№ 1479
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502187 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на П. Д. Л. и В. Т. Л. срещу Решение №
260012 от 01.07.2022г. постановено по гр.д. № 1516/2019г. по описа на ПРС, III-ти състав, с
което:
на основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД по иска на С. Д. С. с ЕГН
********** срещу П. Д. Л. с ЕГН ********** е прогласена нищожността на
упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя под № 3770/29.05.2012г. и за удостоверяване на съдържанието под №
3771/29.05.2012г. на помощник нотариус по заместване – А. Т.а при Нотариус О.Ш., рег. №
147, с което Д. С. А. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, п. на 17.06.2012г. е упълномощил
ответницата да продаде/дари или замени недвижими имоти IX-75, кв. 3 с площ от 1050 кв.м.,
ведно с построения в него навес /стопанска постройка/ по плана на с. Неофит Рилски, общ.
Ветрино, обл. Варна и 2390 кв.м. от парцел VII-74, 75, в кв. 3 по плана на същото село, като
договаря цена и условия, каквито намери за добре и на купувач/и/дарени и заменители по
нейна преценка, както и да получи продажната цена, поради неспазена форма – порок на
нотариалното удостоверяване, доколкото не е посочено мястото на нотариалното действие,
на основание чл. 590, ал. 1 вр. чл. 580, т. 1 вр. чл. 576 от ГПК и
на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД по иск на С. Д. С. с ЕГН ********** срещу П. Д.
Л. с ЕГН ********** и В. Т. Л. с ЕГН ********** е обявен за недействителен договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 41/2012г. на Нотариус З.А., сключен на
1
29.05.2012г., с който Д. С. А., чрез пълномощника си П. Л. прехвърлил на П. Л. недвижими
имоти, както следва: дворно място, представляващо имот № VII 74, 75, VIII 75, IX 75 в кв.
3 по РП на с. Неофит Рилски, одобрен със Заповед № 3223/01.08.1969г., което е част от ПИ с
пл. № 75, с площ от 3039 кв.м. и при граници: улица, ПИ пл. №№ 73 и 74, включващ УПИ
VII 74, 75 в кв. 3 по плана на селото, с площ от 417 кв.м. и при граници: ПИ 74, улица, УПИ
VIII 75; УПИ VIII 75 в кв. 3 по плана на селото с площ от 859 кв.м. и при граници: УПИ VII
74, 75, улица и УПИ IX 75 и УПИ IX 75 в кв. 3 по плана на селото, с площ 992 кв.м. и при
граници УПИ VIII 75, улица и улица, ведно с жилищна сграда, с площ от 43 кв.м., изградена
в парцел IX 75, в кв. 3 по плана на селото, както и второстепенна постройка с площ от 15
кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв.м., до размера на наследствената част на
ищеца, а именно ½ ид.ч. от описаните имоти, като сключен от лице без представителна
власт.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, а евентуално за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Недопустимостта на решението е
обоснована с твърдения, че между страните е налице висящ спор за делба на общите имоти,
по който преюдициално съдът се произнася по въпроса за действителността на процесната
прехвърлителна сделка и пълномощно, поради което произнасянето по нарочно предявените
искове с обжалваното решение е недопустимо. Отправили искане в този смисъл решението
да се обезсили на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. По неправилността на решението е
посочено, че съдът неправилно е приел, че е налице порок във формата по отношение на
пълномощното, който да е от такъв характер, че да води до нищожност на
упълномощителната сделка. Разпоредбата на чл. 576 от ГПК е специална спрямо тази на чл.
26 от ЗЗД и препраща към правилата за място и време на нотариалните удостоверявания /чл.
573, ал. 1 от ГПК/, която пък от своя страна бланкетно препраща към чл. 570, ал. 2 от ГПК.
Чл. 580, т. 1 от ГПК визирайки изискването нотариалните актове да съдържат годината,
месеца и деня на издаването им, допълва, че когато е необходимо следва да се посочат и
часа и мястото на издаването им. Правната логика налага извода, че мястото на извършване
на нотариалното действие на частния документ би било от значение, единствено когато това
място е обвързано с местната компетентност на нотариуса. Само тогава това би било
необходимо и подобна необходимост би рефлектирала върху валидността на документа. А
за упълномощителната сделка не важат правилата за местна компетентност на нотариуса. В
конкретния случай мястото на заверка на пълномощното не произвежда правни последици
от такъв характер, поради което липсата му в пълномощното не може да обуслови неспазена
форма и да води до нищожност на удостоверяването на това основание. Ето защо
упълномощителната сделка не страда от сочения порок, съответно не е порочна и
последващата сделка. От друга страна неправилни са изводите на ПРС, че имотът по НА №
38/2001г. е представлявал СИО между Д. С. и съпругата му Елка А.а, съответно, че след
смъртта на съпругата му, Д. С. се легитимира като собственик на 4/6 ид.ч., а всяка от
страните по делото – на по 1/6 ид.ч. Неправилно е и виждането на съда, че нотариусът е
трябвало да отбележи, че упълномощителят е запознат със съдържанието на акта. Правната
същност на нотариалната заверка по естеството си включва нотариусът да се убеди, че
2
упълномощителят разбира какво подписва и тогава да удостовери подписа и съдържанието
на едностранната сделка. Юридическият акт – нотариално удостоверяване е безспорно
доказателство, че упълномощителят е запознат със съдържанието и в този смисъл подобно
изрично отбелязване е ненужно и лишено от смисъл. Отправили искане в тази връзка за
обезсилване, респ. отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата на С. Д. С. оспорва развитите в нея доводи, като излага други, с
които обосновава допустимост, правилност и законосъобразност на решението. Поддържа,
че съгласно чл. 590, ал. 1, изр. 2 от ГПК при удостоверяване на подпис върху частен
документ се прилага чл. 580 от ГПК за издаване на НА, чието съдържание съгласно чл. 580,
т. 1 от ГПК следва да включва годината, месеца, деня, а когато е необходимо – и часа и
мястото на издаването. Има се предвид, както съответното населено място, така и точния
адрес, където е извършено действието. Тази потребност е изтъкната като необходима не при
удостоверяване, извършено след лично явяване на лицето в нотариалната кантора по
общото правило на чл. 578, ал. 4 от ГПК, а при неговото изключение, визирано в чл. 573, ал.
3 от ГПК, когато уважителни причини препятстват явяването на лицето или налагат
незабавното извършване на нотариалното действие. Това се изисква с оглед проверка
доколко нотариалното действие е извършено в съдебния район на нотариуса /чл. 573, ал. 1
от ГПК/ и доколко нотариусът е имал право да извършва действието /чл. 576 от ГПК/, като
неспазването му влече нищожност на съответното действие. В случая процесното
нотариално удостоверяване е осъществено извън нотариалната кантора, без посочване на
населеното място и точен адрес, където е осъществено. Основанията за нищожност на
нотариалните действия са изрично уредени в чл. 576 от ГПК. Посочването на мястото на
нотариалното действие се изисква, когато е необходимо, а то е необходимо в случаите по чл.
573, ал. 3 от ГПК. Нарушението на чл. 573, ал. 1 от ГПК несъмнено влече нищожност, за
която основанието е чл. 576 вр. чл. 573, ал. 1 и чл. 589, ал. 2 от ГПК и чл. 83 от ЗННД. В
процесното пълномощно, с което Д. А. е упълномощил ответницата се съдържа забележка
„Удостоверяването е извършено извън кантората“ на място, което не е посочено, което е
основание за нищожност на извършеното нотариално удостоверяване. В евентуалност се
твърди, че упълномощителна сделка е оспорена и поради противоречие на закона – чл. 579,
ал. 2 от ГПК, поради неположен отпечатък от десен палец на упълномощителя, с недъгавост
/слепота/. Когато се касае за слепота като вид увреждане е необходимо документът да бъде
преподписан от двама свидетели /ТР № 71/10.07.1970г. по гр.д. № 56/1970г. на ОСГК на
ВС/. В случая преподписване не е налице, поради което упълномощаването е нищожно и на
това основание. По тези и други подробни съображения отправя искане обжалваното
решение да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното
производство. Въззиваемата страна, чрез процесуален представител уточнява, че
фактическите твърдения сочещи противоречие на закона по същество касаят императивните
3
норми, уреждащи законната форма и съставляват основание на иска за нищожност поради
неспазена форма.
При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното
производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност и недпустимост. По останалите въпроси, ВОС съобрази
следното:
Обжалваното решение е процесуално допустимо, а съображенията за недопустимост
поддържани в жалбата – неоснователни. По висящия спор за делба на общите имоти между
страните, по който са релевирани възражения за недействителност на същите сделки, спорът
за тяхната действителност няма да се разреши със СПН в отношенията между страните,
поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове и
да се ползва от обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на
решението по установителните искове в производството по иск за съдебна делба. Не е
налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, поради което доводите в тази насока са
неоснователни.
Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от С. Д. С. срещу П. Д.
Л. и В. Т. Л. съединени в условията на първоначално обективно евентуално съединяване на
искове, както следва:
иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД срещу П. Д. Л. за
прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в
Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под №
3770/29.05.2012г. и за удостоверяване на съдържанието под № 3771/29.05.2012г. на
помощник нотариус по заместване – А. Т.а при Нотариус О.Ш., рег. № 147, с която Д.
С. А., б.ж. на гр. Варна, п. на 17.06.2012г. упълномощил ответницата да продаде/дари
или замени недвижими имоти IX-75, кв. 3 с площ от 1050 кв.м., ведно с построения в
него навес /стопанска постройка/ по плана на с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл.
Варна и 2390 кв.м. от парцел VII-74, 75, в кв. 3 по плана на същото село, като договаря
цена и условия, каквито намери за добре и на купувач/и/дарени и заменители по нейна
преценка, както и да получи продажната цена, поради липса на предписана от закона
форма – порок на нотариалното удостоверяване, доколкото не е посочено мястото на
нотариалното действие, извършено извън нотариалната кантора, на основание чл. 576
вр. чл. 590, ал. 1 вр. чл. 580, т. 1 от ГПК; поради липсата на положен в пълномощното
отпечатък от десния палец на упълномощителя поради недъгавост /същият е бил сляп/,
на основание чл. 576 вр. чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189, ал. 1 от ГПК, както и поради това, че
пълномощното е дадено от сляпо лице – упълномощител, като същото не е
приподписано от двама свидетели на основание чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189, ал. 2 от ГПК;
искове с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД срещу двамата ответници за
обявяване недействителността на договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в НА № 41/2012г. на Нотариус З.А., сключен на 29.05.2012г., с който Д.
С. А., чрез пълномощника си П. Л. прехвърлил на П. Л. недвижими имоти, както
4
следва: дворно място, представляващо имот № VII 74, 75, VIII 75, IX 75 в кв. 3 по РП
на с. Неофит Рилски, одобрен със Заповед № 3223/01.08.1969г., което е част от ПИ с
пл. № 75, с площ от 3039 кв.м. и при граници: улица, ПИ пл. №№ 73 и 74, включващ
УПИ VII 74, 75 в кв. 3 по плана на селото, с площ от 417 кв.м. и при граници: ПИ 74,
улица, УПИ VIII 75; УПИ VIII 75 в кв. 3 по плана на селото с площ от 859 кв.м. и при
граници: УПИ VII 74, 75, улица и УПИ IX 75 и УПИ IX 75 в кв. 3 по плана на селото,
с площ 992 кв.м. и при граници УПИ VIII 75, улица и улица, ведно с жилищна сграда,
с площ от 43 кв.м., изградена в парцел IX 75, в кв. 3 по плана на селото, както и
второстепенна постройка с площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82
кв.м., до размера на наследствената част на ищеца, а именно ½ ид.ч. от описаните
имоти, като сключен от лице без представителна власт – по отношение на имотите,
включени в текста на пълномощното имоти VII-74,75 и IX-75, поради нищожността на
упълномощителната сделка, а по отношение на имот VIII-75 – поради липса на
представителна власт въобще до размера на наследствената част на ищеца от ½ ид.ч.;
иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за обявяване недействителността на същия
договор поради това, че е сключен от ответницата, в качеството й на представител и
договарящ във вреда на представлявания до размера на наследствената част на ищеца
от ½ ид.ч.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищецът
и ответницата са брат и сестра и наследници на Д. А., п. на 17.06.2012г. По време на брака
си с Елка А.а, п. на 29.02.2004г., наследодателят им и техен баща Д. А. придобил право на
собственост върху парцел VIII-75, с площ от 800 кв.м., находящ се в с. Неофит Рилски,
Община Ветрино и къща на основание договор за дарение по НА № 13/1974г., както е бил
признат за собственик на парцел IX-75, с площ от 1050 кв.м. и парцел VII–74,75, с площ от
2390 кв.м., находящи се в същото село, ведно с построените в тях навес /стопанска
постройка/ на основание придобивна давност с НА № 38/2001г. На 29.05.2012г. в дома на
ответницата Д. А. подписал пълномощно с рег. №№ 3770, 3771, заверени извън кантората от
пом. нотариус по заместване А. Т.а, при нотариус О.Ш. за разпореждане с недвижими
имоти. Същият ден с договор за покупко продажба, оформен в НА № 41/2012г., ответницата,
като пълномощник на баща им, договарящ сам със себе си прехвърлила на себе си
собствеността върху недвижим имот в с. Неофит Рилски, съставляващ дворно място с площ
от 3100 кв.м., съставляващо част от ПИ с пл. № 75, в кв. 3, от които УПИ UX-75 с площ от
1050 кв.м.; УПИ VIII-75 с площ от 800 кв.м. и УПИ VII-74,75 с площ от 390 кв.м., ведно с
построените в тях жилищна сграда, второстепенна постройка и навес. След прекаран
инцидент през 1957г. и до момента на смъртта си наследодателят на страните бил сляп.
Издаденото от него пълномощно, като частен документ е нищожно поради липса на
предписана от закона форма – не е положен отпечатък от десен палец на упълномощителя,
който поради недъгавост не може да подпише пълномощното, нито е приподписано от двама
свидетели, поради което не отговаря на изискването на чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189, ал. 1 и ал. 2
от ГПК, както и нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на
пълномощното са извършени извън нотариалната кантора, без посочване на населеното
5
място и точен адрес, където е осъществено. Нарушението на чл. 573, ал. 1 от ГПК влече
нищожност на пълномощното поради липса на предписана от закона форма. От друга страна
в текста на пълномощното не е записано право на разпореждане с парцел VIII-75 с площ от
800 кв.м. и къща, придобити от наследодателя по дарение, поради което пълномощникът не
е разполагал с представителна власт по отношение на този имот въобще. Наред с това, към
датата на разпоредителната сделка Д. А. е бил в много тежко здравословно съС.ие – страдал
е от рак последен стадий, бил е приет в болница само 6 дни след упълномощителната сделка,
не е имал намерение да продава имотите си. В същото време пазарната цена на продадените
имоти към момента на сделката била 20 000 евро, при цена в НА от 6500 лв.
Упълномощеното лице и лицето, с което то е договаряло – същото, са знаели за
увреждането, поради което е нарушен основен принцип в отношенията между
представляван и представител, а именно, задължението на последния да действа в интерес
на първия. Налице е споразумяване между представител и договарящ във вреда на
представлявания, като целта на ответницата е била да се облагодетелства, действайки със
съзнание, че уврежда интересите на представлявания. Отправил искане поради изложеното
за положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба П. и В. Л.и, оспорили допустимостта на исковете с
доводи за наличие на висящ делбен спор между страните, в рамките на който съдът
преюдициално се е произнесъл по валидността на процесния договор, поради което е налице
хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК и настоящето дело следва да се прекрати. Евентуално
оспорили исковете и по основание. Навели възражения, че упълномощителната сделка е
валидно сключена, като въпреки здравословното си съС.ие упълномощителят е разбирал
значението на едностранното си волеизявление. Признали, че действително след злополука
през 1957г. Д. А. бил със съществено нарушение на зрението му. Впоследствие обаче
претърпял операция, в резултат на която настъпили значителни подобрения в зрението му и
той е гледал телевизия, можел да чете с лупа, да се движи без придружител и дори е ходел с
колело из селото за хляб. Няма изискване пълномощното да бъде подписано от двама
свидетели, когато упълномощителят не оставя отпечатък от палеца си или друг пръст, а се
подписва собственоръчно с подписа си и изписва своите имена. Посочване на мястото на
извършване на нотариалното удостоверяване е необходимо с оглед териотироиалната
компетентност на нотариуса в рамките на съответния съдебен район. По отношение на
упълномощителните сделки обаче няма ограничение за териториална компетентност, поради
което и мястото на извършването им не е реквизит от съдържанието на документа. Ето защо
нотариалното производство в случая не е било опорочено. От друга страна, доколкото в
пълномощното няма посочена цена на разпореждането, като е предоставена власт дори и за
безвъзмездно разпореждане, както и, че няма законова забрана продажбата на имоти да се
извършва на цена равна на данъчната оценка на имотите, то в случая не е налице действие
във вреда на представлявания по чл. 40 от ЗЗД. Освен това давностният срок за предявяване
на този иск по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД е изтекъл. В този смисъл отправили искане за отхвърляне
на исковете с извод за неоснователност.
6
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С Пълномощно, подписът по което изпълнен ръкописно от упълномощителя и
съдържанието, удостоверени съответно с рег. № 3770 и рег. № 3771 от 29.05.2012г. от
помощник нотариус по заместване А. Т.а при Нотариус О.Ш., рег. № 147, със забележка, че
удостоверяването е извършено извън кантората, без посочване на мястото, Д. С. А.
упълномощил дъщеря си П. Д. Л. да го представлява пред нотариус без срок по въпроси
свързани с притежаваните от него недвижими имоти: Парцел IX-75, в кв. 3, с площ от 1050
кв.м., ведно с построения в него навес по плана на с. Неофит Рилски, общ. Ветрино; 2390
кв.м. от Парцел VII-74,75 в кв. 3 по плана на същото село, съгласно НА № 38/2021г. като
продаде, дари или замени описаните имоти, като договаря цена и условия, каквито намери
за добре и на купувачи по негова преценка, както и да получи продажната цена, вкл. и да
договаря сама със себе си.
С договор за покупко продажба, оформен с НА № 41/29.05.2012г. на Нотариус З.А.,
рег. № 333, Д. С. А., чрез пълномощника му П. Д. Л. продал на П. Д. Л. собствения си
недвижим имот – дворно място, находящо се в с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл. Варна,
цялото с площ от 3100 кв.м., при граници: улица, ПИ пл. № 73, пл. № 74, съставляващо част
от ПИ пл. № 75 в кв. 3 по плана на селото, от което 1050 кв.м. съставляват УПИ IX-75; 800
кв.м. съставляват УПИ VIII-75 и 390 кв.м. са включени в УПИ VII-74,75 в същия квартал,
ведно с построените в това място жилищна сграда с площ от 43 кв.м., второстепенна
постройка с площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв.м. за сумата от 6500
лв., която сума продавачът, чрез пълномощника му заявил, че е получил напълно от
купувача.
С Акт за освидетелстване № 2 от 16.01.1958г. на ТЕЛК – Провадия на Д. С. Т. от с.
Неофит Рилски е определена първа група инвалидност с чужда помощ – пожизнено на
основание поставена диагноза – чуждо тяло в двете очи, пълна слепота на двете очи.
В Епикриза от 26.02.2011г. издадена от Специализирана болница по очни болести за
активно лечение – Варна, Д. А. е изписан с окончателна диагноза „Вторична катаракта на
ляво око“, при снета анамнеза: оплакване от влошаване зрението на лявото око. Същото е
оперирано преди години за перде. След преглед диагностицирана вторична катаракта.
Постъпва планово за лазер лечение. Описаният изход на заболяването е, че болният е
оздравял.
За установяване здравословното съС.ие на упълномощителя и способността му към
момента на нотариалното производство да положи ръкописно подпис на пълномощното, по
искане на ответниците по делото пред ПРС са разпитани свидетелите П. Т.а и А. Т.а. В
показанията си свидетелката А. Т.а – пом. нотариусът, удостоверил пълномощното, посочва,
че е работила в нотариалната кантора до 2014г., към който момент са имали доста
упълномощавания извън кантората. Практиката била, необходимите документи 5 на брой да
се подготвят предварително; уговаряло се времето, в което ще се посети дома; клиентите
7
осигурявали транспорта; носила е винаги тампон за отпечатък, в случай, че лицето не може
да се подписва и е изисквала осигуряването на свидетели, в случай на необходимост. В
конкретния случай упълномощителят категорично е искал да се подпише, както е направил
и се е подписал на 5 места, както си е изписал и целите имена. Преценката дали лицето
вижда или не е извършвала свидетелката на място. Не е останала с впечатление, че лицето е
незрящо – имал е ориентация в пространството, виждал е листа и е можел да прецени къде
да положи подписа си. Ако има съмнения относно съС.ието на лице, удостоверяването не би
се извършило.
В показанията си свидетелката П. Т.а /живуща със сина на ответницата на
съпружески начала в едно домакинство и с ответницата от 2008г./ установява, че приживе и
през последните години от живота си дядо Д. живеел заедно с тях в едно жилище. Зрението
му било слабо, но се хранел самостоятелно в кухнята, сам се е движил в жилището от едната
стая в другата. Четял вестник „Трета възраст“ с очила и с лупа, както е гледал и телевизия.
Нямал нужда от помощ и за други физиологични нужди. Един месец преди да почине се
разболял и бил приет в болница. Нотариалното удостоверяване на пълномощното било
извършено в дома им в гр. Варна и към този момент дядо Д. бил добре. „Измършавял“
последните 4 дни от живота си.
Пред ПРС е проведена СМЕ, от заключението на която се установява, че Д. А. бил
освидетелстван през 1957г. От обсъждането на данните в акта за освидетелстване може
индиректно да се съди, че пациентът е с увреждане, довело до невъзвратима пълна или
практическа слепота на едното или на двете очи. Ето защо на въпроса дали е имало
подобрение в зрението на лицето и възможно ли е въобще да има подобрение на зрението
отговорът е отрицателен. Няма как след операцията от 25.02.2010г., когато е извършена
ексцизия на секундарна мембрана на ляво око да се приеме, че има подобрение. При зрение
0.01, отразено в епикризата от Специализирана болница по очни болести за активно лечение
– Варна, лицето не може да чете, да гледа телевизия пълноценно дори и със съвременните
корекционни оптични средства. В обясненията си експертът посочил, че от 1957г. до
смъртта си лицето е било сляпо.
В качеството на свидетел по делото е разпитана проф. д-р Х.Г. – подписала епикриза
от 26.02.2011г., като лекуващ лекар на Д. А.. В показанията същата посочва, че лицето е
било напълно сляпо с дясното око и има някакво зрение на лявото, което е 1% и означава, че
би могъл да се ориентира евентуално в пространството, без да вижда детайли. Да прочете
документ с това зрение е абсурдно. Ако му посочат мястото къде да се разпише – няма
проблем. С лупа също не може да чете. На такова лице не му се подобрява зрението и ако
носи очила. Практически лицето е било сляпо.
С оглед изследване на въпроса за пазарната цена на имота към датата на
разпоредителната сделка – 29.05.2012г. пред ПРС е прието заключение на СТЕ,
установяващо, че същата възлиза на 19200 лева. От същата се установява още, че по
действащия одобрен КРП/1969г. на с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, ПИ пл. № 75 е с площ
от 3093 кв.м., който имот е нерегулиран и същият е включен и са формирани парцели:
8
включен в парцел /УПИ VII-74,75 в кв. 3 от пл. № 75 с площ от 417 кв.м.; обособен парцел
/УПИ VIII-75 в кв. 3 за пл. № 75 с площ от 859 кв.м. и обособен парцел /УПИ IX-75 в кв. 3 за
пл. № 75 с площ от 992 кв.м.
Пред ПРС са събрани и множество други гласни доказателства чрез показания на
свидетели за неотносими към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва
предписана от закона форма. Правилото намира съответно приложение към едностранните
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват
права и задължения.
В конкретния случай нищожността на упълномощителната сделка от 29.05.2012г.,
като едностранно строго формално изявление по силата на чл. 37, пр. 2 вр. чл. 18 от ЗЗД е
обоснована с твърдения за порок на нотариалното удостоверяване, доколкото не е посочено
мястото на нотариалното действие по удостоверяване на подписа на упълномощителя и на
съдържанието на пълномощното.
Нотариалните действия са формални действия и трябва да се извършват при спазване
на съответната установена законна форма и ред. Принцип в уредбата на мястото и времето
на извършване на нотариалните удостоверявания съгласно чл. 573, ал. 1 от ГПК е, че
нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район, както и че
подлежащите на вписване нотариални актове се издават само в канцеларията на нотариуса в
работно време. Допустимо е съгласно чл. 573, ал. 3 от ГПК другите нотариални действия да
се извършват и вън от канцеларията и в неработно време, когато уважителни причини
пречат за явяването на участващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария
или налагат незабавното извършване на нотариалното действие.
Няма спор по делото, а и от удостоверителното изявление на помощник нотариус А.
Т.а, удостоверила подписа и съдържанието на упълномощаването от 29.05.2012г. по реда на
чл. 590 от ГПК, се установява, че удостоверяването е извършено извън нотариалната
канцелария, без посочване на часа и конкретното място на извършване на действието.
Съгласно чл. 590, ал. 4 вр. 1 вр. чл. 580, т. 1 от ГПК едновременното нотариално
удостоверяване на съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис
върху документа, който следва да съдържа годината, месеца, деня, а когато е необходимо – и
часа и мястото на издаването му. Изискването за посочване на часа и мястото на издаване на
нотариалното удостоверяване в този случай е необходимо по смисъла на закона, когато
нотариалното действие по удостоверяване се извършва в хипотеза на изключението по чл.
573, ал. 3 от ГПК – вън от канцеларията поради уважителни причини за неявяване на
участник в производството или незабавен характер на нотариалното действие. Една от
хипотезите на нищожност на нотариалното действие съгласно чл. 576 от ГПК от друга
страна е, когато при извършването му е нарушено изискването на чл. 580, т. 1 от ГПК – за
посочване при необходимост на часа и мястото на извършването му, каквото именно
9
нарушение е налице в разглеждания случай.
В производство по едновременно нотариално удостоверяване на съдържание и
подпис на частен документ, извършено вън от канцеларията на нотариуса, извършеният от
помощник нотариуса надпис върху документа в случая не съдържа часа и мястото на
издаването му. Изискването при необходимост надписът, с който нотариусът удостоверява
съдържание и подпис на частен документ да съдържа реквизити за време/час и място на
извършване е форма за действителност на нотариалното удостоверяване, продиктувана от
необходимостта при настъпили в обективната действителност в един ден няколко, различни
юридически факти да се определи тяхната последователност във времето /упълномощаване,
смърт на упълномощителя или на пълномощника, сключване на сделка от упълномощителя
или от пълномощника, оттегляне и т.н./, съответно настъпването и проявлението на
правните последици свързани с тяхното правопораждащо действие, както и
противопоставимост на тези последици на трети добросъвестни лица. Последното от своя
страна е гаранция за обезпечаване сигурността и предвидимостта в гражданскоправните
отношения, а и на гражданския оборот въобще.
Изискването за посочване на място на извършване на нотариалното удостоверяване в
същото време е необходимо винаги, когато нотариалните действия в отклонение от общото
правило и само по изключение се извършат извън канцеларията на нотариуса. В този смисъл
не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че мястото на извършване на нотариалното
действие на частния документ има правно значение единствено при преценка на местната
компетентност на нотариуса. Изискването за посочване на място на извършване на
нотариалното удостоверяване, извършено вън от кантората е условие и строга форма за
действителност на нотариалното действие и липсата му обуславя нищожност на същото. В
този смисъл отразяването на мястото на удостоверяване на подписа и съдържанието на
пълномощното произвежда правни последици, обуславящи валидността на нотариалното
удостоверяване. Израз на този правен ефект е и възникналият между страните спор и
липсата на яснота относно местоизвършване на удостоверяването в случая, при липса на
отразяване в текста на удостоверителното изявление. Така, по делото е установено от
показанията на свидетелката П. Т.а, че упълномощителят Д. А. живеел в с. Неофит Рилски, а
често и в дома на ответницата в гр. Варна. Според показанията на този свидетел
нотариалното удостоверяване е извършено в гр. Варна в дома на въззивницата. В този
смисъл съдът приема, че изискването за посочване на място на извършване на конкретното
действие в изпълнение на удостоверителните функции на нотариуса е призвано и
предназначено, както да създаде сигурност и определеност в гражданските отношения, така
и съС.ие на безспорност и противопоставимост на официалните удостоверявания на трети
добросъвестни лица. С оглед на това доводите в жалбата касаещи мястото на извършване на
удостоверяването са неоснователни.
При установеното по делото, съдебният състав приема, че процедурата по чл. 590, ал.
4 вр. ал. 1 вр. чл. 580, т. 1 от ГПК е нарушена. Надписът, с който нотариусът е удостоверил
подписа и съдържанието на пълномощното, което действие е извършено извън канцеларията
10
на нотариуса, не съдържа часа и мястото на извършването му. Разпоредбата е императивна и
нарушението води до нищожност на нотариалното действие на основание чл. 576 от ГПК.
Следващата от това недействителност на упълномощителната сделка е нищожност поради
липса на предписана от закона форма – завишената форма за действителност на
пълномощното, установена с чл. 37, пр. 2 вр. чл. 18 от ЗЗД, изискваща нотариално
удостоверяване, не само на подписа на упълномощителя, а и на съдържанието на
пълномощното, при това – извършени едновременно, като допълнителна гаранция за
правата и интересите на упълномощителя. Тази нищожност следва да се прогласи, като
предявеният на това основание иск е основателен и следва да се уважи в предявения обем –
съразмерно на дела на ищеца от наследството или ½ ид.ч.
При този извод, следва само да се отбележи, че евентуално поддържаните основания
за нищожност на упълномощителната сделка – липса на предписана от закона форма
съгласно изискването на чл. 576 вр. чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 от ГПК поради липсата на
положен в пълномощното отпечатък от десния палец на упълномощителя поради недъгавост
/слепота/, както и поради това, че пълномощното е дадено от сляпо лице – упълномощител,
като същото не е приподписано от двама свидетели на основание чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189,
ал. 2 от ГПК, са неоснователни. Полагането на десния палец е алтернатива на
невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта
по смисъла на закона е инвалидност, включваща всякакъв вид заболявания, които имат за
последица някакъв вид недъг, т.е. трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е
свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е
предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец като
идентифициращ белег, идентичен по строгост с почерка и подписа. В случая по делото е
установено от заключението на СМЕ, както и от показанията на свидетеля проф. д-р Х.Г., че
Д. А., независимо от установеното трайно увреждане на зрението му е могъл да положи
подпис и да изпише имената си в документа, при посочване на мястото, поради което не са
били налице предпоставките за полагане на отпечатък от десния палец, а изискването за
приподписване от свидетели не е относимо /чл. 579, ал. 2 от ГПК/.
Нищожността на упълномощаването, обуславя от своя страна недействителност на
сключения от пълномощника договор, като сключен от лице без надлежно учредена
представителна власт. Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в съС.ие на висяща недействителност и не поражда целените с него
правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът,
го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници съгласно приетото в т. 1 от ТР № 5 от
12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът, като син и универсален
правоприемник на Д. А. – продавач по договора за покупко продажба по НА № 41/2012г.,
предявявайки иска се позовава на тази недействителност, която с оглед установената
нищожност на упълномощителната сделка за имоти Парцел IX-75, в кв. 3 за пл. № 75 по
11
плана на с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, с площ от 1050 кв.м., ведно с построения в него
навес и 2390 кв.м. от Парцел VII-74,75 в кв. 3, както и липса на учредена представителна
власт въобще за Парцел VIII-75 в кв. 3, с площ от 800 кв.м., ведно с подобрения, се явява
сключена от лице без представителна власт, поради което и при липса на потвърждение, е
недействителна. С позоваването от висяща тази недействителност става окончателна, тъй
като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с
него правни последици. Ето защо така установената недействителност следва да се обяви в
отношенията между страните.
Обжалваното решение на ПРС е правилно и законосъобразно постановено и не
страда от визираните в жалбата пороци. Същото следва да се потвърди.
При този изход на делото пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият
има право на поискани разноски, които съгласно списък и доказателствата по делото
възлизат на 600 лв. – платено възнаграждение на адвокат. В този размер разноските следва
да се възложат в тежест на въззивниците.
По изложените съображенията и на основание чл. 270, ал. 3, пр. I и пр. III от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260012 от 01.07.2022г. постановено по гр.д. №
1516/2019г. по описа на ПРС, III-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Д. Л. с ЕГН ********** и В. Т. Л. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Д. С. с ЕГН ********** сумата от 600 лева,
представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от връчването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12