищецът претендира по списъка, представен
в с.з. от 16.06.15г., разноски от общо 2130лв. /виж л.194/ и е установил в
процеса тяхната направа /виж съответно на описаното в списъка л.2, л.94, л.93 и
л.170, л.169, л.54, л.195 и л.196/.
Ответникът претендира по списък
разноски от 1400лв. /л.197/ и е установил в процеса тяхната направа /виж
съответно на описаното в списъка л.78 и л.146/.
По съразмерност, на ищеца следва
да се присъдят разноски от 213лв., а на ответника- от 1260лв.
Констатира се от съда, че
внесената от ищеца държавна такса от 800лв., е на практика такава само за
предявения от него в производството оценяем иск за присъждане на обезщетение в
размер на общо 20000лв., а за трите неоценяеми иска по чл.95,ал.1,т.1,т.2 и т.3
от ЗАПСП, които е предявил, поради пропуск на съда ДТ не е събрана. Затова и на
основание чл.77 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да внесе следващата се за
производството по тези искове държавна такса в размер от по 80лв., общо 240лв.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
Осъжда на основание чл.94,ал.1 от ЗАПСП „З И М” ЕООД, ЕИК *, със
съдебен адрес:****, адв.Т.Р., да заплати на Д.Ц.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, АК „А. и И.”, обезщетение
в размер от по 500- петстотин лева, общо 2000лв., за претърпените от
Д.С., в качеството му на * на
музиката на песента ***, имуществени и неимуществени вреди от
нарушаване на признатите на * от
чл.15,ал.1,т.4 и т.5 от ЗАПСП неимуществени права да иска името му да бъде
обозначавано по съответния начин при всяко използване на произведението и да
иска запазване целостта на произведението, и на признатите на автора от
чл.18,ал.1 и чл.19 от ЗАПСП имуществени права да използва създаденото от него
произведение и да разрешава използването му от други лица, и да получи
възнаграждение за всеки вид използване на произведението, като за разликите до
претендираните от ищеца суми от по 5000лв. за нарушаване на всяко от описаните
негови права, отхвърля иска.
Признава за установено на основание чл.95,ал.1, т.1 от ЗАПСП, по
иск, предявен от Д.Ц.С., ЕГН
**********, че ответникът „З И М” ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на
управление: ***, е използвал в нарушение
на ЗАПСП част от музиката на песента *** с автор Д.Ц.С., като е внесъл на
територията на РБ на 01.12.2011г. 768бр. музикални играчки „*”, които в режим
на работа изцяло възпроизвеждат припева на тази песен, предлага на електронния
си сайт с адрес: * и продава същите играчки най
малко в периода след 16.08.13г. и до приключване на устните състезания по
делото, без да е получил предварителното писмено съгласие на * и без да му
заплаща за използването възнаграждение, както и без да запази целостта на
произведението и да обозначи името на автора му по съответния начин при
използването на неговото музикално произведение.
Осъжда на
основание чл.95,ал.1,т.2 от ЗАПСП „З И М” ЕООД, ЕИК *, със съдебен адрес:****, адв.Т. Р.,
да преустанови неправомерното използване на * на песента ***, с * Д.Ц.С., ЕГН **********,
както и забранява на „З И М” ЕООД, ЕИК *, в бъдеще да
внася, предлага и продава музикални играчки „*”, възпроизвеждащи неправомерно
песента ***, с * Д.Ц.С., ЕГН **********.
Постановява на основание чл.95,ал.1,т.3 от ЗАПСП изземване
и унищожаване на всички музикални
играчки „*”, които неправомерно възпроизвеждат песента *** и които се намират в
търговската мрежа и в складовете на „ЗИМ” ЕООД, ЕИК *, включително, но не само в
складовете, находящи се на следните адреси: гр.Б., СТ „П. п.”; гр.С., ТЦ „И.”,
**; гр.В., *; **, складова база „* *”, склад *.
Осъжда „З И М” ЕООД, ЕИК *, със съдебен адрес: ****, адв.Т. Р., да заплати на Д.Ц.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, АК „А. и И.”, сумата от 213- двеста и тринадесет лева, разноски по
съразмерност.
Осъжда Д.Ц.С., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, АК „А. и И.”, да заплати на „З И М” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен
адрес:****, адв.Т. Р., сумата от 1260- хиляда двеста и шестдесет лева, разноски по съразмерност.
Осъжда на
основание чл.77 от ГПК Д.Ц.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, АК „А. и И.”, да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата от 240- двеста и
четиридесет лева, съставляваща несъбрана в производството по исковете по чл.95,ал.1,т.1, т.2
и т.3 от ЗАПСП държавна такса от по 80лв. за всеки иск.
Настоящото решение подлежи на
обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта за осъждане на ищеца да внесе останалата несъбрана в
производството държавна такса, в която е с характер на определение, подлежи на
обжалване от него в едноседмичен срок от връчването му.
Окръжен
съдия: