Определение по дело №178/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2020 г.
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20202300500178
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На   06   март 2020 година

В закрито заседание в следния състав:                                   

                                                                                                                                                              

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

 Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

 възз. гр. дело № 178  по описа за 2020 година

 За да се произнесе взе предвид:

В изпълнение на задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С.С.Х. ***, в качеството й на майка и законен представител на децата: Н.С.Х., родена на *** г. и С.С.Х., родена на *** г., подадена чрез адв. Р.Д. ***, против Решение №898/09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 3555/2019 г.   по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил исковата претенция на въззивницата против С.Н.Х. ***, с пр. осн. чл.150 СК: за месечна издръжка за детето Н., в разликата над 200лв. до размера 220лв., и за месечна издръжка за детето С., в разликата над 180лв. до размера 220лв.

Подадена е и частна жалба от адв. Р.Д. ***, като пълномощник на С.С.Х. против Определение №197/24.01.2020г., постановено по гр.д. № 3555/2019 г.    по реда на на чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение №898/09.12.2019 г. в частта относно разноските.

По делото е подадена и въззивна жалба от С.Н.Х., чрез адв. М. Г. ***, против Решение №898/09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 3555/2019 г.   по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето Н., определена с Решение № 713/21.11.2018 г. по гр.д. № 4038/2018 г. по описа на ЯРС,  и е осъдил С.Н. да заплаща на С.С.Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н., родена на *** г., месечна издръжка над сумата 180лв. до размера 200лв., както и в частта му, с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето С., определена с Решение № 713/21.11.2018 г. по гр.д. № 4038/2018 г. по описа на ЯРС,  и е осъдил С.Н. да заплаща на С.С.Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С., родена на *** г., месечна издръжка над сумата 170лв. до размера 180лв.

Съдът констатира, че жалбите са допустими, като подадени в законоустановения срок, от легитимни страни и при наличие на правен интерес от обжалване. Същите са редовни от външна страна, поради което следва да се внесат за разглеждане в открито заседание.

По жалбите на  С.С.Х. са постъпили отговори от насрещната страна.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция

ЯОС намира, че следва да извърши доклад  на жалбите и отговорите, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

НАСРОЧВА   делото в о.с.з.  на  14.04.2020 год. от  09.45 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора както следва:

В жалбата на С.С.Х. се твърди, че изводът на ЯРС, че присъдените с решението суми са достатъчни за издръжката на децата е неправилен. Сочи се, че децата вече са на 8 и съответно 11 години и интересите им били все по-всестранни и динамични, което довело и до увеличаване на разходите за задоволяване на техните потребности и интелектуални и физически нужди. Средствата, които получавала ищцата били категорично недостатъчни за адекватно задоволяване на техните нужди. Тя гледала децата сама и предвид крехката им възраст всекидневно полагала необходимия обем от грижи и внимание за тях във връзка с тяхното психическо, емоционално и физическо развитие. Счита, че с оглед нарасналото възнаграждение на С.Н.Х., финансовите му възможности позволявали той да участва пълноценно, чрез заплащане на издръжки в живота на малолетните си деца, без да бъде затруднен до предявения с ИМ размер от по 220лв. за всяко дете. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата се претендира постановяване на решение, с което да бъде бъде отмененоно първоинстанционното решение в обжалваната му част и исковата претенция да бъде уважена до пълния й размер посочен в ИМ.

В писмен отговор С.Н.Х. оспорва жалбата и претендира оставянето й без уважение. Твърди, че изплаща кредит теглен по време на брака за задоволяване на нуждите на семейството, а ищцата премълчава точния размер на доходите си.

В жалбата на С.Н.Х. се твърди, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че размерът на определената от съда издръжка е завишен. Твърди се, че в първоинстанционното производство съдът не е обсъдил факта , че ответника продължава да изплаща взетия по време на брака на страните за нуждите на семейството кредит с месечни вноски от 183 лв. и дохода му не е по-висок от този на ищцата, и за него остават средства по- ниски от предвидените за децата такива. Сочи се също, че ищцата не е представила удостоверение за доходите си , от което би се установило, че тя получава много над признатите от нея 700 лв. месечно трудово възнаграждение, тъй като работи в кредитна институция, което също съда не бил взел предвид. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата се претендира постановяване на решение, с което да бъде намален определения от ЯРС месечен размер на дължимата издръжка за всяко дете до размера посочен в жалбата. Претендират се и разноски по делото.

В частната жалба на С.С.Х. се сочи, за да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските, ЯРС е приел, че тези разноски не са съдебно - деловодни и не попадат в обхвата на чл. 75-78 от ГПК. Сочи се, че атакуваното определение противоречи на съдебната практика. Претендира отмяна на Определение №197/24.01.2020г., и присъждане на всички разноски.

В писмен отговор ЧЖ се оспорва от насрещната страна, като се претендира оставянето й без уважение.

Съдът на чл.312, ал.1, т.3 от ГПК приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от отговорите да се връчат на насрещната страна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                                   2