Решение по дело №1299/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 8                                          12.03.2021 година                                гр. Бургас

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаски окръжен съд                                                     наказателен състав

На петнадесети януари                            две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБЧО СЪБЕВ                                               

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Г.

                                                                мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

Секретар: Румяна Анчева

     Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията П. Г.

ВНЧХ дело № 1299 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 260033/16.10.2020 г. по НЧХД № 1582/2020 г., Бургаският районен съд е признал подсъдимия И.Р.И., ЕГН ********** за виновен в това, че на 08.03.2017 г., около 12.30 часа, в с. Русокастро, общ. Камено, обл. Бургас, на автобусна спирка в центъра на селото е нанесъл удар с твърд, тъп предмет в областта на страничната повърхност на ляво коляно в долната трета, с което причинил кръвонасядане с размери 12х10 см на Г.Г.И., ЕГН ********** ***, с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Освободил го , на основание чл. 78а, ал. 1 от НК от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Оправдал подсъдимия И. , на основание чл. 304 от НПК по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК.

Осъдил , на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия да заплати на Г.Г.И. сума в размер на 2000 /две хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска над този размер до претендирания размер от 5 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Възложил в тежест на подсъдимия И. направените по делото разноски, като го осъдил да заплати на Г.И. сума в размер на 17.00 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски, а по сметка на БРС -държавна такса от 80.00 лева върху уважения граждански иск и разноски по делото за възнаграждение за вещо лице и за издаване на изпълнителен лист общо в размер на 105.00 лева.

С въззивната жалба на подсъдимия се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда, в частта, с която е признат за виновен в престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като неправилна и необоснована, постановена при неправилен и непълен анализ на доказателствата, довело от своя страна до неправилно приложение на материалния закон. Иска се постановяване на нова, с която подсъдимият бъде изцяло оправдан по обвинението да е причинил лека телесна повреда на Г.И., да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и предявеният гражданският иск.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява, редовно призован. Защитникът му – адв. Д.Б. поддържа жалбата на наведените в нея основания, като се пледира за отмяна на осъдителната присъда, с признаване на подсъдимия за невиновен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение.  Според защитата неправилно БРС е кредитирал показанията на свидетеля М., в които имало разминавания относно броя на нанесените удари. Изразява несъгласие и с изводите на съда, че ударите са били насочени именно към пострадалата, при изнесеното от свидетелят М., че причината е заставането в този момент на И. между тях, за да ги разтърве.

Частната тъжителка И. не се явява. Служебно назначеният й повереник – адв. Р.П. пледира за потвърждаване на  първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

След като се запозна с подадената жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

По случая е водено досъдебно производство № 181/2017 г. по описа на РУ – Камено (пор. № 1774/2017 г. по описа на РП – Бургас), с обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за това, че по хулигански подбуди причинил на Г.И. и на Т. М. леки телесни повреди.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 25.10.2019 г. досъдебното производство било спряно, поради липса на престъпление от общ характер, с оглед отсъствие на хулигански подбуди при причиняването на телесните повреди. Приел е, че от събраните доказателства се налага извода за наличие на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалата и дал указание на И. и М. в 6-месечен срок от получаване на съобщението да подадат пред съда частни тъжби. В указания срок, тъжителката подала частна тъжба срещу подсъдимия .

По така депозираната частна тъжба било образувано производството пред първата инстанция.След като било разгледано, съдът се произнесъл с крайния си акт, оспорен по реда на въззивния съдебен контрол .

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.

         Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото. 

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.Р.И. е ****** , като същия не се познавал с тъжителката Г.И. .

Свидетелят М. и подсъдимия се познавали визуално, но нямали никакви лични отношения помежду си.

Тъжителката И. и свидетелят Т. М. в периода на инкриминираното деяние съжителствали на семейни начала в с. Ливада. На 08.03.2017 г. двамата посетили с. Русокастро и се почерпили по повод деня на жената. Около 12:15 часа на същото дата, те се намирали в Центъра на с. Русокастро, изчакващи на автобусната спирка пристигането на автобуса, осъществяващ междуселищни превози.

В този момент подсъдимият И., който носил в ръката си дървена бухалка, оцветена в сиво, с дължина около 60 см. , се приближил към  свидетеля М. и тъжителката И. . Погледнал към М.,  отправил закана за съвокупление с майка му , попитал го защо трови кучетата му и без да изчака отговор посегнал с бухалката към главата на свидетеля М.. Нанесъл му удар, с който цепнал едната му вежда. След това нанесъл няколко удара с бухалката върху левия крак на свидетеля.

 Виждайки случващото се, тъжителката И. решила да защити приятеля си и застанала между двамата, с цел да ги разтърве. Подсъдимият нанесъл два удара с бухалката върху левия й крак-първия по бедрото, а втория в областта на колянната става. Тъжителката почувствала силна болка. Помислила, че кракът й е счупен. От мобилния си телефон тя позвънила на тел. 112 и подала сигнал за случилото се. Разбирайки, че И. е сигнализирала полицията, подсъдимият избягал в посока към дома си.

След подадения сигнал, на място пристигнал екип на спешна помощ, като с линейката отвели в Центъра за спешна помощ – Бургас тъжителката и свидетеля М..

Екип на спешна помощ е пристигнал на място в 12:28 часа и св.Михов откаран в МБАЛ - Бургас 13:13 часа. Докато тъжителката и свидетелят М. били в Центъра за спешна помощ, пристигнали и органите на полицията, пред които двамата пострадали дали сведения.

Във връзка с извършен на следващия ден – 09.03.2017 г. преглед в отделението по съдебна медицина в „УМБАЛ – Бургас“ АД, на тъжителката И. било издадено СМУ № 78/09.03.2017 г. Според него, по лявото коляно в долната трета на тъжителката , съдебният медик е установил напречно синкаво-мораво кръвонасядане с размери 12х10см със светъл център , както и оток на меките тъкани с палпаторна болезненост. На тъжителката били причинени болки и страдание.

Според заключението по назначената в първата инстанция и приета без възражения  съдебномедицинска експертиза, тъжителката е получила напречно кръвонасядане по ляво бедро със светъл център, което отговаря да е било причинено по време както съобщава тя, с твърд, тъп предмет с ограничена повърхност, каквито характеристики притежава бухалката. Според експерта –съдебен лекар, тази травма озвучава в рамките на 25 дни, като не са се очаквали усложнения в бъдеще. В съдебно заседание пред първоинстанционният съд, вещото лице е отговорило конкретно и на поставения въпрос, че получената травма не може да се счете за временно разстройство на здравето, въпреки че е причинен дълбок хематом.

Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля М., изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза,  писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – съдебномедицинско удостоверение, постановление за спиране на наказателно производство от 25.10.2019 г. на БРП, ведно с приложени към него съобщения, справка за съдимост на подсъдимия и др.

         Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция. Процесуалната дейност на първоинстанционния съд не страда от допуснати съществени процесуални нарушения. Първостепенният съд не е допуснал нарушения на процесуалните разпоредби, при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Бургаският районен съд правилно и абсолютно изчерпателно е обосновал извода си по отношение на фактите по делото - при спазване на процесуалните правила, същият е посочил на основата на кои доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение, което е довело до единствения и безспорен извод, че подсъдимият И. е осъществил деянието по чл. 130, ал. 2 от НК, от обективна и субективна страна.

         Авторството на деянието и субективната му страна се установяват от показанията на свидетеля Т. М., които са детайлни, ясни, безпротиворечиви и съответстват на представените по делото писмени доказателства, включително и медицинската документация. Свидетелят последователно възпроизвежда случилото се на 08.03.2017 г. спрямо него и възприетите от него спрямо тъжителката действия от подсъдимия, вида и нанесените удари, мястото на нанасяне на ударите и всички други обстоятелства относно развитието на инцидента по време, местонахождение и др.  Наред с това, по делото не са налице данни поставящи под съмнение достоверността на изложеното от този свидетел.

         Обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като същите както доказателствено средство, така и се явяват средство за защита. Твърденията на подсъдимия, че не той, а непознат мъж от ромски произход е нанесъл удар на св.М. на инкриминираната дата и посочено място , както и че по същото време там не е присъствала частната тъжителка, съдът възприема единствено като защитна теза на подсъдимия. Тя обаче не може да бъде кредитирана, тъй като се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.

         Въз основа на правилно установените фактически положения, съдът е достигнал до логичния и законосъобразен правен извод, че с поведението си подсъдимият И.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130, ал. 2 от НК, като на посочените дата и място е нанесъл удари с твърд тъп предмет, единият от които в областта на страничната повърхност на ляво коляно в долната трета, с което причинил кръвонасядане с размер 12х10 см на Г.Г.И., с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

    Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, позовавайки се отговора на вещото лице-съдебен медик, че няма медицински данни за временно разстройство на здравето, поради отсъствие на данни за настъпил болестен процес.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл. Видно от неговите действия, виждайки, че тъжителката И. застава пред свидетеля М., той съзнателно я е ударил по бедрото на левия крак, като последвал и втори удар по същия крак-в областта на коляното. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки това целенасочено е предприел нанасянето на удари със средство, годно да причини значителна болка и страдание, но въпреки това не се е спрял.

При индивидуализацията на наказанието, правилно районният съд е приел, че на подсъдимия И. следва да се определи наказание при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК, като е определил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Първостепенният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за определянето на вида и размера на наказанието. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете липсата на предходно осъждане на подсъдимия И., както и липсата на данни за други противообществени прояви, извън посочените. При определяне на наказанието районният съд е съобразил и материалното състояние на подсъдимия, обективирано в декларацията, попълнена лично от него. Настоящият състав споделя напълно изложеното от първоинстанционният съд в частта за определяне на наказанието, като намира, че за постигане в максимална степен на целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на дееца, достатъчно се явява административното наказание глоба минимално предвидения от закона размер от 1000 /хиляда/ лева.

При преценката на съответното за извършеното по вид и размер наказание, настоящият съдебен състав намира, че Бургаският районен съд не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което присъдата следва да бъде потвърдена и в тази част.

Правилно БРС е приел, че гражданският иск за причинени с деянието неимуществени вреди, приет за съвместно разглеждане е доказан по основание, тъй като е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Налице е противоправно деяние, изразяващо се в действие, извършено виновно от подсъдимия , настъпили са вредни последици, установена е и пряка причинно-следствената връзка между деянието и вредите.

Размерът, до който искът е уважен, настоящият съдебен състав намира за правилно и справедливо определен, с оглед вида на причинените на тъжителката И. болки и страдания и тяхната продължителност.

В съответствие със закона , в тежест на подсъдимия са били възложени разноските по делото, предвид признаването му за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение.

Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия, срещу квалифицирането на деянието от първостепенния съд по по-леко наказуем престъпен състав, а именно този по чл.130, ал.2 от НК, вместо този по чл.130, ал.1 от НК, както е посочен в тъжбата. На първо място, законът задължава тъжителя да опише фактическите обстоятелства, а съдът дава правната им квалификация. На следващо място, съдът е установил, че в резултат от физическото въздействие –удари върху тялото на пострадалата, не е настъпило разстройство на здравето на същата, което е наложило и преквалифицирането на извършеното .

По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да налагат  нейното изменение или отмяна, намери, че присъдата следва да се потвърди.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

Р        Е       Ш       И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260033/16.10.2020 г., постановена по НЧХД № 1582/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1...............................

 

                                                                          2................................